Решение № 212 от 27.01.2026, Административен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 212

Добрич, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - I състав, в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

СТОЯН КОЛЕВ

При секретар МАРИЯ МИХАЛЕВА като разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ административно дело № 20257100700587 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на С. А. А., [ЕГН], с постоянен адрес град Добрич, ул. „Разлог“ № 9, против ЗППАМ № 25-1717- 000196/ 12.07.2025 г., на Началник - група към ОДМВР - Добрич, с която на основание чл. 171, т. 1, буква „б“ от Закона за движението по пътищата спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

В жалбата се твърди, че заповедта е нищожна, постановена в нарушение на административнопроизводствените правила и незаконосъобразна. Навеждат се оплаквания за липса на мотиви. Настоява за наличие на противоречие на изложените в заповедта факти и обстоятелства с действителната фактическа обстановка. Прави възражения кореспондиращи с нарушено право да даде проба за биологично изследване. В съдебно заседание, чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата с посочените в същата основания и доводи, като допълнително сочи липса на компетентност за органа издал оспорената заповед.

Ответникът в производството, Началник - група към ОДМВР - Добрич, в придружаващо административната преписка писмо не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1, вр. ал. 3 АПК от лице с правен интерес – адресат на оспорения индивидуален административен акт и пред компетентния да я разгледа съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно мотивите на обжалваната заповед, на 12.07.2025 г. около 21:49 часа в ГРДОБРИЧ на Ул. Разлог като водач на МПС - БМВ X 5 с рег. № [рег. номер], при движението си Град Добрич по улица "Разлог" в близост до номер 34, в посока улица "Генерал Столетов", управлява лек автомобил марка БМВ с рег. номер [рег. номер], собственост на Дессон ЕООД, БУЛСТАТ *********, град Добрич, улица "Разлог" номер 9, като в 22:00 часа на 12.07.2025 в град Добрич отказва да бъде тестван (изследван) с техническо средство за употреба на наркотични вещества и или техните аналози "Drug Test 5000".

В административната преписка са представени съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA и бл. № 3740313 от 12.07.2025 г, в който са отразени горните констатации и обстоятелствата са квалифицирани като нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. З ЗДвП. Водачът е разписал акта, като нарушител и собственоръчно се е подписал под мястото за възражения, че няма такива. В последствие в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН е постъпило възражение вх. № 171700- 2996/08.05.2025 г., от С. А., с което възразява срещу съставения му АУАН, с твърдения идентични с изложените в жалбата.

Като свидетел по делото е разпитана Д. Ж., с която жалбоподателят е във фактическо съжителство. Същата установява с показанията си, че с жалбоподателя пазарували в Кауфланд. Като се прибирали ги спрели. Било около 9 часа, близо до дома им, в пресечната уличка. Жалбоподателят управлявал автомобила. Оказало се, че книжката му е изтекла. Там му направили тест за алкохол. С дъщеря им се прибрали, защото а той останал до колата с полицаите. Той се прибрал след две три минути с полицаите, защото са му казали, че трябва да отиде в районното да му напишат акт за изтеклата книжка. Прибрал се да остави багажа и да ѝ каже, за да го закара до районното, понеже книжката му е изтекла и той не можел да кара без книжка до районното. Прибрали се да оставят багажа. Забавили се около 15-ина минути вкъщи. Към 9:30 тръгнали към районното. Полицаите ги чакали отвън. Последвали полицаите, карала зад тях. Отишли до районното, около 10 часа. Жалбоподателят се забавил се до 11. Там искали да му правят тест за наркотици, който той е отказал, тъй като до районното не бил карал той.

При така установената фактическа обстановка и в резултат от проверката за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК, настоящият състав на съда намира следното:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – Началник група в РУ – 01 при ОД на МВР - Добрич, действащ съгласно делегираните му със заповед № 357з-924-07.04.2022г. на Директора на ОД на МВР – Добрич правомощия и в обхвата на териториалната си компетентност – за нарушение на ЗДвП, извършено на територията, обслужвана от 01 РУ към ОД на МВР - Добрич. Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за липса на компетентност на издателя на заповедта - П. А. Б. на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА към ОДМВР ДОБРИЧ , РУ 01 ДОБРИЧ. Действително оглед установяване компетентности на административния орган наложил мярката, по преписката не е била представена заповед № 357з-924-07.04.2022г. удостоверяваща компетентност на Началника група в 1-во РУ при ОД на МВР - Добрич да прилага ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. В тази връзка следва да се посочи и че спорът относно наличието на компетентност за издалото оспорената ЗППАМ лице е повдигната едва в хода на устните състезания по делото. Заповедта на директора на ОД на МВР – Добрич обаче е приложена по множество дела със сходен предмет водени в АС Добрич, поради което в съответствие с чл. 155 ГПК, вр. чл. 144 АПК служебно известен на съда се явява фактът, че с т. 1.6. от същата заповед директорът на ОД на МВР – Добрич е делегирал правомощията си за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на началниците на сектори /групи “Охранителна полиция” в РУ при ОДМВР - Добрич на територията обслужвана от съответното РУ при ОДМВР – Добрич.

Заповедта е издадена в писмена форма, с реквизити съгласно чл. 59 АПК, и противно на твърденията в жалбата съдържа мотиви в съответствие с изискването на 172, ал. 1 ЗДвП.

При служебната проверка не се констатират допуснати съществени процесуални нарушения в производството, налагащи отмяната на заповедта само на това основание.

Правното основание за наложената принудителна мярка е чл. 171, т. 1, буква „б“ ЗДвП, според който за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Съдът приема за надлежно установено, а и относно това обстоятелство няма спор, че при проведената от патрулиращия екип проверка на дата 12.07.2025 г. спрямо жалбоподателя, се е установило, че същият е управлявал лек автомобил марка БМВ с рег. номер [рег. номер], собственост на Дессон ЕООД, БУЛСТАТ *********, град Добрич, улица "Разлог" номер 9. Няма спор и че при последвалата спрямо жалбоподателя проверка в 01 РУ на ОДМВР – Добрич същият е отказал да бъде проверен с техническо средство за употреба на наркотични вещества и или техните аналози "Drug Test 5000".

Главната теза на жалбоподателя, е основана на твърдения за несъответствия в оспорената заповед относно изписване часа на проверката 21,49 ч. и на часа на който е извършен отказа да бъде тестван за наркотични вещества и техни аналози. Според жалбоподателя действителната проверка при която е констатирано управление на МПС е около 21,00 часа при което се касаело за съществен порок в на заповедта. В смисъл са и показанията на разпитаната свидетелка.

Действително от съдържанието на самата заповед се установява, че като час на проверката се сочи 21,49 ч., който е различен с посочения в жалбата и от свидетелката час 21,00 ч. на същата дата. Следва да се има предвид обаче, че в случая от една страна се касае за твърдения на жалбоподателя свързани със защитната му теза по делото. От друга страна разпитаната свидетелка е лице с което жалбоподателят е във фактическо съжителство и с което имат общо дете, поради което показанията ѝ следва да се кредитират съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, вр. чл. 144 АПК, като се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната нейна заинтересованост.

Дори да се приеме, че е налице несъответствие в посочения час на проверката, съответно часа в който е установено управление на МПС от страна на жалбоподателя, това обстоятелство се явява ирелевантно за случая, тъй като би касаело или техническа грешка при въвеждане на часа, или друга причина, която да е довела до твърдяното несъответствие. Освен това по делото няма спор, а и от останалите доказателства по делото се установи, че именно на 12.07.2025г. е датата на която е констатирано, че оспорващият управлява посоченото в АУАН и ЗППАМ МПС, след което същият е отказал да му бъде извършено изследването с техническото средство. Тези възражения на оспорващата страна касаят въпросите свързани с отговорността на водача, като не са относими към въпросите свързани с наличието на предпоставките за прилагане на ПАМ от характера на процесната, респ. същите са без значение за нейната законосъобразност. В случая не е налице неяснота относно факта на управление на МПС и последвалия го отказ за извършване на полевия тест за наркотични вещества. Не е налице неяснота и относно самоличността на лицето, което е управлявало автомобила и в последствие отказало да бъде тествано за наркотични вещества.

По тези съображения съдът намира, че презумтивната доказателствена сила, съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП на АУАН, не е оборена, административнонаказващият орган действайки при условията на обвързана компетентност няма право на самостоятелна преценка.

Въз основа на коректен анализ на събрания доказателствен материал и приложимата нормативна уредба от адм. орган е формиран верен извод за наличие на необходимите материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ. Мярката е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на лицето привлечено към отговорност да извърши други подобни нарушения и да се осигури безопасността по пътищата на страната, като същата не съставлява вид административно наказание, по арг. чл. 12 и чл. 13 ЗАНН. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага под прекратителни условие и срок, а именно: "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца". При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателната отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, респ. с изтичане срока, с което е обвързано действието ѝ.

ПАМ, макар и да са израз на административна принуда в широкия смисъл на думата, не са вид наказания. ПАМ и наказанията за извършени административни нарушения и престъпления имат различна правна природа. Първите са актове по прилагането на диспозицията, а вторите - на санкцията на правната норма. Първите се реализират по реда на АПК, а вторите - по реда на ЗАНН и НПК. Актовете за налагане на ПАМ са административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 – 4 АПК, докато тези за налагане на административно наказание - правораздавателни.