Решение № 178 от 11.07.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Велико Търново, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно гражданско дело № 20254000500039 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

С Решение № 608/14.11.2024г. по гр.д. № 810/2023г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново са отхвърлени предявените от „В. КОМПЮТРИ“ ООД, ЕИК 104611221, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул.“Ален мак“ № 6 Б-А, представлявано от управителя С. С. В., срещу Прокуратурата на Република България искове с правно основание чл.2в ал.1 т.2 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 1 000 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди във вид на пропуснати ползи и претърпени загуби, изразяващи се в 1/ неосъществена печалба за времето от 14.02.2006 г. до 07.08. 2018 г. от продажби на компютърна техника и компютърни компоненти в размер на 40 000 лв. на година - в размер на 480 000 лв.; 2/ разходи в размер на 10 000 лв., направени поради липсата на софтуер за отчетност в изпълнение на задължения по лицензия, издадена от Комисията за регулиране на съобщенията, от които - 5000 лв. за работни заплати и 5000 лв. – за закупуване на допълнителен софтуер; 3/ пропуснати ползи от предсрочно прекратени договори за интернет услуги - върнати, сторнирани, отписани и несъбрани вземания за стойност /такси/ на доставени такива за периода 14.02.2006 г. - 31.03.2009 г. в размер на 300 000 лв.; 4/ направени разходи /загуби/, необходими поради отнемането на хардуер и и програмни продукти, възлизащи на 10 000 лв., от които 5000 лв. за закупуване на нова техника и 5000 лв. за закупуване на нов софтуер за продажба на компютри и компютърни компоненти; 5/ разходи за техническо обслужване във връзка с възстановяването на данни - за интернет доставки и продажба на компютърни компоненти в размер на 50 000 лв.; 6/ направени разходи за подмяна на компютърни компоненти, които нямат гаранция, в размер на 120 000 лв. и несъбрани вземания в размер на 30 000 лв. за 1 отказ да се заплаща софтуер от клиенти, последици от извършено на 14.02.2006 г. претърсване по ДП № ЗМ -36/2006 г. на ОД на МВР В.Търново /образувано срещу неизвестен извършител по чл.172а от НК/ в магазин № 5 на горния адрес, собственост на ЕТ“ В.- С. В.“ с ЕИК 040528621, при което в съществено нарушение на правото на ЕС са иззети и задържани дванадесет години общо четири броя компютърни конфигурации и сумата от 300 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на доброто име и търговската репутация на дружеството, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумите, считано от 16.10.2023г. до окончателното им изплащане, като неоснователни и недоказани.

Срещу посоченото решение е подадена въззивна жалба от „В. КОМПЮТРИ“ ООД, ЕИК 104611221, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул.“Ален мак“ № 6 Б-А, представлявано от управителя С. С. В., в която се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Развиват се оплаквания, че съдът не е обсъдил всички доводи на страните, възприел е неверни фактически обстоятелства и е достигнал до неправилни изводи. Жалбоподателят намира, че изготвеният по делото доклад е непълен – не са посочени подлежащите на доказване факти и не е разпределена доказателствената тежест.

Не били изложени мотиви за отхвърляне на иска за причинени неимуществени вреди вследствие увреждане на доброто име и търговската репутация на дружеството. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и вместо това постановяване на друго, с което исковите претенции бъдат уважени в пълните им предявени размери.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, в който е заела становище за нейната неоснователност.

Жалбоподателят „В. КОМПЮТРИ“ ООД не изпраща представител в проведеното съдебно заседание във въззивното производство.

Въззиваемата страна Прокуратурата на Република България, чрез своя представител прокурор при ВТАП, оспорва въззивната жалба по изложените в отговора съображения.

Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. С оглед на това, въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а разгледано по същество и правилно.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „В.

КОМПЮТРИ“ ООД срещу Прокуратурата на Република България с правно основание чл.2в ал.1 т.2 от ЗОДОВ. В същата ищецът изложил твърдения, че на 14.02.2006г. било извършено претърсване по ДП № ЗМ-36/2006г. на ОД на МВР, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.172а от НК, в търговски обект – магазин № 5, находящ се на адрес град Велико Търново, ул.“Ален мак“ № 6Б-А, ползван от дружеството и собственост на ЕТ „В. – С. В.“ с ЕИК ***, при което неправомерно били иззети и задържани дванадесет години общо четири броя компютърни конфигурации, три от които предназначени за ползване от дружеството за продажба на техника и интернет и за счетоводно отчитане и една за продажба, в съществено нарушение на норми на правото на ЕС. Иззетите вещи били собственост на ЕТ „В. – С. В.“, но предназначени за ползване от „В.

КОМПЮТРИ“ ООД във връзка с развиваната от него дейност – продажба на интернет 2 техника. Твърди се, че дружеството е вносител на техника от Великобритания и Китай, като в периода 2004г. - 2005г., търговската му дейност, свързана с продажба на компютърна техника и интернет услуги, показвала ръст с увеличение на дела му на пазара и постигане средна годишна печалба от приблизително 60 000 лева. След извършеното претърсване и изземване, търговският му оборот от продажби на компютри и интернет услуги намалял със 100 000 лева спрямо предходната 2005г. поради отлив на клиенти. Напрактика, дейността му почти изцяло била преустановена, като дружеството било поставено в невъзможност да обслужва нормално клиентите си и да обработва гаранциите на компютърната техника, довело до подмяна на компютърни компоненти, които не са в гаранция и прекратяване на сключени договори за интернет услуги. В резултат на това се наложило допълнително да бъдат наети хора във връзка с дейности, свързани с лицензия на Комисията за регулиране на съобщенията, за което били разходвани средства в размер на 5 000 лв. Поради отказа на прокурора да му бъдат върнати софтуерните конфигурации, потвърден по реда на инстанционния контрол, дружеството било поставено в невъзможност да възстанови базата си данни и да изпълнява задълженията си съгласно лицензията му, да извършва в пълен обем дейността си и съответно да реализира печалба в размер на средната като в предходните години. Създадена била обществена нагласа, че лицата, служители на „В.

КОМПЮТРИ“ ООД и управителят тогава П. С. С., осъществяват посредством дружеството продажба на нелицензиран софтуер и незаконни операции с компютри и интернет доставка, подкопано било окончателно доверието на клиентите му. Появили се публикации в медийни издания, съдържащи определението „софтуерни пирати“. Твърди се, че осъщественото изземване и впоследствие задържане на базата компютърни данни без наличието на каквато и да е връзка на същите с предмета на разследваното престъпление са извършени в нарушение на разпоредбите на ДИРЕКТИВА 96/9/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА от 11 март 1996 година за правна закрила на базите данни. Нарушено било правото на стопанска инициатива, уредено в чл. 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз (2012/С 326/02) съгласно който свободата на стопанската инициатива се признава в съответствие с правото на Съюза, както и в чл.19 ал.1 от КРБ. Изземването и задържането били в противоречие и с нормите на чл.19 ал.2 и ал.3 от КРБ, възлагащи със закон да се създаде и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност и закрилата й. Нарушено било правото на собственост, уредено в чл. 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз (2012/С 326/02), съгласно който всеки има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се разпорежда с него и никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в обществена полза, в предвидените със закон случаи и условия и срещу справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба, както в чл.17 ал.1 и ал.3 от КРБ. Твърди, че изземването на имуществото му не е предприето в защита на обществения интерес, тъй като същото не послужило в продължение на 12 години като веществено доказателство за наказателно преследване и ефективното осъждане на никой негов служител или съдружник и е налице нарушение на принципа за пропорционалност, защита на обществения интерес и законосъобразност при всяко отнемане на имущество. Нарушение на правото на собственост, съгласно чл.34 ЕКЗПЧОС и Протокол № 1 към нея, стопанска инициатива и ефективна съдебна защита е извършването на претърсване и изземване по отношение на юридическо лице, което не е субект на престъпление и не е свързано с разследвано такова, по отношение на движими вещи, за които няма данни да са средство на престъпление, без предварително съдебно разрешение и без да се конкретизират и обосноват причините, поради които е налице необходимост от неотложни действия и липсва друг начин за събиране на доказателствата в процеса /нарушение на разпоредбата на чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (2012/С 326/02/. Твърди се нарушение на правото на ефективно средство за защита срещу действията на разследващите органи, гарантирано от чл. 13 от Европейската Конвенция за защита правата на човека и основните свободи, 3 ратифицирана със Закон, приет от Народното събрание на 31.07.1992г. (ДВ, бр. от 1992г., в сила за РБ от 07.09.1992г.) - не му били връчени актовете, постановени в рамките на процедурата по събиране на иззетите доказателства и одобряването на тези действия от съда, а подадените жалби и молби били оставяни без уважение или изобщо не били разглеждани от прокуратурата. Нарушена била разпоредбата на чл.63 §1 от ДФЕС, забраняваща ограничения върху движението на капитали между държавите членки.

Претърпените имуществени вреди във вид на пропуснати ползи и претърпени загуби твърди да са в общ размер на 1 000 000 лв., изразяващи се в 1/ неосъществена печалба за времето от 14.02.2006г. до 07.08.2018г. от продажба на компютърна техника и компютърни компоненти в размер на 40 000 лв. на година – или общо в размер на 480 000 лв.; 2/ разходи в размер на 10 000 лв. – направени поради липсата на софтуер за отчетност в изпълнение на задължения по лицензията, издадена от Комисията за регулиране на съобщенията, от които - 5000 лв. за работни заплати и 5000 лв. за закупуване на допълнителен софтуер; 3/ пропуснати ползи от предсрочно прекратени договори за интернет услуги - върнати, сторнирани, отписани и несъбрани вземания за стойност/ такси/ на доставени такива за периода 14.02.2006г. 31.03.2009г. в размер на 300 000 лв.; 4/ направени разходи/ загуби/, необходими поради отнемането на хардуер и програмни продукти, възлизащи на 10 000 лв., от които 5000 лв. за закупуване на нова техника и 5 000 лв. за закупуване на нов софтуер за продажба на компютри и компютърни компоненти; 5/ разходи за техническо обслужване във връзка с възстановяването на данни за интернет доставки и продажба на компютърни компоненти в размер на 50 000 лв.; 6/ направени разходи за подмяна на компютърни компоненти, които нямат гаранция в размер на 120 000 лв. и несъбрани вземания в размер на 30 000 лв. за отказ да се заплаща софтуер от клиенти. Сочи, че претърпените неимуществени вреди в размер на 300 000 лв. се изразяват в увреждане на доброто име и търговската репутация на дружеството.