Определение № 393 от 09.07.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 393 гр. Варна, 09.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Мария К. Терзийска като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно търговско дело № 20263001000082 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Недоволен от размера на присъдените в негова полза разноски, адв. Н.

Д. моли съда да измени свое решение № 74/27.04.2026 г. в тази част и възложи в тежест на въззивника сума в размер на 8988.51 евро с ДДС, за оказана безплатна правна помощ в производството. Настоява, че адвокатското възнаграждение следва да се изчисли по общоприета формула за определяне на разноски на база материален интерес, в конкретика върху сумата от 76 693.78 евро. Намира, че компетентността на СЕС следва да се съобразява ограничено, доколкото се тълкува и прогласява невалидност на разпоредба от правото на ЕС като не се прогласява за нищожна Наредба № 1/2004 г. за размерите на адвокатска работа. Счита, че липсата на мотиви от страна на съда по приложението на чл. 101, §3 от ДФЕС трябва да се преодолее в настоящото производство като се държи сметка, че неравноправното третиране на адвокатите ще въздейства отрицателно на конкуренцията и качеството на оказаната защита. Счита, че възнаграждението следва да е справедливо и обосновано, каквото присъденото от 1 000 евро не е.

Акцентира в тази връзка, че не може коефициентът за тежест на делото да е «5», т.е. с висока сложност от фактическа и правна страна, а възнаграждението да съответно на дело с ниска такава. В подкрепа на аргументите си претендира съдът да се замисли за произнасянето си в хипотеза на идентична ситуация, в която адвокатското възнаграждение между ищеца и адвоката е било договорено.

Насрещната по молбата страна ЗАД «ДаллБогг: Живот и ЗДраве» АД твърди неоснователност на същата в постъпил по делото отговор.

Молбата е допустима, като депозирана в срока за обжалване на съдебното решение, но е неоснователна по същество.

С решението по делото № 74/27.04.2026 г. въззивният съд, по жалба на 1

ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, е потвърдил решение № 63/26.11.2025 година по търг. дело № 75/2024 година на ТОС, в неговата осъдителна част, с което застрахователното дружество е осъдено да заплати в полза на ищеца Е.

Б. И. сумата от 76693,78 евро (равностойността на 150 000 лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди – причинени при ПТП на 17.08.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.10.2024 година до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

При този изход от спора, разноски се следват единствено на въззиваемата страна, а доколкото на същата е оказана безплатна правна помощ, в полза на адвоката въззивната инстанция е определила възнаграждение в размер на 1 000 евро с ДДС като отсъстват основания за корекция посока неговото увеличаване.

На първо място трябва да се посочи, че минимално дължимото възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, на база материален интерес 76693,78 евро (равностойността на 150 000 лева), e 6534.31 евро с ДДС (12780 лева), а не изчисленото от адвоката в молбата, в размер на 8988.51 евро с ДДС.

Дори и посоченото от съда е несъответно на обема предоставена защита.

Като се изключи непрецизното (резонно поради непознаване в детайли на Правилата за оценка натовареност на съдиите, приети от ВСС) посочване на коефициент за тежест на делото „5“, а не коректният „2.5“ за шифър 2100 по група 5 на Приложение 3.2. към ПОНС, трябва да се акцентира, че това е базов коефициент за натовареност и по делото не са поставяни увеличаващи коефициенти, поради липса на основания за това. Т.е. делото не е с фактическа и правна сложност извън обичайната за този вид дела.

На следващо място, по депозираната жалба не е подаден отговор, процесуалният представител на ищцата не се е явил в съдебно заседание, а молбата по хода е с общи изявления за неоснователност на жалбата. Отделно, във въззивното производство не са навеждани от страните обстоятелства по чл. 266, ал.2 от ГПК, не е провеждана и фаза по събиране на доказателства.

Искането в молбата по чл. 248 от ГПК, конкретния случай да се съпоставя с хипотеза на уговорено и заплатено от страната възнаграждение е некоректно, защото процесуалното представителство, тогава, когато е предоставено безплатно в полза на материално затруднено лице, е посъпоставимо с безплатната правна помощ в случаите по чл. 23, ал.3 от Закона за правната помощ, за чието оказване обаче са валидни възнагражденията по НЗПП, чийто размер е значително по-нисък от присъдения със съдебното решение.

Поради изложеното по-горе, съдът не намира основание за ревизия на постановеното решение в частта за разноските като счита, че съобразно чл. 2, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАК и критериите по §1а на ДР на Наредбата, определеното възнаграждение на адв. Д., в размер на 1000 евро с ДДС, е справедливо и адекватно на оказаната защита.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 4322/11.06.2026 г., депозирана от адв. Н. Д., с правно основание чл. 248 от ГПК.

Определението може да се обжалва пред ВКС на Р България в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3