Решение № 33 от 31.01.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Сливница, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20231890100109 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на Х. Г. А. против „***************“ АД , с която са предявени искове за признаване за установено спрямо ответника, че клаузата на т. 11 от Анекс №489279 от 11.07.2022 г. към договор за кредит №475129, предвиждаща заплащането на неустойка при непредоставянето на обезпечение, във вр. с т. 10 от Приложение №1 към Анекс №489279 от 11.07.2022 г към договор за кредит №475129, определяща размер на неустойката в размер на 6.49 лева средно на ден, но не повече от 1% от главницата са нищожни поради заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави и неравноправни на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и поради неспазване на нормите на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, както и за признаване за установено спрямо ответника, че и Приложение №3 към Анекс №489279 от 11.07.2022 г. към договор за кредит №475129, възлагащо на потребителя да заплати сумата 60.00 лева възнаграждение за ВИП обслужване е нищожно, поради противоречието му с чл. 10а, ал.2 ЗПК.

В исковата молба ищецът Х. Г. А. излага твърдения, че с ответника са обвързани от сключен договор за потребителски кредит от разстояние №475129 от 11.07.2022 г., наименован Анекс към договор, при сключванто на който не са спазени изискванията на чл.10 ЗПК. Поддържа, че съгласно т. 7 от Анекса в срок до следващия ден е следвало да представи обезпечение по кредита – двама поръчители, отговарящи на определени условия като съгласно т. 11 от Анекса в случай на непредставянето им потребителят дължи неустойка в размер, посочен в Приложения №1 към Анекса. Поддържа, че уговорената неустойка противоречи на множество императивни разпоредби на ЗПК. Счита, че с нея се цели да бъде заобиколен чл. 19, ал. 4 ЗПК, предвиждащ максимален размер на ГПР.

Размерът на неустойката, надхвърлящ позволения от закона ГПР, е бил включен в погасителния план още със сключването на договора. Заявява, че неустоечната клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, както и че не е индивидуално уговорена. Заявява, че Приложение №3 към Анекс №489279 от 11.07.2022 г. към договор за кредит №475129, възлагащо на потребителя да заплати сумата 60.00 лева възнаграждение за ВИП обслужване е нищожно поради противоречието му с чл. 10а, ал. 2 1

ЗПК, тъй като всички услуги са попод усвояване и управление на кредита. Претендира присъждането на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове с доводите, че неустойката за непредставено обезпечение не е била начислявана и съответно не е била дължима и заплащана от страна на ищеца. Не оспорва, че в договора за кредит се съдържа такава клауза за неустойка, но приложението е дерогирано посредством подписано между страните Приложение №2 към договора, че последният е сключен при промоционални условия. Посочва, че начисляването на неустойката произтича от неизпълнението на задължения на кредитополучателя, поради което не представлява разход, който да се включва при изчисляване на ГПР съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК. Счита, че размерът на неустойката от 6,49 лева на ден е съразмерен с обезпечителната и обезщетителната функция на неустойката. Посочва, че клаузата за неустойка е индивидуално уговорена и същата не е включена в общите условия на кредитора, а нейният размер се преценява във всеки отделен случай. По отношение на предвидената в Приложение №3 такса посочва, че предоставените от кредитора услуги не са свързани с усвояване и управление на кредита, а са такива, които подобряват позицията на кредитополучателя спрямо останалите клиенти на дружеството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е предявил и насрещна искова молба, с която са предявени осъдителни искове с правно основавание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата 3000 лева - главница по Анекс №489279 от 11.07.2022 към договор за кредит №475129 и за сумата 766.07 лева - възнаградителна лихва за периода 12.07.2022 г. до 27.03.2023 г. , ведно с обезщетение за забава върху главницата от датата на насрещната искова молба – 27.03.2023 г. до окончателното плащане на задължението. В В насрещния иск се излагат твърдения, че с Х. Г. А. са сключили договор за кредит №475129 от 27.04.2022 г., по който кредиторът е превел отпусната сума на кредитополучателя. Кредитът е рефинансиран посредством сключването на Анекси към договора от 11.05.2022 г. и 06.06.2022 г. С последващ Анекс №489279 от 11.07.2022 г. към договор за кредит №475129 задължението на Х. Г. А. отново е било рефинасирано като е отпусната сума в размер на 3000 лева чрез системата „Изипей“ със срок на погасяване до 11.07.2024 г. Поддържа, че след отпускането на кредита кредитополучателят не е заплащал никакви суми, поради което и на основание чл. 12, б. „а“ от Общите условия на „***************“ АД предявявайки насрещната искова молба обявява сумите по Анекс №489279 от 11.07.2022 г. към договор за кредит №475129 за предсрочно изискуеми поради неизпълнеие на договора. Моли предсрочната изискуемост да се счита обявена на длъжника от деня на връчване на насрещната искова молба на Х. Г. А. от съда. При тези твърдения претендира осъждането на ответника да заплати процесните суми за главница и договорна лихва за периода 12.07.2022 г. до 27.03.2023 г. Претендира присъждането на разноски за производството.

Насрещните искове са приети за съвместно разглеждане с Определение от 04.10.2023 г.

В отговора на насрещната искова молба първоначалният ищец Х. Г. А. заявява, че включвайки оспорената неустойка към ГПР, последният ще надвиши многократно визирания в ЗПК размер, поради което счита, че целият договор за кредит е нищожен, поради което следва да бъде върната единствено главницата. Поддържа, че договорът е нищожен на основание чл. 11, ал. 1 ,т. 10 вр. чл.. 22 ЗПК, както и на основание чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК. Заявява, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави. В случай че съдът приеме осъдителните искове на първоначалния ответник за основателни прави възражения за прихващане със сумата в общ размер 1525 лева, представляваща заплатени суми без основание (по нищожни неустоечни клаузи) по 8 договора, сключени между страните. Поддържа, че при сключването на всеки от тези договори за кредит при идентични условия кредиторът е начислявал неустойка, която е заплатена от кредитополучателя при начална липса на основание.

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по 2 свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск за признаване за недействителна клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, предвидена в договора, поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави– чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 ЗЗД, както и иск за нищожност на клаузата за възнаграждение за ВИП обслужване с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, вр. с чл.10а ЗПК

Предявени са насрещни осъдителни искове с правна квалификация чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД.

Предявено е възражение за прихващане с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

По исковете по чл.26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр.3 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи, че в договора за кредит е уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, твърдението си за недействителност на клаузата за неустойка, уговорена клауза за възнаграждение за ВИП обслужване, нейната недействителност. В тежест на ответника е да докаже валидно възникнало правоотношение по процесния договор и валидни клаузи

С определение от 04.10.2023 г. като безспорно между страните е отделено, че са сключили Анекс от 11.07.2022 г. към Договор за паричен заем №475129 за сумата 3000 лева със срок на погасяване 11.04.2024 г., че отпусната по договора сума е предадена на заемателя.

Не се спори и, че към Договора са подписани Приложение № 1 и Приложение № 2 със соченото от ищеца съдържание.

Ответникът не оспорва, че размерът на неустойката не е включен към посочения в договора ГПР от 49.00 %.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „***************“ АД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.

Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Видно от Анекс № 489279 от 11.07.2022 г. към договора за кредит № 475129 /л.12/ в т.7 е уговорено задължение за потребителя да представи обезпечение в предвидените в договора срокове и видове, а съгласно т.11 при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение потребителят дължи неустойка, чиито размер е посочен в т.10 от Приложение № 1 към анекса /л.15/, а именно 6.49 лева на ден.

На първо място следва да се изясни от съда, че същият не приема, че са предявени два отделни искове за нищожност на клаузата по т.11 от Анекса и по т.10 от Приложението, доколкото в двете клаузи се съдържа едно и също задължение за потребителя, а именно за заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, като клаузата по т.10 от Приложение № 1 единствено конкретизира размера на тази неустойка. С посочените клаузи не се въвеждат различни самостоятелни задължения, които да обвързват потребителя и които същият да има интерес да оспори с два самостоятелни иска.

3

В тази връзка съдът е дал указания на ищеца, с Протоколно определение от 21.11.2023 г., да обоснове правен интерес за предявяване на два отделни иска за нищожност на клаузи, съдържащи едно и също задължение, като такъв не е обоснован.

С оглед изложеното съдът ще разгледа претенцията на ищеца като един иск за нищожност на клаузата по т.11 от Анекса, във вр. с т. 10 от Приложение № 1, в която е уговорено задължението за заплащане на неустойка, доколкото се касае за едно единствено неделимо задължение, съдържащо се в тях, съответно за един иск.

Ищецът е посочил като основание за недействителност на клаузата за неустойка заобикаляне на закона, а именно разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, както и противоречие с добрите нрави и заобикаляне на чл.33, ал.1 ЗПК, като съдът ще ги разгледа по реда по който са обосновани в обстоятелствената част на исковата молба.

Наред с това при предявяване на иск за нищожност без да е посочено от ищеца поредността, по която иска да бъде разгледани основанията за нищожност, съдът ги разглежда като започва от най-тежкия посочен порок, в случая заобикаляне на закона и след това противоречие с добрите нрави.

По иска за недействителност на клаузата за неустойка, поради противоречие със закона, а именно чл.19, ал.4 ЗПК:

Съдът счита, че така, както е уговорена, неустойката, същата е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия.

Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.