Решение № 87 от 20.02.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Варна, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело № 20223100900155 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от С. Н. В., ЕГН **********, с адрес г***************************, чрез адв. М. Р., срещу ЗД „Бул Инс“ АД , ЕИК 831830482, гр. София, осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 360 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 10 647.60 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, помощни средства и медикаменти, както следва: 8920лв. за изработка и доставка на медицинско изделие – протеза; 348.30лв. за медикамент Ilomedin; 58лв. такса престой в УМБАЛ „Св. Марина” ЕАД;

11.90лв. за медицински консумативи; 508лв. за медицински консумативи;

176лв. за медикамент Ilomedin; 176лв. за медикамент Ilomedin; 219.40лв. за медикаменти Провиотик, Линезолид и Кандизол; 230лв. такса допълнителни услуги във връзка с болничен престой в МБАЛ „Майчин дом” ЕООД, при твърдение всички вреди да са претърпени вследствие настъпило на 31.05.2018г. пътно-транспортно произшествие по вина на водача на товарен автомобил „*********“ с рег. № *******. А. Ю., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законна лихва, считано от 01.06.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че на 31.05.2018г. в „Ришки проход“ М.

А. Ю. управлявал товарен автомобил „*********“ с рег. № ******* в посока от гр.Поморие към с.Цар Самуил, а в обратната посока пътувал пострадалият С. В., управлявайки мотоциклет „*****“ с рег.№ *****. При управлението на товарния автомобил, М. А. Ю. се отклонил към насрещната лента за движение, като навлязъл в нея и така настъпил удар със срещуположно движещия се мотоциклетист. В резултат на този сблъсък мотоциклетът и мотоциклетистът паднали на пътната настилка. Във връзка с процесния инцидент било образувано НОХД № 186/2021г. по описа на Районен съд – 1

Карнобат, приключило със споразумение, с което М. А. Ю. е признат за виновен. Вследствие настъпилото ПТП, С. В. претърпял сериозни телесни увреждания, а именно счупване на лява подбедрица с размачкване на меките тъкани и лезия на задна артерия тибиалис. От болката изгубил съзнание, след което бил транспортиран от екип на спешна медицинска помощ до МБАЛ – Шумен, където било установено, че общото му състояние е тежко. Бил лекуван оперативно по спешност, като му е поставен външен фиксатор на подбедрицата и външен фиксатор на бедро. Лигирана била артерия тибиалис при липсващи пулсации на arteria dorsalil pedis. След това е приет в отделението по ортопедия и травматология в УМБАЛ „Света Марина – Варна“, където е останал в периода от 31.05.2018г. до 09.07.2018г., в който период претърпял шест оперативни интервенции. На 21.06.2018г. била извършена ампутация на лявата подбедрица на ниво проксимална трета, с оформяне на кожно ламбо. По време на престоя си в болничното заведение, продължил повече от месец, пострадалият търпял изключителни болки, страдания, лишения и неудобства. Приемал множество медикаменти, като бил въвеждан многократно в пълна анестезия с оглед множеството оперативни интервенции. След всяка операция изпитвал силни болки в левия крак. Бил непрестанно на легло, обездвижен и зависим в ежедневните си нужди, като хранене и лична хигиена, от персонала в болницата или от свои близки. Тези обстоятелства го карали да се чувства потиснат и непълноценен. За търпените болки и страдания допринасяла и фрактурата на бедрената кост. До средата на юни 2018г. хранел надежди, че лявата му подбедрица ще бъде спА.а, но след като узнал, че кракът му трябва да бъде ампутиран, се сринал психически. Не можел да осъзнае, че животът му е безвъзвратно преобърнат и променен, поради което и изпаднал в тежка и продължителна депресия. След изписването му от болницата, лечението му продължило в амбулаторни условия и пострадалият бил освидетелстван с експертно решение на ТЕЛК със 75% трайно намалена работоспособност пожизнено. На 15.08.2018г. бил приет в УМБАЛ „Света Марина – Варна“, Клиника по физикална терапия и рехабилитация, където прекарал една седмица. На 10.12.2019г. постъпил в отделението по ортопедия и травматология на „Майчин дом – Варна“, където отново се подложил на оперативна интервенция. Ищецът посочва, че причинената му травма е необратима. Загубил лявата си подбедрица и за придвижването си ползва протеза. Възстановителният му период продължава с години, а негативните последици са за цял живот. Преди инцидента бил жизнен и деен, управлявал мотоциклет, спортувал, пътувал в страната и в чужбина, срещал се с приятели, колеги и клиенти. След инцидента животът му е променен, като се затруднява дори при задоволяване на нормалните си физиологични нужди. Наред с всичко, пострадал и бизнесът му, който градил с години, тъй като успешното му ръководене предполагало той да бъде деен, енергичен и в постоянно движение. Инцидентът станал причина и за прекъсване на връзката с жената, с която живеел на семейни начала.

Случилото се довело до трайни и необратими негативни изменения в неговата психична и емоционално-волева сфери. Твърди се, че ищецът никога няма да може отново да води живота, който е водил преди инцидента. Твърди се, че вследствие инцидента ищецът е претърпял и имуществени вреди, подробно описани в исковата молба, включващи разходи за лечение, за закупуване на медикаменти, протези, консумативи и помощни средства (протеза). Излага, че за процесния автомобил към датата на събитието е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна 2 полица № BG/02/118001477852, с период на валидност от 17.05.2018г. до 16.05.2019г., като причинените на мотоциклетиста имуществени и неимуществени вреди представляват покрит застрахователен риск, поради което и ответното дружество дължи възмездяването им. Поддържа, че застрахователят дължи лихва за забава от датата на инцидента и без покана.

Навежда твърдения, че е уведомил ответника за настъпилото ПТП на 28.02.2019г., като на 13.12.2021г. е отправил застрахователна претенция до последния. Сочи, че в предвидения срок по чл.496, ал.1 КЗ липсва произнасяне от застрахователя. Моли за уважаване на предявените искове.

В срока по чл.367 ГПК, ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер.

П р а в и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия С. В. с твърдение, че е управлявал мотоциклета с превишена и несъобразена с пътния участък скорост и в противоречие с разпоредбата на чл.15 ЗДвП – като не се е движил възможно най-вдясно на пътното платно, и с това допринесъл за настъпването и силата на удара, при който е причинена травмата му. Намира, че приносът на водача на мотоциклета е поне равен с приноса на водача на товарния автомобил. Твърди, че пострадалият е паднал с мотора преди да настъпи удар между двете МПС-та, вследствие на което кракът му е притиснат от мотора, което става причина за травмата му. Счита исковата претенция за прекомерна. С допълнителна молба прави искане за присъждане на разноските.

В срока по чл.372, ал.1 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, в която поддържа изложеното в исковата молба и оспорва наведените от ответника твърдения.

В срока по чл. 373, ал.1 ГПК, ответникът е депозирал допълнителен отговор на исковата молба, в който поддържа наведените с отговора на исковата молба оспорвания и възражения.

В първото съдебно заседание ищецът твърди, че неимуществените вреди са в резултат от влошаване на психичното му здраве и в резултат на обстоятелството, че е изпаднал в тежко финансово състояние след инцидента, предвид невъзможността да работи за един продължителен период от време, което е наложило той да ползва привлечени средства от трети лица.

Съответно, това допълнително го е травмирало и засилило депресивните симптоми, които са му били налични. В откритото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца счита, че исковите претенции са доказани по безспорен и категоричен начин по основание и размер и следва да бъдат уважени в пълен размер. Развива подробни доводи по отношение на релевираното възражение за съпричиняване от страна на ищеца, като го счита за недоказано. Посочва, че скоростта на движение на ищеца е била съобразена със законовите изисквания, които са били валидни към датата на инцидента, както и че при скорост от 30 км/час, съгласно изготвената тричленна експертиза, инцидентът е бил непредотвратим. На следващо място, изразява становище, че е несъстоятелен доводът на ответника за допуснато нарушение по чл. 15 от ЗДвП от страна на ищеца, а именно да се движи плътно в найдясната част на платното. По отношение на размера на обезщетението намира, че съдът следва да съобрази, че увредата е с траен и необратим характер и ще бъде търпяна завинаги, като претендираният размер се сочи да е съобразен с практиката на съдилищата. Моли да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, вр. чл. 36 от ЗАдв.

3

Ответникът, чрез адв. И., депозира писмено становище, с което моли претенциите да бъдат отхвърлени, а при условията на евентуалност – да не бъдат уважавани в пълен размер, претендира присъждане на разноски.

Поддържа направените в хода на производството възражения. Счита, че претендираното обезщетение е в прекомерно завишен размер и следва да бъде съобразено с посоченото в т. 9 от ТП 7/1978г. на ВС, съгласно която отговорността на застрахователя е обусловена от основанията за отговорността на самия застрахован. Подчертава, че съществено внимание следва да се отдели на въпроса по тълкуването и прилагането на чл. 52 ЗЗД, за да се определи справедлив размер на обезщетението. Отделно от това посочва, че следва да се приложат разпоредбите на чл.51, ал.2 ЗЗД. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. С допълнителна молба претендира разноски.

Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за установено от фактическа страна следното:

За безспорно установени и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са приети следните обстоятелства: На 31.05.2018г. е настъпило твърдяното в исковата молба пътно-транспортно произшествие, за причиняването на което е образувано НОХД №186/2021г. по описа на РС – Карнобат, приключило със споразумение, обективирано в Протокол №46/15.09.2021г., с което М. А. Ю. е признат за виновен за извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, вр. чл.342, ал.1 НК; наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество за товарен автомобил „*********“ с рег.№ *******; че ищецът е предявил застрахователна претенция за изплащане на обезщетение пред ответното дружество, която е получена от застрахователя на 13.12.2021г. и че е образувана преписка по щета, като ответникът не е изплатил обезщетение.

Наказателното производство спрямо М. А. Ю. е приключило със Споразумение № 46/15.09.2021 г. по НОХД № 186/2021 г. по описа на РС Карнобат, 1-ви състав, с което лицето е приело да му бъде наложено наказание „пробация“ за срок от шест месеца и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от четири месеца, за това, че на 31.05.2018г. около 16,05 часа по второклА. път II-73 Ришки проход при км.44+800 в дясна крива с надлъжен наклон в посока гр.Шумен, при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил марка „****“, модел „****“ с рег.№ ******* нарушил правилата за движение по Закона за движение по пътищата/ ЗДвП/, а именно: - чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП : „Всеки участник в движението по пътищата: с поведението си не трябва да създава опасност и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.”; - чл.5, ал.1, т.2 от ЗДвП. „Водачът на пътно превозно средство е длъжен: да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства.“; - чл.15, ал.1 от ЗДвП: „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента.“; -чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за 4 насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне.“; - Чл. 20, ал.2 от ЗДвП : „Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението и с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението.