Решение № 1712 от 09.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1712 гр. София, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело № 20241100902357 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.

Образувано е по жалба с вх. №20241119163557/20.11.2024г., подадена от ЕТ „И.-**Т.Т.“, ЕИК ******* срещу отказ № 20241112105526/13.11.2024г. на длъжностното лице по регистрация при Агенция по вписванията, с който е отказано да се извърши вписване в Търговския регистър на заличаването на едноличния търговец

Жалбоподателят сочи, че постановеният отказ е неправилен и незаконосъобразен, защото за осигурителите е налице задължението да предадат в ТН на НОИ всички ведомости за заплати и трудовоправни документи, които съхраняват, като по аргумент за противното задължението им за предаване отпада, ако тези документи не са съхранени. Затова обстоятелството, че в представеното пред длъжностното лице по регистрацията удостоврение от НОИ е посочено, че тези документи не са предадени, защото не са съхранени, не представлява основание за постановяването на отказ.

В представения отговор на жалбата, както и в постановения отказ е посочено, че съгласно чл.5, ал.10 от Кодекса за социалното осигуряване при прекратяване на дейността на осигурителите, които нямат правоприемник, документите по ал. 7, т. 1, както и неполучените от осигурените лица трудови книжки, издадени удостоверения за трудов/осигурителен стаж и осигурителен доход и други съхранени от осигурителите документи, въз основа на които може да се установи осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд, се предават в съответното териториално поделение на 1

Националния осигурителен институт. Когато прекратяването на дейността на осигурителя се извършва със съдебно решение за заличаване или заличаването подлежи на вписване в търговския регистьр, удостоверението за предаване на ведомостите, издадено от териториалното поделение на Националния осигурителен институт, е задължително условие за постановяване на решението, съответно за вписването в търговския регистър, освен в случаите на служебно заличаване по реда на чл. 17а, ал. 6 от Търговския закон.

Длъжностното лице по регистрацията е констатирало, че осигурителят не е предал ведомостите за заплати и трудовоправни документи, което е условие за вписване на заличаването, като по тази причина е постановило и обжалваният отказ.

Софийският градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

С подаденото от страна на жалбоподателя Заявление А1 е поискано вписване на заличаването на едноличния търговец. Към него са приложени Удостоверение от 19.10.2024г. издадено от ТП на НОИ-София на основание чл.5, ал.10 КСО и чл.22, ал.1 от Инструкция №5/30.06.2005г., с което се удостоверява, че заявителят не е предал ведомостите за заплати и трудовоправни документи за периода от 17.02.1994г. до 24.07.2024г., тъй като те не са съхранени, съгласно представена нотариално заверена декларация, както и Акт за установяване на извършено административно нарушение №АИ-1-21-01656427/24.07.2024г. съставен от НОИ на осигурителя, именно за това, че не е съхранил ведомостите и документите.

Длъжностното лице по регистрацията е постановило обжалвания отказ, след като е констатирало, че от представените документи ведно със заявлението се установява, че осигурителят не е предал ведомостите за заплати и останалите трудовоправни документи съгласно чл.5, ал.7 КСО на ТД на НАП.

В разпоредбата на чл. 60а от Търговския закон се уреждат възможните хипотези на заличаване от регистъра на едноличните търговци. В точка първа на чл. 60 а от ТЗ е посочено, че едноличният търговец се заличава при прекратяване на дейността му или при установяване на местожителството му в чужбина – по негово искане.

Съгласно чл.10, т.3, б.“в“ от Наредба № 1 от 14.02.2007 година за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, към заявлението за заличаване на едноличен търговец се прилага удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО.

Според чл.22, ал.3 от ИНСТРУКЦИЯ № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник, когато липсват ведомости за 2 заплати изцяло или за определен период от време, се издава удостоверение, в което се вписват посочените обстоятелства.

Предвид изложеното, се налага извода, че заявителят е представил удостоверение по чл.5, ал.10 КСО заедно със заявлението за заличаване, каквото е изискването на чл.10, т.3, б.“в“ от Наредба № 1 от 14.02.2007 година за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. Какво е съдържанието на това удостоверение и дали то установява предаването на ведомостите за заплати и останалите налични трудовоправни документи на ТП на НОИ излиза извън обхвата на проверката, която длъжностното лице по регистрацията следва да прави. Осигурителят в случая е направил необходимото да предаде документацията, но по обективни причини не е бил в състояние да изпълни тези задължения, което нарушение на чл. 5, ал.7 КСО е констатирано от ТП на НОИ.

Поради изложеното, съдът намира, че отказът следва да бъде отменен, а на длъжностното лице по регистрацията указано да впише заличаването на едноличния търговец.

Заявеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски се явява неоснователно. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл. 25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно, а има характер на охранително производство по смисъла на чл.

530 ГПК и в него Агенцията не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея /подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда/, са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на регистърното производство. В този смисъл е формирана непротиворечива практика на ВКС, обективирана в определение № 60340 от 08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1250/2021 г. на I т. о., определение № 60341 от 08.10.2021 г. по ч. т. д.

№ 1603/2021 г. на I т. о., определение № 60344/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1292/2021 г. на I т. о., определение № 60380 от 27.10.2021 г. по ч. т. д. № 1267/2021 г. на II т. о., определение № 60398 от 05.11.2021 г. по ч. т. д. № 1384/2021 г. на II т. о. и др.

Регистърното производство се развива като едностранно и тази негова характеристика се запазва в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, в което се обжалва отказът на длъжностното лице по регистрация да извърши поисканото със заявлението по чл. 13 ЗТРРЮЛНЦ вписване, заличаване или обявяване. Съдът прилага закона според неговия разум и тъй като 3 едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ не следва да се прилага буквално, а корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството - молителят.

В този смисъл е и формираната трайна практика на ВКС, обективирана в определение № 157 от 11.04.2022 г. по ч. т. д. № 585/2022 г., на ВКС , II т. о., определение № 139 от 30.03.2022 г. по ч. т. д. № 2742/2021 г. на ВКС, определение № 31 от 01.02.2022 г. по ч. т. д. № 2436/2021 г. на ВКС, I т. о., определение № 60848 от 21.12.2021 г. по ч. т. д. № 2112/2021 г. на ВКС , II т. о., определение № 60481 от 21.12.2021 г. по ч. т. д. № 2108/2021 г., на ВКС , II т. о., определение № 60407 от 19.11.2021 г по ч. т. д. № 2250/2021 г. на ВКС, I т. о., определение № 6048 от 20.12.2021 г. по ч. т. д. № 2562/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др./. Затова разноски не следва да бъдат присъждани в настоящото производство.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ „И.-**Т.Т.“, ЕИК *******, отказ № 20241112105526/13.11.2024г. на Длъжностното лице по регистрацията (ДЛР) към Агенцията по вписванията, с който е отказано да се извърши вписване в Търговския регистър на заличаването на едноличния търговец, съгласно Заявление А1 с вх.№20241112105526.

УКАЗВА на длъжностното лице при АВ-ТРРЮЛНЦ да впише заличаването ЕТ „И.-**Т.Т.“, ЕИК *******.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на АВ-ТРРЮЛНЦ

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4