Решение № 2728 от 23.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2728 гр. София, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221110145782 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове от [фирма] срещу М. В. П.. Предявени са искове правна квалификация чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, съотв. чл. 86, ал.1, изр.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания по отношение на [фирма] спрямо М. В. П. за заплащане на следните суми: сумата от 5 391,72 лева - представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот с аб. № ****** за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 25.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 625,66 лева - представляваща мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия за период от 15.09.2020 г. до 09.05.2022 г., сумата от 73,06 лева - представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 25.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 13,60 лева - представляваща мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение за период от 01.07.2019 г. до 09.05.2022 г. Претендира се и разноски.

Ищецът [фирма] твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: [адрес], аб. №******, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в определения за това срок и, като не е изпълнил паричното си задължение, е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Моли съда да уважи исковете.

Претендира разноски.

Ответникът М. В. П. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез адв. Н. К., с който оспорва предявените срещу него искове. Счита, че по делото няма приложени убедителни писмени документи, които да обосноват извод за дължимост на претендираните суми. Оспорва да е в облигационно правоотношение с ищеца като собственик или вещен ползвател на имота. Позовава се на неравноправност на клаузи от 1

Общите условия. Оспорва и претенцията за дялово разпределение, както и акцесорните искове за лихва за забава. Липсвали доказателства за уговорен ред и начин на заплащане на услугата дялово разпределение, както и доказателства за датата на публикуване на претендираните суми в сайта на дружеството. Релевира възражение за давност. Моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца [фирма] счита, че предявените искове са основателни.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 27069/2022 г. по описа на СРС, 88 с-в, вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба на ищеца съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражение за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

В настоящото съдебно производство е доказано възникването и съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по отношение на процесния имот. Представен е по делото договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 08.12.2009 г. с нотариална заверка на подписите, с който е предоставен в дял и изключителна собственост на М. П. процесният имот, находящ се в [адрес], заедно с избено помещение № 49. В договора за доброволна делба е посочено и, че сумите за уравняване на дяловете са заплатени изцяло преди подписването на договора, както и, че с подписването на договора се прекратява съсобствеността между страните, включително и относно процесния имот. Представен е и списък на абонатите в процесната етажна собственост, който е подписан от ответника, с който от него е декларирано наличието на отоплителни тела в процесния имот – л. 22. Представени са протоколи за годишен отчет за процесния период, които са подписани от клиент. Като клиент в протоколите е посочено именно името на ответника, който не е оспорил в срок подписите в годишните отчети. Представено е по делото и искане за вписване на възбрана върху процесния имот от 2013 г., в което като собственик на имота е посочена М. В. П.. Не се твърди по делото и не се представят доказателства ответникът да се е разпоредил с правото на собственост върху процесния топлоснабден имот.

Ето защо, при преценка на всички доказателства по делото, то съдът намира за установено при условията на пълно и главно доказване, че за исковия период клиент на топлинна енергия и съответно задължено лице да заплаща стойността на потребената в имота топлинна енергия е бил ответникът.

2

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, за което са представени доказателства – л. 39-40, а и това обстоятелство съдът намира за общоизвестно. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са ангажирани доказателства ответникът да е упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.

Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца [фирма], от една страна и М. В. П., от друга, в процесния период, като в отношенията между страните за процесния период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в [град].

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода от [фирма].

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.

Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото писмени доказателства. Установява се, че от отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители. В имота през процесния период имало 5 броя радиатори с монтирани ИРРО. Показанията на уредите са отчетени на 05.06.2020 г. и 14.05.2021 г. ТЕ отдадена от сградна инсталация била изчислена на база пълна отопляема кубатура, съгласно акт за разпределение на кубатурата на сградата. В имота били монтирани два водомера за топла вода. Водомерите са отчетени на 05.06.2020 г. и 14.05.2021 г., като формулярите са представени на вещото лице. В изравнителната сметка за м.05.2019 г. – м.04.2020 г. са отразени промените на цените за ТЕ. СТЕ сочи, че изчисленията на ФДР са в съответствие с Наредба от 01.06.2004 г.

Топломерът с фабричен № 4021597 е преминал метрологична проверка след изтичане 3 на 24 месечния срок. Вещото лице е конкретизирало, че топломерът не е сменен и при проверките не са констатирани отклонения извън допустимите стойност. Това, че не е сменен топломерът означава, че е бил годен, тъй като при проверката не е имало отклонения извън допустимите граници. Съгласно чл. 5 ЗИ за осигуряване точност и достоверност на техническите средства, използвани за нуждите на търговски плащания, се извършва метрологичен контрол – първоначален и последващ. Неспазването на срока за проверка на измервателното средство обаче не се отразява на установеното в процеса количество на топлинната енергия, тъй като при последващата проверка на топломера е установено, че същият продължават да измерва правилно и след законовия срок за извършване на проверка за точност. Щом измерванията за последващ период са били верни, то няма как те да не са такИ. за процесния период, при положение, че не е установена промяна в начина на работа на топломерите или манипулация върху тях. С последващата проверка е установена годност на топломера и за процесния период, поради което неспазването на срока за последваща проверка, не се е отразило на измереното количество ТЕ.

Следва да се отбележи, че съгласно чл. 200, ал. 3 ГПК оспорване на заключението може да бъде направено от страната докато трае изслушването на експерта, т.е. в заседанието за приемане на заключението на вещото лице. Оспорването може да бъде заявено и писмено преди провеждане на заседанието за приемане на заключението. След изслушването на експерта и приемането на заключението на вещото лице, правото да се оспори заключението е преклудирано и не може да бъде зачетено, а приетото по делото заключение следва да бъде ценено наред с всички доказателства по делото /виж решение № 186/ 09.07.2012 г. по гр. д. № 1871/2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 79 от 12.05.2015 г. по гр. д. № 322 / 2015 г. на I г. о. на ВКС/. В съдебно заседание на 07.02.2023 г. не е оспорена СТЕ при приемането й. Освен това ответникът не е навел конкретни възражение, касаещи начина на формиране и изчисляване на сумите – по делото в срока по чл. 131 ГПК. Оттук и съдът кредитира изцяло СТЕ, която не противоречи на останалите доказателства по делото.