Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 121 от 24.05.2023, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Административно наказателно дело 306/2023
Вид
Решение № 121
Подписан
24.05.2023
В сила
29.11.2023
Състав
Вергиния Еланчева

Цитирани разпоредби

  • чл.24, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • Чл.40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.52, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.62 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.7, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Кърджали, 24.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20235140200306 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 17/01.03.2023 г., издадено от Началник на РУ-Кърджали, с което на основание чл.45, ал.2 от ЗЗкД е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лв. на Р. Ф. М. от с.Г., ул.„Ш.“ № **, общ.Черноочене, обл.Кърджали, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.45, ал.2 от ЗЗкД.

Жалбоподателят Р. Ф. М. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил вмененото му нарушение. Наказващият орган не спазил чл.52, ал.4 от ЗАНН, като не събрал доказателства по отношение на твърдяното нарушение и не провел разследване на спорните обстоятелства. При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление били допуснати множество нарушения на материалния и процесуалния закон. В акта и атакуваното постановление не били отразени обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата, които го установяват. Не ставало ясно как актосъставителят е стигнал до извода, че нощният клуб е стопанисван от „Лафем“ ЕООД и се управлявал от жалбоподателя. Не било изяснено дали лицето И.Р.Х. не е имало придружител, като настойник, попечител или друго лице. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Отново излага доводи за това, че наказващият орган не изпълнил задължението си по закон да разследва всички спорни обстоятелства. Не било изяснено дали непълнолетният е придружаван от настойник, попечител или друго лице, както и дали в дискотеката имало назначен управител.

1

Управителят на дружеството „Лафем“ ЕООД и управителят на дискотеката били две различни правни категории. Имало противоречие в свидетелските показания на полицейските служители. Актосъставителят не присъствал при установяване на нарушението, но въпреки това той съставил акта. Не ставало ясно и защо акт е съставен на 13.02.2023 г., след като твърдяното нарушение било установено на 21.01.2023 г. В компанията на И.Х. имало пълнолетни лица, но не било установено дали някой от тях притежава документ или се явява в някаква правна връзка с детето. Моли наказателното постановление да бъде отменено, като на жалбоподателя се присъдят и направените по делото разноски.

Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Сочи, че правилно била ангажирана отговорността на жалбоподателя като управител и представляващ търговеца, който стопанисва обекта.

Представя и писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.01.2023 г. на територията на гр.Кърджали се провеждала специализирана полицейска операция съгласно заповед, издадена от директора на ОД МВР-Кърджали, като една от целите била да се проверява допускането на непълнолетни лица без придружител в питейни заведения след определения вечерен час. В провеждането на проверките участвали и свидетелите Д. В., Й. Б. и Я. Д. – полицейски служители в РУ-Кърджали. По този повод на посочената дата св.Я. Н. влязъл и проверил нощен клуб „А.“, намиращ се в гр.Кърджали, ул.

„Р.“ № **. Около 01.45 часа на 21.01.2023 г. св.Д. установил в нощния клуб непълнолетният И.Р.Х. с ЕГН **********, който не бил придружаван от родител или друго пълнолетно лице. Непълнолетният бил изведен от служителя Я. Д. пред заведението, където се намирали и свидетелите Д. В. и Й. Б.. Те също се уверили, че детето И.Х. не било придружавано от родител или друго дееспособно лице. Затова непълнолетният бил отведен в РУ-Кърджали, където работата по случая продължила с участие на инспектор детска педагогическа стая.

Полицейските служители се свързали по телефона с бащата на И.Х., но той обяснил, че е извън града и не може да дойде. Около 04.45 часа на 21.01.2023 г. детето било предадено на неговия пълнолетен брат, за което се съставил приемо-предавателен протокол. Впоследствие били събрани данни относно стопанисващия проверения обект. Установило се, че нощният клуб „А.“ на ул.„Р.“ № ** в гр.Кърджали се стопанисва от „Лафем“ ЕООД с.Г., с управител Р. Ф. М.. По повод установеното в неговия обект нарушение, на 13.02.2023 г. полицейският служител Д. В., в присъствието на свидетелите Й. Б. и Я. Д., съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение по чл.45, ал.2 от ЗЗкД. Той подписал и 2 получил акта, отбелязвайки, че няма възражение. Въз основа на така съставения акт, на 01.03.2023 г. било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на Р. Ф. М. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лв. за нарушение на чл.45, ал.2 от ЗЗкД.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Д. В., Й.

Б. и Я. Д., които съдът кредитира изцяло като последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се относно релевантните факти, както и от писмените доказателства - Акт за установяване на административно нарушение от 13.02.2023 г.; Докладна записка от 25.01.2023 г.; копие от Акт за установяване на административно нарушение от 23.01.2023 г.;

Обяснение на Р.Х. от 23.01.2023 г.; Обяснение на И.Х. от 21.01.2023 г.; Обяснение на А.Х. от 21.01.2023 г.; Приемо-предавателен протокол от 21.01.2023 г.; Справка от Търговски регистър за дружеството „Лафем“ ЕООД; Заповед от 20.01.2023 г. на директор на ОД МВРКърджали; Обяснение на Р. М. от 31.01.2023 г.; Допълнително споразумение към трудов договор от 01.01.2023 г.; Обяснение на В.К. от 31.01.2023 г.; Писмо от ТД на НАП Пловдив Офис Кърджали от 02.02.2023 г.; Обяснение на Р.И. от 13.02.2023 г.; Заповед № 292з727/20.04.2022 г. на директор на ОД МВР-Кърджали; Договор за наем от 22.06.2021 г.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

На жалбоподателя е наложено административно наказание за нарушение на чл.45, ал.2 от ЗЗкД. В същата разпоредба е посочено, че който допусне от 22.00 ч. до 6.00 ч. дете в управляван от него търговски обект в нарушение на чл.8, ал.3 и 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 2 000 до 5 000 лв., а при повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от 5 000 до 8 000 лв. Съдът, след анализ на събраните доказателства намира, че жалбоподателят е осъществил състава на така вмененото му административно нарушение. По категоричен начин се установи, че на 21.01.2023 г., около 01.45 часа, в търговски обект-нощен клуб „А.“, находящ се в гр.Кърджали, ул.„Р.“ № **, стопанисван от „Лафем“ ЕООД с.Г., с управител Р. Ф. М., се е намирало непълнолетното дете И.Р.Х. с ЕГН **********, който не бил придружаван от родител или друго дееспособно лице, в нарушение на чл.8, ал.3 от ЗЗкД. Законосъобразно е прието, че жалбоподателят в случая носи отговорност и следва да бъде санкциониран за процесното нарушение. Субект на деянието по чл.45, ал.2 от ЗЗкД е управителят на търговски обект, в който е констатирано допускане на дете в горепосоченото часово време. За съставомерността на нарушението е необходимо привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да е допуснало нарушението, а не в лично качество да го е извършило. В тази връзка е неотносимо дали в самата дискотека е имало назначен управител, респ. дали други служители е трябвало да следят за пропускателния режим, в какъвто смисъл са доводите на жалбоподателя. Като изключение от принципа, че административнонаказателната отговорност е лична, в разпоредбата на чл.24, ал.2 от ЗАНН е регламентирано, че за 3 административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени . В настоящата хипотеза субект на деянието е не самото лице, което в конкретния случай е позволило в нощния клуб да присъства, респ. не е отстранило детето, а управителят представляващият търговеца, който стопанисва търговския обект, в който е допуснат непълнолетният. Това деяние се осъществява чрез бездействие при установено в закона задължение за действие от страна на ръководителя на стопанисвания обект, а именно да осъществява контрол върху лицата, при дейността на които е извършено нарушението, и които обективно е могъл да предотврати чрез създаване на система от мерки за недопускане извършването на определен вид деяния. Именно жалбоподателят като управител на търговеца носи задължението да контролира извършваната дейност в стопанисвания от него обект. Като не е осигурил ефективни мерки за контрол, т о й е бездействал да се възпрепятства извършването на нарушение, което се намира в обективна връзка с осъществяваната от търговеца дейност. В неосъществения от страна на М. контрол за недопускане на лица под 18 години в стопанисвания от него обект се изразява вмененото му нарушение. Макар доказателствата да сочат, че деянието не е умишлено, то същото се явява осъществено при форма на вина непредпазливост, проявена като небрежност - деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, той като е съзнавал, че в обекта не следва да се допускат лица под 18-годишна възраст от 22.00 ч. до 6.00 ч. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи /такова изключение не е предвидено за нарушението по чл.45, ал.2 от ЗЗкД/, за разлика от противоположния подход за санкция по НК. Ето защо, правилно е реализирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за процесното нарушение. Наложеното наказание е в минимално установения размер и съдът няма правомощия да го намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.

Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати твърдените в жалбата нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му.

Неоснователни са доводите за неспазване на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Това е така, защото преди да се произнесе по преписката наказващият орган е проверил акта с оглед неговата 4 законосъобразност и обоснованост, преценил е всички събрани по преписката доказателства. Спорни обстоятелства, които да налагат разследване след съставяне на акта не е имало, а и жалбоподателят възражение не е подал. Няма спор, че провереният нощен клуб е стопанисван именно от дружеството „Лафем“ ЕООД с.Г., управлявано и представлявано от жалбоподателя Р. М.. Това е видно от представения по делото Договор за наем от 22.06.2021 г., сключен между наемодателя Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ гр.София и наемателя „Лафем“ ЕООД с.Г.. На процесната дата детето И.Х. не е било придружавано от родител или друго дееспособно лице и това се установи категорично от показанията на всички разпитани свидетели, в които противоречия относно фактите от предмета на доказване не се наблюдават. На следващо място, ЗАНН не изисква актосъставител да бъде лицето установило нарушението. Чл.40, ал.1 от ЗАНН предвижда, че актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението, като това императивно правило е спазено. Съставянето на акта на 13.02.2023 г. за нарушение от 21.01.2023 г. не представлява процесуален порок, тъй като няма изискване АУАН да се състави в деня на самото нарушение, още повече, че в случая са събирани допълнително материали, които са били наложителни за установяване на деянието и неговия автор. нарушение би имало при неспазване на сроковете за съставяне на акта по чл.34, ал.1 от ЗАНН, но настоящата хипотеза не е такава. Безспорно доказано е и самото административно нарушение и неговото авторство, за което бяха изложени съображения по-горе. Ето защо, наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.