Акт от 01.09.2021, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 01.09.2021 година гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският окръжен съд наказателно отделение в публично заседание на първи септември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Георги Иванов

Секретар: Милена Софронова

Прокурор: Манол Манолов разгледа докладваното от съдията-докладчик ЧНД №1352 по описа на съда за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 12, ал. 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС или Закона).

Образувано е по повод изпратени две удостоверения по Рамково решение № 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. за прилагане на Принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания "Лишаване от свобода" или мерки, включващи "Лишаване от свобода" за целите на тяхното изпълнение в ЕС, които се отнасят до българския гражданин

С.Ф..

Прокурорът изразява становище за постановяването на решение, с което да се приемат за изпълнение присъдите, постановени от съд в Република Австрия.

Предлага се да се приспадне периода, в който българският гражданин е търпял наказание лишаване от свобода по някоя от присъдите.

В производството пред съда осъденият не се явява, тъй като изтърпява наказание лишаване от свобода в Р Австрия като делото е разгледано в негово отсъствие на основание чл. 12, ал. 6 ЗПИИСАННЛСМВЛС.

Налице е хипотеза на задължителна защита по чл. 12, ал. 4 ЗПИИСАННЛСМВЛС.

Назначеният на Ф. служебен защитник на осъдения предлага на съда да постанови решение, с което да не признае влезлите в сила съдебни актове, постановени от чуждата държава като изразява становище, че той трябва да търпи наказанията в държавата,в която е извършил престъпленията.

Съдът, след като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото и условията за признаване и изпълнение, предвидени в ЗПИИСАННЛСМВЛС, намира за установено следното.

С.

Маринов Ф. е български гражданин, роден на ***г***, ЕГН:**********. Той е многократно осъждан.

Делото е подсъдно на Окръжен съд с оглед данните за местоживеене на осъдения и разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗПИИСАННЛСМВЛС. Съгласно посочените към исканията удостоверения осъденият е с известно постоянно местоживеене ***.

Съдебните актове, постановени в друга държава членка, се признават и изпълняват на територията на Република България, когато се отнасят за деяния, които съставляват престъпления и по българското законодателство, когато независимо от разликите между съставите им техните основни признаци съвпадат.

От така представените удостоверения и приложените към тях документи се установява следното:

1.Ф. е бил осъден с влязло в сила съдебно решение №115

Hv 107/19а, постановено на 06.03.2020 г. на Областен съд по наказателни дела гр.Виена, Р Австрия, влязло в сила на 09.04.2020г., на 1766 дни /4 години и десет месеца/ „Лишаване от свобода“ за това, че на 13.09.2019г. във

Виена, Анка Фаргас :

A. с насилие и чрез заплаха с настояща опасност за физическо тяло и живот (§ 89 StGB) предприемане или търпение на съвкупление и принуждаване на извършване на полово сношение, като я хваща за горната част на ръцете, с лице на долу към повърхността на една маса, с един нож многобройно я удря зад задната част на главата (тила) и като убедително и казва, че ще я убие, ако „тя не се съвкупява с него” тогава я съблича и вагинално и анално прониква в нея с пениса си и след това я принуждава да му достави устно -орално удоволствие, докато той през цялото време и нанася шамари и юмруци по цялото и тяло -престъпление изнасилване съгласно § 201, ал. 1 StGB B. / следвайки до А./ описаното деяние заплаха с нанасяне на поне една телесна повреда, за да я уплаши, като с вдигната ръка, в която той държи пепелник насочен към нея- престъпление опасна заплаха съгласно § 107, ал. 1 StGB.

Така определеното наказание би следвало да бъде изтърпяно до 19.11.2024 г.

2.

Ф. е бил осъден с влязло в сила съдебно решение по присъда №94 Hv 79/19d, постановено на 15.10.2019 г. на Областен съд по наказателни дела гр.Виена, Р Австрия, влязло в сила на 19.10.2019 г., на 20 месеца „Лишаване от свобода“ за това, че е извършил във Виена A./ с намерението, да се обогати незаконно, чрез тяхното присвояване, отнел чужди движими вещи, а именно:

I. / в неизгода на Валтер АСПЕРЛ между 13.09.2019 и 15.09.2019, чрез проникване с взлом в жилището на Валтер АСПЕРЛ в 1120 Виена, Хицендорфер Щрасе 56/ къща 2 от вратата на Зимната градина влиза в къщата и взема, един Телевизор, една кафе машина, един Apple телевизор, една батерна Бормашина, части от Вии система, Дрехи, различни чуждестрани монети, бижута, един медалион и един маркер за хазарт;

II. / в неизгода за австрийския ШПАР склад за търговия на стоки отнел на 17.09.2019 две бутилки Ром на стойност от 101,80 Евро - престъпление съгласно §§ 127,129 Abs 1 Z 1 und

Abs 2 Z 1 StGB на Република Австрия

B. / между 13.09.2019 и 15.09.2019 отнел писмени документи, които не трябва да притежава и да използва, а именно Мембър Хилтон карта и една Неспрессо карта за лоялност на Валтер АСПЕРЛ, и ги скрива, като действа с намерение, да може да ги ползва за негови лични изгоди - престъпление съгласно §229 Abs 1 StGB на Република Австрия.

Така определеното наказание би следвало да бъде изтърпяно до 19.01.2026 г.

С решение от 23.05.2021г. на Областен съд по наказателни дела гр.Виена, Р Австрия, във връзка с присъда №94 Hv 79/19d за престъплението по §§ 127,129 Abs 1 Z 1 und

Abs 2 Z 1 StGB на Република Австрия по буква A му е определено наказание от 18 месеца лишаване от свобода. Решението не е обжалвано от Ф. и е влязло в сила, което се установи чрез чрез eлектронна кореспонденция с националното лице за контакт на Национална съдебна мрежа за международно сътрудничество по наказателни дела в Република Австрия.

Видно от получена чрез eлектронна кореспонденция с националното лице за контакт на Национална съдебна мрежа за международно сътрудничество по наказателни дела в Република Австрия информация, от 19 Септември 2019г. до 19 Януари 2020 година Ф. е бил задържан по присъда № 94 Hv 79/19d, след което е започнал да търпи наказанието си, наложено му с присъда №115 Hv 107/19а.

Видно от удостоверенията, осъденото лице ще бъде депортирано, след като бъде освободено от изпълнение на наказанието съгласно Решение на

Федерална служба за чужденци и убежище от 21.09.2020 към IFA-Число/Номер на производството: **********/*********, Неограничена забрана за пребиваване, влязла в сила от 07.01.2020.

По отношение на удостоверението относно влязло в сила съдебно решение №115 Hv 107/19а, постановено на 06.03.2020 г. на Областен съд по наказателни дела гр.Виена, Република Австрия, влязло в сила на 09.04.2020 г., описано в точка 1:

Съдът констатира, че престъпленията, за които на

Ф. е наложено с влязло в сила съдебно решение №115 Hv 107/19а, наказание "Лишаване от свобода" от 4 години и 10 месеца, съответстват на престъпленията по чл.152, ал.1, т.2 от НК и чл.144,ал.3 от НК. Освен това престъплението, посочено в буква А от удостоверението, е сред изброените престъпления по чл. 8, ал. 2 ЗПИИСАННЛСМВЛС, при които двойна наказуемост не се изследва. Съдът взе предвид също така, че удостоверението по чл. 3 е удостоверява, че е налице решение на компетентен съдебен орган на държава-членка на ЕС, което представлява наказателно решение на съд, с което е била ангажирана наказателна отговорност на българския гражданин С.Ф., т. е. представлява съдебен акт по смисъла на чл. 1 от Закона, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“. Този акт съдържа необходимите реквизити, предвидени както в чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета на ЕС, така и на изискванията на Приложение 1 от българския закон. Адресът в гр. Бургас определя и местната компетентност на ОС Бургас за признаване на съдебния акт.

Не са налице основанията за отказ от признаване на решението, предвидени в чл. 15 от Закона, а именно предоставено е пълно удостоверение по чл. 3 от Закона, лицето се намира на територията на издаващата държава, макар да не е дало съгласие. В същото време, той е български гражданин, има местоживеене в Република България в гр. Бургас. Признаването на съдебното решение няма да е в противоречие с принципа non bis in idem. Съдебният акт е постановен във връзка с деяния, които са престъпление и по българското законодателство. Изпълнението на определеното със съдебния акт наказание не е погасено по давност съгласно българското законодателство, Ф. не се ползва с имунитет, възрастта му е такава, че той представлява лице, което може да бъде наказателно отговорно, към момента на получаване на съдебния акт от съда за изтърпяване остават не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание, съдебният акт е постановен в съдебен процес, на който осъденият е присъствал.

Ф. е осъден на 4 години и 10 месеца „Лишаване от свобода“. Видно от българската справка за съдимост, той е осъждан и е търпял наказания лишаване от свобода, последното от които е било две години и шест месеца и е изтърпяно на 24.07.2013г. Следователно не е налице нито една от хипотезите на чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС, поради което и остатъка от така наложеното му от австрийски съд наказание лишаване от свобода, следва да се изтърпи от Ф. при първоначален общ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

На основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС при изпълнението на това наказание, следва да се приспадне срока на изтърпяната в Република Австрия от осъдения Ф. част от наказанието, наложено му с присъда /съдебно решение №115 Hv 107/19а, считано от 19 Януари 2020г. до фактическото предаване на лицето.

С оглед изложеното, съдът счита, че са налице условията за признаване изпълнението на представеното влязло в сила съдебно решение №115 Hv 107/19а, постановено на 06.03.2020 г. на Областен съд по наказателни дела гр.Виена, Република Австрия, влязло в сила на 09.04.2020 г., съобразно чл. 8 от Закона, поради което и на основание чл. 12 от Закона следва да се признае и изпълни наказанието на осъдения във вида, в който е наложен от съда в Република Австрия, без да се налага приспособяване на основание чл. 13 от Закона.

По отношение на удостоверението относно влязло в сила съдебно решение №94 Hv 79/19d, постановено на 15.10.2019 г. на Областен съд по наказателни дела гр.Виена, Р Австрия, влязло в сила на 19.10.2019 г., описано в точка 2:

Съдът констатира, че престъплението, посочено в буква

А от това удостоверение, съответства на престъплението по чл.195, ал.1, т.3 вр с чл.26, ал.1 от НК. Видно от решение от 23.05.2021г. на Областен съд по наказателни дела гр.Виена, Р Австрия, наложеното наказание на Ф. за това престъпление е 18 месеца лишаване от свобода. Ф. е български гражданин, има местоживеене в Република България в гр. Бургас. Признаването на съдебното решение в тази му част няма да е в противоречие с принципа non bis in idem. Съдебният акт е постановен във връзка с деяние, което е престъпление и по българския НК. Изпълнението на определеното със съдебния акт наказание не е погасено по давност съгласно българското законодателство, Ф. не се ползва с имунитет, възрастта му е такава, че той представлява лице, което може да бъде наказателно отговорно, към момента на получаване на съдебния акт от съда за изтърпяване остават не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание, съдебният акт е постановен в съдебен процес, на който осъденият е присъствал. Не са налице основанията за отказ от признаване на решението, предвидени в чл. 15 от Закона, относно това престъпление, поради което и на основание чл. 12 от Закона следва да се признае и изпълни наказанието на осъдения във вида, в който е наложен от съда в Р Австрия, без да се налага приспособяване на основание чл. 13 от Закона. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС следва да определи първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наказанието "Лишаване от свобода", тъй като общият размер на наложеното наказание не надвишава горната граница от пет години и са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода.

Разпечатката съдържа 48 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/abef9ccf-322c-44d4-8874-c41761044ab9