Решение № 167 от 01.10.2026, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Радомир, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря ВЕСКА М. КИТАНОВА като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20261730100692 по описа за 2026 година

Предявените обексивно съединени искове са с правно основание чл.26, ал.1 и чл.55, ал.1 ЗЗД, с надсрещен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД.

Ищцата К. С. Ж., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Р. ж.к. А. . ет. . aп. ., чрез адвокат - пълномощника Л. К. Б. от САК, съдебен адрес: гр. С. ., ул. „Т.” №., ет. ., офис № ., тел. ., имейл: ad., е предявила обективно съединени искове против ответника „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Л., ул. Д. Х. № ., представители Ва. Г., А. Ди. Лу. Т., П. Б., с който моли съда да постанови решение, с което да обяви Договор за потребителски кредит № ., сключен на 28.08.2018 г. между К. Ж. и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за нищожен, поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Моли на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, да осъди ответника „Ти би ай Банк“ ЕАД да й заплати сумата от 4000,00 лв./2045.17 евро - частичен иск от 8000 лв./4090,33 евро, която е изплатена от нея на ответника по един нищожен договор и представлява неоснователно обогатяване, а именно това е сумата надвнесена над главницата, ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на ИМ до окончателното изплащане.

Ищцата се позовава на противоречие на договора със закона, поради съдържание на нищожни неравноправни клаузи. Позовава се на разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, според която, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

1

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Ответникът „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИ. със седалище и адрес на управление: гр. С., Район Л., ул. „Д. Х.” № . чрез юрисконсулт В. К., имейл: VK.k.bg - пълномощник на Изпълнителните директори, е подал отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, с който е изразил становище, че исковете са искове са допустими, но следва да бъдат отхвърлени като изцяло неоснователни.

В случай, че бъде признато за установено, че процесният договор е нищожен, ответникът е предявил насрещен иск в размер на 2 725.63 лв., представляващ дължима сума до пълния размер на чистата стойност на кредита.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна.

Не се спори между страните по делото, че между същите е налице сключен Договор за потребителски кредит № ., сключен на 28.08.2018 г. между К. Ж., в качеството й на заемател и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, в качеството на заемодател, като сума в размер на 8 000 лева, подлежащ на връщане на 48 месечни погасителни вноски. Към размера на кредита е включена застрахователна премия в размер на 1497.60 лв. ГЛП бил определен на31.84 %, съгласно чл.9.1. от договора, ГПР бил определен на 46.24 % (чл.10). Общият размер на кредита се увеличил на 12 987.62 лева. Общата дължима сума била определена на 18934.40 лв.

Ответната страна не е оспорила твърдението, че ищцата е погасила целия размер на дължимото според договора, а именно – 8000 лв.

По делото е допуснато изслушване на съдебно – счетоводна експертиза, като вещото лице Я. А. е дала изчерпателни отговори на поставените въпроси. Според вещото лице размерът на Годишния процент на разходите (ГПР), като вземе предвид и дължимата застрахователна премия по договора в размер на 1497.60 лв., не като част от главницата, а като разход по кредита е 45.7810 %, при усвоен кредит 8000.00 лв. при годишен лихвен процент на кредита 31.84 %.

Годишния лихвен процент ( ГЛП ) по договора е 31.84 %, а основния лихвен процент на БНБ, относим към договора е 0.00 % .

Платените суми от ищцата, отразени в системата на “Ти Би Ай Банк" ЕАД, преди образуване на частното гражданско дело са в размер на 5274.37 лв., с които са погасени следните задължения:

- погасена главница:

1412.07 лв.

- погасена договорна лихва:

3756.22 лв.

2

- погасена наказателна лихва:

- съдебни разноски:

16.08 лв.

90.00 лв.

Платените суми по изпълнителните дела са в размер на 10681.66 лв., от които:

-

ИД № . /2021 г. 4463.00 лв. ЧСИ А.В.

-

ИД№ ./2023 г. 4933.15 лв. ЧСИ Г.К.

-

ИД № ./2025 г. 1285.51 лв. ЧСИ С.А.

От правна страна.

Предмет на делото са искове по чл.26, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК за прогласяване на нищожен на сключения между страните договор за кредит и по чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД, във вр. с чл. 23 от ЗПК за връщане на даденото без основание въз основа на нищожния договор.

Ответникът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е банка по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКИ, поради което може да извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и да предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск.

Ищцата К. С. Ж. е физическо лице, което при сключване на договора за паричен заем, е действало извън рамките на своята професионална дейност. Следователно страните имат качество, съответно на потребител и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК. Сключеният между тях договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и следва да отговаря както на общите изисквания за действителност, така и на специалните такива, предвидени в ЗПК. На основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в него.

В чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 от ЗПК е уредено съдържанието на договора за потребителски кредит. Чл. 22 от ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, задължителна част от съдържанието на договора е посочването на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му, като се отразят взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл. 19, ал. 1 от ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Според § 1, т. 1 от ПЗР на ЗПК общи разходи по кредита са всички разходи, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните 3 премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. За да отговаря на императивното изискване на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за формулиране по ясен и разбираем начин, клаузата, която предвижда размера на ГПР трябва да съдържа конкретно посочване на видовете разходи по кредита, които са включени при изчислението на ГПР. В процения договор е отразено само процентното изражение на ГПР, без да са посочени разходите, които са взети предвид при изчисляването му. Затова за потребителя не е налице необходимата яснота относно начина на формиране на ГПР и поконкретно – взета ли е предвид при определянето му уговорената еднократна такса за оценка на риска. Отсъствието на яснота в договора за начина на формиране на годишния процент на разходите представлява неизпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което по силата на чл. 22 от ЗПК има за последица недействителност на целия договор за потребителски кредит. Предвид това съдът намира, че предявеният установителен иск се явява изцяло основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

По отношение на предявения осъдителен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД съдът намира, че същият е неоснователен, доколкото сумата е платена във връзка с предоставена сума, макар и на основание нищожен договор. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В разглеждания случай чистата сума по кредита е 8 000 лв. Потребителят е заплатил и кредиторът е усвоил общо 5274.37 лв. Предвид това разликата от 2 725.63 лв. се дължи от ищцата, като същата следва да бъде осъдена да заплати на ответника – ищец по насрещния иск тази сума.

По разноските.

Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, в полза на адвокат Л. К. Б. от САК, съдебен адрес: гр. С. ., ул. „Т.” №., ет.., офис № .тел.., имейл: advokat.., следва да се присъди адвокатско възнаграждение. Съгласно решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C./22 минималните размери, предвидени в наредбата по чл. 38, ал. 2, изр. второ ЗАдв във вр. с чл. 36, ал. 2 ЗАдв не са обвързващи за съда и то следва да бъде определено в справедлив размер, съобразно фактическата и правна сложност на делото и извършената работа. В настоящия случай, макар и да са предявени два обективно съединени иска, се отнася до защита на един интерес.

Това е така, тъй като въпросът за основателността на установителния иск е преюдициален за разрешаване на спора по осъдителния иск. Преценявайки цената на иска и фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че в полза на адв.Л. Б. отСАК следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400 е.

На основание чл.78, ал.6 ГПК, предвид освобождаването на ищцата от заплащане на такси и разноски по делото ответникът „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Р. държавна такса върху стойността на исковете, а именно – 163.61 е. – по първия иск и 100.23 е.– по втория иск или общо 263.84 е., както и сумата от 4

200 е. – направени разноски за експертиза.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за нищожен по предявения иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, от ищцата К. С. Ж., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Р., ж.к. А.. ет. ., ап. . чрез адвокат - пълномощника Л. К. Б. от САК, съдебен адрес: гр. С. . ул. „Т.” №. ет. . офис № . тел.

., имейл: [email protected], против ответника „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С. р-н Л., ул. Ди. Х. № ., представители В. Г., А.Д., Л. Т.

П.Б., Договор за потребителски кредит № ., сключен на 28.08.2018 г. между К. Ж. и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, поради противоречие със закона.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, предявен от ищцата К. С. Ж., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Р., ж.к. А. ., ет. ., ап. ., чрез адвокат - пълномощника Л. К. Б. от САК, съдебен адрес: гр. София ., ул. „Т.” №. ет.. офис № ., тел. ., имейл: advokat.b., против ответника „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Л., ул. Д. Х. № ., представители В.Г., А. Д., Л. Т.

П. Б., за сумата от 4000,00 лв./2045.17 евро - частичен иск от 8000 лв./4090,33 евро, която е изплатена от ищцата на ответника по един нищожен договор и представлява неоснователно обогатяване, надвнесена над главницата, ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на ИМ до окончателното изплащане на сумата.