Решение № 900 от 14.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 900 гр. София, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100511362 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника „Валмекс“ ЕООД, чрез адв. П., с вх. № 55090/05.06.2024г. против разпореждане, обективирано в уведомление с изх. № 32438/27.05.2024г., по и.д. № 20248510402509 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 при КЧСИ, с което е оставено без уважение възражението на длъжника за намаляване на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение, както и приетите за събиране такси по ТТРЗЧСИ, вкл. тези за присъединяване на държавата като взискател.

Обжалват се и действията на ЧСИ по присъединяване на държавата като взискател, на основание чл. 458 ГПК, за сумата 107 220.72 лева, като моли същата принудително събрана сума да бъде възстановена на длъжника.

Жалбоподателят излага, че подал възражение пред ЧСИ за това, че размерът на адвокатското възнаграждение, посочен в покана за доброволно изпълнение по и.д. № 20248510402509, бил прекомерен и не кореспондирал с действителната фактическа и правна сложност на делото. Поискал намаляване на същото до размера на сумата 200 лева, предвиден от нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и намаляване на размера на дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, но получил отказ, обективиран в посоченото уведомление изх. № 32438/27.05.2024г. Намира, че договореният адвокатски хонорар в размер на сумата 4 000 лева бил прекомерен – адвокатът подал единствено молба за образуване на и.д., като посоченият в нея способ бил условие за редовност на молбата и не съставлявал действие по чл. 10, т. 2 от Наредбата. Отделно за главницата в размер на 106 568.38 лева вече бил наложен запор на банковите сметки на длъжника по издадена обезпечителна заповед за обезпечение на бъдещ иск, предвид на което не се налагало извършването на други изпълнителни действия. Взискателят проявил недобросъвестност, тъй като не уведомил ЧСИ М.П. за образуваното преди това въз основа на обезпечителната заповед и.д. № 613/2019г. по описа на ЧСИ М.Ц. и наложените по него запори на банковите сметки на длъжника и възбрани на 4 негови 1 недвижими имота. Недобросъвестността на взискателя не следвало да има за последица допълнителни разноски за длъжника от два пъти запориране на банковите сметки на длъжника, като запор следвало да бъде наложен само върху необезпечената сума - разлика по изпълнителния лист. Така на длъжника недължимо била начислена и таксата по т. 2 за цялостно проучване на имуществото му, тъй като дългът вече бил обезпечен. Оспорва начислената от ЧСИ М.П. такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 7 836.25 лева и моли същата да бъде намалена. За определянето й неправилно ЧСИ включил и адвокатския хонорар в размер на 4 000 лева, претендиран от взискателя.

Позовава се на т. 26 б.“б“ ТТРЗЧСИ, ЧСИ следвало да съобрази единствено сумите по изпълнителния лист. В конкретния случай намира, че следвало да се извади и сумата 106 568.38 лева, за която вече бил наложен запор по обезпечителната заповед.

Оспорва, като незаконосъобразни, действията на ЧСИ М.П. по присъединяване на държавата като взискател въз основа на удостоверение за наличие на публични задължения вх. № 51255/2024г. за сумата 107 220.72 лева – за същите вече било образувано и.д. № 190765222/2019г. на ГД на НАП, същите били обезпечени с налагане на запор върху движими вещи, собственост на дружеството, а остатъкът от общото задължение, посочен в удостоверението също бил обезпечен. В тази връзка оспорва и допълнително начислените от ЧСИ П. такси във връзка с присъединяването на държавата, възлизащи в размер на 6 540.94 лева. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, като претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение бъде намалено до установения минимум по чл. 10, т. 1 от Наредбата от 200 лева. Моли за съответно изменение и на размера на дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ съобразно размера на дълга, цялостно ревизиране на таксите съобразно правилата на ТТРЗЧСИ и неоснователно начислените такси във връзка с присъединяването на държавата като взискател.

Взискателят по изпълнителното дело „Строй Тис – Смолян“ ЕООД, в несъстоятелност, чрез адв. Г., депозира писмен отговор, в който излага становище за неоснователност на жалбата и се прави искане за оставянето й без уважение.

Твърдението за допълнително понесени от длъжника разноски, поради неуведомяване за обезпечителното дело, било несъстоятелно. Обезпечителното дело било без правно значение. По същото единствено били наложени запори, като единственият път за удовлетворяване на взискателя бил образуваното изпълнително дело въз основа на представен изпълнителен лист. Характерът на двете изпълнителни дела бил напълно различен. Хонорарът се заплащал на адвоката в началото на делото, а процесът бил непредвидим. Договореният хонорар бил под минимума по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същият бил законосъобразен, съобразен както с материалния интерес, така и с фактическата и правна сложност на производството. Действията на ЧСИ за присъединяване на държавата като взискател и начисляване на такси намира за законосъобразни.

По делото са депозирани мотиви от ЧСИ М.П., постановил обжалваното разпореждане. Същият намира частната жалба за допустима, но по същество неоснователна по подробно изложени съображения. Мотивира начисляването на таксите поотделно.

Съдът, като взе предвид, че жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежна страна и в посочения в закона срок, намира, че същата е процесуално допустима в частта, в която се иска намаляване на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение, както и приетите за събиране такси по ТТРЗЧСИ, вкл. тези за присъединяване на държавата като взискател.

Действията на съдебния изпълнител по присъединяването като взискател на държавата за дължимите й от длъжника публични вземания – чл. 458 ГПК, не са от кръга на изрично посочените в чл. 435, ал. 2 ГПК действия, които могат да бъдат обжалвани от длъжника. Ето защо жалбата е процесуално недопустима в частта, в която се обжалват действията на ЧСИ по чл. 458 ГПК за присъединяване на 2 държавата като взискател за сумата 107 220.72 лева и се иска същата принудително събрана сума да бъде възстановена на длъжника. В същата част жалбата следва да се остави без разглеждане.

По същество в допустимата й част жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

От приложеното по делото копие от и.д. № 20228600401923/2022г. на ЧСИ М.П., рег. № 851, с район на действие СГС, се установява, че същото било образувано по молба от 15.05.2024г. на взискателя „Строй Тис – Смолян“ ЕООД – в несъстоятелност, чрез адв. Г., въз основа на изпълнителен лист от 29.04.2024г., издаден по гр.д. № 1677/2019г. по описа на СГС, VI-13 състав, по който длъжникът „Валмекс“ ЕООД е осъден да заплати на взискателя сумата 102 568.38 лева, представляваща неизплатена част от възнаграждение по договор за СМР от 04.04.2014г. и протокол от 20.10.2015г., ведно със законната лихва от 26.06.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата 3 705.49 лева – разноски по делото. С молбата е направено искане да бъде изпратена ПДИ на длъжника, като едновременно с това бъде наложен запор върху всички негови банкови сметки, за изискване на справка от НАП за декларирани имущества, справка в АВп за притежавани имоти и съответно – налагане на възбрани, справка от МВР-КАТ за притежавани ППС и съответно налагане на запори върху тях.

Възложени са и правомощията по чл. 18 ЗЧСИ, включително и определяне на начина на изпълнение. С молбата е поискано събирането на разноски, представено е пълномощно и договор за правна защита и съдействие с договорено адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело в размер на 4 000 лева, платимо по банков път, както и преводно нареждане за реално заплатен на 14.05.2024г. адвокатски хонорар в същия договорен размер.

От изпратената до длъжника покана за доброволно изпълнение (ПДИ), връчена му на 20.05.2024г. е видно, че освен посочените в изпълнителния лист суми, същият е поканен да заплати такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 8 022.14 лева, дължими към 29.05.2024г. и адвокатски хонорар в размер на 4 000 лева по изпълнителното дело.

Видно от съдържанието на постановление за разноски изх. № 29895/15.05.2024г., в сумата за такси по ТТРЗЧСИ, освен таксата за образуване на и.д., проучване на имуществено състояние, изготвяне и връчване на ПДИ, налагане на запори, били включени и такива по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 7 836.25 лева, както и допълнителни разноски по т. 31 в размер на 24 лева с ДДС. За таксите ЧСИ издал сметка № 0000305701/20.05.2024г.

В срока за доброволно изпълнение длъжникът „Валмекс“ ЕООД депозирал възражение от 21.05.2024г. Изложил, че взискателят се сдобил с обезпечителна заповед за обезпечение на бъдещ иск в размер на сумата 106 568.38 лева, издадена по ч.гр.д. № 41/2019г. на ОС-Смолян и по образуваното и.д. № 613/2019г. по описа на ЧСИ М.Ц., вече били наложени запори по банковите му сметки до размера на същата сума, както и възбрани върху недвижими имоти на длъжника. Като не уведомил за това ЧСИ М.П., взискателят бил недобросъвестен, предвид на което длъжникът не следвало да понася допълнително разноски, следствие на същото недобросъвестно поведение. Оспорва претендирания адвокатски хонорар в размер на сумата 4 000 лева – взискателят единствено депозирал молба за образуване на и.д., а соченето на изпълнителен способ било условие за редовност на молбата. Разноските за адвокат моли да бъдат редуцирани до размер на сумата 200 лева – чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Извършването на други изпълнителни действия не било необходимо, тъй като вече имало наложени запори и възбрани на недвижими имоти, изпълнителни действия следвало да бъдат предприети единствено за необезпечената разлика по изпълнителния лист. Оспорва и постановлението за разноски в частта относно сумата по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 7 836.25 лева – същата следвало да се определи единствено върху вземането по изпълнителния лист, без всякакви разноски по изпълнителното дело. Следвало да се 3 извади от основата за изчислението й както адвокатското възнаграждение от 4 000 лева, така и запорираната по обезпечението вече сума от 106 568.38 лева. Недължими били таксите и разноските за проучване имуществото на длъжника. Оспорва и размера на изчислената законна лихва, доколкото изчислението било извършено към бъдеща дата – 29.05.2024г., а запорът бил извършен на 17.05.2024г.

След становище на взискателя ЧСИ М.П. изпратил указание до „Интернешънъл Асет Банк“ АД, че за обезпечаване на вземането по образуваното по описа му и.д. № 20248510402509 е наложен запор от ЧСИ М.Ц. по и.д. № 613/2019г., предвид на което същата запорирана от ЧСИ Ц. сума следва да се преведе по банковата сметка на ЧСИ П..

След становище на взискателя за неоснователност на възражението на длъжника, ЧСИ М.П., с разпореждане, обективирано в уведомление изх. № 32438/27.05.2024г., отказал да намали приетия за събиране адвокатски хонорар и приетите такси за събиране по ТТРЗЧСИ. Със същото съобщение, предвид постъпилото по и.д. № 20248510402509 удостоверение за наличие на публични задължения с вх. № 51255/23.05.2024г. от НАП, ЧСИ уведомил длъжника, че на основание чл. 458 ГПК държавата е присъединен взискател по изпълнителното дело за сумата 107 220.72 лева.

В молба от 29.05.2024г. длъжникът се позовал на обстоятелството, че по и.д. № 190765222/2019г. на ГД на НАП публичният изпълнител наложил обезпечителни мерки. Вземанията на държавата били обезпечени посредством налагането на запор върху движими вещи, собственост на длъжника, и поискал прекратяване на производството по изпълнението по отношение на държавата. С обективирано върху молбата разпореждане ЧСИ оставил искането без уважение.