Решение № 242 от 02.10.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. С., 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова мл.с. Юлия Ив. Славова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20262200500392 по описа за 2026 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №585/18.06.2026г. по гр.д.

№2085/2024г. на С.ски районен съд, с което е осъдено ТД „Деник инженеринг“ ЕООД, гр. С. да заплати на С. И. К. сумата от 40000 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, настъпили в резултат на претърпяна трудова злополука на 14.12.2023г., ведно със законната лихва, считано от 14.12.2023г. до окончателното й изплащане, като искът над уважения размер до пълния претендиран размер от 61355,03 евро е отхвърлен като неоснователен. С решението е присъдено на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗАдв в размер на 4200 евро с ДДС; ответното дружество е осъдено да заплати държавна такса и разноски за вещи лица в размер на 3046,54 евро в полза на съдебната власт, като са му присъдени разноски по съразмерност в размер на 1254,61 евро.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство – „Деник инженеринг“ ЕООД, гр. С. в осъдителната за дружеството – работодател част.

Във въззивната си жалба, дружеството въззивник чрез пълномощника адв. М. Р.

1 посочва, че първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна част е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че правилно първоинстанционният съд е приел, че пострадалият работник е допуснал груба небрежност, доколкото не е използвал осигурените му предпазни средства - предпазни очила, но неправилно е ограничил грубата небрежност единствено до това бездействие. Поради това неправилно обезщетението било намалено само с 1/3. Съдът не взел предвид обстоятелството, че самоволно е изоставил изрично възложената му и инструктирана ръчна технология и е въвел личен електрически ъглошлайф за дейността, която е бил инструктиран за извърши с ръчни метални инструменти. Посочва, че именно поради използването на личния електроинструмент, въпреки инструктажа и без да използва предпазните очила е настъпила злополуката. Приносът на пострадалия не е една трета, а значително по-висок – 99%. Съдът не определил правилно процента на съпричиняване именно защото не е оценил факта, че на работниците е била възложена точно определена ръчна технология на работа и им е проведен инструктаж в деня на злополуката. Позовава се на свидетелските показания в тази насока. Посочва, че самоволно избрания от работника способ е по-рисков, като очевидно е налице предвидим риск от отхвръкване на частици, прах и метални или бетонни фрагменти към лицето и очите. Отклонението било обмислено, а не моментно или инцидентно.

Посочва, че ищецът е допуснал груба небрежност. Дори и да бил налице пропуск у работодателя в осъществявания контрол, то това имало значение единствено за процента, но не изключва съпричиняването и не превръща грубата небрежност в обикновена. Неносенето на очила настъпило именно при самоволното използване на карбофлекса – при дейност, при която риска е предвидим, очевиден и непосредствен.

Карбофлексът не бил страничен или незначителен елемент от механизма на злополуката. Нямало разрешение или одобрение от страна на техническия ръководител за използването на карбофлекса. Посочва, че показанията на свид. М., че техническият ръководител се върнал след час-два и видял, че ищецът използва карбофлекса останали изолирани. С оглед изложеното счита, че районният съд е допуснал неправилно приложение на чл. 201, ал.2, т.1 от КТ, като е приел, че грубата небрежност се изчерпва единствено с неносенето на предпазни очила. При отчитане на използването на личния карбофлекс като самостоятелно поведение, се стигало до значително по-висок процент на съпричиняване – 99%. С оглед изложеното, дружеството въззивник моли съда да отмени първоинстанционното решение в неговата обжалвана осъдителна част и да постанови ново, с което да намали дължимото обезщетение с 99%, като присъди обезщетение в размер на 1% от претендираното – 613,55 евро, а в останалата част да отхвърли исковата претенция.

Евентуално, моли съда да намали присъденото обезщетение до размер, който въззивният съд приеме за правилен и справедлив, с оглед поведението на ищеца. Моли съда да редуцира и съответните разноски Претендира присъждане на разноски за 2 двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна - С. И. К., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

С отговора на въззивната жалба, въззиваемият С. К. чрез пълномощника си адв.

Я. Д. от САК, оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, обосновано след извършен съществен анализ на събраните по делото доказателства. Посочва, че оплакванията във въззивната жалба не се отнасят до приетия като справедлив от първоинстанционния съд размер на обезщетението, а единствено до приложението на чл. 201, ал.2 от КТ и приетия размер на съпричиняване. Посочва, че решението за използване на ъглошлайф било взето от тримата работници и това поведение не можело да се квалифицира като самостоятелна проява на груба небрежност. Установена била недостатъчна организация на работния процес и липса на ефективен контрол от страна на работодателя. Новопостъпил работник бил оставен да изпълнява за пръв път дейност без непосредствено ръководство и контрол. Посочва, че техническият ръководител се върнал на обекта и лично видял начина, по който работниците работят. Не спрял работата им, не отнел инструмента и не разпоредил изпълнение по указания им първоначално начин. Налице било фактическо толериране от прекия ръководил на работата с ъглошлайфа. Поради това не било налице груба небрежност. Показанията на свид. М. не били изолирани.

Той не бил заинтересован. Работодателят игнорирал всички останали факти, извън поведението на ищеца, довели до злополуката. Следвало да се отчете факта, че ищецът е новоназначен работник, оставен без последващ надзор, с неупражнен ефективен контрол върху начина на изпълнение на възложената работа. Соченият от работодателя процент на съпричиняване бил необоснован, без анализ на конкретни факти и съпоставка поведението на страните. Работодателят не установил дали задачата въобще можела да се изпълни по указания от него начин. Проведения инструктаж не освобождавал работодателя от последващото му задължение да организира и контролира безопасното изпълнение на работата. Определянето на степента на съпричиняване не представлявало механичен сбор от отделни нарушения, а резултат от цялостна преценка на конкретния принос на обстоятелствата по делото. В заключение, въззиваемият моли съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за пред въззивната инстанция.

С въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на доказателства пред въззивната инстанция.

В с.з. дружеството въззивник „Деник инженеринг“ ЕООД, гр. С., редовно призовано, не се представлява от процесуален представител по закон или пълномощие.

По делото е постъпило писмено становище от процесуалният му представител по 3 пълномощие адв. М. Р., която посочва, че поддържа въззивната жалба и моли за уважаването й на посочените в нея основания. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемият С. И. К., редовно призован не се явява и не се представлява.

По делото е постъпило писмено становище от процесуалният му представител по пълномощие адв. Я. Д. от САК, който оспорва въззивната жалба, като неоснователна.

Поддържа изложените в отговора съображения за нейната неоснователност. Намира първоинстанционното решение за правилно, законосъобразно, обосновано и моли съда да го потвърди в обжалваната част. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА с начислен ДДС.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалване – допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху обжалваното първоинстанционно решение, в рамките на въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че решението в обжалваната част е частично незаконосъобразно и неправилно.

Въззивната жалба е частично основателна.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Пред въззивната инстанция страните не са направили доказателствени искания и допълнителни доказателства не са събирани.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявения иск. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

С.ският районен съд е бил сезиран с предявен от С. И. К. против „Деник инженеринг“ ЕООД, гр. С. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на трудова злополука от 14.12.2023г., в размер на 61355,03 евро, с левова равностойност 120000лв. /съгласно изменение размера на иска, допуснато с 4 протоколно определение от проведено на 02.06.2026г. открито съдебно заседание/, ведно със законната лихва от датата на увреждането, намиращ правното си основание в чл.200 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ, работодателят отговаря имуществено за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работник или служител, независимо от това дали орган на работодателя или негов работник или служител има вина за настъпването им.

За да възникне отговорността на работодателя за обезщетяване на вреди, настъпили вследствие на трудова злополука или професионална болест е необходимо да са налице следните кумулативни предпоставки: 1. наличие на трудово правоотношение между страните; 2. увреждане на здравето на работника, настъпило в резултат на трудова злополука, приравнените на нея случаи или на професионално заболяване – временна или трайна неработоспособност или смърт; 3. наличие на претърпени вреди – имуществени и неимуществени и 4. причинна връзка между трудовата злополука или професионалното заболяване и настъпилите вреди за пострадалия работник.

В случая, между страните не се спори по отношение на обстоятелството, че ищецъ т С. И. К. е работил по трудово правоотношение при ответното дружество „Деник инженеринг“ ЕООД, гр. С., на длъжността „зидаро-мазач“ въз основа на трудов договор от 01.11.2023г., вкл. към момента на процесната злополуката – 14.12.2023г.

Между страните не се спори, че на 14.12.2023г., по време на работа в строителен обект в ЗММ – С., е настъпила трудова злополука, като при почистване на фуги на бетонова настилка с карбофлекс, отскача парче от бетона и удря пострадалия в лявото око. Последиците са разкъсна рана на окото с пролабиране или загуба на вътреочни тъкани, слепота на окото. На основание чл. 60, ал. 1 КСО декларираната злополука от 14.12.2023г. е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО с нарочно, влязло в сила Разпореждане №5104-19-4 от 29.01.2024г.