Решение № 3200 от 19.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3200 гр. Пловдив, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330108942 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616 против Г. Р. Б., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на *** между ответника Г. Р. Б. /с фамилия към датата на сключване на договора за кредит К./ и „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД /чийто правоприемник след вливане е ищецът/ бил сключен договор за кредит „Експресо“ № ***, с предоставена сума от 18170 лева, платима до 16.11.2022 год.

Въпреки настъпване на падежа, останали неплатени следните суми:

13886.91 лева - главница; 9929.24 лева - договорна лихва за периода 16.02.2017 г. - 17.11.2022 г.; 3164.77 лева - обезщетение за забава за периода 16.01.2017 г. 17.11.2022 г., 19.29 лева - обезщетение за забава за периода 18.11.2022 год. до 22.11.2022 год.

За тях ищецът се снабдил със заповед по чл. 417 ГПК № 8367/25.11.2022 г. по ч.гр.д. № 16944/22 г. на РС Пловдив, срещу която в срок постъпило възражение за недължимост, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове в срока по чл. 415 ГПК. Моли за уважаването им, ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда до окончателното погасяване. Претендира разноските в 1 двете производства.

В първото по делото открито съдебно заседание от процесуалния представител на ответника се заявява, че не се предявява иск в условията на евентуалност, а се иска от съда да съобрази фактите и обстоятелствата, настъпили до приключване на съдебното дирене. Пояснява се и че не се твърди предсрочна изискуемост.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете. Възразява за изтекла погасителна давност. Твърди неравноправност на клаузите на чл. 8, чл.8.1, чл.9.2, чл.9.1, и чл.11 от Договора, поради предвидена възможност за едностранна промяна от банката на лихвения процент, при което било налице и противоречие с добрите нрави. Счита, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК. Твърди нищожност на Договора на основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД – неспазване на предвидената от закона форма. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д.16944/2022 год. по описа на РС Пловдив, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал.2 ГПК и искове, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

Видно от приобщения по делото като писмено доказателство и неоспорен от страните Договор за кредит „Експресо“ № *** /л.6-10/ на *** между К. В. К., като кредитополучател и Г. Р. Б., като съдлъжник от една страна и „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД /чийто правоприемник след вливане е ищецът/ е възникнало облигаторно правоотношение по горецитирания договор за кредит „Експресо“ № ***, по който на заемателя К. е предоставена сума от 18170 лева, при ГПР 19.37% и номинален лихвен процент от 16.75%, формиран от БЛП за лева, увеличен с надбавка от 10.8 пункта на година, със срок на погасяване – 16.11.2022 г., с конкретно уговорени месечни вноски и посочен падеж. Видно от чл. 17, част ІІ от процесния договор за съдлъжника Г. Б. съществува задължението да отговаря солидарно с кредитополучателя за всички задължения на последния към банката – кредитор, като банката има право да иска изпълнение директно от 2 съдлъжника на цялото задължение или на всяка негова част веднага след настъпване на изискуемостта на съответното задължение.

Според заключението на първоначално изготвената ССчЕ, което съдът кредитира като ясно, компетентно изготвено и неоспорено от страните, кредитът е предоставен и усвоен, има извършени плащания в общ размер на 15606.13 лева, като е посочено от кой момент същите се преустановяват от кредитополучателя – 31.05.2017 год., при което остават неплатени суми, които към датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 23.11.2022 год. са следните: сума в общ размер от 27400.17 лева, от които 13886.91 – главница, 10348.49 лева – договорна лихва за периода 16.02.2017 год. до 16.11.2022 год. и 3164.77 лева – лихва за просрочие за периода от 16.01.2017 год. до 23.11.2022 год. и които подробно са описани в Приложение № 1 към ескпертното заключение /л.280-282/ с посочване на дължимите суми по пера на на всяка падежна дата. Изслушано в с.з. от 04.06.2025 год. вещото лице изрично заявява, че в ГПР по договора за включени освен разхода за договорна лихва и сумата от 200 лева – такса по кредита, сумата от 722.39 лева – дължима застраховка и сумата от 1.79 лева, дължима месечно за такса поддръжка.

Видно от посоченото в част І, чл.5.1 от договора, целта на кредита е преструктуриране чрез рефинсиране на задължения на кредитополучателя към банката по договор за кредит № *** от дата ***. Видно договора за кредит № *** от дата *** /л.292-295/, в него отново като съдлъжник участва ответницата Г. Р. Б., тогава с фамилия К.. С оглед преследваната цел при сключването на процесния договор за кредит от *** по делото е назначена и допълнителна съдебно счетоводна експертиза /л.313-315/, която съдът също кредитира като компетентно изготвена и и от която се установява, че по договора за кредит от *** със заемна сума от 30000 лева, към датата на сключване на последващия договор за кредит от *** са останали неплатени следните задължения: 17027.42 лева – главница, 844.41 лева – договорна лихва, 33.59 лева – застраховка и 40.07 лева – лихва за просрочие. Изрично се посочва в заключението, че тези задължения са погасени чрез рефинсиране на 16.11.2012 год., което се потвърждава и от изявлението на ищцовата страна в молба вх. № 112466 от 30.10.2025 год. /л.299,300/, в която се уточнява, че с усвоената сума по договора за кредит от *** са рефинсирани непогасените задължения по договора от ***. В заключението си експертът допълва в ГПР по договора за кредит от *** са включени разходите за лихви, такса по кредит в размер на 449 лева и застраховка „живот“ в размер на 741 лева.

При така даденото заключение от вещото лице по допълнителната съдебно счетоводна експертиза се установява, че в главницата по процесния договор за кредит от *** са включени задължения по стария дълг – главница, 3 лихви, застраховка. На база така установеното и изрично посоченото в чл. 5.1, част І от договора от ***, съдът намира, че по съществото с този договор от *** страните са постигнали договореност за преструктуриране на стария дълг и всички стари задължения /главница и лихви/ по договора от *** са формирали новата главница по договора от ***, която на свой ред да бъде олихвена. Така, чрез капитализирането на лихвата, чрез олихвяването на включената в главницата по новия дълг лихва от дълга от ***, е налице т. нар. анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който съгласно чл. 294, ал. 1 ТЗ е допустим само при уговорка между търговци, какъвто не е настоящият случай /в тази връзка- Решение № 66 от 29.07.2019г. по т.д. № 1504/ 2018г, по опис на ВКС, т.о./. Уговорки в договора, при които се договаря начисляване на възнаградителна лихва върху лихви, са нищожни на основание чл.26, ал.4, вр. с чл.10, ал.3 от ЗЗД. На същото основание са нищожни и уговорките, с които се уговаря лихва за забава върху просрочена главница,в която също са включени вземания за лихви.

Заключението за нищожност на договорната лихва и лихвата за забава води до недължимост на претендираните суми по тях.

Предвид изложеното, съдът намира, че ответницата, като съдлъжник по процесния договор за кредит от ***, въз основа на поетото от нея задължение с чл. 17, част ІІ от договора, да отговаря за непогасените задължения на кредитополучателя, дължи на ищцовото дружество, единствено непогасените задължения за главница, но не и за претендираните като непогасени вземания по нищожните клаузи за договорна и наказателна лихва.

Относно дължимостта на претендираните суми, от ответника е сторено възражение за погасяването им по давност. Ответникът счита, че претендираните вземания са погасени по давност, като се позовава на настъпила предсрочна изискуемост – неплащане на задълженията за период повече от 90 дни, настъпила на 16.04.2017 год. Съдът намира, че действително една част от вземането за главница е погасено по давност, но не поради настъпила предсрочна изискуемост към дата 16.04.2017 год. Това е така, тъй като по аргумент от т.18 от Тълкувателно решение 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост не може да настъпи автоматично. В мотивната част на т.18 от ТР 4/2013 ГОД. изрично е посочено, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Съгласно приетото Тълкувателно решение 3/2023 год., на ОСГТК на 4

ВКС при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. За вземането за главница е приложима общата 5-годишната погасителна давност, регламентирана в чл. 110 ЗЗД. Така, всички претендирани вноски за главница с падеж преди 23.11.2017 год. /заявлението по чл. 417 ГПК е депозирано в съда на 23.11.2022 год./ са погасени по давност. Съобразявайки Приложение № 1 към заключението по съдебно счетоводната експертиза и факта на последно плащане, с което частично е погасена дължимата вноска за главница с падеж 16.01.2017 год., съдът достигна до извода, че от общо претендираната сума за главница в размер на 13886.91 лева, следва да се приспадне сумата от 1353.35 лева, представляваща сбор от неплатените и падежирали вноски за главница в периода от 16.01.2017 год. до 16.11.2017 год., като искът по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен до размера от 12533.56 лева, а за остатъка до пълния претендиран размер от 13886.91 лева следва да се отхвърли като неоснователен. Следва да се отхвърлят като неоснователни и предявените искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 240, ал.2 и чл. 86, ал.1 ЗЗД, доколкото вземанията по тях, както съдът подробно изложи по-горе произтичат от нищожни клаузи.

Съдът не споделя изложените възражения на ответната страна за недействителност на процесния договор за кредит, като противоречащ на разпоредбите на ЗПК. Като взе предвид характеристиките на съглашението и страните по него, съдът намира, че безспорно се касае до договор за потребителски кредит, по който кредитополучателя и ответницата – като съдлъжник, се ползват с потребителската защита по ЗПК и ЗЗП. Всяко едно от възраженията за нарушение на клаузите на ЗПК обаче /в приложимата към датата на сключване на договора редакция към *** / е неоснователно, тъй като в договора за кредит /част І и част ІІ – общи условия/, както и погасителния план към него /л.11,12/ фигурират всички твърдени като липсващи изисквания на ЗПК.

Относно възражението, че общите условия не са индивидуално уговорени, следва да се отбележи, че те не би следвало да бъдат индивидуално уговорени, тъй като по дефиниция са приложими към неограничен кръг кредитни правоотношения.