Решение № 3159 от 11.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3159 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20241100513631 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №16949 от 18.09.2024г., постановено по гр.д. № 22867/2023г. по описа на СРС, 39. състав, е признато за установено по предявения иск от „ОТП Лизинг“ ЕООД, ЕИК 131391369, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 28, ет. 4 срещу „Мак и Ко“ ЕООД, ЕГН ****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Константин Величков“ № 157, ет. 7, ап. 21, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 345, ал. 1 ТЗ, че „Мак и Ко“ ЕООД дължи предаването на „ОТП Лизинг“ ЕООД на автомобил Toyota Land Cruiser 120, рама № JTEBZ29J300067631, рег. № ****, която движима вещ ответникът е получил със задължение да върне на основание индивидуален договор за финансов лизинг № 1442399706 от 27.01.2014 г., за която вещ е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 44137/2022г. по описа на СРС, 39 състав.

С решението са отхвърлени предявените от „Мак и Ко“ ЕООД, ЕГН ****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Константин Величков“ № 157, ет. 7, ап. 21 срещу „ОТП Лизинг“ ЕООД, ЕИК 131391369, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 28, ет. 4, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено между страните, че „Мак и Ко“ ЕООД е собственик на автомобил Toyota Land Cruiser 120, рама № JTEBZ29J300067631, рег. № **** на 1 основание индивидуален договор за финансов лизинг № 1442399706 от 27.01.2014 г., както и на основание давностно владение.

С решението „Мак и Ко“ ЕООД, ЕГН ****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Константин Величков“ № 157, ет. 7, ап. 21, е осъдено да заплати на „ОТП Лизинг“ ЕООД, ЕИК 131391369, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 28, ет. 4, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 665.26 лв. разноски в исковото и заповедното производство.

Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от „Мак и Ко“ ЕООД – ответник по главния иск и ищец по насрещните искове за собственост, в която са развити съображения за неговата неправилност. Жалбоподателят сочи, че решението е непълно, немотивирано и несъобразено с приложимия материален закон. На първо място, твърди че е налице бездействие от страна на ищеца от 15.04.2015г. до датата на завеждане на производството, в което той не е потърсил правата си, поради което е настъпила погасителна давност за претенциите му, което обстоятелство не е съобразено от първоинстанционния съд, макар да е било своевременно наведено от ответника, чрез позоваване на същото в отговора на искова молба.

Съдът в мотивите си въобще не обсъждал бездействието на ищеца между 2015 г. и 2020 г. и изтеклата погасителна давност в този период.

На следващо място, поддържа, че съда превратно е тълкувал свидетелските показания, неправилно и немотивирано не е кредитирал същите по отношение на предявения насрещен иск, при което фактите по делото не са установени безпристрастно и обективно. Съдът коментирал родствени връзки, каквито с юридическо лице не съществували. От друга страна, съдът не е коментирал безспорно установения факт, че всички вноски по процесния договор за лизинг са изплатени, при което лизингодателят дължал прехвърляне на вещта при поискване от лизингополучателя. Съдът неправилно не е кредитирал свидетелските показания, че такава молба е била депозирана, но лизингодателят отказал да я входира. Тези действия представлявали злоупотреба с право и нарушение на добрите нрави, изразяващи се в принуда и поставяне на условие, че движимата вещ ще бъде прехвърлена, след като ответника заплати свои задължения по други облигационни правоотношения между страните. Недопустимо било в този случай ищецът да черпи благоприятни за себе си последици, а съдът да толерира такива действия и да ги узаконява. Съдът е следвало да приложи чл.161 от ГПК и като не го е направил, е допуснал процесуално нарушение.

На следващо място, в нарушение на чл.146 от ГПК съдът неправилно бил разпределил доказателствената тежест в процеса по предявения насрещен иск. Жалбоподателят твърдял, че лизингодателят не е владял и ползвал вещта 2 в нито един момент, дори след нейното прехвърляне документално в собственост от „МАК и Ко“ ЕООД. През 2014г. на ищеца било прехвърлено само правото на разпореждане с вещта, но той никога не е упражнявал правото да ползва и владее същата. Ангажираните от ищеца фактури не доказвали упражняване на всички отделни права, които формирали правото на собственост. Представените от ищеца писмени доказателства не отговаряли на ЗСч. С оглед установяването по безспорен начин, че процесният автомобил МПС Тойота Ланд Круйзер 120, рама JTEBZ29J300067631 и с ДК № ****, никога не е бил във владение и ползване на „ОТП Лизинг“ ЕООД, счита, че собствеността му е безспорно установена.

На последно място, съдът не бил обсъдил закона и съдебната практика, които не допускат прехвърляне на публични задължения на данъчно задължено лице, поради което действията на ищеца в тази насока били противоправни, а доколкото той се позовава на разпоредба от сключения договор, то тази разпоредба била нищожна. Навежда идентични аргументи относно задълженията за сключена застраховка ГО.

С оглед гореизложеното, моли първоинстанционното решение да бъде изцяло отменено, като предявеният от ОТП „Лизинг“ ЕООД иск бъде отхвърлен, а съдът признае „МАК и Ко“ ЕООД за собственик на процесния автомобил на основание договора за лизинг, евентуално – поради изтекла в негова полза придобивна давност /евентуалното съединение на така предявените искове за собственост е уточнено с изрично изявление на страната в о.с.з. на 14.04.2026г. пред въззивната инстанция/.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца „ОТП Лизинг“ ЕООД, в който са развити съображения за неоснователност на жалбата. Твърди, че първоинстанционният съд правилно е оценил събраните доказателства, според които спорната вещ е собственост на ищеца, придобита с Договор за покупко – продажба от 28.01.2014 г., а ответникът е ползвател на същата на договорно основание по силата на договор за финансов лизинг. Оспорва да съществува договорно задължение за прехвърляне на собствеността при поискване, още повече че Лизингодателят разполага с облигационно възражение, с което да откаже прехвърляне.

Задълженията по погасителен план не били заплатени своевременно, уведомление в срок от 7 работни дни преди датата на изтичане на срока на договора не е изпратено (твърди се да е правено искане в неустановен момент години по-късно), а впоследствие са натрупани допълнителни задължения на основание чл. 10.2 и чл. 10.4.5 от Общите условия (чиято дължимост е установена с влязла в сила заповед за изпълнение по чгд №43149/2017 г. по описа на СРС, 27 св). Безспорно между страните били сключени и други два договора, по които са налице неизпълнени задължения от Лизингополучателя 3

„Мак и Ко“ ЕООД. Приложимите общи условия съдържали кръстосана клауза при неизпълнение, а именно - чл. 14.2.19, чл. 14.3, чл. 14. Изрично било предвидено, че при неизпълнение на задължения по свързани договори в рамките на експозицията, Лизингодателят има право да изисква връщане на лизинговия актив. Оспорва насрещния иск, основан на придобивна давност, с довода, че фактическата власт над вещта е получена на облигационно основание и ответникът не е доказал упражняване на фактическа власт за себе си, като е манифестирал това намерение явно и несъмнено спрямо третите лица и спрямо собственика на вещта. От показанията на разпитания свидетел се установявало, че „Мак и Ко“ ЕООД дори е предприемало активни действия, като само е искало от собственика сключване на договор за прехвърляне на собствеността, което опровергава твърдението да е своил вещта. Подчертава, че във връзка с подадения от него сигнал за обсебване, в рамките на проведената предварителна проверка по np.np.№26650/2022 г. по описа на СРП, управителят на дружеството ответник - С.М. - е дал сведения, потвърждавайки че е получил владението на основание сключен договор за лизинг, заплащал е задълженията по него, получил е изрична покана за връщане на вещта с изх. №3968/08.12.2021 г. и в отговор се е свързал с лизингодателя с предложение да заплати задълженията си и да му бъде прехвърлена собствеността над вещта (видно от възпроизведеното в мотивите на Постановление от 10.06.2022 г.). От изложеното се налагал извод, че ответникът не е манифестирал съответното субективно отношение нито пред собственика, нито пред трети лица - органите на предварителната проверка, а дори напротив - изричната му позиция е била в обратен смисъл. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са нарушени императивни правни норми.

По отношение на неговата правилност съобразно наведените с въззивната жалба оплаквания, съдът намира следното:

Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК главен иск е с правно основание чл. 345, ал.1 ТЗ, съгласно който Лизингополучателят има задълженията на наемател съгласно чл. 232 и чл. 233, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, както и задължението да върне вещта след изтичане срока на договора. В тежест на ищеца по така предявения иск е да 4 докаже валидно възникнало договорно правоотношение по сключен договор за лизинг с предмет процесната лизингова вещ - автомобил Toyota Land Cruiser 120, рама № JTEBZ29J300067631, рег. № ****, изпълнение на задължението на лизингодателя да предаде на ответника вещта, изтичане на срока на лизинга, задържане на вещта във фактическата власт на ответника след изтичането срока на договора. С оглед наведеното своевременно с отговора на исковата молба възражение на ответника за изтекла погасителна давност по така предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

Отделено е като безспорно е по делото, а и се установява от ангажираните писмени доказателства, че между страните е сключен договор за финансов лизинг № 1442399706 от 27.01.2014 г., с който лизингодателят „ОТП Лизинг“ ЕООД с предишно наименование „Сожелиз-България“ ЕООД е предоставил за възмездно ползване на лизингополучателя „Мак и Ко“ ЕООД моторно превозно средство, представляващо употребяван автомобил „Тойота, Ленд крузер 120“, рама № JTEBZ29J300067631, рег. № **** срещу задължението за заплащане на лизингови вноски, съгласно уговорен с договора погасителен план. Вещта, предмет на лизинговия договор е била придобита от лизингодателя с договор за покупко-продажба на МПС № 9706 от 28.01.2014 г. с нотариално удостоверяване на подписите, сключен с продавача по него „Мак и Ко“ ЕООД, като цената по същия е била погасена посредством споразумителен протокол за прихващане на насрещни изискуеми задължения от 30.01.2014 г. Съгласно приемо-предавателен протокол от 30.01.2014 г. лекият автомобил предмет на договор за финансов лизинг № 1442399706 от 27.01.2014 г. е бил предаден на лизингополучателя „Мак и Ко“ ЕООД. Съгласно условията на договора и приложения погасителен план, срокът на лизинга е 12 месеца, като падежа на последната вноска е 25.01.2015г. С чл.14 на договора е уговорено, че лизингополучателят е длъжен да придобие правото на собственост върху вещта по законоустановения ред, след изтичането на срока на лизинга и след като е изпълнил условията , посочени в т.2.2.1 и 2.2.2 от Общите условия, като лизингополучателят няма правото да претендира придобиване на собствеността преди изпълнение на посочените условия.