Решение № 1024 от 14.07.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1024 гр. Пловдив, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско дело № 20225300501274 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 264585/29.03.2022 г. от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616, чрез юрисконсулт С.Д., против решение № 260201/11.03.2022 г., постановено по г. д. № 13936/2020 г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против Т. Г. Д., ЕГН **********, иск за признаване на установено по отношение на ответника, че дължи на жалбоподателя сумата 1 975,30 лева – главница; сумата 541, 51 лева – договорна лихва за периода от 12.11.2017 г. до 11.12.2019 г.; сумата 101, 51 лева – законна лихва за периода от 12.12.2019 г. до 17.06.2020 г., и сумата 12, 28 лева – такса/застраховка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2020 г. до окончателното погасяване на вземането, по сключен между страните на 09.12.2014 г. Договор за кредит за текущо потребление, за което е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед № 3039/19.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.г.д. № 6886/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, като жалбоподателят е осъден да заплати на Т. Г. Д. 620,00 лева разноски по делото.

По изложени в жалбата оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение се иска неговата отмяна и вместо това уважаване на предявените претенции. Поддържа се, че не е налице разминаване в обстоятелствената част на заявлението по заповедното производство и обстоятелствената част на исковата молба, нито е налице промяна на обстоятелствата, на които се основават претенциите, като има пълен идентитет на вземанията в двете, посочени производства. Съдържат се оплаквания, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички представени към делото писмени доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че е налице пълна идентичност по отношение на представения договор за кредит в производството 1 по чл. 417 от ГПК и настоящото исково производство. Претендират се разноски.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Т. Г. Д., чрез адвокат Д.Б., с който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се съображения, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК са претендирани от въззиваемия Т.Д. суми на основание договор за кредит от 11.12.2014 г., а с исковата молба, по която е образувано настоящото производство се претендира установяване дължимостта на суми по отношение на Г. П. Б. и на основание договор за кредит от 09.12.2014 г. Последното се сочи като довод за недопустимост на първоинстанционното решение, тъй като установителните искове са предявени срещу лице, по отношение на което не е издадена заповед за изпълнение, който в същото време е ненадлежен ответник. В условията на евентуалност се излагат доводи в подкрепа на обжалваното решение и се моли то да бъде потвърдено, като се поддържа предявеното в първоинстанционното производство възражение, че договорът е недействителен на основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК – поради липса на изготвен погасителен план към него. Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от „Банка ДСК” ЕАД срещу Т. Г. Д., за установяване дължимостта на суми, за които е издадена Заповед № 3039/19.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.г.д. № 6886/2020 г. РС Пловдив, а именно: 1 975,30 лева – главница; сумата 541, 51 лева – договорна лихва за периода от 12.11.2017 г. до 11.12.2019 г.; сумата 101, 51 лева – законна лихва за периода от 12.12.2019 г. до 17.06.2020 г., и сумата 12, 28 лева – такса/застраховка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2020 г. до окончателното погасяване на вземането, по сключен между страните на 09.12.2014 г. Договор за кредит за текущо потребление.

Претенцията е обоснована с твърдения за сключен между страните договор за кредит от 09.12.2014г. за сумата от 4000,00 лева, за срок от 60 месеца, по който отпусната сума е усвоена по разплащателна сметка на кредитополучателя. Поради нередовно плащане на задълженията по договора с краен срок за погасяване на 12.12.2019 г., настъпила изискуемостта им в претендирания непогасен размер. За предявените суми е депозирано заявление по чл. 417 от ГПК и издадена Заповед № 3039/19.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК против Т.

Г. Д. по ч.г.д. № 6886/2020 г. по описа на РС Пловдив, срещу която длъжникът е подал в срок възражение по чл. 414 от ГПК. В тази връзка на заявителя са дадени указания за предявяване на иск за установяване съществуването на вземането, удостоверено в заповедта за изпълнение, с което се обосновават предявените по делото искове в законоустановения едномесечен срок.

В подаден по реда на чл. 131 от ГПК отговор от Т. Г. Д., предявените искове се оспорват, като неоснователни поради недействителност на договора, поради несъответствието му с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК, доколкото към него няма погасителен план, не е посочван начина на формиране на годишния процент на разходите, общо дължимата сума по кредита и размерът на възнаградителната лихва, включително липсва отразяване с изплащането на всяка вноска каква част от главницата, възнаградителната лихва и другите разходи се 2 погасява.

За да постанови обжалваното сега решение, с което претенцията е отхвърлена, районен съд е приел, че посоченото в заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК основание за заплащане на процесните суми, а именно договор за студентски кредит № *** г., е различно от предявеното в установителното исково производство, посочено в исковата молба като договор за кредит за текущо потребление от 09.12.2014 г., какъвто не е представен нито в заповедното, нито в настоящото производство.

При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно и допустимо, като въведените с отговора на въззивната жалба и молба вх.№ 15110/07.06.2022 г. доводи за недопустимост на сезирането на съда са неоснователни.

Във връзка с констатирани от въззивната инстанция нередовности на исковата молба, за които съдът е длъжен да следи по всяко време, и дадени в тази връзка указания с определение № 1262/17.05.2022 г., с писмено становище вх.№ 14240/30.05.2022 г. жалбоподателят – ищец в първоинстанционното производство „Банка ДСК” ЕАД е уточнил, че посочената в заповедното производство дата на сключване на договор за кредит, а именно 11.12.2014 г. е датата, на която договорът е подписан от банката, а посочената в исковата молба негова дата – 09.12.2014 г. е датата, на която същият договор е подписан от кредитополучателя. Посочено е също така, че в петитума на исковата молба е допусната техническа грешка относно лицето, по отношение на което се иска признаване съществуването на процесното вземане, заявено е, че това е лицето Т. Г. Д., като петитумът на исковата молба е приведен в съответствие с направеното изявление. Тези изявления напълно кореспондират на представения в оригинал в установителното производство договор за студентски кредит № ***, копие от който се намира на л. 3 от ч.г.д. № 6886/2020 г. по описа на РС Пловдив, в който е извършено отбелязване, че е подписан от кредитополучателя на 09.12.2014 г. и от банката на 11.12.2014 г. По този начин са отстранени нередовностите на сезирането и поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването (чл. 129, ал. 5 от ГПК).

Поради това, на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК, следва да бъде проверена правилността на решението съобразно посоченото в жалбата, с изключение на случаите на установени нарушения на императивни материалноправни норми, които въззивният съд е длъжен да отстрани без да има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Безспорно е между страните сключването на договор за студентски кредит № 87514-393044, подписан от кредитополучателя на 09.12.2014 г. и от банката на 11.12.2014 г., по който „Банка ДСК” ЕАД, е предоставило на Т. Г. Д. на 11.12.2014 г. по разплащателна сметка паричен заем в размер на 4000,00 лева, за период 60 месеца, с краен срок 12.12.2019 г., с размер на месечна анюитетна вноска от 84,65 лева, обща сума за връщане – 5214,30 лева, при фиксиран годишен лихвен процент – 9,35 %, и годишен процент на разходите – 11,92 %. Не се спори и относно това, че заемната сума е предоставена от заемодателя на заемателя, както и че последният е върнал на заемодателя сумата от 2879,19 лева. Последното се установява и от заключението по приетата по делото съдебносчетоводна експертиза, което настоящата инстанция кредитира, като компетентно изготвено и обосновано. В него е констатирано, че банката е изпълнила задължението си по договора, като е предоставила на кредитополучателя сумата от 4000,00 лева на 11.12.2014 г. по посочена в чл. 6 от договора разплащателна сметка, като общо погасената от кредитополучателя сума възлиза на 2879,19 лева, а последното плащане е от 16.10.2017 г. Неразплатени и 3 дължими са месечни вноски от 36-та до 61-ва, включително или общо 26 броя вноски, с падежи от 12.11.2017 г. до 12.12.2019 г. Посочено е, че в годишния процент на разходите по процесния договор за заем, като разход е включена само договорна лихва, но в общото задължение от 5214,30 лева по кредита, е включена уговорената в т.

14 от процесния договор такса за одобрение и разходите за застраховка „Живот“.

Основателността на предявените искове е обусловена от установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно възникнало между него и ответника договорно правоотношение с характеристиките на твърдения договор за заем; изпълнение на задължението да предостави заемната сума и изискуемост на претендираните вземания.

Доколкото страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК, процесният договор по своята правна характеристика представлява такъв за потребителски кредит. Следователно за неговата валидност и последици важат изискванията на Закон за потребителския кредит.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Сред посочените изисквания е това по чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК - договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

В конкретния случай по делото не е представен погасителен план към договора за кредит, въпреки, че същият е посочен като приложение 1 – неразделна част от договора и част от разпоредбите в договора препращат към съдържанието на погасителен план /част I, т. 7; част II, чл. 3, ал. 1 и ал. 2, чл. 10, ал. 1 /. Изрично възражение относно липсата на погасителен план се съдържа както в депозирания отговор на искова молба, така и в отговора на настоящата въззивната жалба.