Решение № 277 от 05.08.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. София, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова П.а като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско дело № 20241800500106 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 132 / 19.07.2023 г. по гр. д. № 1562 / 2021 г. Б.ският районен съд е признал за установено на основание чл. 108 ЗС по отношение на И. П. И., че К. П. И. е собственик на поземлен имот, находящ се в гр. Б., и на построените в имота едноетажна жилищна сграда, навес и две второстепенни постройки с общ покрив, и е осъдил ответника да предаде на ищеца владението върху поземления имот и сградите. Районният съд е възложил в тежест на ответника направените от ищеца деловодни разноски.

Решението е обжалвано от ответника И. И. със съображения за неправилност.

Въззиваемият – ищец пред районния съд, е подал отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва жалбата.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

1

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. С нея се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд.

Решението на районния съд е правилно. То е постановено в съответствие с фактическите твърдения и доводи на страните и с ангажираните доказателства. Ето защо на основание чл. 272 ГПК Софийският окръжен съд препраща към мотивите на районния съд както относно установената по делото фактическа обстановка, така и относно направените въз основа на нея правни изводи.

Районният съд не е допуснал процесуални нарушения при произнасянето по доказателствата, при изготвянето на доклада и при разпределението на доказатествената тежест. Ответникът не е подал отговор на исковата молба, а със становище, представено към датата на първото открито съдебно заседание, е признал, че ищецът е собственик на имота. Отрекъл е да обитава имота без основание, но не е посочил и не е доказал съобразно разпределената доказателствена тежест основанието, по силата на което имотът се намира в неговата фактическа власт. Нещо повече, изрично е заявил е, че няма да сочи доказателства.

При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е стигнал до обоснования извод за доказаност на предявения ревандикационен иск. В срока за отговор на исковата молба ответникът не е направил възражение за придобиване на имота по давност, поради което свидетелските показания не следва да бъдат ценени от гледна точка на това дали фактическата му власт осъществява признаците на давностно владение. В тази връзка въззивната инстанция не следва да разглежда направеното едва с въззивната жалба възражение за придобиване правото на собственост по давност.

Изводът е, че решението на районния съд следва да бъде потвърдено изцяло.

Поради неоснователност на въззивната жалба жалбоподателят дължи на насрещната страна направените пред настоящата инстанция разноски от 500 лв. за адвокатско възнаграждение.

2

По изложените съображения Софийският окръжен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 132 / 19.07.2023 г. по гр. д. № 1562 / 2021 г. на Б.ския районен съд.

ОСЪЖДА И. П. И. с ЕГН ********** да заплати на К. П. И. с ЕГН ********** направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 500 лв.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3