Решение № 123 от 25.06.2024, Районен съд - Харманли

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Харманли, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Т.Г.Ч. като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно наказателно дело № 20245630200087 по описа за 2024 година

Обжалвано е Наказателно постановление № Х-8-10/27.02.2023 г., издадено от Началник на РДНСК-Хасково, с което на основание чл. 232, ал. 1, т. 1 предл. първо от ЗУТ е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 000 лв. на Г. М. А., с ЕГН **********, с: адрес: гр.София, кв. *** във функциите му на главен архитект на Община Ивайловград, за извършено нарушение на чл. 140а, ал. 2 от ЗУТ.

Жалбоподателят Г. М. А., с ЕГН **********, счита издаденото наказателно постановление за неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на материалноправните и административно производствените правила и моли същото да бъде отменено. Сочи, че в съставения АУАН по повод констатираното нарушение липсвало описанието на нарушението, с което не било изпълнено изискването за форма, съгласно чл.

42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН. Счита също, че не било налице умишлено деяние по смисъла на чл. 7 от ЗАНН, за което следвало да бъде санкциониран, като излага аргументи, че в подаденото срещу АУАН възражение е изложил причините, довели до забавяне на препращането на подаденото от дружество „Кая солар“ искане по реда на чл. 140а от ЗУТ. Също така счита, че било налице извършено нарушение от страна на ад- нистративнонаказващия орган при издаване на процесното наказателно постановление, като не били спазени изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, при определяне тежестта на нарушението.

Жалбоподателят в съдебното заседание не се явява. Представлява се от юрисконсулт на Община Ивайловград, който поддържа въззивната жалба.

Административнонаказващият орган Началник на Регионалната Дирекция на национален строителен контрол – Хасково в съдебно заседание се представлява от гл. експерт Д. У., служител с юридическо образование, който моли оспорваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Твърди, че нарушението е установено от фактите по делото.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

1

На 24.11.2022 г. работна група в състав: Д. Б. – ст. инспектор в РДНСК-Хасково и К. Л. – гл. специалист в РДНСК-Хасково, в присъствието на жалбоподателя, във връзка със Заповед №ДК-14-Х-26/21.11.2022 г. на Началник РДНСК - Хасково извършили проверка в Община Ивайловград, по повод постъпило писмо с вх. №ИГ-1067-01-957/11.11.2022 г. от ДНСК, с приложено копие от подадена жалба от К.Н. – управител на „Кая Енерджи“ ЕООД и „Кая солар“ ЕООД гр. София относно забавяне или непроизнасяне в срок по подадени заявления за издаване на визи за проектиране от Гл. архитект на Община Ивайловград за имоти на гореспоменатите дружества, между които и ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Ивайловград било отразено, че за този имот има подадено по електронна поща заявление от „Кая солар“ ЕООД гр. София за издаване на виза за проектиране в деловодството на Община Ивайловград и заведено под № 30-00-538/20.10.2022г.

Свидетелите констатирали, че към датата на проверката няма издадена виза за проектиране от гл. архитект. Установените при проверката обстоятелства били отразени в Констативен протокол № 410/24.11.2022 г. По този повод на 19.01.2023 г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН №Х-8 за нарушение по чл. 140а, ал. 2 от ЗУТ. Актът бил съставен от Д. Б. в присъствие на нарушителя, който го подписал и получил на 19.01.2023г. На 26.01.2023г. жалбоподателят депозирал и писмено възражение срещу съставения акт. Същото не било уважено и на 27.02.2023 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл. 232, ал. 1, т. 1 от ЗУТ наложил на жалбоподателя административно наказание "глоба" в размер на 1 000 лв. за извършено нарушение по чл. 140а, ал. 2 от ЗУТ.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Д.

Б., Д.Х. и К. Л., които съдът кредитира като логични, последователни и взаимно допълващи се. От показанията на тримата свидетели се установява, че действително фактическата обстановка е такава, каквато е описана в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

Приетата за установена фактология се потвърждава и от акт за установяване на административно нарушение № Х-8/19.01.2023 г.; констативен протокол № 410/24.11.2022 г.; възражение от 27.01.2023 г. против съставен АУАН; заявление с вх. № 30-00538/20.10.2022 г.; разпечатка от деловодната програма на Община Ивайловград; декларация за съгласие; предложение на възложителя за виза за проектиране и скица; мотивиране предложение за виза проектиране на фотоволтаичен парк с мощност 750, ПИ УПИ III, кв.122, гр.Ивайловград, както и другите приети по делото писмени доказателства.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 140а, ал. 2 от ЗУТ. Разпоредбата на този член предвижда, че в 7-дневен срок от получаване на заявлението по чл. 140, ал. 1 компетентният орган по чл. 140, ал. 7 изпраща заявлението по ал. 1 на хартиен носител и по електронен път с приложено копие (извадка) от действащ подробен устройствен план до посочените в заявлението експлоатационни дружества за безвъзмездно предоставяне на исканите изходни данни, необходими за изработване на инвестиционния проект и на условията за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура.

Цитирана е разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗУТ, според която възложителят или упълномощено от него лице може да подаде заявление за издаване на виза за проектиране, като на основание ал. 7 от същия член визата за проектиране се издава от главния архитект на общината в едномесечен срок от постъпване на заявлението по ал. 1. Посочено е също, че в заявлението по чл. 140, ал. 1 възложителят или упълномощеното от него лице може да поиска с визата за проектиране да му бъдат предоставени и изходните данни, необходими за 2 проектирането и за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура от съответните експлоатационни дружества, като опише инвестиционното си намерение - чл.

140а, ал. 1 от ЗУТ, като в 7-дневен срок от получаването му компетентният орган по чл. 140, ал. 7 изпраща заявлението по ал. 1 на хартиен носител и по електронен път с приложено копие /извадка/ от действащ подробен устройствен план до посочените в заявлението експлоатационни дружества за безвъзмездно предоставяне на исканите изходни данни, необходими за изработване на инвестиционния проект и на условията за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура - чл. 140а, ал. 2 от ЗУТ. В конкретния случай, видно от КП било, че няма издадена виза за проектиране от главния архитект в указания едномесечен срок.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят Г. М. А., е компетентното длъжностно лице с оглед функциите му на главен архитект на Община Ивайловград да изпрати заявление, заведено в Община Ивайловград за издаване на виза за проектиране за строеж "Фотоволтаичен парк с мощност 75 кWp" в УПИ III, кв. 122 по плана на гр. Ивайловград, с идентификатор *** по КК на гр.

Ивайловград, подадено по реда на чл. 140а, ал. 1 от ЗУТ от „Кая солар“ ЕООД, в едноседмичен срок от получаването му, на хартиен носител и по електронен път с приложено копие от действащ ПУП до посочените в заявлението експлоатационни дружества – електрическа мрежа, за безвъзмездно предоставяне на исканите изходни данни, необходими за изработване на инвестиционния проект и на условията за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура. Безспорно е, че „Кая солар“ ЕООД е подало заявление вх. № 30-00-538/20.10.2022 г., с което е поискало издаване на виза за проектиране за посочения обект. По повод това заявление жалбоподателят не е изпълнил свое задължение, като не е изпратил заявление, заведено в Община Ивайловград за издаване на виза за проектиране за строеж "Фотоволтаичен парк с мощност 75 кWp" в УПИ III, кв. 122 по плана на гр. Ивайловград, с идентификатор *** по КК на гр. Ивайловград, подадено по реда на чл. 140а, ал. 1 от ЗУТ от „Кая солар“ ЕООД в едноседмичен срок от получаването му, на хартиен носител и по електронен път с приложено копие от действащ ПУП до посочените в заявлението експлоатационни дружества – електрическа мрежа, за безвъзмездно предоставяне на исканите изходни данни, необходими за изработване на инвестиционния проект и на условията за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура. След като заявлението е подадено на 20.10.2022 г., главният архитект е следвало да изпрати заявлението най-късно до 28.10.2022г., но не го е сторил.

Установеното деяние безспорно съставлява нарушение на разпоредбата на чл.

140а, ал. 2 от ЗУТ. Неправилно обаче санкцията е наложена на основание чл. 232, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, тъй като там се предвижда отговорност за длъжностно лице, което не изпълни или изпълни лошо или несвоевременно задължения, възложени му по този закон, актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и решения и предписания, основани на тях. Осъщественото от жалбоподателя деяние следва да бъде подведено под санкционната норма на чл. 232, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, предвиждаща да се наказва с глоба от 1 000 до 5 000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице, което в срок, определен с нормативен акт: не се произнесе по искане за разрешаване, процедиране и одобряване на устройствени планове и техни изменения, за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешения за строеж, за съставяне или издаване на строителни книжа, скици, визи за проектиране и други; не извърши проверки или други технически услуги; не отговори на постъпила жалба; не препрати искането, съответно жалбата на компетентния орган.

Изложеното дотук налага съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, настоящата въззивна инстанция да измени наказателното постановление и приложи закон за еднакво наказуемо административно нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, като преквалифицира деянието. По силата на цитирания 3 текст от ЗАНН, въззивният съд разполага с пълните правомощия да преквалифицира административното нарушение без да се налага да изменя фактическата обстановка. В случая фактите, покриващи признаците на нарушението по наказващата норма чл. 232, ал. 1, т. 1 от ЗУТ са изложени в обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление, а именно, че жалбоподателят не е изпълнил свое задължение, като не е изпратил заявление, заведено в Община Ивайловград за издаване на виза за проектиране за строеж.

Прецизирането на цифровата квалификация на нарушението не е в състояние да доведе до ограничаване правото на защита на нарушителя, тъй като той се защитава срещу фактите, а не срещу правната им квалификация. Горното няма да доведе до промяна в размера на наказанието, тъй като наложеното такова е в минимално предвиденото от закона - "глоба" от 1 000 лв. Наказание в такъв размер се явява справедливо и съобразено със степента на обществена опасност на деянието и нарушителя.

Извън горепосоченото относно наложилата се преквалификация на нарушението, съдът не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на атакувания акт. АУАН и наказателното постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, като по никакъв начин не се е стигнало до неразбиране от страна на нарушителя за какво го санкционират, респ. не е било ограничено правото му на защита. Безспорно е установено извършеното административно нарушение, с оглед събраните по делото гласни и писмени доказателства.