Решение № 799 от 07.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 799 гр. Варна, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Г. като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20243110105365 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „ДМ Т. 81” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Бяла, *****, чрез процесуалния му представител – адв. М. Д., срещу „Р. И.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, *****, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер 6708 лв., от които: сумата 360 лв., представляваща възнаграждение за извършена транспортна услуга и работа с кран, за която сума е издадена фактура № 0000003808/17.01.2023 г.; сумата 600 лв., представляваща възнаграждение за извършена транспортна услуга и работа с кран, за която сума е издадена фактура № 0000004197/27.03.2023 г.; сумата 588 лв., представляваща възнаграждение за извършена транспортна услуга и работа с кран, за която сума е издадена фактура № 0000004088/09.03.2023 г.; сумата 240 лв., представляваща възнаграждение за извършена транспортна услуга и работа с кран, за която сума е издадена фактура № 0000004029/28.02.2023 г.; сумата 360 лв., представляваща възнаграждение за извършена транспортна услуга и работа с кран, за която сума е издадена фактура № 0000003994/24.02.2023 г.; сумата 696 лв., представляваща възнаграждение за извършена транспортна услуга и работа с кран, за която сума е издадена фактура № 0000003961/20.02.2023 г.; сумата 168 лв., представляваща възнаграждение за извършена транспортна услуга и работа с кран, за която сума е издадена фактура № 0000003875/31.01.2023 г.; сумата 708 лв., представляваща възнаграждение за извършена транспортна услуга и работа с кран, за която сума е издадена фактура № **********/09.01.2023 г.; сумата 600 лв., представляваща възнаграждение за извършена транспортна услуга и работа с 1 кран, за която сума е издадена фактура № 0000003265/03.10.2022 г.; сумата 480 лв., представляваща възнаграждение за извършена транспортна услуга и работа с кран, за която сума е издадена фактура № 0000003310/10.10.2022 г.; сумата 312 лв., представляваща възнаграждение за извършена транспортна услуга и работа с кран, за която сума е издадена фактура № 0000003315/12.10.2022 г.; сумата 288 лв., представляваща възнаграждение за извършена транспортна услуга и работа с кран, за която сума е издадена фактура № 0000003336/17.10.2022 г.; сумата 636 лв., представляваща възнаграждение за извършена транспортна услуга и работа с кран, за която сума е издадена фактура № 0000003441/05.11.2022 г.; сумата 672 лв., представляваща възнаграждение за извършена транспортна услуга и работа с кран, за която сума е издадена фактура № 0000003733/31.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.05.2024 г. до окончателното й изплащане.

В исковата си молба ищецът „ДМ Т. 81” ЕООД твърди, че с ответното дружество са били в трайни търговски отношения по изпълнение на договори за транспортна услуга и работа с кран. Поддържа, че част от извършените услуги на обща стойност 6708 лв. с вкл. ДДС не е заплатена. Касае се за извършени услуги през периода м. октомври 2022 г. – м. март 2023 г., за които са издадени и съответни фактури. Посочва, че всички фактури са отразени в счетоводството на „Р. И.“ ЕООД, включени са в неговите дневници за покупки, съответно в подадени справки декларации и по тях дружеството е ползвало данъчен кредит. Излага, че салдата по разчетите към 31.12.2023 г. са потвърдени от ответника. Твърди, че за всяка от извършените услуги е съставена надлежна товарителница, подписана от управителя на ответното дружество или негов представител. Отправял е многократни покани за доброволно погасяване на дължимите суми, но плащане не е последвало, въпреки обещанията от страна на управителя на ответното дружество. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени.

Претендира разноски, включително и тези, сторени в производството по допускане на обезпечение на бъдещ иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Р. И.” ЕООД е депозирал писмен отговор на исковата молба, чрез процесуалния му представител – адв.

Е. С.. Поддържа становище за недопустимост на исковете в едната им част и за неоснователност в тяхната цялост. Твърди, че страните нямат и никога не са имали сключен договор за възлагане на обективираните в процесните фактури транспортни услуги и работа с кран. Ответното дружество не е одобрявало позиции и единични цени по видове услуги и не е подписвало договор с ищеца за договаряне на такива, нито пък е договаряло срок, количество на изпълнение, качество на предоставяните услуги и стоки – в частност, срок и начин на приемане, респективно на заплащане на извършена и приета работа.

Счита, че издаването на фактурите, дори тяхното осчетоводяване, не може да установи по безспорен начин следните основни положения: постигнато двустранно съгласие по съществени елементи на договора; реално изпълнение на работата и нейното приемане. Твърди, че извършената работа не е отчетена и не е приета. Оспорва съдържанието и подписите на всички приложени с исковата молба първични счетоводни документи /без фактура № 0000003808/17.01.2023 г. и Товарителница от 16.01.2023 г./ - товарителници и фактури, като неавтентични, с невярно съдържание и непротивопоставими на ответника. Същите не са подписани от управителя Георги Петков Георгиев, а от лица без представителна власт. Посочва, че Товарителниците от 15.02.2023 2 г. и 20.02.2023 г. удостоверяват извършена услуга на „В. И.“ ООД, поради което и издадената въз основа на тях фактура № 0000003961/20.02.2023 г. на стойност 696 лв. не следва да е с получател ответното дружество. По изложените съображения моли производството по делото в частта по отношение на тази фактура да бъде прекратено, а по отношение на останалите – исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В проведеното в настоящото производство открито съдебно заседание на 19.02.2025 г. всяка от страните, чрез процесуалния й представител, депозира нарочна молба, в която поддържа становището си.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ.

За основателността на така предявените искове в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, че страните са били в трайни търговски отношения по изпълнение на неформални договори за транспортни услуги и работа с кран; че в периода м. октомври 2022 г. – м. март 2023 г. е извършило такива услуги, при съответната уговорена между страните цена, за което са издадени и надлежни фактури, осчетоводени от ищеца и ответника; предаването на извършената работа и приемането й без възражения от страна на ответника.

По делото са представени процесните фактури

№№

0000003808/17.01.2023 г., 0000004197/27.03.2023 г., 0000004088/09.03.2023 г., 0000004029/28.02.2023 г., 0000003994/24.02.2023 г., 0000003961/20.02.2023 г., 0000003875/31.01.2023 г., **********/09.01.2023 г., 0000003265/03.10.2022 г., 0000003310/10.10.2022 г., 0000003315/12.10.2022 г., 0000003336/17.10.2022 г., 0000003441/05.11.2022 г. и 0000003733/31.12.2022 г., които действително не носят подпис от страна на получателя.

Представени са и съответни товарителници към всяка една фактура.

Съгласно заключението на вещото лице А. М. по изслушаната и приета без възражение по делото съдебно-счетоводна експертиза, всички процесни фактури са осчетоводени, включени са в дневниците за покупки на ответното дружество и е ползван данъчен кредит по тях. Няма данни за извършени плащания.

Прави впечатление, че ответникът по никакъв начин не съдейства на вещото лице за изпълнение на възложената задача, а същото изготви заключението си на база получена информация от НАП – копия от декларации и дневници за покупки по ДДС, приети като доказателство по делото.

Според задължителните разрешения, дадени в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС №№ 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. , II т. о., решение № 103/11.07.2014 г. по т. д. № 2334/13 г. , II т. о. и др., фактурата може да бъде кредитирана като доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставянето й, като вписването й в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, както и отразяването на стойността й в справките декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит, 3 представляват признание за възникването и изпълнението на продажбеното правоотношение, по повод на което фактурата е била съставена.

Именно такъв е и настоящият случай, поради което и с оглед съвкупния анализ на ангажирания в производството доказателствен материал съдът намира, че са доказани всички изискуеми предпоставки за уважаване на така предявените искове.

Изцяло неоснователни са възраженията на процесуалния представител на ответника, че издадените фактури не могат да изместят липсата на писмен двустранен договор. Напротив. Търговският оборот е динамичен и честа практика е сключването на неформални договори, каквито са и процесните уговорени услуги, поради което и с оглед посочената по-горе съдебна практика осчетоводяването на фактурите следва да се приеме като признание от страна на ответника, че е страна по договор с ищеца, съответно, че дължи плащане на възнаграждения за извършените в негова полза услуги, възлизащи именно на посочените във всяка фактура суми.

Неоснователни са и възраженията, че голяма част от товарителниците не са подписани от страна на управителя на ответното дружество. Релевантното в случая е, че работата очевидно е приета без възражения от ответника, независимо кой негов работник или служител се е подписал върху отделните товарителници, което проличава именно от факта на осчетоводяване на издадените фактури и ползването на данъчен кредит по тях.

Ирелевантно е и обстоятелството, че в товарителниците от 15.02.2023 г. и 20.02.2023 г. като изпращач е посочено трето за спора лице – „В. И.“ ЕООД, доколкото издадената въз основа на тях фактура от 20.02.2023 г. на обща стойност 696 лв. е с получател отново ответното дружество, като тази фактура също е надлежно осчетоводена, видно и от приетото заключение по ССчЕ.

Извън предмета на делото е установяването на отношенията между ответното дружество и това трето за спора лице, съответно защо ответникът е приел да отговаря за задължения, извършени в полза на друго дружество.

Следва да се отбележи, че салдата по разчетите по така издадените от ищеца фактури е потвърдено изрично от ответното дружество, което категорично се установява от представеното писмо за потвърждение на разчети /л. 11 от делото/, съгласно което именно управителя на „Р. И.“ ЕООД – Георги Петков Георгиев е посочил, че салдото в размер на 6708 лв. – задължения на дружеството към „ДМ Т. 81“ ЕООД е вярно.

По изложените съображения съдът приема, че предявените искове са основателни, поради което следва да бъде уважени изцяло. Основателно в този смисъл е и искането за присъждане на законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.05.2024 г. до окончателното им изплащане.

Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има ищецът. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и претендира такива, както следва: 700 лв. – платена държавна такса, 1164 лв. с вкл. ДДС – платено адвокатско възнаграждение и 300 лв. – депозит вещо лице, тоест общо сумата 2164 лв. Във връзка с допуснатото обезпечение на бъдещ иск по ч. гр. д. № 3956/2024 г. по описа на ВРС, 7 състав, претендира разноски в общ размер от 802 лв., в това число: 40 лв. – държавна такса и 762 лв. – адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че всички претендирани разноски, за които са представени и надлежни доказателства за направата им, следва да бъдат 4 възложени за заплащане от страна на ответника, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Неоснователно съдът приема направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на процесуалния представител на ответника, предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, броя на предявените искове /14/, проведените по делото 2 открити съдебни заседания, като в първото такова процесуалният представител на ищеца се яви лично, за да защити интересите на страната, както и ангажирания в производството доказателствен материал. Следва да се отбележи още, че спорът е търговски по своя характер, като претендираните възнаграждения са много под минималния размер, определен съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и в този смисъл изцяло са съобразени с постановеното Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22/ЕС.