Определение № 446 от 14.10.2026, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 528/2026
- Вид
- Определение № 446
- Подписан
- 14.10.2026
- В сила
- 14.10.2026
- Състав
- Галина Грозева Арнаудова, Мария Петрова Петрова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева
Цитирани разпоредби
- чл.229,ал.1,т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.274,ал.1,т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274,ал.1,т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.277 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38,ал.1,т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.135 · Закон за задълженията и договорите
- чл.19,ал.3 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 446 гр. Пловдив, 14.10.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Галина Гр. Арнаудова
Членове:
Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20265000500528 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№9522/26.08.2026г. от „Палисандър“ООД, чрез пълномощника адв.В. М., против Определение №657 от 13.08.2026г., изменено в частта му за разноските с Определение №779 от 25.09.2026г., постановено по в.ч.гр.дело №563/2026г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от него частна жалба вх.№3833 от 26.05.2026г. против протоколно определение №377 от 22.05.2026г., постановено по гр.дело №771/2023г. по описа на Районен съдВелинград, с което е оставено без уважение заявеното от него искане за спиране на производството по делото на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК поради наличие на висящ преюдициален спор по гр.дело №256/2025г. по описа на същия съд с предмет предявен Павлов иск, производството по което е приключило на две съдебни инстанции. Жалбоподателят счита неправилно с атакуваното определение частната му жалба да е приета за недопустима, позовавайки се на специфичната структура на делбения процес във втората му фаза, на приетото с Тълкувателно решение №1 от 09.07.2019г. по тълк.дело №1/2017г. на ОСГТК на ВКС и на преюдициалната обусловеност на двете дела и претендира за отмяна на определението и за спиране на производството по 1 гр.дело №771/2023г. по описа на Районен съд-Велинград на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК до приключване с влезли в сила съдебни актове на производствата по гр.дело №254/2025г. по описа на Районен съд-Велинград /иск по чл.19,ал.3 от ЗЗД/ и по гр.дело №256/2025г. по описа на Районен съдВелинград и в.гр.дело №198/2026г. на ОС-Пазарджик /иск по чл.135 от ЗЗД/, както и за спиране на производството по гр.дело №771/2023г. по описа на Районен съд-Велинград на основание чл.277 от ГПК до произнасянето по настоящата частна жалба.
Ответникът по частната жалба Г. Т. П. е депозирал чрез пълномощника адв.К. П. писмен отговор на същата с подробно развити в него съображения за нейната неоснователност и заявени искания тя да се остави без уважение и обжалваното определение да бъде потвърдено, евентуално да се остави без уважение искането за спиране на производството по гр.дело №771/2023г. на Районен съд-Велинград на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК, да се остави без уважение искането за спиране на производството по посоченото дело на основание чл.277 от ГПК и да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение от 400 евро.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК от легитимирано лице – жалбоподателя, против обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, определение с преграждащ по-нататъшното развитие на производството характер и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:
С протоколно определение от 22.05.2026г. по гр.дело №771/2023г. по описа на Районен съд-Велинград е оставено без уважение искането на съделителя „Палисандър“ООД за спиране на производството по делото във втората фаза на делбата на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК до приключване на производството по гр.дело №256/2025г. на Районен съд-Велинград. Против това определение съделителят „Палисандър“ООД е подал частна жалба вх.
№3833/26.05.2026г., която с обжалваното Определение №657 от 13.08.2026г. по образуваното в.ч.гр.дело №563/2026г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик е оставена без разглеждане като недопустима и производството по нея е прекратено по съображения, че атакуваното определение не е сред обжалваемите по чл.274,ал.1,т.1 и т.2 от ГПК и за жалбоподателя липсва 2 правен интерес да го атакува.
Предмет на разрешаване пред настоящата инстанция е единствено въпросът за допустимостта на частната жалба против определението, с което е оставено без уважение искането на „Палисандър“ООД за спиране на производството по гр.дело №771/2023г. на РС-Велинград, но не и въпросите, касаещи наличието на предпоставките по чл.229,ал.1,т.4 от ГПК за исканото спиране, тъй като те се отнасят до предмета на приетата за недопустима частна жалба, поради което доводите и исканията на страните в тази насока не следва да бъдат обсъждани.
Настоящата инстанция намира, че на обжалване подлежат определенията по чл.274,ал.1,т.1 и т.2 от ГПК, които преграждат понататъшното развитие на делото и изрично посочените от закона, включващи определенията, които съдът не би могъл сам да отмени, и тези, чиято правилност не би могло да бъде проверена от горната инстанция при обжалване на решението. Определението, с което е оставено без уважение искането за спиране на производството по делото в хипотезата на чл.229,ал.1,т.4 от ГПК, каквото в случая е обжалваното от ищеца-съделител, няма преграждащ характер. Такъв характер има определението за спиране на производството по делото, тъй като с него временно се препятства неговото развитие. Законът не предвижда изрично отказът за спиране на производството да подлежи на обжалване. Без значение е дали той е постановен в производство по общия исков ред или в рамките на особено производство по съдебна делба във втората й фаза, каквото е настоящото.
Същия може да бъде отменен от постановилият го съд, който е длъжен с процесуалните си действия да обезпечи постановяване на допустимо и правилно решение. В случай, че отказът не бъде отменен, неговата правилност е предмет на проверка при обжалване на решението, доколкото въззивната инстанция, съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, е длъжна да отстрани допуснатото процесуално нарушение като спре производството по делото до приключване на преюдициалния спор, а в случай, че не стори това, то наличието на основание за спиране по чл.229,ал.1,т.4 от ГПК страната може да релевира при обжалване на въззивното решение пред касационната инстанция като основание за недопустимост на същото, съгласно задължителните указания по т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.07.2019г.
3 по тълк.дело №1/2017г. на ОСГТК на ВКС, на които се позовава и жалбоподателя. По изложените съображения определението, с което е оставено без уважение искането на ответника за спиране на производството по делото при условията на чл.229,ал.1,т.4 от ГПК, не подлежи на самостоятелно обжалване.
Обсъденото обосновава извода за неоснователност на частната жалба и потвърждаване на атакуваното с нея определение на окръжния съд като въззивна инстанция като правилно.
Искането за спиране на производството по гр.дело №771/2023г. на РСВелинград на основание чл.277 от ГПК до приключване на производството по частната жалба е неоснователно, с оглед нейната неоснователност и обстоятелството, че настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно задължителните указания по Тълкувателно решение №2 от 23.06.2022г. по тълк.дело №2/2018г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на този резултат и във връзка с изричната претенция на ответника по частната жалба за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв, съдът намира, че такова следва да бъде присъдено, с оглед представения договор от 18.09.2026г. за процесуално представителство, правна защита и съдействие в хипотезата на чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв, в размер на 150 евро, съобразно фактическата и правна сложност на делото, чийто предмет се свежда до допустимостта на частната жалба против отказа за спиране на делбеното производство, и извършените от адвоката действия по изготвяне на отговор на частната жалба, разгледана в закрито заседание.
Предвид изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №657 от 13.08.2026г., изменено в частта му за разноските с Определение №779 от 25.09.2026г., постановено по в.ч.гр.дело №563/2026г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик.
ОСЪЖДА „Палисандър“ООД, ЕИК 112532670, със седалище и адрес на управление: гр.Ракитово, п.к.4640, обл.Пазарджик, ул.“Г. Бенковски“№4, да заплати на адвокат К. С. П., член на Софийска адвокатска колегия, с личен адвокатски номер *********, и адрес: гр.С., ул. М. С. № ******, сумата от 150 4 евро /сто и петдесет евро/, представляваща възнаграждение за оказаната безплатно на Г. Т. П. адвокатска защита в производството пред Апелативен съд-Пловдив.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Палисандър“ООД за спиране, на основание чл.277 от ГПК, на производството по гр.дело №771/2023г. по описа на Районен съд-Велинград до приключване на производството по частната жалба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5