Определение № 225 от 26.05.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 225 гр. Бургас, 26.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20232000500181 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Постъпила е частна жалба от М. И. Д., ЕГН **********, от гр.Б. против определение № 1159/27.04.2023г., постановено по гр.д. № 655/2023г. по описа на Окръжен съд – Бургас. Определението се оспорва като неправилно, незаконосъобразно, постановено при нарушение на правото на ЕС и ЕКЗПЧОС като се отказва достъп до съд. Според страната тя правилно е посочила ответника по предявения от нея иск, както и правилно е посочила действията/ бездействията на кои държавни органи са настъпили вредите за ищеца. Сочи че не са му давани указания за посочване на друг ответник. В случая Министърът на финансите е процесуален субституент на Държавата.

Прави се оплакване, че с прекратяването на делото се отказва достъп до съд.

Излагат се хипотези по прилагането на чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС относно ограничаване правата и признатото от ЕСПЧ съществуване на защитимо право на обезщетение. Според практиката на ВКС Министърът на финансите е процесуален субституент на държавата като в едно и също производство е недопустимо предявяването на иск за обезщетение за вреди против Държавата и против орган, причинил вредите. Моли се за отмяна на определението и връщане на делото за по-нататъшното му разглеждане.

След преценка на доказателствата по делото съдът установява следното:

Предявен е бил иск от М. И. Д., ЕГН **********, от гр.Б., против Държавата чрез Министъра на финансите за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 6896.41 лв. на осн. чл.2 ал.1 т.6 от ЗОДОВ и 1 обезщетение за неимуществени вреди в размер на 250 000 лв. – на осн. чл.2 ал.1 т.6 от ЗОДОВ. Ищецът сочи, че е бил свръхсрочнослужащ в Българската армия като на 19.08.1994г. със заповед е бил дисциплинарно уволнен.

Впоследствие през лятото на 1996г. срещу него е било заведено дело №1068/96г. /СРС, 64 състав/ от под.22800 – МО за възстановяване разноските по обучението, тъй като не е изпълнил задължението си за 10 г. служба в армията. В това производство заповедта за уволнение е била оспорена поради превишаване на правомощията и липса на власт от издателя и. Със съдебно решение № 9426/99г. дисциплинарното наказание е било заличено, присъдено е било обезщетение за период от 6 мес., което е било изцяло заплатено.

По повод водено съдебно производство пред РС – Бургас по АНД № 525/2018г. /ДП 1353/2015г./ ищецът установил, че в регистрите на МО продължава да се води като дисциплинарно уволнен преди изтичане срока на службата. Сочи че при проверка в СРС според регистъра резултата по гр.д.№ 2068/96г. със страни под.22800 и М. Д. е отмяна като незаконосъобразна на наложеното дисциплинарно наказание уволнение, но делото и решението не се пазят. Ищецът сочи, че са нарушени правата му по прилагане на правото по постановеното съдебно решение. Правото на правна сигурност е силата на един съдебен акт. В случая са нарушени гаранциите за изпълнение на влязло в сила съдебно решение. В случая държавата оспорва наличието на въпросното съдебно решение и ищецът се оказва пред положение да води дела за доказване наличие на съдебно дело и решение по него. Оказва се че в МО е загубено и личното кадрово дело, отказано е на ищеца да бъде възстановено.

Обяснено му било, че сам си е виновен че не се е снабдил с достатъчно заверени копия от делото и решението. Ищецът е следвало да прави разходи за пътуване до София и В.Търново за снабдяване с документи и водене на дела в Бургас и София. Твърди, че е понесъл загуби вследствие на отказ от подписване на договор за служба в доброволния резерв на армията – общо сочи вреди в размер на 6896.41 лв.

Предявява претенция и за неимуществени вреди – 250 000 лв. с оглед преживените негативи с оглед твърденията за липса на дело в СРС. Сочи, че е понесъл несправедливи обвинения в живота си и несправедливи откази по дела и т.н. с оглед твърдяното наличие на дисциплинарно уволнение от армията и липсата на отразяване на отмяната със съдебното решение.

Употребил е сили, време, средства за решаването на този проблем, породен от неизпълнение на задължения на държавата. Изпълнението на наложеното му наказание /съответно отменено от съда през 1999г./ не е преустановено и към 2 настоящия момент от МО. Ищецът твърди, че от това понася всякакви вреди, трябва да търпи стрес, изпаднал е в шок от загубата на доверие в правосъдната система, получил е нервен срив, повишено кръвно налягане.

Чувства се обиден от страна на държавата. Неволите му по повод това поведение на държавата продължават повече от 23 години.

С разпореждане № 1227 от 05.04.2023г. съдът е приел, че от изложената фактология не става ясно в резултат на кои действия/ бездействия са настъпили вредите за ищеца и поради това исковата молба се явява нередовна. Поради това ИМ е оставена без движение и на ищеца е указано в едноседмичен срок да посочи в резултат на кои действия/ бездействия на държавните органи са настъпили вредите за ищеца, да представи посочените в ИМ писмени доказателства с преписи за другата страна, както и документ за внасяне на държавна такса.

От страна на ищеца е депозирана уточняваща молба на 18.04.2023г.

Сочат се нарушения от страна на МО - чл.51 от ЗАП и чл.159 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ като не е изпълнено влязло в сила съдебно решение, както и загубване на личното кадрово досие. Сочат се нарушения от страна на административен съд – София, административен съд – Ямбол, Върховен административен съд, районен съд – Бургас, прокуратурата на Р България относно отмяната на заповедта за дисциплинарно уволнение.

Жалбата е процесуално допустима – депозирана е от страна в производството пред първоинстанционния съд с правен интерес от обжалване на постановения акт, в законоустановени срок.

Относно основателността на жалбата съдът съобрази следното:

Чл.2 от ЗОДОВ ангажира отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани от разследващи органи, прокуратурата или съда в предвидениседем хипотези. В процесния случай ищецът е предявил претенция за обезвреда въз основа на т.6 на този текст. От съдържанието на исковата молба обаче не се установява оплакване на ищеца от акт /действие или бездействие/ на такъв орган, от които той да търпи вреди. От изложението на ИМ става ясно, че ищецът е бивш военнослужещ на свръхсрочна служба в Българската армия. Със заповед от 1994г. е бил уволнен по дисциплинарен ред. През 1996г. срещу него било заведено гр.д. № 1068 по описа на 64 състав на СРС за възстановяване на разноските по обучението поради неизпълнението за отслужване на 10 г. в армията. По делото било постановено решение през 1999г., с което съдът е отменил наложеното дисциплинарно наказание „Уволнение преди изтичане срока на 3 службата“. Ищецът твърди, че е получил изцяло присъдено му с това решение за период от 6 месеца. Неясно по какви причини обаче се оказва, че Министерството на отбраната не е отразило това съдебно решение и през 2018г. в регистрите на МО и ищецът продължава да се води като дисциплинарно уволнен. Твърди се в ИМ, че вследствие на това ищецът е понесъл имуществени и неимуществени вреди – т.е. – вследствие акт на Министерството на отбраната, изразяващ се в незачитане действието на съдебно решение. Ищецът твърди, че в СРС не се пази нито делото, нито решението, но в регистрите на СРС са налице данни, че по гр.д. № 1068/1996г. със страни – под.22800 – МО и М. И. Д. е отменена като незаконосъобразна заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение преди изтичане срока на службата“. При така твърдените факти и обстоятелства съдът намира, че вредите, за обезвреда на които претендира ищеца Д. не са причинени от разследващи органи, прокуратура или съд, а от органи и длъжностни лица на държавата в лицето на Министерството на отбраната и съответните длъжностни лица, отговарящи за изпълнението на определените функции в него. Респ. – вредите следва да бъдат търсени не по чл.2 от ЗОДОВ, а по чл.1 от ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл.1 ал.2 от ЗОДОВ исковете по ал.1 на чл.1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс. Т.е. – иска следва да бъде предявен пред съответния административен съд по настоящия адрес на ищеца Д. в качеството му на увреден: - Административен съд – Бургас.

Обжалваното действие – връщане на исковата молба и прекратяването на производството от окръжния съд е с правно основание чл.129 ал.3 от ГПК, след дадените указания на ищеца за отстраняване нередовности на исковата молба.

С оглед горните констатации се налага извода, че постановеното връщане на исковата молба по чл.129 ал.3 от ГПК в случая е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Що се отнася до прекратяването на производството по делото, то окръжният съд като първоинстанционен съд при тези констатации е следвало да прекрати производството по делото при себе си и да го изпрати на компетентния съд – Адм. Съд – Бургас – т.е. – прекратяването е законосъобразно, макар и не на соченото основание – чл.129 ал.3 от ГПК.

Поради това същото следва да бъде потвърдено като законосъобразно, а делото следва да бъде изпратено на основание чл.1 във вр. с чл.7 от ЗОДОВ на Административен съд – Бургас за разглеждане и произнасяне по компетентност.

4

По гореизложеното, Апелативен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1159/27.04.2023г., постановено по гр.д. № 655/2023г. по описа на Окръжен съд – Бургас В ЧАСТТА , с която е върната исковата молба с вх.№ 6150/04.04.2023г. по описа на ОС – Бургас на М. Д. против Държавата чрез Министъра на финансите за присъждане на обезщетение по ЗОДОВ.

ПОТВЪРЖДАВА определение №1159/27.04.2023г., постановено по гр.д. № 655/2023г. по описа на Окръжен съд – Бургас В ЧАСТТА , с която производството по делото е прекратено пред Окръжен съд – Бургас.

ИЗПРАЩА делото по исковата молба с вх. № 6150/04.04.2023г. по описа на ОС – Бургас на М. Д. против Държавата чрез Министъра на финансите за присъждане на обезщетение по ЗОДОВ на Административен съд – Бургас за разглеждане и произнасяне по компетентност.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5