Решение № 1603 от 15.12.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1603 гр. Бургас, 15.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20212120101862 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК 205680303, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Триадица, бул. България № 81, вх. В, ет.8, пълномощник: адвокат В. П. Г. против Х. А. И., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ***, представляван от особен представител адвокат С.П. от БАК, с която се претендира установяването дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 261407/21.12.2020г. по ч.гр.д. № 8308/2020г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 30.52 лева (тридесет лева и петдесет и две стотинки), представляваща дължима сума за далекосъобщителни услуги по договор, заведен под клиентски номер *** от дата 08.12.2017г., сключен между ищеца и ответника, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018г., а последното дружество го прехвърля на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г.

Твърденията са, че между ответника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е бил сключен договор за предоставяне на мобилни услуги с клиентски номер ***/08.12.2017г. Ответникът не е изпълнил задълженията си по договора и вземането е било прехвърлено на „С.Г.Груп“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018г., а последното дружество го е прехвърлило на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г. Ответникът е уведомен за цесиите с получаване на исковата молба.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения особен представител, който е оспорил исковата претенция по основания и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност за вземанията на „Българска 1 телекомуникационна компания”

ЕАД по фактури, както следва: фактура

№1239984979/15.01.2018г.; фактура № 1241685716/15.02.2018г. и фактура № 1243449232/16.03.2018г., трите фактури на обща стойност 30.52 лева на осн. чл.111, б. в от ЗЗД. Твърди, че определения от ищеца начален момент за забавата на главницата е 28/29.02.2018г., а исковата молба е заведена на 17.03.2021г. , след изтичане на 3-годишната погасителна давност, при което искът се явява погасен по давност по отношение на главницата. С тези мотиви оспорва предявените претенции.

Правното основание на иска е чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на насрещната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 261407/21.12.2020 г. по ч.гр.д. № 8308/2020 г. по описа на Бургаския районен съд е разпоредено длъжникът - ответник да заплати на ищцовото дружество търсените в настоящото производство суми. Длъжникът не е бил открит по постоянния и настоящия си адрес, поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правния интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящото производство.

Съществувалите между ответника и „Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД /“БТК“ ЕАД/ договорни отношения се установяват от представените по делото договори, като същите не са оспорени от страна на ответника. Съгласно договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от 08.12.2017г., сключен между „БТК“ ЕАД и ответника, са уредени отношенията между страните във връзка с предоставянето на мобилни услуги относно следния мобилен номер *** при тарифен план iTraffic XL+ и уговорена месечна такса от 26.99 лв. с ДДС. Срокът на договора е 24 месеца.

Въз основа на посочения договор са издадени следните фактури – фактура № 1239984979/15.01.2018г. на стойност 29.98 лева; фактура № 1241685716/15.02.2018г. на стойност 26.99 лева; фактура № 1243449232/16.03.2018г. на стойност 0.50 лева на обща стойност 57.47 лв., от които за ищцовото дружество интерес представлява сумата от 30.52 лв. Неплащането в срок на издадените фактури е обусловило правото на ищеца да прекрати едностранно договора на ответника. В случая се твърди, че абонатът не е изпълнил задължението си да заплати дължимите от него суми за месеците чнуари, февруари и март 2018г., поради което операторът съобразно уговорките по договора го е прекратил.

С договор № 4600008855, сключен на 16.10.2018 г. между „БТК“ ЕАД, в качеството му на цедент, и „С. Г. Груп“ ООД с ЕИК 148062016, в качеството му на цесионер, цедентът 2 е прехвърлил на цесионера свои вземания, описани в приложение № 1 към договора. Налице e и потвърждение за прехвърлянето с горния договор на вземанията срещу Х.И. в размер на 30.52 лв., като част от посоченото приложение № 1. С договор за прехвърляне на вземания /цесия/ сключен на 01.10.2019 г. между „С. Г. Груп“ ООД, в качеството му на цедент, и ищеца, в качеството му на цесионер, цедентът е прехвърлил на цесионера свои вземания, сред които тези, придобити с горния договор за цесия. Съгласно извлечение от приложение № 1, към вземанията предмет на договора е и това към ответника в размер на 30.52 лв., произтичащо от сключен договор за мобилни услуги, подписани преди 01.10.2019 г.

Съгласно пълномощно към първия договор за цесия цедентът е упълномощил цесионера да го представлява пред трети лица, чиито задължения към „БТК“ ЕАД са предмет на договора за цесия при и по повод изпращането на уведомителни съобщения по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. В тази връзка е представено и уведомление за цесията, изходяща от БТК“ ЕАД, действащо чрез пълномощника си „С. Г. Груп“ ООД, с което длъжникът е уведомен и за двете цесии, като липсват данни същото да е достигнало до него.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът е следвало при условията на пълно доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и ответника, възникнало по силата на сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, както и размера на дължимото възнаграждение и забавата на ответника да заплати същото.

Съдът намира, че ищецът е доказал основанието на претенциите си за заплащане на месечни абонаментни такси и използвани услуги. Представените по делото договори за мобилни услуги, подписани от страните по него, установяват наличието на облигационно правоотношение, цитирано в исковата молба, и неговия предмет – доставянето на услугите, чиято стойност се претендира. След като е налице валидно сключен между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и ответника договор за предоставяне на телекомуникационни услуги, посочен в исковата молба като основание за заплащане на търсените суми, по които са издадени и фактурите, представени по делото, то И. дължи уговореното между страните по него възнаграждение. Съдът намира, че се дължи плащане от ответника за ползваните услуги в посочените в месечните справки размери, на които е настъпил падежът за плащане.

В месечните извлечения към приложените по делото фактури са включени месечни абонаментни такси, уговорени с договорите за мобилни услуги, и за използвани услуги за отчетния период. Фактурираните месечни такси съвпадат с посочената и уговорена между страните в договорите месечна такса от 26.99 лева с ДДС. Няма данни по делото ответникът да е заплатил на падежа претендираните от ищеца суми. Въпреки разпределената от съда доказателствена тежест в тази насока, И. не установи плащане на процесните задължения.

По отношение на възражението за погасяване по давност на вземанията:

3

Следва да бъде разгледано надлежно въведеното възражение от особения представител на ответника за погасяване на вземанията по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срока по чл. 415, ал. 4. В конкретния случай едномесечният срок за подаване на исковата молба за установяване на вземането е спазен от ищеца. Следователно се смята, че искът е предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, т. е. на 18.12.2020г. От приложените към исковата молба фактури е видно, че крайният срок за плащане на фактура № 1239984979/15.01.2018г. е 01.02.2018г.; на фактура № 1241685716/15.02.2018г. е 04.03.2018г. и на фактура № 1243449232/16.03.2018г. е 01.04.2018г. Тригодишният давностен срок поради характера на вземанията (периодични плащания) изтича на 01.02.2021г., 04.03.2021г. и на 01.04.2021г., но както вече се посочи искът е депозиран в съда на 18.12.2020г., т.е. преди изтичането на преклузивния срок за погасяване по давност на вземанията. По изложените съображения възражението на ответника за погасяване на вземанията по давност се явява неоснователно.

С горните мотиви съдът намира иска за основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на спора се явява основателна претенция на ищеца за присъждане на разноските по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в това число и на тези за заповедното производство, при което следва да се осъди ответникът да му заплати сумата от 355 лв. за направените по настоящото дело разноски, както и 205 лв. за производството по ч.гр.д. № 8308/2020г. по описа на съда или общо дължима сума за разноски в размер на 560 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. А.И., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ***, че дължи на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК 205680303, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1404, район Триадица, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю.Б.Ц., сумата от 30.52 лева /тридесет лева и петдесет и две стотинки/ главница, дължима поради неизпълнение на поетите задължения за плащане в срок на потребените услуги по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от 08.12.2017г., сключен между ответника и „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД, които вземания са прехвърлени на „С.Г.Груп“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 г., а последното дружество на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г.

ОСЪЖДА Х. А. И., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ***, да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК 205680303, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1404, район Триадица, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю.Б.Ц., сумата от 560 лв. /петстотин и 4 шестдесет лева/ за направените по делото разноски, от които 355 лв. за настоящо производство и 205 лв. за ч.гр.д. № 8308/2020 г., двете по описа на Бургаския районен съд.

Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Вярно с оригинала: НД

Съдия при Районен съд – Бургас: _______/п/________________

5