Решение № 227 от 22.07.2025, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. гр.Велинград, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20255210100080 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на ищцата А. Б. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Пионерска“ № 98В, ет. 5, ап. 42, чрез адв. Р. А. п р о т и в Община Велинград, за осъждане на ответника да плати сумата от 22000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1577,80 лв. обезщетение за имуществени вреди, на основание чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на увреждането.

Ищцата твърди, че на 23.02.2024 г. при движение по десния тротоар посока кв. Лъджене – Чепино, на центъра на кв. Чепино, пред павилион за вестници се спънала в клатеща се тротоарна плочка и в следващата плочка, която била издадена малко над нивото на другите, изгубила равновесие и паднала на тротоара. Присъстващите на място хора се обадили на спешен телефон 112, като дошъл медицински екип, който я завел в болницата. От направените изследвания било установено, че има счупване на горния край на раменната кост. На 26.02.2024 г. била извършена оперативна интервенция, наложило се поставяне на 4,5 динамично компресивна права плака тясна, за което платила 1543 лв. На 27.02.2024 г. й били направени допълнителни медицински процедури, а при изписване от болницата на 29.02.2024 г. платила потребителска такса в размер на 34,80 лв.

Сочи, че след инцидента изпитвала силни болки, била зависима от други хора, не можела да се грижи сама за себе си. Изпитвала и психически страдания.

Намира, че е налице основание за ангажиране на деликтната отговорност на Община Велинград, която не е отстранила препятствие, което не е било 1 обезопасено и необозначено – клатеща се тротоарна плочка и неравности.

Сочи, че ответната община не е изпълнила задължения, вменени й от закона.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез адв. Г..

Намира иска за допустим, но неоснователен. Счита, че начинът на описание на механизма на увреждането не дава достатъчно конкретика, така че ответникът да може да се защити. Признава съществуването на леки неравности в сочения участък, причинени от корени на дървета, но не от такова естество, че да предизвикат падането на ищцата и настъпването на уврежданията. Твърди, че нараняванията й са причинени от собственото й невнимание. Повдигането на плочките било видимо и можело да бъде съобразено от пешеходците при преминаването им. Оспорва наличието на клатещи се тротоарни плочки. Никой не бил съобщавал за други инциденти там. Намира, че общината била направила нужното да поддържа тротоарната настилка с оглед осигуряване на безопасното преминаване от пешеходците.

Моли да се отхвърлят исковете. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

На 23.02.2024 г. в центъра на квартал Чепино се е движела ищцата А. Б.

И., в посока от кв. Лъджене към кв. Чепино по десния тротоар. В непосредствена близост от същата страна на тротоара била на работа в павилиона за вестници свидетеля Денина – С. Мястото се намирало точно пред сергия за зеленчуци. Пътната настилка на мястото била изградена от тротоарни плочи, които в една редица били повдигнати с около сантиметър от кореновата система на намиращото се там дърво. Непосредствено преди задигнатите плочки имало такава, която била нестабилно сложена и при движение се клатела. Придвижвайки се върху тротоара, ищцата първо стъпила на клатещата се плочка, а след това се спънала в повдигнатите и паднала на земята. При падането получила следните наранявания: счупване на горния край на лявата раменна кост /хумерус/; разместена фрактура на лява мишница.

От разпитаните свидетели се установява, че ищцата е получила и фрактура на носната кухина, но такива твърдения липсват в исковата молба, поради което съдът е длъжен да ограничи своите изводи единствено на основание наведените от ищцата факти.

На мястото имало случайно присъстващи и други хора, които се притекли на помощ на падналата жена, а лице с името Л.Б се обадила на спешен център 112, за да съобщи за инцидента. Пристигнал екип на СМП филиал Велинград, а именно свидетелите К. и Ю.. Първият помогнал на И. да се качи в линейката, а Ю. оказал неотложна помощ по повод констатираната от него деформация в рамото.

Наложило се да се извършат медицински интервенции, включително и 2 оперативна такава за наместване на фрактура на лява мишница. От приетата по делото фактура № 1000008415 от 29.02.2024 г. се установява, че ищцата е заплатила такса от 34,80 лв. за 6 дни болничен престой и 1543 лв. за скъпоструващ консуматив – плака.

В същият ден свидетелят Г. получила обаждане, че ищцата се намира в болница. Тя се грижела за И., тъй като децата й били в чужбина и тя поемала грижите за нея. Продължила да полага грижи и след изписването от болницата. Установява се от показанията й, че ищцата е търпяла интензивни болки през първите 2-3 месеца, но е имала нужда от помощ при ежедневни занимания в продължение на около 6 месеца.

Горните фактически констатации съдът изведе от разпитаните по делото свидетели, а именно К., С, Г., Ю., на които съдът дава изцяло вяра. Всичките показания са логични, последователни в изложеното, вътрешно непротиворечиви и в съответствие помежду си и с писмените и веществените доказателства по делото, както и със заключението на вещите лице. Изхождат от лица, които са незаинтересовани от изхода на делото, заради което и съдът им се довери напълно. Относно показанията на свидетеля К., съдът им дава вяра, с изключение в частта, в която сочи, че няма клатеща се плочка на тротоара, тъй като това негово изявление е изолирано от останалите доказателства, и най- вече от показанията на свидетеля С, която познава мястото добре и е виждала много спъващи се хора там. Последната е пряк очевидец на инцидента. Съдът отчете също и служебната ангажираност на свидетеля К. с ответната община.

От приетото по делото заключение по назначената комплексна съдебно медицинска и психологична експертиза, съдът намира за установено следното:

Здравословното състояние на пострадалата А. Б. И. е много добро, тя се е възстановила напълно. При прегледа вещото лице д-р П. е установил леко изоставане и недостигане на лявата ръка до крайна позиция, до която достига дясната ръка при отвеждане настрани и нагоре; леко изкривяване на носната пирамида на ляво; леко затруднение в носното дишане; оперативен белег на лявата ръка в областта на лявото рамо; чувство на сърбеж в областта на белега от операцията; наличие на метален имплант в лявата ръка. Психическото здраве към момента на обследване е добро и не са открити качествени изменения, които да са настъпили и които да продължават да влияят вследствие на инцидента. В здравословното състояние няма влошаване, след възстановяването от травмата. Има леко ограничение на движението на лявата ръка до горна позиция, спрямо дясната и леко изразено затруднение в носното дишане (вероятно от девиацията = изкривяването на носната пирамида).

Непосредствено след инцидента и във времето на възстановяването е имало временно неразположение, психически дискомфорт и напрежение, породени от физическата болка и зависимост от околните в изпълнение на ежедневни нужди. Пострадалата ищца се е възстановила от травмите по лицето за около 3

13-16 дни от датата на травмата (зарастването на евентуално счупените носни костици и охлузванията по лицето). Относно зарастването на счупената лява раменна кост (диафиза са били необходими около 3-4 месеца от датата на травмата, при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес.

Психологическият дискомфорт е продължил успоредно с физическото оздравяване и до преустановяване на ежедневната необходимост от външна подкрепа и обгрижване, което според показанията на свидетеля Г. е продължило около 6 месеца. При пострадалата ищца относно счупването на лявата раменна кост е извършено оперативно лечение, състоящо се в хирургичо отваряне на меките тъкани, за да се достигне до. счупените фрагменти на раменната кост; наместване; фиксация на фрагментите с метални планка и винтове и имобилизация. Приложено й е било и медикаментозно лечение с болкоуспокоя- ващи, антибиотици и антикоагуланти. Не е провеждано психологично или психиатрично лечение или консултиране. Пострадалата ищца в момента не изпитва неудобства (мравучкане) или леки болки от промяна на времето. Към момента на прегледа пострадалата не изпитва болки при извършване на домашни задължения.

Непосредствено след получаването на травмата на лявата ръка и лицето пострадалата е изпитвала най-силни болки, чийто интензитет е бил най-висок.

В последствие те са намалели по интензитет до пълното им отшумяване около 20 — 25 ден, когато разрастналата се фиброзна тъкан около счупените костни фрагменти и покрила нервните окончания и болката значително е намаляла.

Към края на първия месец и началото на втория болките са били с умерен интензитет. Към края на оздравителния период (3-4 месец) болките и страданията са отзвучали напълно.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен предявеният иск по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, по делото следва да бъдат доказани следните елементи от фактическия състав в условия на кумулативност: 1/ настъпване на твърдяното от ищцата вредоносно събитие на посочените в исковата молба дата и място; 2/ претендираните имуществени и неимуществени вреди и техния размер; 3/ настъпване на вредите в причинна връзка с процесното събитие; 4/обуславящо отговорността на ответника по чл.

49 ЗЗД правоотношение по възлагане на работа на лица, при или по повод извършването на която последните виновно са станали причина за вредоносното събитие.

В случая страните не спорят, че на посочената дата ищцата е паднала на десния тротоар на центъра на квартал Чепино, в района на хотел „България“.

Не се спори, че на ответната община, като правен субект и собственик на общинските пътища, съоръжения, тротоари и др., е възложено по силата на закона (чл. 11 от ЗОбС), задължението да стопанисва и управлява имотите и вещи общинска собственост в интерес на населението, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Съдът намира, че по 4 силата на чл. 30, ал. 4 и ал. 5 и чл. 31 Закона за пътищата ответникът Община Велинград има задължението да осъществява чрез съответните служби за контрол дейностите по ремонт, поддръжка в изправно състояние на общинските пътища, подземните съоръжения и тротоарите, велосипедните алеи и др. и да отстранява препятствията и неизправностите във възможно най- кратък срок. Съдът намира, че неизпълнението на това задължение, заради „пречене от природозащитници“ не освобождава общината от това нейно задължение. В същият смисъл е и разпоредбата на чл. 48, ал.1, т.2 б.„б“ от ППЗП, а съгласно нормата на чл. 167, ал.1, изр.1 ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.

Спори се между страните и какво е било състоянието на тротоара към датата на инцидента, дали в процесния участък е имало клатеща се плочка и неравности, опасни за движението на пешеходци и това ли е причината за спъването и падането на ищцата, довело до увреждане или както твърди ответната община е налице съпричиняване. Тротоарът към площада на центъра на кв. Чепино, на който е станал инцидентът, е общинска собственост и съгласно § 6 от ПЗР на ЗДвП и според цитираната нормативна уредба, задължението за поддържането им е на Община Велинград.

Съвкупният анализ на обсъдените писмени и гласни доказателства, обосновава извод, че вредите в разглеждания случай и търпените от ищцата в резултат на получената от падането травма болки и страдания са произтекли от бездействия на служители на общината, на които е било възложено стопанисването и поддръжката на тротоарното платно. Съдът прави този извод кредитирайки показанията на свидетеля С, която е очевидец на станалото и е категорична, че когато е настъпил инцидентът, участъкът, където ищцата се е спънала и паднала, е с отлепена и клатеща се тротоарна плочка, а след това има цял ред с надигнати такива около 1 см. над нивото на останалите. Съдът намира, че тези показания са достатъчно конкретни и са от естество самостоятелно да обосноват извод за релевантните за спора факти и обстоятелства относно мястото и начина на настъпване на инцидента и състоянието на настилката. Липсват каквито и да било доказателства, подкрепящи твърденията на ответната община, че А. И. паднала в резултат на недостатъчно внимание от нейна страна, или поне уврежданията да са настъпили в резултат от съпричиняване от нея.