Определение № 274 от 21.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 274 гр. София, 21.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Мария Д. Кавракова Аршева

Петър В.. Сантиров като разгледа докладваното от Мария Д. Кавракова Аршева Въззивно частно наказателно дело № 20261100600197 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава 22 от НПК.

Образувано е по повод постъпил протест от прокурор при СРП срещу Определение рег.№19356/29.10.25г. по НОХД№9432/2025г. по описа на СРС, НО, 106 състав, по чл.248 ал.1 т.3 от НПК, с което е констатирал, че по досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемото лице в ДП.

В подаденият протест се отправя искане до съда за отмяна на посоченото Определение, като се изтъква, че правото на защита на подсъдимия в процеса не е било нарушено. Настоява се от държавния обвинител, че и в постановлението за привличане на обвиняем и в диспозитива на внесения обвинителен акт е бил посочен надлежният ред - в случая СХЕ-№ И-4658/12.05.25г. изготвена от вещи лица към ВМА-София, който препраща към приложение№1 на чл.3, т.1 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и или употребата на наркотични вещества или техни аналози издадена въз основа на чл.3 ал.2 и ал.3 от ЗКНВП.

Въззивният съд, след запознаване с материалите по делото, намери за установено следното:

Протестът е процесуално допустим, подаден е в установения от закона срок, с правно основание чл.249, ал.3 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК и от активно легитимирано лице.

При разглеждането му по същество, настоящият съдебен състав счита протеста за неоснователен, поради следните съображения:

Образуваното НОХД№9432/2025г. по описа на СРС, НО, 106 състав е по внесен обвинителен акт срещу Т. Я. Я. с обвинение за извършване на престъпление по чл.343Б, ал.3 от НК. Подсъдимият Я. е обвинен за това, че на 09.03.25г. около 21,03ч. в гр.София, по 1 бул.“Панчо Владигеров“ с посока на движение от бул.“Захари Стоянов“ към улица „Райко Даскалов“, е управлявал МПС-лек автомобил, марка „Ситроен“, модел „С-4 Пикасо“ с рег.

№********, след употреба на наркотични вещества-метаамфетамин и кокаин, които са високорискови вещества, съгласно приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена въз основа на чл.3, ал.2 и ал.3 от ЗКНВП, установено по надлежния ред чрез съдебна химикотоксикологична експертиза №И4658/12.05.25г. на ВМА-София. Такова е и текстовото и цифрово съдържание на повдигнатото обвинение в досъдебното производство в постановлението за привличане срещу Т. Я. от 22.05.25г. предявено му на 16.06.25г.

В проведеното разпоредително заседание на 23.10.2025г. в присъствието на необходимите лица съдът е направил изводи, че делото му е родово и местно подсъдно и не са налице основания за спиране и прекратяване на наказателното производство. В становището си по чл.248 ал.1 т.3 от НПК съдът е посочил, че в обвинителният акт, а и в постановлението за привличане не са фиксирани нормативният акт и конкретните разпоредби в него, в който е регламентиран надлежния ред за установяване употребата на наркотични вещества от водачите на МПС. Обосновал е, че диспозицията на правната норма на чл.343 б, ал.3 от НК е бланкетна и съответно препраща към друг нормативен акт.

Доколкото се касае за изискуем обективен признак от състава на твърдяното престъпление то същият следва да намери задължителна конкретизация, както в постановлението за привличане на обвиняем, така и в двете части на обвинителния акт. След отразяването на сочените обстоятелства, съдът е определил, че обвинителният акт не отговаря на минимално изискуемия стандарт съгласно чл.246, ал.2 от НПК и съответно е прекратил съдебното производство по делото.

Съгласно чл.249 ал.3 от НПК соченото Определение е подлежало на обжалване и протест, в частта за произнасянето по чл.248 ал.1 т.3 от НПК, което е и отразено в съдебния протокол от 23.10.2025г.

Въззивният състав възприема направените констатации на първоинстанционния съд, изложени в атакуваното Определение от 23.10.2025г. по реда на чл.249 ал.3 от НПК.

Нормата на чл.343 б, ал.3 от НК представлява бланкетна диспозиция в частта „установена по надлежния ред“.- Решение №43 по н.д.№827/24г. на ВКС, II НО. Запълването на бланкета на наказателноправната норма се извършва с норми на друг нормативен акт. Обвинението е единство от факти и право. „По отношение на правото обвинението трябва да очертава връзката между нормата на особената част от НК и запълващата правна норма от друг акт, която следва да бъде индивидуализирана чрез наименованието на съответния акт на специалното законодателство и цифровото и словесно изражение на самата негова разпоредба.“-ТР№2 по т.д. №2/2016г. на ОСНК на ВКС. В случая прокурорът претендира, че това е сторено. Видно от съдържанието на диспозитивната част на обвинителния акт и обвинението в постановлението за привличане на Я. в ДП прокурорът е посочил „след употреба на наркотични вещества-метаамфетамин и кокаин, които са високорискови 2 вещества, съгласно приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена въз основа на чл.3, ал.2 и ал.3 от ЗКНВП“ т.е. в случая той е съотнесъл въпросната Наредба към вида на установените наркотични вещества, а именно високорискови.

Съгласно Приложение №1, към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични издадена въз основа на чл.3, ал.2 и ал.3 ЗКНВП метаамфетамин и кокаин се класифицират като високорискови наркотични вещества.

Съгласно чл.3, ал.2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози: „При съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1“, а съгласно ал.3: „Талонът по ал. 2 се придружава от осем стикера с номера, съответстващи на номера на талона за изследване и добавена в края цифра от 1 до 8“.

В заключение Приложение №1 към чл.3, т.1 от посочената от прокурора Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози въобще няма, доколкото Приложението е по чл.3, ал.2 от същата наредба, но посочено от прокурора като правно основание в ЗКНВП. Посочената в обвинението като надлежен ред доказана употреба, а именно чрез съдебна химикотоксикогична експертиза не се посочва нито въз основа на кой нормативен акт е съставена, нито цифровото и словесно отражение на разпоредбата, въз основа на която е съставена. Ако запълващата правна норма от посочения нормативен акт бе съотнесена вярно към бланкетната част на нормата на чл.343 б, ал.3 от НК, а именно към надлежния ред за установяване на употребата на наркотични вещества, а не към наркотичното вещество съдът дори да не бе съгласен с дефинираната правна оценка на фактите в бланкетната диспозиция не би могъл да приложи разпоредбата на чл.248 от НПК, ако фактологията в случая бе в нужната степен изложена в обвинителния титул. В случая обаче прокурорът е съотнесъл към друга част на правната норма посочените от него нормативни текстове и то в явна неяснота и колаборация и единствено СХТЕ като резултат на надлежния ред за установяване, но не и нормативната основа като надлежен ред за изготвянето на същата, което обективните признаци на състава действително изискват.

Поради горните съображения съдът се солидаризира със становището на проверявания съд, че съществено са били нарушени правата на обвиняемия да научи в какво престъпление е привлечен в това му качество и съответно обвинителният акт не отговаря на разпоредбата на чл.246, ал.2 от НПК, доколкото не описва в нужната степен начина на осъществяване на инкриминираното деяние.

Приемайки, че посочените в

Определението рег.№19356/29.10.25г. по

НОХД№9432/2025г. по описа на СРС, НО, 106 състав, правни изводи са правилни и 3 законосъобразни въззивния състав преценява, че атакуваното Определение на СРС, с което е прекратено съдебното производство поради допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, следва да бъде потвърдено и протеста оставен без уважение.

Водим от горното, Софийски градски съд, XVII-ти въззивен състав, на основание чл.249 ал.3 от НПК и чл.345 ал.1 пр.1 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение рег.№19356/29.10.25г. по НОХД№9432/2025г. по описа на СРС, НО, 106 състав по чл.248 ал.1 т.3 от НПК, с което е констатирано, че на ДП са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4