Решение № 280 от 04.12.2024, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Дупница, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Пл. Алексиева при участието на секретаря Росица К. Ганева като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Административно наказателно дело № 20241510200476 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Л. Г. П. с постоянен адрес: гр. С.б., ул."П." № **, с ЕГН ********** против Наказателно постановление №24-0348-000364/06.06.2024 г., издадено от полицейски инспектор в ОДМВР Кюстендил, РУ-Дупница, с което са му наложени следните административни наказания:

1. На основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП - ,,глоба“ в размер на 50 лв. и ,,лишаване от право да управлява МПС“ за 1 месец, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП;

2. На основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП - ,,глоба“ в размер на 50 лв. и ,,лишаване от право да управлява МПС“ за 1 месец, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП;

3. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - ,,глоба“ в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Моли съдът да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно по съображения, изложени в жалбата. В съдебно заседание се представлява от процесуален представител - адв. С., който поддържа искането за отмяна на обжалваното наказателно постановление по съображения в жалбата и в пледоарията по същество.

Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание. В съпроводителното писмо към жалбата изразява становище за неоснователност на същата. Ако съдът приема жалбата за основателна и жалбоподателят претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение над минималния размер, прави възражение за прекомерност, като моли да 1 бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като делото не е с фактическа и правна сложност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На 27.05.2024 г. е съставен АУАН № 822630 от И. Д. – мл. експерт при РУ Дупница в присъствието на свидетеля И. К. за това, че на 19.05.2024 г. в 01:50 ч. в гр. Сапарева баня по ул. ,,Паничище“ при кръстовището с ул. ,,Нов живот“ в посока центъра жалбоподателят Л. Г.

П. управлява лек автомобил "********" с рег.№ ****** собственост на М.П..а като водачът отказва да изпълни нареждане на органите за контрол, изразяващо се в това да остане на място до приключване на проверката; отказва да предаде СУМПС и СРМПС част II, с което си действие осуетява извършването на проверката; водачът отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен № 0263. В акта е посочено, че водачът е във видимо нетрезво състояние, излъчва силна миризма на алкохол и заявява, че е употребил алкохол и поради това отказва да бъде изпробван. Преди приключване на проверката водачът напуска мястото и се укрива. АУАН е връчен на жалбоподателя на 31.05.2024 г. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят е подал възражение срещу съставения му акт с № 348000-5138/05.06.2024 г., с което оспорва фактическите обстоятелства, изложени в него и е направил искане с оглед установяване на обективната истина да бъдат прегледани, снети и запазени записите от процесната проверка, направени от системата за видеонаблюдение, монтирана в служебния автомобил на проверяващите, както и от индивидуалната камера на проверяващия полицай. АНО е приел тези възражения за неоснователни и на 06.06.2024 г. е издал оспореното наказателно постановление № 24-0348-000364, с което на жалбоподателя са наложени горепосочените наказания. По делото е прието като веществено доказателство 1 бр. CD съдържащ налични видеозаписи от боди камера Сапарева баня 2. В съдебно заседание на 28.11.2024 г. съдът в присъствието на процесуалния представител на жалбоподателя е извършил оглед по надлежния процесуален ред, като в протокола от съдебното заседание е отразено установеното при огледа на вещественото доказателство.

В хода на съдебното следствие са разпитани актосъставителя И. Д. и свидетеля по установяване на нарушението и по съставянето на акта – И. К., които изцяло потвърждават констатациите изложени в АУАН. Същите са категорични, че спрели жалбоподателя за проверка на ул. ,,Паничище“ в гр. Сапарева баня. Водачът отбил автомобила в дясно на пътя, където св. Д. му поискал личната карта, свидетелство за управление на МПС и свидетелство за регистрация на МПС. Първоначално водачът извадил свидетелството за управление, след което го прибрал в класьора за документи като казал на проверяващия ,,това на вас не ви трябва, ето ви личната карта, тя ви трябва“, като предал личната карта и свидетелството за регистрация – част I. Водачът лъхал на алкохол, поради което св. Д. му казал да слезе от автомобила и да се приближи към служебния полицейски автомобил, за да му бъде направена проверка за употреба на алкохол. Свидетелят Д. се отдалечил от водача, за да вземе дрегера от служебния автомобил, при което водачът рязко потеглил и се 2 отдалечил в посока банята. Личната карта на водача и СР на МПС останали у проверяващите, които не последвали водача тъй като се опасявали да не направи ПТП поради видимо пияното състояние на водача. След това съобщили на дежурния и докладвали за случая. Актът за нарушение бил съставен в РУ – Дупница, тъй като водачът напуснал мястото на проверката и бил уведомен по телефона, че ще му бъде съставен акт.

Съдът изцяло кредитира показанията на горепосочените свидетели – полицейски служители като обективни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства, вкл. и извършения оглед на вещественото доказателство – 1 бр. CD.

Съгласно така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима – подадена е от легитимиран правен субект, в законовия преклузивен 7 – дневен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

От правна страна съдът намира, че н аказателното постановление е издадено от компетентен орган - полицейски инспектор в ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, на когото съгласно приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, са делегирани права на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 48, ал. 2 от ЗАНН.

В разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН е предвидено, че актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а според ал.2 когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. Няма спор по делото, че процесния АУАН е съставен в отсъствието на лицето, посочено като нарушител.

В действителност от доказателствата не се установява, че наказаното лице е надлежно поканено за съставяне на АУАН, но също така безспорно се установява, че съставения Акт за установяване на административно нарушение № 822630 от 27.05.2024г. е надлежно връчен на Л. Г. П., като впоследствие от лицето е подадено писмено възражение по отношение отразените в АУАН обстоятелства. От изложеното следва извод, че не е била спазена нормата на чл.40 от ЗАНН, но последното нарушение не е засегнало правото на защита на лицето и не съставлява съществено процесуално самостоятелно основание отмяна на оспореното НП. нарушение, обосноваващо на

Съдът намира, че доколкото процесния АУАН е бил предявен на жалбоподателя и последният след запознаване е направил възражения по него, не е накърнено правото му на защита. Наказаното лице е имало възможност да се защити по фактическите основания и правната квалификация на нарушението.

С оглед изложеното, в случая съставянето на акта в отсъствие на лицето и без надлежна покана за това не е довело до толкова съществено нарушение, което изначално да е опорочило цялата административнонаказателна процедура.

3

Относно нарушенията по чл. 103 от ЗДвП:

Видно от описанието на нарушенията в т. 1 и т. 2 от обстоятелствената част на АУАН и НП става ясно, че Л. П. е наказан за две извършени административни нарушения – за това, че отказва да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, изразяващо се в това да остане на място до приключване на проверката, както и за това, че отказва да предаде документите си – СУМПС и СРМПС част II, с което осуетява извършването на проверката - нарушения, за които в нормата на чл. 175, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗДвП са предвидени кумулативно две административни наказания за водача на МПС лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50.00 до 200.00 лева. Нарушенията са описани детайлно и точно в АУАН и НП, като на П. са предявени всички елементи от обективната и субективната страна от състава на вменените му във вина нарушения, установен в чл. 175, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗДвП, които норми са посочени в НП като правно основание за ангажиране на неговата административнонаказателна отговорност. С оглед изложеното посочването на нормата на чл. 103 ЗДвП като нарушена в обстоятелствената част на НП не е довело до ограничаване възможността на жалбоподателя да разбере за какви точно нарушения е санкциониран.

Жалбоподателят е отказал да предаде СУМПС при поискването му от контролните органи в момента на спиране на управляваното от него МПС, отказал е да изпълни и нареждане на органите за контрол, изразяващо се в това да остане на място до приключване на проверката.

Този извод се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и веществени доказателства и веществени доказателствени средства.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е правилно ангажирана на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗДвП. Настоящият съдебен състав намира, че кумулативно наложените му административни наказания за двете нарушения са правилно определени в минимално предвидените от закона размери.

Относно нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП:

Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2 000 лева.

Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.

За да бъде законосъобразно ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените в чл. 174, ал. 3 ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с 4 техническо средство за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол/наркотични вещества в кръвта му. Разпоредбата съдържа два алтернативни способа и отказ на който и да било от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение. Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

В конкретния случай, безспорно е установено авторството на деянието.

Обстоятелството, че жалбоподателят Л. П. е управлявал процесното МПС, както и фактът, че същият е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство "Алкотест Дрегер 7510" с № 0263 чрез конклудентни действия – напуснал е мястото на извършване на полицейската проверка с лекия си автомобил, се установява от показанията на свидетелите Д. и К. като и двамата свидетели са очевидци на деянието, доколкото същите обективно са възприели поведението на жалбоподателя.