Решение № 14914 от 31.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14914 гр. София, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20211110172217 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И. Д. Г., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. К. Б., със съдебен адрес ...., против „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, представляван от А.С.А.- изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б.

Твърди се в исковата молба, че след справка в ответното дружество ищецът е установил, че като титуляр на партида с абонатен номер .... В счетоводството на „Топлофикация София“ ЕАД като неплатени били отразени услуги за предоставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. в размер на 2698,09 лв.

Ответното дружество изискало изплащането на ½ от посочената сума от ищеца, в качеството му на един от двамата титуляри по партидния номер.

Ищецът е заявил устно пред служители на ответното дружество, че не дължи посочената сума, като същите заявили, че в случай на липса на доброволно плащане, ще бъдат предприети мерки за принудително събиране на сумата.

Процесуалният представител на И. Г. твърди, че горепосочената сума не е дължима от него, тъй като между ищеца и ответното дружество не е възникнало облигационно правоотношение, въз основа на което да е породено задължението за заплащане на паричната сума, представляваща стойността на предоставена топлинна енергия. Оспорва ответното дружество да е предоставило стоки или услуги на процесната стойност, респективно да е доставил топлоенергия, отговаряща на БДС за топлопреносната мрежа, за исковия период. Независимо от горното, ищецът навежда доводи за недължимост на сумата и поради погасяването й по давност – след изтичането на тригодишен срок от падежа на задължението.

Като излага тези доводи, пълномощникът на ищеца обуславя правния интерес от предявяването на частичен отрицателен установителен иск за признаване за установено на недължимостта на вземането в размер на 250 лв. от общо 1349,04 лв., представляваща ½ от стойността на топлинна енергия, предоставена за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.

1

С исковата молба ищецът не прави доказателствени искания

В съдебно заседание И. Г., чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск. Не ангажира доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор. В същия се прави възражение за недопустимост на настоящето производство поради висящността на гражданско дело № 44046 по описа за 2022 г. на СРС, 52 –ри състав. На следващо място се посочва, че искът е неоснователен. Твърди се, че ищецът в качеството си на собственик на топлоснабдения имот, за процесния период се явява клиент на ТЕ, поради което следва да заплаща стойността на доставената топлинна енергия. Посочва, че за периода 05.2017г.04.2020г. не е настъпила погасителна давност на вземанията.

С отговора ответникът представя писмени доказателства.

В съдебно заседание „Топлофикация София“ ЕАД, чрез процесуалния си представител, поддържа направените в отговора възражения и искания. Не ангажира допълнително доказателства.

С определение № 34252 от 29.09.2023 г. като трето лице – помагач на ответника е конституирано „Техем Сървисис“ ЕООД.

Подпомагащата страна не изпраща представител в откритото съдебно заседание и не изразява становище по исковата молба и отговора. Представя писмени доказателства.

Съдът, след като обсъди събрания по делото доказателствен материал, намира предявения отрицателен установителен иск за допустим и основателен, предвид следните съображения:

Със заповед за изпълнение от 16.08.2021 г., издадена по частно гражданско дело № 24250 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, 52-ри състав И. Г. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1 349,04 лв. (хиляда триста четиридесет и девет лева и четири стотинки), представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес в ....

Паричното задължение, за което е издадена заповед за изпълнение против ищеца е идентично с това, чието отричане И. Г. претендира частично за сумата от 250 лв. Заповедта за изпълнение е връчена на И. Г. на 06.12.2021 г. (което обстоятелство е удостоверено от писмо с изх. № 40885 от 23.04.2024 г. на л. 126 от делото), а исковата молба, инициирала настоящето производство е подадена на 16.12.2021 г. Следователно отрицателният установителен иск е подаден в едномесечния срок за възражение против заповедта за изпълнение по чл. 414 ал. 2 от ГПК. С оглед горното, съдът намира предявеният иск за допустим, тъй като за ищеца е налице правен интерес от оспорване на вземането, за което е осъден със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и исковата молба е подадена в срока за възражение срещу заповедта за изпълнение.

Разгледан по същество, искът е основателен, тъй като ответното дружество, чиято е доказателствената тежест, не доказа, че И. Г. е потребител на топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес в ... за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 153 ал. 1 от Закона за енергетиката, клиенти на топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно право на ползване на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. С исковата молба, И. Г. изрично е оспорил обстоятелството да е собственик или ползвател на топлоснабдения имот, а от представените от ответното дружество писмени доказателства не може да се направи категорична фактическа констатация, че ищецът е собственик/съсобственик или вещен ползвател на имота, находящ се на административен адрес в .... С отговора ответникът е представил молба от 18.07.1990 г. от ДСК Жилищно кредитиране за вписване на законна ипотека върху апартамент в ж. к.

„Дружба“, на който съсобственик е ищецът. Представена е и искова молба, депозирана на 2

08.11.1994 г. от М.К.С. против С.Н. Г.а и против И. Д. Г. с правно основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД за обявяване на окончателен предварителен договор за продажба на апартамент № 8, находящ се в .... Ответникът не представя други доказателства, които да удостоверяват правото на собственост или на вещно право на ползване върху процесния топлоснабден имот. Съдът счита, че молбата за вписване на законна ипотека и исковата молба, основана на разпоредбата на чл. 19 ал. 3 от ЗЗД не установяват право на собственост или вещно право на ползване на И. Г. върху имота. От една страна, тези документи не са годни да удостоверят вещни права. Напротив, исковата молба по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД навежда на констатацията, че ако тя е уважена, имотът не е в патримониума на И. Г.. От друга страна, и двата документа датират от период от повече от тридесет години преди датата на издаване на заповедта за изпълнение, в който е възможна много кратна промяна на собствеността на имота.

Ответното дружество не твърди, нито представя доказателства за възникване на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия на основание, различно от законово предвиденото в чл. 153 от Закона за енергетиката.

Предвид изложените доводи, съдът приема, че ответникът не доказа И. Г. да е собственик или вещен ползвател на топлоснабдения имот респ. ползвател на топлинна енергия за периода от месец май 2017 г. до месец април 2020 г., поради което отрицателния установителен иск е основателен.

С оглед горната констатация за основателност на иска по чл. 124 ал. 1 от ГПК, съдът намира за безпредметно да обсъжда останалите ищцови доводи, обосноваващи недължимост на вземането за стойността на топлинна енергия.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и предвид извода за основателност на иска, в тежест на ответното дружество следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски за заплащане на държавна такса в размер на 50 лв. На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК вр. чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати адвокатски хонорар на пълномощниците на ищеца адв. К. Б. и адв. Николай Илчев. Съдът счита, че общо дължимият адвокатски хонорар следва да бъде в размер на норматнивно установения минимум по чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., а именно 400 лв., която да бъде разпределена по-равно между двамата пълномощници.

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

По иска, предявен от И. Д. Г., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. К. Б., със съдебен адрес ...., против „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от А.С.А. и И.И.Е., ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 250 лв. (двеста и петдесет лева), предявена частично от обща сума от 1 349,04 лв., представляваща 1/2 от стойността на топлинна енергия, предоставена за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес в ..., за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 16.08.2021 г. по частно гражданско дело № 24250 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, 52-ри състав ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от А.С.А. и И.И.Е. да заплати на И. Д. Г., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. К. Б., със съдебен адрес ...., сумата от 50 лв. (петдесет лева), представляваща направени от ищеца разноски за заплащане на държавна такса.

ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от 3

А.С.А. и И.И.Е. да заплати на адвокат К. И. Б., ЕГН **********, вписана в Адвокатска колегия – София, сумата от 200 лв. (двеста лева), представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, като ОТХВЪРЛЯ искането над уважения размера.

ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от А.С.А. и И.И.Е. да заплати на адвокат Н.И.И., ЕГН **********, вписан в Адвокатска колегия – София, сумата от 200 лв. (двеста лева), представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, като ОТХВЪРЛЯ искането над уважения размер.

Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на ответника „Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК 130036512, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Проф. Г. Павлов“ № 3, представлявано от управителя М.П.С..

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4