Акт № 233 от 02.11.2026, Районен съд - Габрово
- Съд
- Районен съд - Габрово
- Дело
- 561/2026
- Подписан
- 02.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 26, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 103 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал.1, т.4 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 233 гр. Габрово, 02.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ В.СТАВРЕВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Васил В. Ставрев при участието на секретаря Виолина Т. Тодорова като разгледа докладваното от Васил В. Ставрев Административно наказателно дело № 20264210200561 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.
Подадена е жалба от Й. Р. П., с ЕГН: **********, постоянен адрес: гр.
Габрово, бул. „*********” № 37, ет.1, ап.1, против Наказателно постановление № 26-0892-000210/01.07.2026 година на Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР-Габрово в частта, с която на основание чл. 175, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ са му наложени следните административни наказания: “Глоба” в размер на 102,26 /сто и две евро и двадесет и шест цента/ и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца за нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание Й. П. моли за отмяна на атакуваната част от процесното Наказателно постановление поради самоволни действия на сина му, фактически осъществил нарушението по чл. 103 от ЗДвП.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк. Савчева, която моли за потвърждаване на обжалваното Наказателно постановление в атакуваната му част като правилно и законосъобразно. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, както и разпоредбите на закона, намира за установено 1 следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган, видно от приобщено по делото заверено копие от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, съгласно която съответният Началник на Сектор „Пътна полиция” към конкретно ОД на МВР е оправомощен да издава Наказателни постановения за установени нарушения по ЗДвП.
На 03.06.2026 г. около 17:20 ч., свидетелите Е. И. и В. И., формиращи автопатрулен полицейски екип, възприели движението по бул. „Априлов“ до № 62 в посока бул. „Трети март“ в град Габрово на индивидуално електрическо превозно средство „Кугукирин Г2 Мастър“, на което се намирали две непълнолетни лица. Полицейските служители незабавно подали звуков и светлинен сигнал за спиране на това превозно средство. От своя страна обаче водачът не спрял, а преминал от лява в дясна пътна лента, при която маневра и след достигане границата на платното за движение возещото се отзад лице паднало на земята. Въпреки това обаче водачът на индивидуалното електрическо превозно средство не спрял, а продължил движението си в посока „Шиваров мост“, последван от управлявания от свидетелката В. И. патрулен автомобил. Същевременно до падналото лице, което имало наранявания, останал свидетеля Е. И., който установил, че това е И.Б.М., ЕГН: **********. При беседа с него той посочил и водачът на индивидуалното електрическо превозно средство, а именно – К.Й.П., ЕГН:
**********. Той бил издирен и установен в дома си, а впоследствие против неговия баща - Й. П., бил изготвен АУАН серия GA, № 5210961/08.06.2026 г. за общо четири нарушения, вкл. и процесното такова по чл. 103 от ЗДвП поради неспирането плавно на посоченото място или възможно най-вдясно на платното за движение при подадения сигнал от контролен орган на неговия син. Въз основа на акта впоследствие е издадено и атакуваното Наказателно постановление, надлежно връчено на Й. П. на 13.07.2026 г., като на 14.07.2026 г. е депозирана и настоящата жалба против него.
2
Така описаната по-горе фактология съдът намира за категорично установена на водещо място от показанията на свидетеля Е. И., непосредствено възприел поведението на К.Й.П. на процесните дата, час и място. Именно посоченият полицейски служител е съставил малко по-късно против жалбоподателя и АУАН серия GA, № 5210961/08.06.2026 г. за общо четири нарушения, вкл. и изследваното такова по чл. 103 от ЗДвП, изразило се в неспиране плавно на посоченото място или възможно най-вдясно на платното за движение при подадения сигнал от контролен орган. Самият Й. П. не отрича поведението на своя син, но оспорва на преден план субектната насоченост конкретно спрямо него на административнонаказателната отговорност в случая поради това, че въобще не е знаел за предприетото управление на процесното индивидуално електрическо превозно средство от К.Й.П.. Това възражение според съда се явява изцяло основателно, доколкото съобразно разпоредбата на чл. 26, ал.3 от ЗАНН за административни нарушения, извършени от непълнолетни на възраст от 14 до 16 години отговарят техните родители, които съзнателно са допуснали извършването им.
В случая към процесната дата К.Й.П. е бил на 15 години, но отсъстват каквито и да е доказателства неговият баща и настоящ жалбоподател съзнателно, при условията на пряк или евентуален умисъл, да е допуснал той да осъществи изследваното деяние по чл. 103 от ЗДвП. АНО категорично не е установил именно такова едно съзнателно виновно бездействие от страна на Й. П., който в хода на цялото производство изрично е заявявал, че синът му е взел индивидуалното електрическо превозно средство „Кугукирин Г2 Мастър“ без негово знание и съгласие. Това не бе оборено по никакъв начин от страна на АНО, носещ изцяло тежестта на докаже противното а именно, че жалбоподателят съзнателно е допуснал неговия син да вземе и приведе в движение цитираното индивидуално електрическо превозно средство и впоследствие да не спре при подаден надлежен сигнал от свидетелите Е. И. и В. И.. И доколкото този елемент от изследваното деяние е категорично недоказан, Й. П. не може да носи и вменената му административнонаказателна отговорност по чл. 175, ал.1, т.4, респ. в атакуваната част обжалваното Наказателно постановление се явява материално незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ 3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 26-0892-000210/01.07.2026 година на Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР-Габрово в частта, с която на основание чл.
175, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на Й. Р. П., с ЕГН:
**********, постоянен адрес: гр. Габрово, бул. „*********” № 37, ет.1, ап.1, са наложени следните административни наказания: “Глоба” в размер на 102,26 /сто и две евро и двадесет и шест цента/ и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца за нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд - Габрово.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________ 4