Определение № 382 от 19.11.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 382 гр. Пловдив, 19.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно частно търговско дело № 20255001000565 по описа за 2025 година

Производството е по чл.274 и сл.от ГПК във връзка с чл.248 ал.3 от ГПК.

С определение №1154/06.08.2025г., постановено по т.д. №59/2024г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, е оставена без уважение молбата на „ЗК „ЛЕВ ИНС““ АД, ЕИК 121130788, чрез пълномощника юрк.И. Г., за изменение в частта му относно разноските на решение №300 от 26.06.2025г., постановено по т.д.№59/2024 г. на ОС Пловдив.

Определението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство

– „ЗК „ЛЕВ ИНС““ АД. Жалбоподателят счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Изложени са подробни съображения, свеждащи се до несъгласие с приетото от съда, че адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА, присъдено с решението не е прекомерно.

Съображенията се свеждат основно до приложението и приетото с наднационална съдебна практика – решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което присъденото в полза на Адвокатско дружество „Й. и Е.“ адвокатско възнаграждение да бъде намалено.

В представения отговор в срока по чл.276 ал.1 от ГПК от насрещната страна – Д. Н. К., се оспорва изцяло подадената частна жалба.

Като се запозна с приложените към делото доказателства, Апелативният 1 съд намира частната жалба за допустима – като подадена в срок и от легитимирана страна, съдържаща необходимите реквизити и насочена спрямо определение, което подлежи на обжалване. Като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Обжалваното определение е постановено по искане по чл.248 ал.1 от ГПК, заявено от процесуалния представител на ответника в производството -„ЗК „ЛЕВ ИНС““ АД. Решението, изменението в частта за разноските, на което се иска, е постановено по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – в размер на 150 000лв. и имуществени вреди в размер на 396лв. С постановеното решение искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размера на сумата от 100 000лв., а искът за обезщетение за имуществени вреди е уважен до размера на сумата от 300лв. /ведно със съответните законни лихви/, като, до пълните претендирани размери, исковете са отхвърлени. С решението е присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА в полза на Адвокатско дружество „Й. и Е.“ в размер на 10 394,40лв., като , според мотивите на решението, то е определено по реда на чл.7 ал.2, т.5 и пар.2а от Наредба №1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа и съобразно частичното уважаване на исковете. В мотивите на решението също е посочено и че по делото е представен договор за правна защита и съдействие, с който между ищеца и Адвокатското дружество е уговорено безплатно процесуално представителство, какъвто договор е наличен /л.125-гръб/.

За да остави искането по чл.248 от ГПК без уважение, окръжният съд се е позовал на наднационалната съдебна практика – решение на СЕС по дело С438/22 от 25.01.2024г., като, според мотивите на определението, тази практика е съобразена при определяне на адвокатското възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА и е приел, че определеното с решението адвокатско възнаграждение не следва да бъде редуцирано.

Приетото от първостепенния съд за липса на основание за редуциране на адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2, в размер на 10 394,40лв., с ДДС, се споделя и от въззивната инстанция.

Вярно е, че решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г. е 2 постановено по повод преюдициално запитване по приложението на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а приетото със същото решение е приложимо изцяло и по отношение на Наредбата /след изменението ДВ бр.14/18.02.2025г./ за възнаграждения за адвокатска работа. Вярно е, че решението на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г., като постановено по преюдициално запитване, е задължително за всички съдилища с оглед разпоредбата на чл.633 от ГПК. Приетото с това решение е в смисъл, че националният съд може и е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително, когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В това решение обаче /п.16/ е засегната и легитимната цел – осигуряване на качествена правна услуга за обществото. Преценката за това дали нормата на чл.38 ал.2 от ЗА, която препраща към Наредбата, е съответна на правото на ЕС следва да се прави за всеки конкретен случай. В случая следва да се отчете, че оказаното безплатно процесуално представителство се изразява в изготвяне на искова молба, допълнителна искова молба, явяване в проведените по делото пет съдебни заседания, независимо, че едно от тях е проведено и отложено за събиране на доказателства. Процесуалното представителство е осъществено срещу множество възражения по основателността на исковете, противопоставени от ответника. По делото са депозирани множество доказателства – разпит на четирима свидетели, поставяне въпроси и изслушване на четири експертизи.

При преценка на осъществените от процесуалния представител, оказал безплатно процесуално представителство, процесуални действия, следва да се приеме, че е оказана адекватна и пълна процесуална защита, а делото, дори и да не се отличава с правна сложност, се отличава с изключителна фактическа такава. Всичко това е правилно оценено от първостепенния съд, като на последно място е съобразен и исковият материален интерес. Дори и да се приеме, че определените адвокатски възнаграждения с Наредба

№1/09.07.2004г. са само инструктивни, то те са все пак критерий, база за оценка качеството на правната услуга за обществото. А и в случая посоченото съразмерно определено адвокатско възнаграждение от 10 394,40лв. с ДДС, не е прекомерно съпоставимо с развитието на делото и естеството на спора.

Следва да се посочи и че то, определено по съразмерност, е под размерите, посочени в чл.7 ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнагражденията за 3 адвокатска работа, ползвани като ориентир от първостепенния съд. И не на последно място, съдържащото се в молба вх.№21462/13.06.2025г. възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е „само в случай, че същото надвишава минимално предвидения размер съгласно НМРАВ“, а както се посочи определеното по съразмерност и присъдено адвокатско възнаграждение от 10 394,40лв. с ДДС, не надвишава инструктивно посочения размер в чл.7 ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа.

По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №1154/06.08.2025г., постановено по т.д.

№59/2024г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на „ЗК „ЛЕВ ИНС““ АД, ЕИК 121130788, чрез пълномощника юрк.И. Г., за изменение в частта му относно разноските на решение №300 от 26.06.2025г., постановено по т.д.№59/2024 г. на ОС Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 382 гр. Пловдив, 19.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно частно търговско дело № 20255001000565 по описа за 2025 година

Производството е по чл.274 и сл.от ГПК във връзка с чл.248 ал.3 от ГПК.

С определение №1154/06.08.2025г., постановено по т.д. №59/2024г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, е оставена без уважение молбата на „ЗК „ЛЕВ ИНС““ АД, ЕИК 121130788, чрез пълномощника юрк.И. Г., за изменение в частта му относно разноските на решение №300 от 26.06.2025г., постановено по т.д.№59/2024 г. на ОС Пловдив.

Определението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство

– „ЗК „ЛЕВ ИНС““ АД. Жалбоподателят счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Изложени са подробни съображения, свеждащи се до несъгласие с приетото от съда, че адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА, присъдено с решението не е прекомерно.

Съображенията се свеждат основно до приложението и приетото с наднационална съдебна практика – решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което присъденото в полза на Адвокатско дружество „Й. и Е.“ адвокатско възнаграждение да бъде намалено.

В представения отговор в срока по чл.276 ал.1 от ГПК от насрещната страна – Д. Н. К., се оспорва изцяло подадената частна жалба.

Като се запозна с приложените към делото доказателства, Апелативният 1 съд намира частната жалба за допустима – като подадена в срок и от легитимирана страна, съдържаща необходимите реквизити и насочена спрямо определение, което подлежи на обжалване. Като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Обжалваното определение е постановено по искане по чл.248 ал.1 от ГПК, заявено от процесуалния представител на ответника в производството -„ЗК „ЛЕВ ИНС““ АД. Решението, изменението в частта за разноските, на което се иска, е постановено по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – в размер на 150 000лв. и имуществени вреди в размер на 396лв. С постановеното решение искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размера на сумата от 100 000лв., а искът за обезщетение за имуществени вреди е уважен до размера на сумата от 300лв. /ведно със съответните законни лихви/, като, до пълните претендирани размери, исковете са отхвърлени. С решението е присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА в полза на Адвокатско дружество „Й. и Е.“ в размер на 10 394,40лв., като , според мотивите на решението, то е определено по реда на чл.7 ал.2, т.5 и пар.2а от Наредба №1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа и съобразно частичното уважаване на исковете. В мотивите на решението също е посочено и че по делото е представен договор за правна защита и съдействие, с който между ищеца и Адвокатското дружество е уговорено безплатно процесуално представителство, какъвто договор е наличен /л.125-гръб/.

За да остави искането по чл.248 от ГПК без уважение, окръжният съд се е позовал на наднационалната съдебна практика – решение на СЕС по дело С438/22 от 25.01.2024г., като, според мотивите на определението, тази практика е съобразена при определяне на адвокатското възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА и е приел, че определеното с решението адвокатско възнаграждение не следва да бъде редуцирано.

Приетото от първостепенния съд за липса на основание за редуциране на адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2, в размер на 10 394,40лв., с ДДС, се споделя и от въззивната инстанция.

Вярно е, че решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г. е 2 постановено по повод преюдициално запитване по приложението на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а приетото със същото решение е приложимо изцяло и по отношение на Наредбата /след изменението ДВ бр.14/18.02.2025г./ за възнаграждения за адвокатска работа. Вярно е, че решението на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г., като постановено по преюдициално запитване, е задължително за всички съдилища с оглед разпоредбата на чл.633 от ГПК. Приетото с това решение е в смисъл, че националният съд може и е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително, когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В това решение обаче /п.16/ е засегната и легитимната цел – осигуряване на качествена правна услуга за обществото. Преценката за това дали нормата на чл.38 ал.2 от ЗА, която препраща към Наредбата, е съответна на правото на ЕС следва да се прави за всеки конкретен случай. В случая следва да се отчете, че оказаното безплатно процесуално представителство се изразява в изготвяне на искова молба, допълнителна искова молба, явяване в проведените по делото пет съдебни заседания, независимо, че едно от тях е проведено и отложено за събиране на доказателства. Процесуалното представителство е осъществено срещу множество възражения по основателността на исковете, противопоставени от ответника. По делото са депозирани множество доказателства – разпит на четирима свидетели, поставяне въпроси и изслушване на четири експертизи.