Решение № 460 от 03.09.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 460 гр. Видин, 03.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря Милена С. Евтимова като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20241320102012 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба на И. И. Н. от гр. В., чрез А. Б. против „М. *“ ЕООД - В. Т., с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл.

128 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ, чл. 215 от КТ, чл. 262 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е работил при ответника на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ по силата на трудов договор № ***/**.**.**** г. с място на работа – транспортна фирма „М. *“ЕООД. Посочва се, че със Заповед № ***/**.**.****г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, т.

1 от КТ. Към датата на прекратяване на трудовия договор ответникът е начислил, но не е изплатил на ищеца трудово възнаграждение за периода от м. 09.2023г. до 03.10.2023г. в размер на 705.90 лева, суми за командировка за същия период в размер на 1300 евро, равняващи се на 2 542.58 лева, обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 100.00 лева, суми за извънреден труд в размер на 200.00 лева за същия период.

Иска да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати посочените по –горе суми, ведно с лихва за забава върху всяка едно от вземанията в размер на по 50.00 лева, считано от предявяване на исковата молба в съда до окончателното плащане.

С протоколно определение от 21.05.2025 г. съдът е допуснал по искане на ищеца изменение в размера ни исковите претенции, както следва: исковата претенция за заплащане на командировъчни пари по чл. 215 от КТ да се счита предявена за сумата 827.30 лева. исковата претенция за заплащане на положен извънреден труд да се счита предявена за сумата 153.95 лева.

1 исковата претенция за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск да се счита предявена за сумата от 82.10 лева.

В едномесечния срок от ответника, редовно уведомен, е постъпил отговор на исковата молба, в който исковете са оспорени като неоснователни. Посочено е, че не е спорно съществуването на трудово правоотношение, както и неговото прекратяване.

Посочено е също, че поради виновно поведение на ищеца – неизпълнение на възложения му международен превоз на товари по заповед № ****/**.**.**** г., е ангажирана и реализирана неговата имуществена отговорност. Връчена му е Заповед № */**.**.**** г. за реализиране на имуществена отговорност в размер на едно месечно трудово възнаграждение, което не е оспорено по надлежния ред. Извършено е прихващане на дължимата сума по заповедта с дължими от работодателя суми към работника.

Направено е възражение за прихващане на евентуално дължими от ответника суми на ищеца с негово задължение за заплащане на сума в размер на едно месечно трудово възнаграждение поради ангажиране на имуществената му отговорност към работодателя.

Ищецът е оспорил направеното възражение за прихващане като неоснователно поради липса на реализирана имуществена отговорност от страна на работодателя. Оспорил е истинността на всички издадени документи във връзка с твърдяната имуществена отговорност.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначени и приети са съдебно – счетоводна експертиза и две допълнителни съдебно-счетоводни експертизи.

С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Не се оспорва наличието на трудово правоотношение между страните и неговото прекратяване на посоченото основание.

Видно от представения по делото трудов договор № ***/**.**.****г., считано от 30.08.2023г. ищецът е приел да изпълнява при ответника длъжността „ шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“. Договорът е сключен за неопределено време със срок на изпитване. Уговорено е основно месечно възнаграждение в размер на 780.00 лева и допълнително възнаграждение – 0.6% на година за професионален трудов стаж, както и платен годишен отпуск от 20 дни.

Видно е също, че със Заповед № ********/**.**.****г. трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 03.10.2023г. на основание чл. 325, т. 1 от КТ поради подадена молба от ищеца.

От представено писмо до ищеца от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. В. Т., е видно, че същият е подал сигнал против ответното дружество за нарушение на трудовото законодателство. Инспекцията по труда е констатирала пропуски при ответника във връзка с начисляване и изплащане на командировъчни пари на ищеца, извънреден труд, обезщетение за неползван платен годишен отпуск и изплащане на трудово възнаграждение.

2

По делото е представен и препис на преписката на Д“Инспекция по труда“ – В. Т..

От представената от ответника докладна записка с дата 02.10.2023г. е видно, че лицето С. И. С. – работещ в ответното дружество на длъжност „организатор спедиция товаро-разтоварна дейност“, е уведомил управителя на ответното дружество, че ищецът И.

Н., работещ в дружеството на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил“ с рег. № СВ **** ТВ и ремарке рег. № СВ **** ЕВ, на дата 30.09.2023 г. е оставил управляваната от него товарна композиция на паркинг в гр. Аспропиргос, Гърция и се е прибрал в България, без да довърши възложената му работа по заповед за командировка № ****/**.**.****г., с което е причинил имуществени вреди на предприятието /забавяне на доставката и платена неустойка в размер на 500 евро от „М. *“ ЕООД/.

От представената Заповед № */**.**.**** г. на управителя на „М. *“ ЕООД е видно, че е наредено да бъде извършена проверка по горецитирания случай, да се събере необходимата информация и писмени доказателства и в 5 дневен срок да се предоставят резултатите от нея. За изпълнение на заповедта е съставена комисия, поименно посочена.

С Констативен протокол от 03.10.2023г. за установяване на имуществени вреди, причинени от работник, определената от управителя на ответното дружество комисия, е установила, че на 30.09.2023г. при изпълнение на командировка по заявка за международен превоз на товари, ищецът И. Н. е изоставил товарна композиция от влекач с рег. № СВ **** ТВ и ремарке рег. № СВ **** ЕВ на паркинг в Гърция и се е прибрал в България, без да довърши възложената му работа по заповед за командировка от 26.09.2023г.

Комисията е констатирала виновно противоправно поведение на ищеца, изразяващо се в нарушение на задълженията на работника при изпълнение на трудовите му функции, което е предпоставка за реализиране на имуществена отговорност.

Със Заповед № */**.**.**** г. управителят на ответното дружество е наредил да бъде потърсена пълна имуществена отговорност на И. И. Н. в размер на едно месечно трудово възнаграждение – 780.00 лева.

Липсват данни заповедта да е доведена до знанието на работника – ищец по делото.

По делото са представени 3 бр. преводни нареждания в полза на ищеца – едно от 04.09.2023 г. за сумата от 200.00 лева с посочено основание служебни пари и две от 12.09.2023 г., съответно за сумата от 200.00 лева – служебни пари и 1782.00 лева – РЗ и командировки.

Представени са и фишове за заплата с начисления за месеците – август, септември и октомври 2023г. , както и многобройни писмени доказателства във връзка с трудовите отношения на страните – заповеди за командировка, валутни финансови отчети, и прочие.

Ищецът е оспорил истинността на докладна записка от 02.10.2023 г., Заповед № */**.**.**** г., констативен протокол от 03.10.2023 г. и заповед № */**.**.**** г. относно датата на съставянето им, а по отношение на докладната записка от 02.10.2023 г. и констативен протокол от 03.10.2023 г., и верността на съдържанието им, поради което с протоколно определение от 20.01.2025г. съдът е открил производство относно истинността 3 на тези документи.

Ответникът е заявил, че ще се ползва от оспорените документи и поради това е ангажирал свидетелски показания на С. С.. Разпитаният свидетел, който е служител при ответника от м. януари 2023 г. на длъжност „диспонент“ – спедитор, организатор на товароразтоварни дейности, посочва, че познава ищеца. Последният управлявал камион, на който свидетелят водел курсовете и бил в непрекъснат контакт с него.

Свидетелят установява, че на 30.09.2023 г. – ден понеделник звъннал на И., който го информирал, че се е прибрал в къщи, а камионът се намирал в гр. А. /Г./. Посочва, че ищецът оставил там камиона на паркинг, без да го уведоми се е прибрал в къщи.

Според свидетеля, в понеделник камионът трябвало да бъде натоварен от същия район, защото И. бил отишъл да разтовари и да натовари отново. Когато разбрал, че ищецът се е прибрал вкъщи, свидетелят го попитал защо не го е уведомил, тогава ищецът му отговорил, че е решил да напуска, няма да си изработи предизвестието, защото фирмата плащала с един отчет назад и просто спрял да работи. Отказал да докара камиона в България.

Свидетелят посочва, че изготвил и подписал докладната записка, намираща се на лист 24 от делото и след това уведомил управителя на фирмата. Имало съставена комисия за установяване на имуществени вреди, в която участвал и той. Посочва, че ответното дружество било глобено с 500.00 евро, защото камионът не успял да натовари.

Свидетелят посочва също, че на ищеца били изпратени всички документи по прекратяване на трудовото правоотношение, заповедите, имуществената отговорност, всичко му било изпратено по пощата или с куриер. Според свидетеля, ищецът каквото е имал да получава като заплащане, му е изплатено. Според показанията му се отпускат авансово пари само, за да се плати пътната такса на моста на гр. В. и да имат пари за паркинг, ако някъде се наложи. Отделно се изплащат парите за служебни разходи и отделно за трудово възнаграждение, като всичко се изплаща по банков път.

Свидетелят посочва, че кореспонденцията, намираща се на лист 32, 33, 34, 35 и 36 от делото е кореспонденция, която той е водил с ищеца, предимно си кореспондирали по вайбър. Посочва, че командировъчното възнаграждение за Европа е 50 евро/ден и се изплаща съгласно Наредбата за командировките.

Посочва, че съществува практика управляваните от шофьорите товарни композиции да се оставят на паркинг в гр. А. /Г./, но единствено и само ако уведомят спедитора и той разреши. Не е имало други товарни композиции по същото време, които да са оставяни на паркинга без надзор на водача.

Товарната композиция е била заключена, ключовете са били оставени на пазача на паркинга от шофьора, а от ответното дружество изпратили друг шофьор да вземе композицията. Свидетелят посочва, че не е имало липси на товар.

По делото е разпитан и свидетелят Ц. Ц., който работи като международен шофьор.

4

Същият установява, че преди около две години е работил в ответното дружество,. Познава ищеца от работата като колеги, а сега са колеги във фирма „С.“ ЕООД. Сочи, че той е работил в ответното дружество 5 – 6 месеца, а ищецът работил няколко месеца. Излага, че паркингът в гр. А. /Г./ представлява бензиностанция, не може да каже дали има пазач или няма, има работници отвън. Според показанията му, и до днес има практика да се оставят управляваните товарни композиции на паркинги в гр. А., в С. и на други места.

Свидетелят знае за случая с ищеца, защото са приятели и колеги от дълги години.

Посочва, че представител на спедитора от ответното дружество е казал на ищеца да остави камиона на паркинга на въпросната бензиностанция в гр. А. /Г./, като това го знае от ищеца, тогава свидетелят не е бил на паркинга.

Според този свидетел, редовна практика е на ответното дружество да държи шофьорите на паркинг с празен камион, който чака да бъде натоварен като през това време шофьорът не получава нищо. Случката с ищеца била точно такава. Ищецът се обадил на спедитора и казал, че оставя камиона на паркинга. Спедиторът му казал да го остави и да си тръгва, че няма товар и това е. Свидетелят сочи, че знае от ищеца, че е оставил камиона на платен паркинг, като камионът бил заключен и ключът бил оставен на бензиностанцията и посочва, че и до днес практиката в ответното дружество е такава. Знае това, тъй като има много колеги и приятели, които работят в ответното дружество и от тях има информация.