Решение № 182 от 12.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Пловдив, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Т. Кюртова като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело № 20235300900228 по описа за 2023 година

Производството е по чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба на „ЕЙ ЕНД ЕЙ СТУДИО“ООД, ЕИК

202306033, седалище и адрес на управление гр.Кричим, обл.Пловдив, ул.“Бенковска“ №2, представлявано от Г. Н.Н., чрез пълномощник адв.Г. В., против отказ №20230403171527-3/07.04.2023 г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по заявление А4 № 20230403171527. Жалбоподателят счита отказa за незаконосъобразен и по изложените в жалбата съображения моли същият да бъде отменен.

Съдът, след като прецени материалите по делото и взе предвид възраженията в жалбата, намира следното:

Видно от придружителното писмо от Агенция по вписванията, с което жалбата е изпратена в съда, последната е постъпила в агенцията на 17.04.2023 г., обжалваният отказ датира от 07.04.2023 г., но няма доказателства относно това кога същият е връчен на жалбоподателя, ето защо следва да се приеме, че жалбата е подадена в срока по чл.25, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ. Същата изхожда от легитимирана страна, надлежно представлявана, и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна по следните съображения:

От вписванията в търговския регистър се установява, че съдружници в „ЕЙ ЕНД ЕЙ СТУДИО“ООД, ЕИК 202306033, са Г. Н.Н.-Н., която притежава дял от капитала на стойност 6 лв., В.М.П., която притежава дял на стойност 2 1 лв., и Е.Ц.П. с дял на стойност 12 лв. (общият капитал е 20 лв.). С договори за продажба на дружествени дялове от 31.03.2023 г. В.М.П. и Е.Ц.П. са продали притежаваните от тях дружествени дялове, на третия съдружник Г. Н.Н., с което последната е станала собственик на 100 % от капитала на „ЕЙ ЕНД ЕЙ СТУДИО“ООД, ЕИК 202306033. Договорите са с нотариална заверка на подписи и съдържание. Видно от приложения по делото протокол от общо събрание на съдружниците на „ЕЙ ЕНД ЕЙ СТУДИО“ООД, проведено на 31.03.2023 г., на събранието е взето решение за прекратяване членствените правоотношения на В.П. и Е.П., за преобразуване на дружеството в ЕООД и за освобождаване на В.П. от длъжност и от отговорност като управител, като дружеството ще се управлява и представлява от Г. Н.Н.. Установява се още, че е приет учредителен акт на дружеството, в чл.1 от който същото е вписано като еднолично дружество с ограничена отговорност с едноличен собственик на капитала Г. Н.. За вписване на горните промени във вписаните за дружеството обстоятелства е подадено заявление А4 №20230403171527.

Отказът на длъжностното лице по регистрация да впише промяната в заявените обстоятелства е аргументиран с липсата на декларации по чл.129 ТЗ към подаденото заявление.

Съдът намира, че отказът е законосъобразен.

Съгласно чл.129, ал.1, изречение второ ТЗ, прехвърлянето на дружествен дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица – при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник и ако няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял. Според ал.2 прехвърлянето на дружествения дял се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, и се вписва в търговския регистър след представяне от управителя на дружеството и от праводателя на декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по ал.1.

Граматичното, логично и систематично тълкуване на горната норма в двете й алинеи налага извод, че изискването за представяне на нарочна декларация за удостоверяване липсата на трудови и осигурителни

2 задължения касае и двете хипотези на прехвърляне на дружествен дял.

Изискването е приложимо, както при прехвърляне на дял на трето за дружеството лице, така и когато същият дял е прехвърлен на друг от съдружниците в същото дружество. Идеята на законодателната промяна чрез въвеждане на посоченото изискване е наложена от това да се препятства прехвърлянето на капитал в полза на малоимотни лица. Не само третите лица – приобретатели на дялове, могат да се окажат малоимотни, но и самите съдружници, особено тези, разполагащи с по-малък дял от капитала на дружеството при първоначалната му регистрация, както е в настоящата хипотеза. Ето защо съдът намира, че цитираните в жалбата мотиви към законопроекта са в насока на точно обратния на направения от жалбоподателя извод. Обстоятелството, че въведеното със закона изискване за липса на неплатени трудови и осигурителни задължения е продиктувано от публичен и обществен интерес, а не от частен (този на съдружниците в едно дружество), е в насока на това, че изискването касае и двете хипотези на прехвърляне на дялове, предвидени в чл.129, ал.1 ТЗ. В тази насока е и редакцията на ал.2, която не прави разграничение между двете хипотези, когато изисква прехвърлянето на дял да се вписва в търговския регистър след представяне от управителя на дружеството и от праводателя на декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по ал.1. Тълкуването, според което нововъведените изисквания касаят всички форми на прехвърляне на дружествени дялове, кореспондира и с духа на вече осъществените законодателни изменения от 2017 г. на чл.19 ДОПК, предвиждащи отговорност на трети лица, каквито са мажоритарните съдружници, за внасяне на задължителни осигурителни вноски. Ако се възприеме приложимост на новите отрицателни изисквания на чл.129, ал.1 ТЗ само при прехвърляне на дружествен дял на трето лице, както се настоява от жалбоподателя, то тогава изменението на закона би се обезсмислило чрез възможността за лесното му заобикаляне, посредством увеличаване на капитала чрез приемане на нови съдружници, на които непосредствено след това се прехвърлят дружествените дялове на досегашните съдружници, като по този начин се избегне доказването на липса на изискуеми задължения, произтичащи от трудови правоотношения. Ето защо, съдът приема, че нормата на чл.129, ал.1 ТЗ, предвиждаща дяловете между съдружници да се прехвърлят свободно, касае само и единствено липсата на необходимост от 3 вземане на решение на ОСС за това. Новото изискване за липса на неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски касае всички случаи на прехвърляне на дружествени дялове – както между съдружници, така и в полза на трети лица.

В тази насока е формирана и съдебна практика (различна от представената към жалбата), която настоящият състав на съда напълно споделя, а именно – Решение по т.д.№308/2018 г. на ОС Пловдив; Решение по т.д.№21/2018 г. на ОС Пловдив; Решение по т.д.№236/2018 г. на ОС Пловдив и Решение №120/24.04.2018 г. на Апелативен съд Пловдив по т.д.№221/2018 г.

Доколкото и към заявлението, и към жалбата не е приложена декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по чл.129, ал.1 ТЗ, не са налице предпоставки за исканото вписване, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „ЕЙ ЕНД ЕЙ СТУДИО“ООД, ЕИК 202306033, седалище и адрес на управление гр.Кричим, обл.Пловдив, ул.“Бенковска“ №2, представлявано от Г. Н.Н., чрез пълномощник адв.Г. В., против отказ №20230403171527-3/07.04.2023 г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по заявление А4 № 20230403171527.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в 7дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 4