Акт от 28.02.2020, Апелативен съд - Бургас

Р Е Ш Е

Н И Е

№

21

28.02.2020 год. гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският апелативен съд, гражданско отделение на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година в открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СЪБИНА ХРИСТОВА

ЧЛЕНОВЕ:

КАЛИНА ПЕНЕВА

ДОБРИН

КЮЧУКОВ секретар Пенка Шивачева, като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева в.т.дело номер 15 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от

Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е въззивна жалба от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес за управление: гр. София, п.к. 1592, бул. „Христофор Колумб“ № 43, чрез процесуални представители адв. Г. К. и Х. Х., срещу решение № 369/15.10.2019 год. по т.д. №199/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е осъдено „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес за управление: гр. София, п.к. 1592, бул. „Христофор Колумб“ № 43 да заплати на А. М. К., с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Т. Р. Д.-К., с ЕГН ********** и двете с адрес: гр. Б., ж. к. „Б. М.“, бл. *, вх. *, ет. * и със съдебен адрес: гр. Б., бул. „С. С.“ № **, вх. *, ет. *, адв. Д. Р., сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания в резултат на смъртта на нейния дядо Р. М. Д., който е загинал като водач на МПС в пътно-транспортно произшествие, случило се на 11.08.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.08.2017г. до окончателното и заплащане. Осъдено е „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес за управление: гр. София, п.к. 1592, бул. „Христофор Колумб“ № 43 да заплати на В. М. К., с ЕГН ********** действаща чрез своята майка и законен представител Т. Р. Д.-К. , с ЕГН ********** и двете с адрес: гр. Б., ж. к. „Б. М.“, бл. *, вх. *, ет. * и със съдебен адрес: гр. Б., бул. „С. С.“ № **, вх. *, ет. *, адв. Д. Р., сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания в резултат на смъртта на нейния дядо Р. М. Д., който е загинал като водач на МПС в пътно-транспортно произшествие, случило се на 11.08.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.08.2017 г. до окончателното и заплащане. Осъдено е „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес за управление: гр. София, п.к. 1592, бул. „Христофор Колумб“ № 43 да заплати на А. М. К., с ЕГН ********** и В. М. К., с ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен представител Т. Р. Д.-К., с ЕГН **********, всички с адрес: гр. Б., ж.к. „Б. М.“, бл. *, вх. *, ет. * и със съдебен адрес: гр. Б., бул. „С. С.“ № **, вх. *, ет. *, адв. Д. Р., сумата от 3 800 /три хиляди и осемстотин/ лева, представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като необосновано. Твърди се, че съдът не е преценил правилно поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата по делото, и е формирал правни изводи в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че по делото не е доказано наличието на особена близост между дядото и внучките, различна от обичайната за българската народопсихология, която да е предпоставка за получаване на обезщетение от внучките на починалото лице. Изложени са съображения, че твърдяната особена близост не е осъзнавана от децата като такава. Твърди се, че не са установени конкретни житейски обстоятелства, които да сочат, че смъртта на дядото е причина за значителни болки и страдания, надхвърлящи обичайните, изживени от внучките. Оспорени са изводите на съда, че внучките и дядото са споделяли общо домакинство и са изградили изключително силна и емоционална връзка извън обичайната връзка дядо – внук. Твърди се, че на възрастта на която са били към момента на смъртта на дядото, внучките са нямали представа за фаталните последици и не са възприемали смъртта като доминиращ фактор. Твърди се, че духовната и морална опора на децата е бил бащата, а не дядото. Оспорени са изводите на окръжния съд във връзка с възможността за директно приложение на чл.9 от Директива/103/ЕО, като от една страна се сочи, че само регламентите имат пряко приложение и приоритет пред националното право, а от друга се твърди, че отсъства каквато и да е необходимост от директно прилагане на чл.9 от цитираната директива, тъй като тя е надлежно транспонирана с разпоредбата на чл.266 на КЗ/отм./, сегашен чл.492 от КЗ. Сочи се, че правото на ЕС определя и гарантира задължението за покриване на вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ чрез определяне на минимални застрахователни суми при сключване на застраховката, а националното законодателство въвежда принципите за определяне на съответстващото конкретно обезщетение. Твърди се, че държавите-членки на ЕС са свободни да определят в рамките на режима на гражданска отговорност подлежащите на поправяне вреди и обхвата на конкретното обезщетение за тези вреди. Сочи се, че следва да се прави разлика между размера на конкретното застрахователно обезщетение и минималната застрахователна сума, поради което българското национално право не противоречи на правото на ЕС и не се налага прякото приложение на директивата. Твърди се, че чл.493а от КЗ няма отношение към минималната застрахователна сума, а към размера на конкретното обезщетение, което щом е в рамките на минималната застрахователна сума е законосъобразно и съответно на директивата. Твърди се, че директивата говори за минимална застрахователна сума, която е определена с чл.492 от КЗ и тази норма не е нарушена от застрахователя при определяне на максималните граници за конкретно обезщетение, тъй като договорът не е сключен за по-малка застрахователна сума от предвидената в закона и европейската директива, но какви ще са конкретните размери на обезщетенията е въпрос на национално право и доказване. Сочи се, че до приемането на цялостна методика за определяне на размерите на обезщетенията приложим е пар.96 от ПЗР на ЗИДКЗ, където обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл.493а, ал.4 се определя в размер до 5000 лв. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение, за постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, евентуално – за намаляване на размерите на обезщетенията, както и за присъждане на разноските по делото. Не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор от насрещните страни А. М. К., с ЕГН **********, В. М. К., с ЕГН ********** – и двете малолетни към момента, действащи чрез своята майка и законен представител Т. Р. Д.-К.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани лица – процесуални представители на ответника по делото, срещу акт на съда, който подлежи на въззивно обжалване и е

ДОПУСТИМА.

С обжалваното решение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по обективно и субективно съединени искове с правни основания чл. 432, ал. 1 във вр. чл. 493, ал. 1, т.

1, във вр. 493а, ал. 4 от Кодекса за застраховането във вр. чл. 52 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

В проведеното открито съдебно заседание страните поддържат изразените становища, не сочат нови доказателства.

Призованата на осн. чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето Дирекция „Социално подпомагане“ - Бургас не е изразила становище по спора.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Малолетните ищци А. М. К., ЕГН

********** и В. М. К., ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител ТАНЯ Р. Д.-К., ЕГН ********** – всички от гр. Б., чрез процесуален представител адв. Д. Р. са предявили искове срещу ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД-София, с ЕИК *********, за осъждането на ответника да заплати на всяка от тях сумата от 50 000 лева-обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния дядо Р. М. Д. поч. на 11.08.2017 год. при ПТП на същата дата, причинено по вина на водач на МПС застрахован при ответника по застраховка “Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху сумите считано от 11.08.2017г. до окончателното им изплащане. Твърди се, че в резултат на смъртта на техния дядо, с когото ищците са били в дълбока емоционална връзка, те са преживели и продължават да преживяват душевни болки и страдания, за чието обезщетяване ответникът следва да бъде осъден да им заплати претендираните суми.

Ищците поддържат предявените искове, ангажират доказателства, молят за уважаването им и за присъждане на разноските по делото.

Ответникът не оспорва допустимостта на исковете, но ги оспорва по основание и размер. Изложени са възражения, че не е налице твърдяната особено близка връзка, тъй като липсват доказателства за отношения различни от обичайните за нашата страна между дядо и внучки, и за недоказаност на вредите, поради което е направено искане за цялостно отхвърляне на исковете. Евентуално е направено искане за размера на обезщетенията да бъдат взети предвид ограниченията съгласно чл.493а, ал.2 от КЗ вр.

§ 96. (1) от ЗАКОН за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.), съгласно които до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5000 лв. Направено е и възражение за съпричиняване от страна на починалото лице, тъй като към момента на ПТП същият е бил без предпазен колан. Поискано е присъждане на съдебните разноски, ангажирани са доказателства.

При проверка по чл.269 от ГПК се установи, че решението по спора е постановено от законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно.

Решението е допустимо, като постановено по допустим иск за който се установи, че е предявен след като е изпълнена задължителната процедура по чл.498 от Кодекса за застраховането за доброволно уреждане на спора със застрахователя, който предвижда задължение на увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред застрахователя. Иск по чл.432 от КЗ срещу застрахователя може да бъде предявен, ако той не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

Видно от приложеното уведомление изх. №

19800/1/07.12.2018 год. изпратено от застрахователя до процесуалния представител на ищците по делото, по заявената претенция за изплащане на застрахователно обезщетение с рег. №19800/15.11.2018 год., ответникът в срока по чл.496, ал.1 от КЗ е отказал да заплати такова на ищците, поради което по исковата им молба подадена на 15.01.2019 год.- след отказа на ответника, съдът е надлежно сезиран.

Съгласно приетото с т.1 от Тълкувателно решение №1/21.06.2018 год. по ТД №1/2016 год. на ОСНГТК на ВКС процесуалната легитимация на ищците за предявяване на исковете произтича от твърденията им в исковата молба и материалната легитимация призната с тълкувателното решение, да получат обезщетение за неимуществените вреди в резултат на причинената смърт на техния дядо, при доказването на определени обстоятелства.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

От представеното удостоверение за наследници и удостоверенията за раждане на ищците се установява, че Р. М. Д.

ЕГН ********** – дядо на ищците по майчина линия от тяхната майка Т. Р. Д.-К. - дъщеря, е починал на **.**.**** год.

С присъда № 48/13.11.2018 год. по НОХД

№460/2018 год. на ОС-Стара Загора, влязла в сила на 28.11.2018 год. А. Р. Л. род. на **.**.**** год. е признат за виновен в това, че на 11.08.2017 год. на републикански път 1-6, в землището на общ. Мъглиж, обл. Стара Загора, в участъка между с. Ветрен, общ. Мъглиж, гр. Николаево, на километър 344+500, при управление на МПС-товарен автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. № С* нарушил чл.43, ал.1,т.1 от ЗДвП и чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП, чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП, чл.42, ал.2, т.3 от ЗДвП и чл.21, ал.1 от ЗДвП, като по непредпазливост причинил смъртта на Р. М. Д., род. на **.**.**** год., поради което и на осн. чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, предл.3 от НК, вр. чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, чието изпълнение е отложено за срок от четири години, както и е лишен от право да управлява МПС за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.

Разпечатката съдържа 39 от 122 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/abe796ed-c3a6-418e-b3d0-86f380334384