Решение № 229 от 24.02.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Пловдив, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско дело № 20225300503237 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

Постъпила е въззивна жалба от "Фератум България" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез пълномощника му адв. Е. Ц., против Решение № 3261 от 11.10.2022 г., постановено по гр.д. № 14334/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХІХ гр. с-в, което се обжалва в частта му, с която се обявява за нищожна клаузата на чл. 5 от сключения между П.

И. И., ЕГН ********** и "Фератум България” ЕООД договор за кредит № ***от 31.07.2018 г., предвиждаща обезпечение на договора с поръчителство.

Жалбоподателят поддържа, че в тази му част постановеното решение е неправилно, като прави искане за неговата отмяна и постановяване на друго решение по същество, с което този иск да се отхвърли. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемият П. И. И. чрез адв. Е. И.а оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на обжалваното решение в посочената част.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

1

По делото са предявени обективно съединени искове при условията на евентуалност – иск с правно основание искове чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за кредит № ***от 31.07.2018 г., като противоречащ на ЗЗП и ЗПК, и евентуално предявен иск за прогласяване на нищожност на клаузата по чл. 5 от договора, предвиждаща обезпечение с поръчителство на „Фератум Банк“.

С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил главния иск за прогласяване нищожността на целия договор, като в тази му част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Предвид отхвърлянето на главния иск, налице са предпоставките за разглеждане на евентуалния иск, който е уважен, а предмет на въззивното производство е жалбата на ответника против решението на ПРС в тази му част.

Не се оспорва установената от районен съд фактическа обстановка по делото, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № ***от 31.07.2018 г., след предоставяне на необходимата преддоговорна информация, по силата на който заемодателят - ищец е предоставил на заемателя - ответник парична сума в размер на 4000 лв., дължима на 12 месечни вноски, при 23% лихва; 49,11 % ГПР, а като обезпечение по чл. 5 от договора е предвидено поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“.

Няма спор и че договорът е сключен чрез средства за комуникация от разстояние, поради което същият представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от ЗПФУР.

Видно от представения от ответника договор за предоставяне на потребителски кредит № ***от 31.07.2018 г., в същия е предвидена клауза 5 – обезпечение, според която кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от "Ferratum bank" в полза на дружеството. С одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отменя нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на кредита.

В договора изрично е предвидено неразделна част от същия да е погасителен план, но такъв не е представен по делото.

Установява се от приетото пред РС заключение по ССЕ, че в размера на ГПР по договора за кредит е включена единствено възнаградителната лихва. По договора за кредит ищецът е заплатил такса „Гарант“ в размер на 1924 лв. При включване на тази такса в ГПР, размерът му ще се увеличи с 20,44 % и ще бъде 69,55 %. По договора, сключен с „Фератум Банк“ ищецът е заплатил гаранция в размер на 3080 лв., която не е задържана от "Фератум България" ЕООД, а е преведена към „Фератум Банк“.

Въз основа на тези доказателства съдът приема, че при сключването 2 на процесния договор за потребителски кредит чрез предвиждане на обезпечение под формата на поръчителство /чл.5 от договора/, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя, изразяващи се в такса „Гарант“ и възнаграждение - гаранция за поръчителя, е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК , ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Допълнителните разходи за кредитополучателя, които се изразяват заплащане на такса гарант и в гаранция за поръчителя са значителни, като надхвърлят размера на получения кредит. Одобряването на гаранцията чрез поръчителство предоставено от „Фератум Банк“, е условие за сключване на договора за кредит. Независимо, че посочените разходи се дължат на друго лице, различно от кредитодателя, същите са пряко свързани с договора за кредит и съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т.

1 от ДР на ЗПК е следвало да бъдат включени при изчисляване на ГПР.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит чрез предвиждане на обезпечение под формата на поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя, е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК , ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. На това основание следва да се приеме, че клаузата на т.5 от договора за кредит е нищожна.

Предявеният иск е основателен и като такъв следва да се уважи.

Решението на първоинстанционният съд в обжалваната част е в същия смисъл и като правилно ще се потвърди.

Предвид неоснователността на въззивната жалба, жалбоподателят следва да заплати на пълномощника на въззиваемата страна - адв. Е. И.а адвокатско възнаграждение в размер на 537 лв. на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, съгласно приложения списък.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3261 от 11.10.2022 г., постановено по гр.д. № 14334/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХІХ гр. с-в в частта му, с която се обявява за нищожна клаузата на чл. 5 от сключения между П.

И. И. с ЕГН ********** и "Фератум България” ЕООД, ЕИК: ***, договор за кредит № ***от 31.07.2018 г., предвиждаща обезпечение на договора с 3 поръчителство.

ОСЪЖДА "Фератум България” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на адвокат Е. Г. И.а, личен № **********, с адрес: ***, сумата от 537 (петстотин тридесет и седем ) лв. адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4