Решение № 24 от 13.01.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Перник, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Гражданско дело № 20251700100350 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх. № 3608/13.06.2025 г. – п.к. 11.06.2025 г., подадена от Г. П. Г. от ***, с ЕГН:********** чрез адвокат Д. П. от САК срещу „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 109-115, бизнес сграда ет. 6, с ЕИК:200644029, с която са предявени искове, както следва:

1) Да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 50 883 лева, представляваща задължение по договор за кредит № ***, с идентификатор на кредит в ЦКР: ***-***, сключен между ищеца и „Юробанк България“ АД, претендирано от ответника въз основа на договор за цесия от 18.12.2024 г., сключен между „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД и „Юробанк България" АД;

2) В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че в полза на „Юробанк България“ АД въз основа на договор за кредит № ***, с идентификатор на кредит в ЦКР: ***-*** е възникнало вземане спрямо ищеца, че същото това вземане е било валидно цедирано от „Юробанк България“ АД на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД и че ищецът е бил надлежно уведомен за цесията, то да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 50 883 лева, представляваща задължение по договор за кредит № ***, с идентификатор на кредит в ЦКР: ***-***, сключен между ищеца и „Юробанк България“ АД, претендирано от ответника въз основа на договор за цесия от 18.12.2024 г., сключен между „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД и „Юробанк България“ АД, поради погасяване на оспорваното вземане по давност.

В исковата молба се твърди, че ищецът никога не е имал каквито и да било договорни 1 отношения с ответното дружество. През март 2025 г. той получил уведомление за извършена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, в което било посочено, че същото касае договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 18.12.2024 г., сключен между „Юробанк България“ АД като цедент и „Фронтекс Интернешънъл“ като цесионер. В уведомлението се твърдяло, че между ищеца и банката бил сключен договор за кредит № ***, към който имало анекси и допълнителни споразумения. От уведомлението обаче не се установявала легитимацията на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД като цесионер на твърдяното вземане, тъй като същото било изпратено от банката чрез пълномощника си „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, но без приложено пълномощно. Освен това, към уведомлението не бил представен договора за цесия от 18.12.2024 г.

При направена справка в ЦКР към БНБ, ищецът установил, че в графа текущо състояние на кредитите било посочено, че той има задължение към „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с идентификатор на кредит - ***-*** в размер на 50 883 лева, с дата на разрешаване 18.12.2024 г., която справка била актуална към 30.04.2025 г.

Ищецът изпратил отговор на уведомлението за извършена цесия, чрез който изискал от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД да му представи въпросните договор за кредит ведно с приложенията и анексите към него, договора за цесия и пълномощно от банката в полза на ответното дружество. Ищецът изрично заявил, че не дължи каквато и да било част от претендираните суми и изискал от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД незабавно да предприеме необходимите действия по заличаването на ищеца от Централния кредитен регистър към БНБ. Въпреки че отговорът бил надлежно връчен на ответното дружество чрез ЧСИ Н.М. на 13.04.2025 г., не последвала реакция от страна на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД и нито едно от исканията на ищеца не било удовлетворено.

Предвид гореизложеното, ищецът бил в обективна невъзможност да изтегли кредит, тъй като в Централния кредитен регистър към БНБ фигурирало негово непогасено задължение в размер на 50 883 лева към ответното дружество.

Ищецът счита, че абсолютно всички претенции на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД във връзка с договора за кредит било неоснователни, тъй като нямал никакви парични задължения по този договор, както и не бил налице валиден договор за цесия, а и ищецът никога не бил уведомяван надлежно за извършената цесия. Освен това, абсолютно всички вземания във връзка с договора за кредит № *** били погасени по давност.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е подал отговор, с която изразява следното становище по исковата молба:

Потвърждава, че е придобил вземането срещу ищеца (произтичащо от договор за кредит от 2002 г.) чрез договор за цесия от "Юробанк България" АД, сключен на 18.12.2024 г. и че длъжникът е бил уведомен за това. Счита исковата молба за нередовна поради това, че ищецът не посочил конкретни фактически и правни твърдения, обосноваващи твърдението му, че не дължи суми по договора за кредит. Оспорва твърдението на ищеца, че трябвало да му предостави договора за кредит и договора за цесия – нямал законово задължение да 2 предоставя тези документи, тъй като ищецът бил страна по кредита (и вече имал екземпляр) и трето лице по договора за цесия. Признава като допустим и основателен евентуално предявения иск, че вземането по договора за кредит било погасено по давност, съответно възможността за принудително събиране на сумата била погасена. Заявява, че не може да коригира подаваната информация към ЦКР като се позовава на Наредба № 22 на БНБ, според която дружеството е административно задължено да подава информация за всички активни кредити до окончателното им погасяване. Позовава се и на константно становище на БНБ, което изрично гласяло, че погасяването на вземането по давност не е основание за преустановяване на подаването на информация в регистъра, тъй като вземането продължава да съществува, макар и да не може да бъде търсено по принудителен ред. Целта на ЦКР била да оценява кредитоспособността и непълната информация би създала невярна картина.

Моли съда да не бъде осъждан да заплаща разноските на ищеца, тъй като не бил дал повод за завеждане на иска, макар и ищецът да имал правен интерес от предявяване на иска.

Аргументира се с това, че тъй като признавал претенцията за давност в срока за отговор и не предприел съдебно изпълнение (нямал изпълнителен лист), не било налице „правен спор“ по смисъла на съдебната практика на ВКС като цитира редица определения на ВКС, според които извънсъдебна покана за плащане на дълг с изтекла давност не е повод за завеждане на дело, ако кредиторът признае иска в хода на процеса.

С молба вх. № 5584/16.09.2025 г. ищецът обосновава твърдението си за наличие на правен интерес за завеждане на делото, като се позовава на новонастъпил факт: На 10.09.2025 г. получил втора, „Последна извънсъдебна покана за доброволно плащане“ от ответника, в която се сочело, че ищецът имал „сериозно просрочие“ по задължение, придобито чрез цесия, и че предстояло стартиране на процедура по принудително събиране на задължението. Тази втора покана била изпратена въпреки че ищецът вече изпратил на ответника отговор на уведомление за цесия (преди завеждане на делото), в който заявил, че вземанията са несъществуващи и недължими. С това си поведение ответното дружество действало недобросъвестно и продължавало да причинява неимуществени вреди на ищеца, заплашвайки го с принудително изпълнение. Всичко това недвусмислено потвърждавало наличието на правен интерес за отрицателния установителен иск.

В отговор на дадени от съда указания с разпореждане № 1108/24.09.2025 г., ищецът с молба вх. № 6150/07.10.2025 г. уточнява, че не дължал суми по договор за кредит № *** (с идентификатор в ЦКР: ***-***) поради липсата (несъществуването) на такъв договор.

Заявява, че никога не бил сключвал такъв договор нито с първоначалния кредитор ("Юробанк България" АД), нито с настоящия ответник. До ден-днешен дори не бил виждал въпросния договор за кредит, въпреки че изрично поискал да му бъде предоставен. Тъй като се касае за отрицателен установителен иск за недължимост на вземане, ищецът моли съда да разпредели доказателствената тежест на ответника – да въведе в процеса и да докаже всички основания, на които твърди, че вземането му било породено и съществувало в претендирания размер.

В отговор на тази молба, ответното дружество е представило становище вх. № 3

6465/20.10.2025 г., с което посочва, че по искане на ищеца на 19.09.2002 г. между него, в качеството му купувач, „Престо 1991“ ООД в качеството на продавач и „Българска пощенска банка“ АД (понастоящем „Юробанк България“ АД) бил сключен договор, по силата на който банката предоставила на Г. П. Г. потребителски кредит в размер на 16 000 евро за закупуване от продавача на музикален инструмент - роял „Аугуст Фьорстер“. Ищецът се задължил да върне получения кредит ведно с дължимите лихви, такси и разноски, но не изпълнил точно и в срок своето задължение, поради което по посоченото кредитно правоотношение останали дължими, но незаплатени суми. Вземанията за неиздължените суми, произтичащи от процесния договор за кредит били прехвърлени на ответника по силата на договор за цесия от 18.12.2024 г., като доказателства за това обстоятелство били представени с отговора на исковата молба.

В хода на устните състезания ищецът поддържа исковите си претенции и моли съда да ги уважи. Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

Ответното дружеството, редовно призовано, не е изпратило представител в съдебно заседание. Подало е молба вх. № 7540/26.11.2025 г., с която поддържа отговора си на исковата молба, включително признанието на предявения в условията на евентуалност иск.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По така предявения главен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК (за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 50 883 лева по договор за кредит № ***, с идентификатор на кредит в ЦКР: ***-***, сключен между ищеца и „Юробанк България“ АД, претендирано от ответника въз основа на договор за цесия от 18.12.2024 г., сключен между „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД и „Юробанк България" АД):

Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

Наличието на правен интерес при предявяване на установителен иск е абсолютна процесуална предпоставка, наличието на която обуславя допустимостта на иска и производството.

В настоящия случай ищецът твърди, което не се оспорва от ответника, че е получил уведомление за извършена цесия от 18.12.2024 г., сключена между „Юробанк България“ АД като цедент и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД като цесионер с вземане срещу ищеца по договор за кредит № ***, а при направена справка в ЦКР към БНБ, ищецът установил, че в графа текущо състояние на кредитите било посочено, че той има задължение към „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с идентификатор същия кредит - ***-*** в размер на 50 883 лева, с дата на разрешаване 18.12.2024 г., която справка била актуална към 30.04.2025 г. Поради това ищецът бил в обективна невъзможност да изтегли кредит, доколкото в посочения регистър фигурирало негово непогасено задължение в размер на 50 883 лева към ответното дружество. Освен това твърди и наличието на новонастъпил факт, а именно, че на 4

10.09.2025 г. получил втора, „Последна извънсъдебна покана за доброволно плащане“ от ответника, в която се сочело, че ищецът имал „сериозно просрочие“ по задължение, придобито чрез цесия, и че предстояло стартиране на процедура по принудително събиране на задължението.

Предвид гореизложеното, за ищеца е налице правен интерес от предявяването на процесния иск за недължимост на задължението, претендирано извънсъдебно от ответника.

Разглеждайки иска по същество съдът съобразява, че при отрицателен установителен иск ищецът отрича съществуването на претендирано от ответника право, поради което доказателствената тежест е обърната – ответникът следва да докаже наличието на основание, породило вземането му към ищеца. По този начин разпределянето на доказателствената тежест става по начин, по който би се разпределила ако ответникът по отрицателен установителен иск бе предявил положителен установителен иск срещу ищеца за своето вземане. Следователно, при уважаването на отрицателен установителен иск се постига същият ефект както при отхвърляне на положителен установителен иск, респ. при отхвърлянето на отрицателен установителен иск се постига същият ефект както при уважаване на положителен установителен иск, но и в двата случая при разменени процесуални качества ищец – ответник (в този смисъл: определение № 67/18.02.2011 г. по ч. гр. д. № 17/2011 г. на II г. о. на ВКС; определение № 288/16.06.2010 г. по ч. гр. д. № 108/2010 г. на I г. о. на ВКС; решение № 156/24.06.2014 г. по гр. д. № 7805/2013 г. на I г. о. на ВКС). За разпределянето на доказателствената тежест е без значение процесуалната роля на страната.