Определение № 2366 от 19.02.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2366 гр. София, 19.02.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова

Членове:

Валерия Банкова

Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Въззивно частно гражданско дело № 20231100514260 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 577, ал. 1 ГПК вр. с чл. 32а ПВ:

Образувано е по частна жалба на Р. Б. К. Х., гражданин на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, притежаващ паспорт № ****, издаден на **** г. от НМРО, роден на **** г. в Кантон, Китай срещу определение № 1451 от 29.11.2023 г. на съдия по вписванията при СРС, с което е отказано вписването по заявление с вх. рег. № 86442/29.11.2023 г. – вписване на препис от завещание, съставено и регистрирано в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, със завещател Ю.Л. Х..

За да постанови отказа си, съдията по вписванията е приел, че представените копия от документ на чужд език, заверен с апостил, не представляват надлежно представени писмени доказателства. Не било спазено изискването на чл. 8, ал. 2 ПВ, тъй като документът на чужд език, наименован съгласно превода „Последно завещание и волеизявление от страна на Ю.Л. Х.“, не бил написан ръкописно. Представената декларация по чл. 4 „к“ ПВ не била подписана лично от ползващото се лице.

Частният жалбоподател поддържа, че отказът на съдията по вписванията е неправилен.

Счита, че от представените документи се установява, че са изпълнени изискванията на закона. Били представени 3 бр. от съставеното и обявено в Обединеното кралство завещание, надлежно удостоверено с апостил, както и 3 бр. нотариално заверени преписи от официалния превод. Завещанието отговаряло на изискванията на Обединеното кралство, което се удостоверявало от легализацията на завещание, извършена от ВърХ.вния съд на Англия и Уелс. На вписване подлежал нотариално завереният препис на завещанието, като съдията по вписванията нямал правомощията да изследва начина на обявяване на завещанието, нито изискванията му за форма и действителността му, при положение, че това е извършено от компетентния орган на Обединеното кралство, което се удостоверявало 1 от положения апостил. Към заявлението била представена декларация с нотариално удостоверяване на подписа на пълномощника адв. И.С.. Последният бил изрично упълномощен да подписва декларация по силата на предоставеното нотариално заверено пълномощно. Декларацията по чл. 4, б. „к“ ПВ не се представяла с оглед разпоредбата на чл.

313 НК, а за да удостовери наличието на недвижим имоти, попадащи в наследствената маса.

Били налице законовите изисквания за вписване на предоставения акт. Моли за отмяна на отказа на съдията по вписванията.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице и доколкото е депозирана в рамките на законоустановения срок и се отнася до подлежащ на обжалване отказ на съдията по вписвания следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.

Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение №7/2012 год. на ВКС по тълк. дело №7/2012 год., ОСГТК, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ, относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание, в т. ч. спазени ли са изискванията на чл.

6, ал. 3 ПВ, внесена ли е дължимата за вписването държавна такса, представена ли е скицакопие от кадастралната карта. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закона – вписването /като родово понятие, включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и заличаване/ е едностранно охранително производство, в чиито рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове.

В ПВ изрично е въведено правилото, че вписване, отбелязване и заличаване се допуска само в изрично предвидените в него и закона случаи. Нормите на чл. 112, б. "и" ЗС и чл. 4, б. „к“ ПВ указват, че на вписване в имотния регистър подлежат преписите от обявените саморъчни завещания, имащи за предмет вещни права върху недвижими имоти. В чл. 4, б.

„к“ ПВ е предвидено, че се вписват преписи от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот, като при универсално завещание наличието на недвижим имот в съответния съдебен район се удостоверява с декларация с нотариално удостоверен подпис от страна на ползващото се от завещанието лице, в която се посочват известните му недвижими имоти в съответния съдебен район, декларацията се представя заедно със завещанието пред съдията по вписванията, в чийто район се намира имотът. А в чл. 6, ал. 2, б. „а“ ПВ е посочено, че описание на имота не се изисква при преписите от обявени завещания, независимо от това дали в акта е посочен недвижим имот и дали на ползващото се лице е известно дали и кои недвижими имоти се намират в съответния съдебен район.

Съдебният състав споделя доводите, изложени в частната жалба, относно подлежащия на вписване акт и необХ.димата проверка при вписването на препис от завещания, обявено в чужбина.

2

Българското право урежда вписването на нотариалните завещания по чл. 24 ЗН, както и преписи от обявените саморъчни завещания по чл. 25 ЗН с предмет недвижим имот или права върху недвижим имот. Това следва от разпоредбите на чл. 112, б. “а“ ЗС, чл. 4, б. “а“ ПВ, вр. чл. 8, ал. 2 ПВ по отношение на нотариалните завещания и чл. 112, б. „к“ ЗС, вр. чл.

4, б. “к“ ПВ за саморъчните завещания. Чл. 69 КМЧП сочи, че вписването на правни сделки по придобиване, прехвърляне и погасяване на вещни права се урежда от правото на държавата, в която вещта се е намирала към момента на извършване на сделката. Съгласно приетото в т. 6 на ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно ПВ при искането за вписване на препис от завещание, което е обявено в чужбина, е дали има безвъзмездно разпореждане с имущество в случай на смърт и дали завещанието отговаря на изискванията за форма според закона на съответната държава-членка, като има предвид, че такава проверка вече е извършена от съответния орган в държавата, където е обявено завещанието – определение № 50234 от 14.10.2022 г. по ч. гр .д. № 2678/2022 г. на I г. о. на ВКС. Според българското законодателство на обявяване подлежат само саморъчните завещания – чл. 27 ЗН. Когато едно завещание е изготвено в чужда държава, то се обявява според законодателството на тази чужда държава и не се обявява от български нотариус.

Незаконосъобразен е изводът на съдията по вписванията, че не са представени официално заверени преписи от самото завещание и това е пречка за вписване, съгласно чл.

8, ал. 2 ПВ. По настоящото дело е представен нотариално заверен препис от превод на завещанието със заверка Апостил по Хагската конвенция от 05.10.1961 г. за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, ратифицирана със закон, ДВ, бр. 47 от 9.06.2000 г., който е достатъчен за извършване на исканото вписване – определение № 225 от 23.12.201 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4414/2019 г., I г. о.

Относно въпросът за предвидената в чл. 4, б. „к“ ПВ декларация и необХ.димо ли е същата да е подписана лично от ползващото се от завещанието лице. Следва да се посочи, че при систематичното тълкуване на чл. 4, б. „к“ във вр. с чл. 6, ал. 2 ПВ при вписване на преписи от обявени завещания е необХ.димо единствено посочване на известните недвижими имоти в съответния съдебен район без да е необХ.димо обаче описването на имотите съобразно чл. 6, ал. 1, б. „в“ ПВ - посочване на вида, местонаХ.ждението (община, населено място, адрес, местност), номера на имота, площта и/или застроената площ и границите. Т. е. декларацията по чл. 4, б. „к“ ПВ не изисква пълно и точно описание на имотите, дори на ползващото се лице да е известно кои недвижими имоти, предмет на завещанието, се намират в съответния съдебен район – по арг. от чл. 6, ал. 2 вр. с чл. 6, ал. 1, т. „в“ ПВ. Изменението в чл. 6, ал. 2 ПВ е по-ново с ДВ бр. 92 от 7.11.2014 г., в сила от 7.11.2014 г., като текстът на чл. 4, б. „к“ не е синхронизиран с това изменение. Доколкото ПВ не изисква пълно описание по начина, посочен в чл. 6, ал. 1, б. „в“ - вида, местонаХ.ждението (община, населено място, адрес, местност), номера на имота, площта и/или застроената площ и границите, то декларацията по чл. 4, б. „к“ ПВ не попада в предметния обхват на декларации, за които се носи наказателна отговорност. Това е така, 3 тъй като деклараторът има право да прецени по какъв начин да опише известните нему имоти в съдебния район – достатъчно е посочване единствено на административен адрес. В този смисъл декларацията по чл. 4, б. „к“ ПВ е необХ.дима единствено, за да се удостовери необХ.димостта от вписването и местната компетентност на съответната Служба по вписванията, но не и за да бъде подробно посочено и описано в нея имуществото придобито по завещание. Ето защо, няма необХ.димост декларацията да бъде подписана лично от лицето, от чието име се декларират съответните обстоятелства. Още повече, адвокат И.А.С. е изрично упълномощен да декларира придобитото от завещанието имущество с нотариално заверено пълномощно със заверка Апостил. В подобен смисъл К., Е. Вписване на завещания, изготвени и обявени в чужбина. — сп. Собственост и право, 2016, бр. 4, с. 57, според която за непредставянето на тази декларация не може да се търси отговорност по чл. 313 НК, поради което дори непредставянето на такава декларация не е основание да се извърши отказ от вписване на завещанието.

Ето защо обжалваният отказ на съдията по вписванията се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като се уважи исканото за вписване на представения препис от обявено завещание.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1451 от 29.11.2023 г. на съдия по вписванията при СРС, с което е отказано извършването на нотариално действие по реда на чл. 569, т. 5 ГПК вписването по заявление с вх. рег. № 86442/29.11.2023 г. – вписване на препис от завещание, съставено и регистрирано в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, със завещател Ю.Л. Х..

ДА СЕ ВПИШЕ препис от завещание, съставено и регистрирано в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, със завещател Ю.Л. Х..

ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при СРС за извършване на поисканото със заявление с вх. рег. № 86442/29.11.2023 г. вписване.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4