Решение № 179 от 13.12.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Бургас, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20232000500338 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивнте жалби на Л. С. Ж. от гр. К. и на П. Т. Г., от с.гр., против Решение № 794 от 04.07.2023 г. по гр.д.324/2022 г. по описа на Окръжен съд Бургас.

Въззивникът-ищец Л. С. Ж. обжалва решението на БОС, в частта, с която е отхвърлен искът му за обезщетение за непозволеното увреждане за разликата над уважения размер от 40 000 лв до предявения размер от 60 000 лв. Твърди се, че в обжалваната от ищеца отхвърлителна част, решението е неправилно и необосновано. Излагат се твърдения, че първоинстаниионният съд правилно е приел, че на основание чл.300 от ГПК, е обвързан от постановената присъда, относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на ответника; нанесеното на ищеца увреждане вследствие деликта - лявата ръка на ищеца е осакатена по посочения в присъдата начин. Твърди се, че съдът детайлно е анализирал всички събрани доказателства в хода на съдебното следствие, като се е мотивирал правилно, кои кредитира и кои не, като правилно не е кредитирал показанията на св. М. Г., за която е приел, че е необективна и заинтересована във вреда на ищеца, и правилно е кредитирал показанията на свидетелите М.

Ж. и Т. Ж., относно установяване на понесените от ищеца болки и страдания, тъй като същите освен, че са основани на непосредствени впечатления, кореспондират със заключението на вещото лице по съдебната медицинска експертиза и не са опровергани от други събрани по делото доказателства.

1

Излагат се оплаквания, че при тези правилни и обосновани изводи на съда, той неправилно е приел, че обезщетение над присъдения размер от 40 000 лв до предявения размер от 60 000 лв, би било прекомерно.

Претендира се съдът да отмени решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната му част и вместо него да постанови решение, с което уважава иска до предявения размер от 60 000 лв, ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане - 04.12.2018 г., до окончателното изплащане на сумата, и разноските по делото, вкл. за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Не са ангажирани нови доказателства.

Въззивникът-ответник П. Т. Г. обжалва решението на първоинстанционния съд в частта, с която е осъден да заплати на ищеца Ж. сумата от 40 000 лв - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нанесена на 04.12.2018 г. тежка телесна повреда, изразяваща се в осакатяване на лявата му ръка, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането - 04.12.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 3 153,33 лв - съдебни разноски, съразмерно с уважената част от иска. Твърди се, че решението на БОС в обжалваната от ответника осъдителна част е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано.

В жалбата са изложени съображения, че неправилно съдът е кредитирал единствено показанията на свидетелите, които са в полза на ищеца, грубо нарушавайки основните правни принципи на безпристрастност и равнопоставеност, което е довело до формиране на погрешни правни изводи. Твърди се, че неправилно съдът не е кредитирал изобщо показанията на св. М. Г. поради възможна необективност и заинтересованост на свидетелката във вреда на ищеца. Сочи се, че нейните показания се подкрепят от представените от ответника и неоспорени от ищеца писмен договор за извършване на строително-монтажни работи и неоспорените разписки към него за получени от ищеца суми в периода от 07.02.2022 г. до 13.03.2022 г., подписани собственоръчно от ищеца, доказващи задължаването на ищеца да извършва шпакловка и боядисване на имота на св. Г. в с. С. и заплащането на суми по този договор. Твърди се, че представеният договор, разписките към него, показанията на св. Б., както и представеният и приет снимков материал на къщата на св. Г. доказват, че след увреждането си ищецът продължава да извършва услуги по шпакловане и боядисване, които е извършвал и преди.

Сочи се, че съдът неправилно не е кредитирал и част от показанията на св. С. Л. – че ищецът никога не е работил и дори не знае как се издържа, занимава се това - взема пари назаем, за да върне на други и т.н. Твърди се, че тези показания, които са от съществено значение за формиране на вътрешното убеждение на съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, кореспондират с представените по делото справки от сайта на НАП, от които се установява, че ищецът е с прекъснати 2 здравноосигурителни права години преди инцидента; и се подкрепят от липсата на представени от ищеца доказателства, установяващи извършването на каквато и да е работа от ищеца срещу възнаграждение, преди датата на увреждането.

Твърди се на следващо място, че неправилно първоинстанционният съд кредитира изцяло показанията на роднините на ищеца - неговата съпруга и син, пренебрегвайки тяхната заинтересованост от изхода на делото, както и неверните показания на сина на ищеца - М. Ж., че баща му е бил един месец в болница. Сочи се и противоречието на показанията на съпругата и сина на ищеца, че същият не е работил след инцидента на къща в С., с показанията на св. Б. и с неоспорените договор и разписки, установяващи, че ищецът е работил там и то в продължение на дълъг период от време.

Твърди се, че съдът е нарушил разпоредбата на чл.172 от ГПК, кредитирайки показанията на заинтересованите в полза или във вреда на една от страните свидетели, като не ги е преценил с оглед на всички други данни по делото. Изложени са подробни съображения, цитирана е съдебна практика.

На следващо място се твърди, че съдът неправилно е приел, че показанията на двамата свидетели на ответника са насочени към недопустимо в гражданския процес опровергаване на задължителната сила на присъдата на наказателния съд. Сочи се, че съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, но всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, включително и съпричиняването на вредоносния резултат, следва да бъдат установени конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на исковото производство. Съпричиняването не е елемент от фактическия състав на деянието, а е изследвано от наказателния съд с оглед определяне обхвата на наказателната отговорност и на размера на наказанието, поради което мотивите на присъдата в посочената им част не са задължителни за гражданския съд. Цитирана е съдебна практика.

Твърди се, че с показанията на свидетелите Г. и Л. ответникът не цели опровергаване на факта на нанесения удар и резултатът от него - тежка телесна повреда, а установяване на факта, че ищецът продължава да извършва дейности по шпакловане и боядисване, може да се облича сам, да кара МПС, да ги ремонтира, да вдига тежки предмети с осакатената ръка и др., т.е. първоинстанционният съд погрешно е приел, че с гласните доказателства ответникът цели да се опровергае осакатяването на ръката чрез събиране на доказателства за способност на ищеца в пълнота да си служи с наранената ръка.

С оглед установените по делото претърпени от ищеца физически болки и страдания, според ответника справедливият размер на дължимото на ищеца обезщетение е значително по-нисък от заявената претенция.

3

На следващо място се твърди, че съдът погрешно не е приел като доказателство представения в последното открито съдебно заседание документ - сведение от Л. Ж., дадено пред органите на РУ-Царево във връзка със сключения договор за СМР. Изложени са подробни съображения, защо искането за приемане на това доказателство не е преклудирано.

Твърди се още, че съдът погрешно е определил размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, съобразявайки се с размера на средната работна заплата на страната към последното тримесечие на 2018 г., предвид факта, че ищецът още преди инцидента е бил трайно безработен и по делото не е доказано по какъв начин се е издържал и какви доходи е получавал. Сочи се, че в годината на причиняване на увреждането 2018 г, минималната работна заплата за страната е 510 лв, поради което необосновано и нелогично съдът е приел, че средната работна заплата е 1 171 лв, с което е определил двойно по-голямо обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане.

Претендира се съдът да отмени решението на БОС в обжалваната от ответника осъдителна част, и вместо това да определи значително редуциран размер на претърпените от ищеца неимуществени вреди, отговаряш на действително претърпените болки и страдания на ищеца, намален със съответния процент за съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Претендират се съдебни разноски. Не са представени нови доказателства.

В законовия срок по чл.263, ал.1 ГПК само ищецът е подал писмен отговор на въззивната жалба на ответника, като я е оспорил като неоснователна. Изложени са съображения, че съдът правилно не е кредитирал показанията на св. Г., а е кредитирал показанията на свидетелите Т. Ж. и М.

Ж. По отношение на договора между ищеца и св. М. Г. се твърди, че обстоятелството, че ищецът е сключил договор за извършване на ремонтни дейности в имота на св. Г. и е получавал суми по него, не означава, че лично е извършвал тези дейности. Оспорват се твърденията за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца; за вида и характера на нанесеното на ищеца увреждане, както и твърдението за завишен размер на присъденото обезщетение.

И двете въззивни жалби са подадени в законовия срок, от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което съдът ги намира за допустими.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на Л. С. Ж. за осъждане на П. Т. Г. да заплати на ищеца обезщетение в размер на 60 000 лв за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане - болки и страдания от нанесена на 04.12.2018 г.

4 тежка телесна повреда, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането до окончателното й изплащане. Твърди се, че с присъда по НОХД № 1079/2021 г. по описа на Окръжен съд - Бургас ответникът бил признат за виновен в това, че на 04.12.2018 г. е причинил на ищеца тежка телесна повреда, изразяваща се в осакатяване на лявата му ръка - ответникът нанесъл с нож посечна рана в областта на лява китка и длан, от която били прерязани повърхностни и дълбоки флексорни мускули и сухожилия, счупени пета метакарпална кост, двете кости на дланта /ос пизиформе и хаматум/, травма на нервус медианус и на лакетния нерв на ниво китка и длан и липса на активна флексия, екстензия, без функция на същите, довели до увреждане на нерви, сухожилия и мускули водещи до загуба на функцията на ръката.

Твърди се, че ищецът е бил опериран по спешност, но спасяването на ръката се оказало невъзможно. С допълнителна уточняваща молба посочва, че след операцията е трябвало повече от месец да посещава болница „Бургасмед“ за извършване на манипулации по заздравяване на раната и за облекчаване на силните болки и страдания, които изпитвал, както и, че от тази тежка телесна повреда до месец декември 2019 г. не бил в състояние да работи изобщо, а понастоящем напълно е изгубил хватателната функция на лявата си ръка, което го лишава от възможността да работи по професията си /поставяне на фаянс, теракота и бояджийски услуги/.

Предявеният иск е с правно основание чл.45 ЗЗД.

С представения в законовия срок писмен отговор ответникът е оспорил иска като недопустим (поради липсата към този момента на влязла в сила осъдителна присъда) и като неоснователен. Оспорени са твърденията на ищеца по фактите и размерът на иска.