Решение № 967 от 24.08.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 967 гр. Бургас, 24.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. С.ов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Димитър П. С.ов Въззивно гражданско дело № 20232100500468 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С Решение №296 от 12.12.2022 г. по гр.д. №468/2023 г. по описа на РС – Айтос е прието за установено на осн. чл.124 ГПК в отношенията между С. Р. Х., ЕГН: ********** от една страна и Е. Н. Х., ЕГН: ********** и А. Н. А., ЕГН **********, от друга, че ищцата С.

Р. Х., ЕГН **********, е собственик на ½ ид.ч. от правото на собственост върху двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 35 кв.м., находяща се в землището на гр.Айтос, извън регулационния плана на cъщия град, построена върху общински поземлен имот с пл.№ 67 пo кадастрална карта на ЗЗП „Провадийско шосе", гр.Айтос с площ на поземления имот от 895кв.м., при граници: път и имoти с пл.№№ 671, 669 и 668, придобита в режим на СИО по време на брака й с Н.М.К., ЕГН: **********, като е отхвърлил предявения иск в частта относно поземлен имот с пл.№ 67 пo кадастрална карта на ЗЗП „Провадийско шосе", в землището на гр.Айтос, с площ на поземления имот от 895кв.м., при граници : път и имoти с пл.№№ 671, 669 и 668.

С решението е отхвърлен предявения от С. Р. Х. срещу Е. Н. Х. и А. Н. А., иск с правно основание чл.124 от ГПК вр. 79, ал.1 ЗС за признаване на установено в отношенията между страните, че С. Р. Х. е придобила чрез давностно владение правото на собственост върху поземлен имот с пл.№ 67 пo кадастрална карта на ЗЗП „Провадийско шосе", в землището на гр.Айтос, с площ на поземления имот от 895 кв.м., при граници : път и имoти с пл.№№ 671, 669 и 668.

Първоинстанционният съд е отменил на основание чл.537, ал.2 от ГПК Нотариален акт № 191, TOM III, peг.№ 3041, нот.д. № 485/2013г. на нотариус Бисер Демирев, рег.№ 324 в частта относно ½ ид.ч. от правото на собственост върху двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 35 кв.м., находяща се в землището на гр.Айтос, извън регулационния плана на cъщия град, построена върху общински поземлен имот с пл.№ 67 1 пo кадастрална карта на ЗЗП „Провадийско шосе", в землището на гр.Айтос, с площ на поземления имот от 895кв.м., при граници : път и имoти с пл.№№ 671, 669 и 668.

Всяка една от ответниците е осъдена да заплати на С. Р. Х. разноски в размер на по 187,50 лв.

Подадена е въззивна жалба с вх.№53/05.01.2023 г., подадена от А. Н. А., с ЕГН **********, чрез адв. Атанас Тасков, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Сливница“ №31, ет.1, против Решение №296 от 12.12.2022 г. по гр.д. №468/2023 г. по описа на РС - Айтос.

С жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно в частта му, в която е уважен иска на ищцата.

Оспорва се извода на първоинстанционния съд за продължителността на брачната връзка между ищцата и общия наследодател на страните по делото. По делото нямало пълно доказване до кога е продължил брака на ищцата на бащата на въззивницата. В тази връзка посочва, че мотивите на съд по предходно дело от съдебно решение не са пряко доказателство, а са правни и фактически изводи на друг решаващ съдебен състав. Ако по делото не била установена продължителността на брака, то тезата на ищцата, че процесният имот е придобит по време на брака оставала недоказана.

Сочи се, че изводът на съда, че продължителността на брачната връзка е безспорна или доказана при проведено пълно доказване от страна на ищцовата страна е категорично неправилен. Изводите на съда били изградени в нарушение както на правилата за разпределение на тежестта на доказване, така и на процесуалните правила, при спазването на които един факт може да се приеме за безспорен или за ненуждаещ се от доказване.

Оспорват се изводите на съда досежно наличието на суперфициарни права на ищцата и на общия наследодател върху процесния имот. Прави се сравнение между учредяване на право на строеж и разрешение за строеж. Съдът неправилно бил приел, че с разрешението на строеж ищцата и общия наследодател били придобили правото да изградят постройка.

Съдът не бил съобразил и конкретното съдържание на представените от ищцата документи, като в разрешението за строеж се говорило за дървена сезонна сграда по одобрен проект, тоест на практика представеното разрешение е такова за поставяне на сграда, а не за строителство. Съдът е пропуснал да съобрази удостеверения с издадения документ от Община Айтос, характер на поземления имот като земеделска земя, намираща се на разС.ие 2930 м. от строителните граници на населеното място. Земеделският характер на земята налагал в допълнение извода за наличието на единствено разрешение за поставяне на бунгало.

Навежда подробни доводи в смисъл, че указанията, дадени в ППВС 6/1972 г. на ВС на НРБ, са неправилно възприети от районния съд. Цитираното ППВС разглежда случаи, когато се строи от двамата съпрузи в дворно място, собственост на единия от тях, докато в настоящия случай нито един от съпрузите не бил собственик на дворното място. Собственик на земята била общината. Разгледания в постановлението въпрос касае само и единствено отношенията между съпрузи. Ако собственикът на земята обаче е трето лице, правилата за приращението следвало да се прилагат на общо основание.

Въвежда и твърдение, че съществуващата върху имота постройка е различна от тази, която е била изградена преди прекратяване на брака. От представените от ищцата документи се установявало, че процесната вилна сграда е масивна двуетажна постройка, а представеният проект и разрешение касаят не масивна сграда тип – 1, поради което няма как представените проекти да се отъждествят с процесната постройка. В подкрепа на тази теза били и показанията на св. Е. Х., който пояснил, че в имота имало две сгради – сега съществуващата и преди това съществуваща дървена сграда.

Твърди, че претенцията на ищцата за СИО и съответно твърденията й за изграждане на сградата преди развода се опровергава по категоричен начин от представената преписка за продажба на общинска собственост. По делото бил представен акта за общинска собственост, като в неговото съдържание липсвало отбелязване за завършена сграда.

Правило впечатление, че като основание за актуване било посочено реституционното решение на ПК, от 1999 г., но самият акт е издаден през 2014 г. Самото доказване на твърдението на ищцата, че към 2014 г. е имало завършена сграда е опровергано до степен да 2 не може да се проведе пълно доказване. То се осуетявало от съдържанието на акта за общинска собственост, като ако за имота е имало реституционно решение от 1999 г., то това означавало, че поне към 1999 г. в имота не е имало изпълнена и завършена постройка. В тази връзка се позовава на чл.10б от ЗСПЗЗ. Пълното доказване на твърденията на ищцата се опровергавало и от изслушаната съдебно – техническа експертиза. В тази връзка прави обстоен анализ на заключението на вещото лице по тази експертиза.

Позовава се на свидетелските показания, депозирани по делото, които заявили, че къщата се е строила продължително време като първоначално е бил изграден само първия етаж от иначе проектирана двуетажна сграда, а вторият етаж е бил изграждан допълнително.

Тези показания биха могли да обяснят защо в плана от 1990 г. нямало заснета стълба – такава не е съществувало, защото сградата е била недовършена. Според свидетелите завършването е станало след развода на ищцата през 1992 г. Позовава се на приетото в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 04.05.2012 г. на ОСГК на ВКС по т.д.1/2011 г., съгласно която правото на строеж на една сграда се реА.зира и същото се трансформира в право на собственот върху сграда с изграждането на нейния покрив и всички общи части. Загова ако сградата е била проектирана и изграждана като двуетажна, изграждането на първия етаж нямало как да доведе до придобиване на право на собственост. Подобно незавършено строителство не съставлявало годен обект на собственост.

Сочи, че изводите на съда не били съобразени и с изнесените пред него противоречиви данни за начина, по който е изградена процесната сграда и съответно с произхода на средствата за нейното изграждане. Ищцовите свидетели твърдели, че сграда е построена с кредит, изтеглен от ищцата, докато ответният свидетел твърдял, че сградата е строена със средства, дарени от бащата на починалия й бивш съпруг. При наличие на такова противоречие намира, че следва да се кредитират показанията на свидетеля, доведен от ответната страна, тъй като показанията на ищцовите свидетели са вътрешно противоречиви до степен на обективна невъзможност за осъществяване на твърдените от свидетелите факти.

Неправилни били изводите на съда за упражнявано от ищцата владение върху процесния имот. Видно от преписката от Община Айтос, процесното дворно място е било общинска собственост до продажбата му на бащата на ответницата през 2014 г., поради което поне до тази дата давност не може да тече, поради забраната на чл.86 от ЗС и мораториума по пар.1 от ЗД към ЗС. До обявяване на тази разпоредба за противоконституционна, давност върху общински имоти не тече.

Сочи се, че липсвал годен обект на давностно владение. Свидетелите, доведени от ищцата, твърдели, че до прекратяване на брака къщата е била изградена само до подовата плоча на втория етаж, без покрив и съответно без да е налице сграда в груб вид – карабина.

При това положение до изграждането на покрива липсвал годен обект на давностно владение. Претенцията за собственост поради осъществено давностно владение не била доказана и поради липса на доказан анимус на владението. Св. В. дала показания по делото, че ищцата и дъщеря й и казала., че трябва да купят имота, защото не са собственици. Това изявление, обективирано пред трето лице, изключвало по категоричен начин намерението за своене на имота като собствен. Липсва и доказан другия елемент на фактическия състав на придобиването чрез давностно владение – упражняването на фактическа власт, като такъв не бил доказан предвид противоречивите показания на двете групи свидетели.

Сочи, че изводите на съда били неправилни и поради неправилната и едностранчива преценка на събраните по делото свидетелски показания. В тази връзка прави анализ на противоречията в показанията на разпитаните по делото свидетели.

Моли се за отмяна на така постановеното решение в обжалваните части, като неправилно и незаконосъобразно и за отхвърляне в цялост на предявените искови претенции.

Претендират се разноски. Не се правят доказателствени искания.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от С.

Р. Х., чрез адв.Стоян Стойчев. Оспорва изцяло въззивната жалба, като счита последната за неоснователна, а наведените доводи за необосновани и некореспондиращи с установената по 3 делото фактическа обстановка.

Сочи, че събраните доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност ни насочва на безспорния извод, за наличието на процесната сграда като част от СИО предвид действащия между Н. М.К. и С. Р. Х. граждански брак, прекратен през 1992г. Въпреки твърденията на ответната страна, по делото били нА.чни доказателства установяващи съществуването и продължителността на брака. Ищцата била в граждански брак с Н. М.К. от 28.05.1976 г. до 24.11.1992г., когато бракът е прекратен с решение № 154/24.11.1992г. по гр.д. № 266/1992г по описа на РС-Айтос, както правилно е констатирал съдът на база на установеното по делото.

Твърди, че било реА.зирано разрешение за строеж №56/10.06.1983г., издадено от Община Айтос, а протокола за откриване на строителна линия и ниво е с номер и дата:50/10.06.1983г., с което съпрузите С. Р. Х. и Н. М.К. са получили правото да изградят и владеят върху процесния имот сграда. Кьм този момент посочените лица се намира в граждански брак. Към 1990г., имотът бил заснет и е бил предмет на кадастралния план, като изградената двуетажна постройка вече е съществувала, както е и несъмнено отразено в същия този план. което от своя страна значи, че е прието, че имотът е застроен и сградата има завършен вид. Допълнително потвърждение, е постигнато и от допълнителното заключение по съдебно-техническата експертиза. Размерите отразени в плана са 6,10м/6.30м. а заснетите геодезически на място от вещото лице са 6.15м/6,60м. Вещото лице изрично направило заключение, че сградата в имота е една и съща, т.е. идентична с тази съществуваща сега и тази отразена в плана през 1990г. Това обосновавало правния извод, че процесната сграда е била част от СИО на съпрузите, сьответно след прекратяването на брака им всеки от тях придобил индивидуална една втора идеални части от този имот.