Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 431 от 10.11.2023, Районен съд - Пещера

Съд
Районен съд - Пещера
Дело
Гражданско дело 514/2023
Вид
Протокол № 431
Подписан
10.11.2023
В сила
10.11.2023
Състав
РОСИЦА ИЛИЕВА ВАСИЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 149, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.149, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 166 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 431 гр. Пещера, 09.11.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. В.ЕВА при участието на секретаря Е. Н. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от РОСИЦА ИЛ. В.ЕВА Гражданско дело № 20235240100514 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ В. Г. Б., редовно уведомен, се явява лично и с адв.В. П., надлежно упълномощен, с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ К. Г. Б., редовно уведомен се явява лично и с адв.И. Д., надлежно упълномощен с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИЦАТА Т. И. Б., редовно уведомена, не се явява. За нея се явява адв.И. Д., надлежно упълномощен с пълномощно по делото.

По хода на делото:

АДВ.П. – Да се даде ход на делото.

АДВ. Д. - Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

АДВ.П. – Госпожо Съдия, издали сте ни съдебно удостоверение, чрез което да се снабдим с документи за плащане на данъчни задължения на доверителя ми. Предоставям Ви отговор от данъчна служба като правя едно уточнение: партиден номер към момента в данъчната оценка е посочено 6308Н. Това е същият номер, само че е имало промяна в някакви квадратури.

Моля да го приемете като писмено доказателство по делото.

АДВ.Д. – Да се приеме по делото, но като се цени по същество, моля да 1 не се цени този документ, тъй като в графа 6, като е посочено името В. Б. не е посочено кой е плащал тези задължения и кога.

Съдът, като съобрази становищата на страните счита, че следва да се приеме като писмено доказателство по делото представения в днешното съдебно заседание документ от пълномощника на ищеца по делото, а именно: опис на платежни документи за период на плащане от 01.10.2012 г. до 27.09.2023 г., издаден от отдел „Местни приходи“ при Община Пещера , поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като писмено доказателство по делото документ, озаглавен опис на платежни документи за период на плащане от 01.10.2012 г. до 27.09.2023 г., издаден от отдел „Местни приходи“ при Община Пещера.

АДВ.Д. – Няма да поддържам доказателственото искане, което бях направил с отговора на исковата молба и допълнил в предходното съдебно заседание за изискване на строителна документация за гаража и селскостопанската сграда. Заявявам, че след проверка в Община Пещера се установи, че тя е същата като тази, която съществува по делото. Няма други документи, които да са повече от това, което сме представили, поради това не поддържам това искане. Няма други строителни книжа. Водим двама свидетели и моля да ги разпитате.

АДВ.П. – И ние водим двама свидетели и молим да се разпитат.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИСТЪПИ се към разпит на свидетелите, при режим на довеждане, поискани и доведени от ищеца.

Въведе се първия доведен от ищцовата страна свидетел.

Сне се самоличността на свидетеля, както следва:

СВ.Е. Д. Ч. – 71 годишен, българин, български гражданин, живущ в гр.

Асеновград, пенсионер, женен, неосъждан, със средно образование, без дела и родство със страните.

Желае да свидетелства. Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК.

2

Обещава да говори истината.

Съдът пристъпи към разпит на свидетеля Е. Ч., със снета самоличност:

СВ.Ч. – Познавам В. Б.. Бях помолен от него през 2015 г. да дойда да натоваря холова гарнитура от имота му в гр. Пещера, за който спорят сега и да я закарам в с.Зелениково, Пловдивско. Имотът за който говоря е къща в гр.

Пещера. Знам, че имотът е на В. Б.. Така ми е казвал. Той си имаше свободен достъп до имота. Когато отидохме с него той си отключи къщата, влязохме вътре, взехме холовата гарнитура и след това я транспортирахме в с.Зелениково.

На въпросите на адв.П.:

СВ. Ч.– Холовата гарнитура беше на първия етаж в къщата. Тогава и К.

Б . (поглежда и сочи към ответника ) беше в имота и не възрази да бъде изнесена холовата гарнитура. Той по никакъв начин не възпрепятства достъпа на В. да влезне в имота и да изнесе гарнитурата. Не съм чул някакви конкретни разговори между двамата братя за спор за имота. Виждам се с В. в годината 3-4 пъти, добри познати сме. Обсъждаше с мен, че има някакви проблеми, искаше да го продаде на брат си, нещо подобно имота. Каза ми, че е имало разговори между него и брат му, искаше да продаде имота на брат си.

Не знам какви са били отношения между двамата братя преди 2015 г.

АДВ.П. – Нямам други въпроси.

На въпросите на адв.Д.:

СВ. Ч. – Мисля, че около 2015 г. – 2016 г. е воден този разговор, но не мога да кажа кога точно е воден този разговор през този период. През 2015 г., когато ходих до гр. Пещера и двамата братя бяха там в имота. Не съм се интересувал на кой е холовата гарнитура. Мисля, че е негова – на В., след като ме покани да я взема и изнеса. Аз не съм влизал в двора с колата. С колата дадох на заден отвън на улицата пред имота. През това време В. си влезна вътре спокойна, отвори си и брат му не е възразявал за това.

АДВ.Д. – Нямам други въпроси.

Съдът приключи с разпита на свидетеля и същият напусна залата.

В залата се въведе втория доведен свидетел от страната на ищеца.

Сне се самоличността на свидетеля, както следва:

3

СВ.А. Р. Б. – 65 годишна, българка, българска гражданка, живуща в гр.

Пловдив, пенсионер, омъжена, неосъждана, с висше образование, съпруга на ищеца В. Б..

Уведомена за правото й по чл. 166 ГПК. Желае да свидетелства.

Предупредена за отговорността по чл. 290 от НК. Обещава да говори истината.

Съдът пристъпи към разпита на свидетеля, със снета самоличност:

СВ.Б. – Като съпруга на В. Б. аз съм посещавала имота с децата си, а покъсно след като неговия брат Николай и свекърва ми починаха също сме посещавали имота с оглед на това, че той чувства имота като свой наследствен и има стая, в която има вещи, които сме оставили на съхранение.

Част от нашите вещи се намират в къщата в гр. Пещера. В къщата се намират тези наши вещи и се съхраняват. Тъй като сме дистанцирани малко от града сме ходили сподарично в къщата в гр.Пещера. Той си има опредЕ. стая, още като се оженихме свекърва ми каза „Това е стаята на Васко“. Специално там има една библиотека, те са медицински книги и това бяха книгите на мъжа ми. Той е лекар.

На въпросите на адв.П.:

СВ. Б.– Тя докато си беше жива си свекърва ми си беше така и след това си остана така. Това беше около 2012 г. Свекърва ми почина 2010 г. Има на Николай вещи също там. Това е малкият ми девер, който почина. След това сме ходили в къщата с децата. Обаждали сме да видят чичо си и чинка си, дори сме водили и вече зетовете, моите дъщери се омъжиха, да се запознаят с роднините. Влизали сме в къщата. Аз лично, когато съм била, не съм имала проблем с влизането, дори сме се качвали горе заедно. Аз харесвах едни сервизи на свекърва ми, заедно сме се качвали, понеже моя мъж иска да няма противоречия, каквото съм си харесала от свекърва ми да си го взема. Понеже имам вила и си правя ретро дизайн и от гр.Пещера съпруга ми донесе шевната машина на свекърва ми и един грамофон на малкия ми девер. Моят съпруг винаги е считал имота за свой собствен заедно с брат си. Някъде 2014 г. искахме да закупим жилище на малката ми дъщеря в гр. София и водихме разговор вкъщи финансово да се подпомогнем и той каза: „Тогава ще продам моя дял на брат си“ и определихме някаква сума, за да помогнем да закупим жилище на дъщеря си, но не се стигна до съгласие между тях. Аз не съм 4 присъствала на разговора. Той проведе разговора с брат си и след това изкоментира, че брат му не се е съгласил с тази сума, тъй като за него била висока. Сумата беше 20 000 лева. Това беше някъде 2013 г. На по-късен етап моят мъж се активизира да изясни ситуацията с имота. Да си изясни коя част от къщата е негова като наследник и съответно да я продаде и да се разпорежда с нея, да си я поделят и всеки да си получи неговата част от къщата. Първо ходи при нотариус да си изясни какви документи да изготви.

След това ходи в кадастъра в гр. Пазарджик, за да изясни имота и да се разберат кое на кого се пада. Оказа се, че къщата не беше раздЕ., тъй като на девер ми и на свекър ми къщата са в един парцел и си е едно цяло и той задвижи въпроса в кадастъра в гр.Пазарджик това нещо да бъде отделено.

Това, което е на К. да си е негово и това, което трябва да си разделят двамата с брат си да бъде отделен имот. Има такива документи, защото ги показа, знам, виждала съм ги. Брат му К. и съпругата му са идвали в гр.Пловдив на работното място на съпруга ми и след работа са обсъждали въпроса за евентуална подялба, но до някакво конкретно решение не се е стигнало.

Доколкото знам К. не е бил съгласен на нашето предложението моя съпруг да си прехвърли своята идеална част на него срещу пари. На предложението от тяхна страна те да си прехвърлят тяхната идеална част ние да платим те също не са съгласни. Тези преговори се водиха може би преди около преди 2-3 години. Племенницата А. Б. (дъщеря на К. Б.), с нея също са водени такива разговори да ни платят опредЕ. сума срещу прехвърляне на имота в полза на А.. Първоначално се е стигнало до някакво съгласие, но впоследствие не се решиха нещата. Ние с моя мъж решихме да поискаме 50 000 лева, съобразявайки се с това как вървят имотите в гр.Пещера. Впоследствие моя мъж е отстъпил и е поискал 30 000 лева. А. да му плати и той да прехвърли неговата част на А.. Били са при адвокат дори сА. и К. Б. и там са водили преговори. За плащане на части, но и това не се случи.