Присъда № 130 от 02.09.2022, Районен съд - Бургас

М О Т И В И към

Присъда № 130/02.09.2022 г. по НOХД № 2162 от 2021 по описа на БРС Съдебното производство е образувано по внесен обвинителен акт против И. Х. Х., роден на ***, с постоянен адрес и с настоящ адрес : ***, ЕГН ***, с който e повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание, прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че същото е безспорно доказано. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание една година ЛОС, което на основание чл. 66, ал. 1 НК, да бъде отложено за срок от три години.

Частният обвинител коментира фактическата обстановка, като не изразява становище относно размера на санкцията.

Повереникът на частния обвинител се солидаризира със становището на прокурора. Пледира, на подсъдимия да бъде наложено наказание над средния, предвиден в Закона размер.

Защитникът на подсъдимия, оспорва изложената в ОА фактическа обстановка, като счита, че подсъдимият следва да оправдан.

Съдът, след поотделна и съвкупна преценка на събраните в производството доказателства, съдът приема за установено следното:

Свидетелите Стр. М. Бр. и Р. П. П. били собственици на поземлен имот XXIV-82, кв.20 по плана на местността “Бадемите” в землището на кв.

„Рудник“, гр. Бургас, с площ от 600 кв.м. /шестотин квадратни метра/, ведно с построена паянтова подстройка, закупена от тях от свидетелите КР. П. КР. и АНК. ИВ. КР. чрез съставен Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 54, т.27, нот. дело № 8634 от 04.11.1994г. по описа на Нотариус Д.Р. при PC - гр. Бургас. За този недвижим имот, от закупуването му, свидетелите Б. и П. заплащали дължимите данъци по ЗМДТ. Свидетелите Б. и П. владеели необезпокоявано имота, от закупуването му - 04.11.1994г. до месец октомври 2018г. В края на месец октомври 2018г., свидетелят Б. бил уведомен, че в горепосочения поземлен имот се е самонастанило лице. Това лице бил подс.

Х.. Същият оградил имота, сменил двата катинара на входната врата и вързал две кучета, като лишил от достъп до имота собствениците му - свидетелите Б. и П.. Х. приложил по делото два броя договори - ксерокс копия, нотариално незаверени,че се учредява вещно право на ползване върху недвижим имот с предмет: поземлен имот ХХIV-82, кв.20 по плана на местността “Бадемите” в землището на кв. Рудник, гр. Бургас с площ от 600кв.м. с построена паянтова постройка, а именно: Договор за прехвърляне на безвъзмездно вещно право на 1 ползване на имот от 08.09.2004г. с прехвърлител: КР. П. КР. и правоприемник А.Г.А. - починал на ** и Договор за прехвърляне на безвъзмездно вещно право на ползване на имот от дата 14.03.2008г. с прехвърлител А.Г.А. починал на ** и правоприемник подс. Х..

При извършен оглед на поземления имот от собствениците било установено, че подс. Х. има извършени значителни промени – била махната старата ограда и били сложени нови колове и нова мрежа, която била покрита със зелено декоративно покривало; имало извадени два портала и навес, под който имало каравана; в двора бил поставен фургон; били сменени катинарите; имало две кучета в двора. Собствениците на имота провели разговор с подсъдимия, когато разбрали, че той се е самонастанил в имота им, но разговорът ескалирал и Б. не съобщил на кой имот е собственик.

В обясненията си, подс. Х. изгражда защитна теза, че е бил добросъвестен и е получил договор за ползване на имота. Потвърждава за направени подобрения, които е извършил с ясното съзнание, че не нарушава право на друго лице. Заявява, че е признал, че е нарушение, когато е разбрал, че ЧО има нотариален акт и е предложил вариант за възмездяване, което пострадалите са отхвърлили. Потвърждава за осъществен телефонен разговор между него и ЧО, но заявява, че последният не е посочил на кой имот е собственик.

Тезата на подсъдимия се потвърждава от показанията на св. Д., Ю.Б., Д.Д. и И.Д., Я. и М.. Всички свидетели заявяват, че мястото е било пустеещо.

Много от тях, не са познавали и дори не са виждали собствениците, като във връзка с учредено сдружение за закупуване на трансформатор св. М. и Я. са поддържали връзка с подсъдимия, който винаги се е отзовавал и е заплащал дължимото. Никой от свидетелите не е знаел за на възникнал правен спор - за вещно, облигационно или друго имуществено право между подсъдимия и собствениците на имота.

Твърдението на подсъдимия, че при проведения телефонен разговор с ЧО не е бил уведомен кой е имота, който е владеел неправомерно се потвърждава от показанията на св. Б. и от показанията на св. П.. Последната многократно мени показанията си в тази насока, като накрая заявява, че са били посъветвани от компанията в която са се намирали, а именно св. Т. и неговата съпруга, да не дават информация на подсъдимия кой е процесния имот. Св. Т., който е в приятелски отношение с пострадалите, многократно мени показанията си в тази насока, като първо подробно описва целия разговор между подсъдимия и ЧО, а после заявява, че е глух и трудно чува – факт, в който съда се убеждава непосредствено при разпита му в съдебно заседание, поради което намира, че показанията му са в противоречие със събрания доказателствен материал по делото и не следва да бъдат кредитирани.

В хода на съдебното следствие са прочетени показанията на св. К. и К., чието здравословно състояние е пречка за личното им явяване в съдебно 2 заседание, като на досъдебно производство същите заявяват, че не си спомнят да са подписвали договор за право на ползване с подсъдимия, но в същото време св. К. с категоричност заявява, че подписът на договора е негов.

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите, с изключение на св. Т., тъй като те са непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондират със събрания доказателствен материал по делото.

Съдът кредитира показанията и на пострадалите и ЧО, защото на практика същите кореспондират със събраните по делото доказателства и изцяло подкрепят тезата на подсъдимия, а именно, че имотът е бил неподдържан, не е бил посещаван и че на практика, подсъдимият е нямал информация кой е собственик на имота, т.е. между страните не е имало правен спор, което е едно от условията за осъществяване състава на престъплението по чл. 323, ал. 1 НК.

При така описаната безспорна фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна, че с деянието си подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна, състава на престъплението по чл. 323, ал. 1 НК, което доведе до оправдаването му по тази правна квалификация, внесена с обвинителен акт от РП - Бургас.

Правните доводи на настоящия съд са следните:

Съдът счита, че не се доказа по безспорен и категоричен начин, че нанеустановена дата през месец октомври 2018г., в град Бургас самоволно, не по установения от закона ред, е осъществил едно оспорвано от Стр. М. Бр., ЕГН ********** и Р. П. П., ЕГН ********** предполагаемо право - правото на ползване и правото недвижим имот, представляващ поземлен имот XXIV82,кв.20 по плана на местността „Бадемите“ в землището на кв. Рудник, гр.Бургас, с площ от 600кв.м. /шестотин квадратни метра/, ведно с построената в него паянтова постройка, като се е настанил в гореописания недвижим имот, оградил го е, сменил е двата катинара на входната врата и е вързал две кучета там, в резултат на което е лишил от достъп до недвижимия имот собствениците му свидетелите Стр. М. Бр., ЕГН ********** и Р. П. П., ЕГН **********, като случаят е немаловажен - престъпление по чл. 323, ал. 1 НК

Единственото, което бе безспорно установено и доказано в настоящото наказателно производство е обстоятелството, че действително подсъдимият е владеел имот без правно основание, чиито собственици са били неизвестни за него лица.

Съставомерността на деянието по този текст от обективна страна предполага претендирано от дееца, съответно оспорвано от другиго, действително или предполагаемо субективно материално право, което деецът осъществя самоволно, не по установения от закон ред с действие, като случаят не е маловажен (Решение № 1068/20.03.2006 г. по н. д. № 568/2005 г., III НО, ВКС). Самоуправството е престъпление на просто извършване, поради 3 което за неговата съставомерност не се изисква да са настъпили други вредни последици, извън самото деяние.

Престъплението самоуправство никога не представлява пряко посегателство срещу чуждо имущество. Самоуправството не е престъпление против собствеността, понеже е насочено и засяга законоустановения ред на взаимоотношенията между отделни граждани, държавата или обществени организации. Възможно е само като вторична и незадължителна последица от деяние по чл. 323 НК, да се стигне и до засягане на чуждо имущество. В тези случаи, вредата от самоуправните действия е от значение за обективната съставомерност по чл. 323, ал. 1 НК. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК се изразява в осъществяване не по установения от закона ред на едно оспорвано от ДРУГИГО, свое или чуждо, действително или предполагаемо право. Следователно, за да има изобщо възможност да се извърши самоуправство, трябва да има възникнал спор за имущественото право между две страни, изразяващ се или в несъгласие със съществуването на правото или с избрания начин за осъществяването му.

Деецът следва да е страна по правоотношението, правото му да се оспорва от насрещната страна и вместо да отнесе спора за решаване до съда или до друг компетентен орган, той сам да осъществи спорната престация. Престацията се намира в насрещната страна и деецът, който претендира за нея, я завладява не по установения от закона ред - т. е в нарушение на законите, които уреждат реда за решаване на правни спорове.

Самоуправството по чл. 323, ал.1 НК се характеризира с два момента: а) едно претендирано от дееца право и б) действие по неговото самоволно осъществяване - в нарушение на реда, установен за това със закона.

Осъщественото с деянието право може да бъде действително, т.е. реално съществуващо, осъществено по реда, предвиден в закона, или предполагаемо, т.е. такова, каквото само е претендирано от дееца. Изпълнителното деяние не може да се осъществи чрез бездействие. При самоуправството е необходимо деецът да внесе промяна в определено фактическо положение. От друга страна, самоуправството е престъпление против законовия ред, който регулира взаимоотношенията между отделните граждани.

Затова субект на престъплението може да бъде само страна по някакво имуществено правоотношение. От обективна страна, за престъплението по чл. 323, ал.1 НК се изисква преди започване на самоуправните действия, да е съществувал правен спор между подсъдимия и пострадалия. Само страните по конкретното правоотношение, могат да бъдат извършител или пострадал от престъплението по чл. 323, ал. 1 НК. Самоуправството се извършва винаги и само в условията на възникнал правен спор - за вещно, облигационно или друго имуществено право, като спорът е налице тогава, когато насрещната страна изрази несъгласие със самото му съществуване или с избрания от дееца начин за неговото осъществяване. Преди да извърши самоуправното действие, деецът се оказва страна по спорно правоотношение и правото му в 4 него се оспорва от насрещната страна. В настоящия случай, от така изложените факти, се установи безспорно, че спор за материално право относно процесния имот не е имало между подсъдимия и ЧО – св. Б. и св. П., в качеството им на собственици въпросния имот.

Такъв спор може да се приеме, че е възникнал след инкриминирания в ОА период, поради което подсъдимият, в чиято вина се вменява извършването на престъплението по чл. 323 от НК, към момента на владеене на имота, не е бил страна в спор за материално право със собствениците на имота, поради което съдът приема, че той не е субект на престъплението.

Водим от горното, съдът намери подсъдимия И. Х. Х., ЕГН ***за невиновен по вмененото му с ОА обвинение , поради което и го оправда изцяло.

По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ:

5

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 130 гр. Бургас, 02.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИМОВА и прокурора Б. Ст. М.Т. Ив. П. като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА Наказателно дело от общ характер № 20212120202162 по описа за 2021 година ПРИСЪДИ: