Решение № 706 от 04.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 706 гр. София, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100507919 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 5212 от 03.04.2023 г., постановено по гр. д. № 57209/2022 г. по описа на СРС, 76-ти състав, е уважен предявеният от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД срещу ЗД „Бул Инс“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 2676,14 лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка, образувана при „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД по щета № 44012132203033, ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на исковата молба – 21.10.2022 г. до окончателното изплащане.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 908,60 лв., представляваща разноски по делото в производството пред СРС.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника – ЗД „Бул Инс“ АД, чрез пълномощника си – юрк. Ц. Д., с надлежно учредена представителна власт по делото, в която са наведени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа, че вина за настъпването на инцидента има единствено водачът на МПС ,Дачия Дъстър” с рег.№ СВ****СВ, застрахован в ищцовото дружество, който не е спазил правилата за движение в конкретния пътен участък и е причинил ПТП с материални щети, като същият се с спускал към момента на доближаване на двата автомобила и е следвало да осигури възможност на другия автомобил да се разминат, докато другото МПС се е изкачвало. Твърди, че от друга страна от показанията на свидетелите може да се заключи, че вина за настъпване на ПТП имат и двамата водачи, поради което следва да се приложи чл.499, ал.6 КЗ, като отговорността се разпредели поравно. Счита, че механизмът на ПТП не е доказан по категоричен начин, като свидетелските показания са противоречиви и не изясняват причината и начина на 1 настъпване на произшествието, както и това, чия е вината за него. Счита също така, че не са доказани всички елементи от фактически състав, от която произтича отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск, като евентуално бъде признато наличието на съвина. Претендира разноски.

Въззиваемият ищец – „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, в законоустановения двуседмичен срок, чрез пълномощника си – адв. В. Д., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения. Моли съда да потвърди изцяло първоинстанционното решение и да осъди жалбоподателя да заплати направените пред СГС разноски.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на ПТП между делинквента и ответника да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

По делото е установено, а и страните не спорят, че за увредения л.а. „Дачия Дъстър“, с рег. № СВ **** СВ, има валидно сключена имуществена застраховка „Пълно Каско“ при въззиваемия – ищец, обективирана в комбинирана застрахователна полица № 440121213017026, със срок на покритие 10.02.2021 г. – 09.02.2022 г. и застрахователна сума в размер на 32 000,00 лв. (л. 13 от делото пред СРС), че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в сочения размер, както и че ответникът е покривал отговорността на водача на 2 л.а. „Форд Фокус“, с рег. № СВ **** МТ по застраховка ГО към датата на твърдяното настъпване на ПТП – 04.02.2022 г.

Противоречие съществува относно изводите на първоинстанционния съд, касаещи механизма на настъпване на ПТП на твърдяната дата.

По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП от 04.02.2022 г. (л.

10 от делото пред СРС), подписан от участниците в него, съдържащ забележка от водача на л.а. „Форд Фокус“, с рег. № СВ **** МТ за съвина. Съгласно направената в протокола скица на произшествието, водачът на л.а. „Форд Фокус“, с рег. № СВ **** МТ навлиза в лентата за насрещно движение и удря в задната лява част л.а. „Дачия Дъстър“, с рег. № СВ **** СВ. В тази връзка следва да се отбележи, че по своята правна природа двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ, нормативно предвиден в Наредба за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на Вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, издадена на основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП.

Извод за механизма на ПТП и съответно за противоправното поведение на водача на застрахования при ответника лек автомобил, може да се направи и от неоспореното от страните заключение на вещото лице по изслушаната и приета без възражения от страните съдебна автотехническа експертиза (САвТЕ), която съдът намира за компетентна и обективно дадена. Съгласно заключението на вещото лице, може да бъде описан следния механизъм на процесното ПТП, а именно, че на 04.02.2022 г., около 12,45 часа, в местността „Станкови бараки“ до язовир Белмекен, водачът на л.а. „Форд Фокус“, с рег. № СВ **** МТ поради движение с несъобразена с пътните условия скорост, губи напречна устойчивост и навлиза в лента за насрещно движение, като удря в задна лява част л.а. „Дачия Дъстър“, с рег.

№ СВ **** СВ. Посочено е и че от техническа гледна точка е налице пряка причинноследствена връзка между нанесените увреждания по процесния автомобил и механизма на ПТП.

Обстоятелствата и механизмът на настъпване на ПТП се потвърждават и от събраните пред първоинстанционния съд гласни доказателства. Във връзка с оплакванията във въззивната жалба следва да се посочи, че показанията на свидетелите – водачи на леките автомобили, между които е настъпило процесното ПТП, са взаимно подкрепящи се по отношение на обстоятелствата, че ПТП е настъпило в района на язовир Белмекен, като пътят е бил стеснен поради тежките зимни условия и разминаването в участъка е било изключително трудно, както и по отношение на обстоятелството, че водачът на л.а. „Дачия Дъстър“ се е движел с ниска скорост при спускане (между 20-35 км/ч) и е натиснал е спирачка. Показанията на свидетелите не си противоречат и във връзка с обстоятелството, че водачът на л.а. „Форд Фокус“, се изкачвал по наклона и е карал по-бързо, с около 40 км/ч.

По отношение на свидетелските показания на св. Д.Д. (водачът на л.а. „Форд Фокус“) в останалата им част, преценени на плоскостта на чл. 172 ГПК, следва да се отбележи, че настоящият съд намира същите за вътрешно противоречиви и житейски нелогични и не ги постави в тяхната цялост в основата на доказателствените си изводи. От една страна свидетелят твърди, че се е „получила една верижна реакция, не мога да кажа, че аз съм го ударил, не мога да кажа, че той мен е ударил“ и „разминаването на скорост беше 3 невъзможно“, а от друга страна посочва, че „неговата задна лява част ме удари“, „аз бях на скорост, не мога да кажа за него“. Също така посочва, че процесното ПТП е настъпило в неговото платно за движение, което не кореспондира с останалия доказателствен материал по делото, а именно представеният двустранен констативен протокол за ПТП и заключението на вещото лице по САвТЕ.

С оглед изложеното, настоящият състав споделя крайния правен извод на първата инстанция относно точния механизъм на ПТП. Имайки предвид, че от заключението по САвТЕ се установи, че стойността за възстановяване на имуществените вреди, причинени на част л.а. „Дачия Дъстър“, с рег. № СВ **** СВ., към момента на настъпване на процесното ПТП, изчислена по средни пазарни цени, възлиза на сумата от 2714,74 лв. и с оглед обстоятелството, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер 2661,14 лв., което обстоятелство не е спорно между страните, то предявеният от ищцовото дружество иск е основателен и доказан за пълния предявен размер от 2676,14 лв. с включени ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв.

Неоснователно е релевираното в отговора на исковата молба възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца (т. нар. „компенсация на вини”, уредена в чл. 51, ал. 2 ЗЗД). За да се определи дали е налице съпричиняване на вредоносните последици, респ. степента на участие на пострадалия в цялостния съпричинителен процес, е необходимо да се изследва механизмът на настъпване на процесното ПТП. Процесуалното задължение (доказателствената тежест) за установяването на този правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това частично правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно (несъмнено, безспорно) съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК. В този смисъл е и константната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 98/24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., ТК; Решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 99 от 8.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 44/2012 г., II т. о., ТК; Решение № 169 от 2.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 1643/2013 г., II т. о., ТК и пр.

По делото не е доказано да са извършени определени действия или бездействия на водача на л. а. „БМВ 320 Д“, per. № СВ **** ПА, които да са в причинна връзка с вредоносния резултат. Напротив, от компетентно изготвената САвТЕ, вещото лице е посочило, че ударът е бил предотвратим за водача на л.а. „Форд Фокус“, при движение с пътните условия скорост, като при изслушването на САвТЕ в о.с.з. от 16.03.2023 г., вещото лице потвърждава, че след изслушване на свидетелските показания не вижда какво би променило в становището си и че в самия момент единият водач е карал по-бързо от другия, което не предполагало безпрепятствено разминаване на двата автомобила. Същият извод се потвърждава и от показанията на св. И.Р. – водачът на л.а. „Дачия Дъстър“, които преценени на плоскостта на чл. 172 ГПК, съдът намира за преки, последователни и подкрепящи се от събраните писмени доказателства. Свидетелят сочи, че излизайки от ляв завой, е видял л.а.

Разпечатката съдържа 31 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/abe3e5a9-48e7-4f24-a3aa-767494609c81