Решение № 450 от 15.06.2026, Районен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 450 гр. П., 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Белла В. Стоименова при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА като разгледа докладваното от Белла В. Стоименова Гражданско дело № ****1720106766 по описа за **** година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК, вр. чл. 439 ГПК.

Образувано е по искова молба на К. П. К., ЕГН **********, чрез адв. Р. Т. – САК като процесуален представител, срещу „Е. М.“ ЕООД, ЕИК 131001375, с която се иска да бъде признато за установено, че вземанията на ответника срещу ищеца по издадени изпълнителни листове на ********* г. въз основа на заповеди за изпълнение по ч.гр.д. № ********* г. и ч.гр.д. № ********* г. по описа на Районен съд - П., по които са образувани изпълнителни дела при ЧСИ Е.Д., рег. № *** с район на действие ОС – П., не подлежат на принудително събиране поради погасяването им по давност.

В исковата молба ищецът твърди, че при справка в Българска народна банка за лична кредитна задлъжнялост установил, че има непогасени задължения по два договора за кредитни карти, като информацията за това към кредитния регистър на БНБ е подадена от ответника „Е. М.” ЕООД. Излага твърдения, че никога не е теглил кредити от банки, не е сключвал и подписвал договори за кредити и не е усвоявал и употребявал средства от тях. За посочените задължения научил след отказан кредит от банка в началото на **** година. Твърди, че не е уведомяван за прехвърляне на вземанията по договорите за банков кредит към ответника „Е.

М.“ ЕООД. Позовава се и на несъбираемост по принудителен ред на сумите по издадените изпълнителни листове от ********* г. по ч.гр.д. № ********* г. и ч.гр.д. № ********* г. по описа на Районен съд - П. поради изтекла погасителна давност към ********* г., като посочва датата ********* г. за начален период, от който започва да тече давността. Сочи, че по данни, предоставени му от ответника „Е. М.“ ЕООД след поискаване, размерът на вземането по договора, сключен между него и „Банка ДСК“ ЕАД на ********* г., възлизал на 2 299,46 лв., а по договора, сключен между него и „Банка ДСК“ ЕАД на ********* г., възлизал на 2307,82 лв., като сумите не били уточнени по вид, размер и период, а общо дължимата към ответника сума била в размер на 4607,28 лева. Съобразно изложеното е направено искане да бъде 1 признато за установено, че вземанията на ответника срещу ищеца по посочените изпълнителни листове не подлежат на принудително събиране поради изтекла погасителна давност.

В отговор на исковата молба ответникът излага становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Твърди, че процесните вземания са му прехвърлени от предходния кредитор „ОТП Факторинг“ ЕАД по силата на договор за прехвърляне на вземания (цесия), сключен между двете дружества на 21.06.2022 г., като настоящ кредитор на процесните вземания, считано от датата на подписване на цесионния договор, се явява единствено „Е. М.“ ЕООД. Сочи, че поради неизпълнение на поетите задължения по сключени от ищеца с „Банка ДСК“ АД договори за кредитна карта ********* от ********* г., и ********* от ********* г., са били инициирани заповедни производства по ч.гр.д. № ********* г. по описа на PC П. и ч.гр.д. № ********* г. по описа на PC - П., по които въз основа на заповеди за изпълнение на основание чл. 417 от ГПК са издадени два изпълнителни листа от ********* г. Въз основа на издадените изпълнителни листове са били образувани изпълнителни производства под номера на изп. дела № ********* г. и № *********г. по описа на ЧСИ Е.Г.Д., peг. № *** при КЧСИ, район на действие ОС - П., които понастоящем са прекратени с постановления на съдебния изпълнител на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК поради настъпила перемпция. Излага твърдения, че доколкото изпълнителните производства са били образувани и висящи при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., давност за вземанията не е текла до ********* г. и е следвало да изтече на дата ********* г., а след дата ********* г. са били приложими постановките дадени в т.10 на Тълкувателно решение № 2 от ********* г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, съгласно които предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ прекъсва давността. Оспорват се твърденията на ищеца, че след посочения период не са се осъществили факти, които да са довели до прекъсване на погасителната давност за вземането, като се твърди, че по хода на изпълнителното дело са предприети изпълнителни действия в рамките на определени изпълнителни способи, които на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД прекъсват погасителната давност. Предвид изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат оставени без разглеждане като недопустими поради липса на правен интерес, евентуално отхвърлени като неоснователни. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния представител адв. Т., поддържа предявените отрицателни установителни искове и моли да бъдат уважени и да бъдат присъдени на доверителя му направените по делото разноски по представен списък.

Ответникът, редовно призован, не се явява.

Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приобщена заповед № ****/ ********* г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № ********* г. по описа на Районен със – П., с която е разпоредено ищецът К. П. К. да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД, с БУЛСТАТ 121830616, сумата от 1000,00 лева, представляваща неплатена главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта ********* от ********* г., сумата от 445,42 лева, представляваща лихва за периода от ***************** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от ********* г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 33,91 лева държавна такса и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение, получен на 2

********* г.

Приобщена е и заповед № ****/ ********* г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № ********* г. по описа на Районен със – П. е разпоредено ищецът К. П. К. да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД, с БУЛСТАТ 121830616, сумата от 1000,00 лева, представляваща неплатена главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта ********* от ********* г., сумата от 445,77 лева, представляваща лихва за периода от ***************** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от ********* г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 33,92 лева държавна такса и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение. За сумите по заповедта е издаден в полза на „БАНКА ДСК“ ЕАД изпълнителен лист от ********* г., получен на ********* г.

С молби от 03.04.2012 г. „Банка ДСК“ ЕАД отправя искане до ЧСИ Е.Г.Д., peг.

№ *** при КЧСИ за образуване на изпълнителни дела срещу длъжника К. П. К. въз основа на изпълнителни листове, издадени по ч.гр.д. № ********* г. и ч.гр.д. № ********* г. по описа на РС – П..

От материалите по делото по несъмнен начин се установи, че въз основа на изпълнителните листове по ч.гр.д. № ********* г. и по ч.гр.д. № ********* г. по описа на РС – П. са образувани съответно изп. дело № ********* г. и изп. дело № ********* г. по описа на ЧСИ Е.Г.Д., peг. № *** при КЧСИ, район на действие ОС – П.. По двете изпълнителни дела е отразявано събирането на еднакви по размер суми на дати ***************** г., без да е посочен конкретният изпълнителен способ.

С молби от 24.01.2013 г. „ОТП Факторинг“ ЕАД отправя искане до ЧСИ Е.Г.Д., peг. № *** при КЧСИ да бъде конституиран като взискател съответно по изп. дела № ********* г. и № ********* г., като в молбите се сочи, че по силата на договор за покупко-продажба на вземания от 22.06.2022 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг“ ЕАД, „Банка ДСК“ ЕАД е цедирала на последното своите изискуеми вземания, в т.ч. вземанията си от К. П. К. в качеството му на кредитополучател по договори за кредит от ***************** г.

Изпълнителни дела № ********* г. и № ********* г. по описа на ЧСИ Е.Г.Д., peг. № *** при КЧСИ са прекратени на ********* г. като перимирани и към настоящия момент са унищожени поради изтичане на 5 г. от съхранението им.

На 21.06.2022 г. е сключен договор за цесия, по силата на който вземанията на „ОТП Факторинг“ ЕАД, в т.ч. и по изпълнителните листове срещу К. П. К., са прехвърлени на „Е. М.“ ЕООД.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК. Ищцовата страна оспорва изпълнението по смисъла на чл. 439, ал. 1 ГПК, като навежда доводи, че са погасени по давност паричните суми, предмет на производство по индивидуално принудително изпълнение.

В настоящия случай ищецът може да се позовава на изтекъл давностен срок след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е така, защото заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и законът му дава възможност да възрази срещу вземането по нея. Ако не бъде депозирано в срок възражение, заповедта влиза в сила и всякакви възражения и твърдения, които длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират. Заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, поради което ищецът може да се позовава на факти (изтекъл давностен срок), настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

3

В настоящия случай се касае за влязли в сила заповеди за изпълнение на парично задължение. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при постановено съдебно решение. Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.

Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземанията е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал.

2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай.

В случая заповедите за изпълнение са влезли в сила на ********* г., от която дата са и издадените изпълнителни листове, като от тази дата започва да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок.

По обективни причини, а именно унищожаването на делата, не може да се установи какви са били конкретните изпълнителни действия, предприети по двете изпълнителни дела, но по отразените като изплатени суми по двете дела на датите ***************** г., следва да се направи извод, че давността е била прекъсната последно на ********* г. Не се установяват други действия от взискателя до перемцията на делото на дата ********* г., като и двете дати са след влизане в сила на Тълкувателно решение № 2 от ********* г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.