Решение № 77 от 07.03.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. ХАСКОВО, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Ж. М. Д. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20235600500887 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 678/01.11.2023 година, постановено по гр.д. № 2941/2022 година по описа на РС-Хасково е отхвърлен предявеният от И. Н.

И. от ****, против Община Хасково, представлявана от С. Д. - *** на Община Хасково, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че И. Н. И. е собственик на 170/870 идеални части от ПИ с идентификатор № **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, одобрени със Заповед РД-****г., последно изменение: няма, с адрес на поземления имот: *****, площ - 870 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 76, при съседи на имота: ****; ****; ****; **** и ***, на основание давностно владение. С оглед отхвърлянето на предявения иск, направените от ответника разноски са възложени на ищеца.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът 1

И., който подава въззивна жалба с оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт. Въззивникът настоява, че след провеждане и приключване на административната процедура по параграф 4 от ЗСПЗЗ, праводателят му Й. А. е изгубила качеството на ползвател и е придобила правото на собственост върху НПИ с пл. № *** по кадастралния план на местността ***, към който принадлежали спорните 170/870 идеални части. С оглед приключването на процесната процедура преди изменението на ЗСПЗЗ, ДВ бр. 68/30.07.1999 година, реституцията следвало да се счита завършена и последващите изменения в ЗСПЗЗ били ирелевантни. Ето защо нямало законови ограничения за прилагане на общите правила за придобивната давност, която досежно спорните идеални части започнала да тече за ищеца от момента на придобивната сделка през 2003 година и била изтекла към настоящия момент.

Било установено безспорно, че процесните идеални части влизали в състава на НПИ №*** както към момента на придобИ.ето му от Й. А., така и към момента на прехвърлянето на собствеността от Й. А. на ищеца И.. Макар че в нотариалния акт за собственост се сочила площта на имота 700 кв.м., той фактически бил с площ 870 кв.м., което обстоятелство било установено чрез цифрово заснемане с кадастралната карта. С тези и останалите доводи, изложени във въззивната жалба, се прави искане за отмяна на атакуваното решение и за уважаване на предявения иск. Претендират се деловодни разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК въззиваемата Община - Хасково подава отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Изразява становище за правилност – законосъобразност и обоснованост на атакувания първоинстанционен съдебен акт. Намират за правилен извода на районния съд за това, че процедурата за възстановяване на правото на собственост върху процесния НПИ № *** не е приключила и поради това срокът за придобИ.е на този имот не е започнал да тече. Съответно, ищецът не би могъл да придобие собствеността върху претендираните идеални части по оригинерния способ давностно владение. Правят искане за потвърждаване на решението и за присъждане на деловодни разноски за въззивната инстанция. Правят възражение за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и 2 правилността на обжалваното решение, констатира следното:

Съдът е сезиран с установителен иск за собственост, основан на твърдение за упражнено давностно владение по смисъла на чл. 79 от ЗС.

Ищецът твърди, че с договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № **** от 18.12.2003 г. е закупил от Й. Б. А. и съпруга В.И. А. неурегулиран поземлен имот /НПИ/ с планоснимачен № ***, находящ се в ***, по кадастралния план на местността ****, одобрен със заповед № ****., целият от 700 кв.м. по нотариален акт, а по скица - 839 кв.м, при граници и съседи: от изток - НПИ №**, от юг - НПИ №***, от запад и север - път. През 2006 година, след влизане в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри за гр.Хасково, одобрени със Заповед № РД-***г. на Изп. Директор на АК-София, имотът бил заснет като Поземлен имот с идентификатор № **** с площ от 870 кв.метра. Тогава ищецът оградил имота и го владеел в това фактическо състояние като площ и граници до настоящия момент.

Заради разминаването в квадратурата по документ за собственост и по скица, ищецът решил да се снабди с нотариален акт за собственост за процесните 170/870 идеални части. При подготовка на документацията, от издаденото от Община – Хасково удостоверение установил, че тези 170/870 ид.части били актувани с акт за общинска собственост. Ищецът оспорва правото на Общината на собственост, респективно наличието на основание за актуване на тези части от имота като нейни собствени. На свой ред противопоставя твърдение, че по силата на непрекъснато давностно владение, продължило повече от 10 години, той бил придобил собствеността на процесните 170/870 ид.ч. от закупения от него от Й. А. недвижим имот.

Ответникът оспорва претенцията с твърдение, че относно процесните идеални части от НПИ не е започнало течението на давностния срок по чл. 79 от ЗС, тъй като същият попадал в обхвата на Плана на новообразуваните имоти по §4 от ПЗРЗСПЗЗ за ж.р. ****, ЕКАТТЕ **** и следвало да бъде възстановен на правоимащия ползвател Й. А.. Процедурата по издаване на заповед от Кмета на Община Хасково по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ не била приключила, предстояло имотът да бъде възстановен в собственост на друго лице и в момента се извършвала оценка на разликата на площта, закупена от записания в ПНИ ползвател - Й. Б. А. (700кв.м,) и площта, записана в ПНИ за възстановяване (870 кв.м.), като след заплащане на разликата от ползвателя - стойността на 170 кв. м., Кметът на Община Хасково щял да пристъпи към издаване на Заповедта по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Третото лице - помагач Й. Б. А. не оспорва предявения иск, като твърди, че няма претенции към спорния имот, нито средства за закупуването 3 на идеалните части.

Фактическата обстановка, установена доказателства, се явява безспорна между страните. на база неоспорени

Няма спор, че праводателят на ищеца Й. А. е била ползвател на недвижим имот, описан в Заповед № **** на кмета на Община Хасково като „земеделски имот с площ 700 кв.м. кад. № *** в местността ***. По силата на тази заповед на Кмета на Община Хасково е било признато правото на К. С.

(починала през 1988 година, наследодател на Й. А.) да придобие собствеността върху имота на основание § 4б от ПЗР ЗСПЗЗ. Няма спор и се установява от представеното и прието като доказателство по делото платежно нареждане от 28.10.1998 година, определената със Заповед № *** цена на имота е била заплатена. От релевантното съдържание на представеното от ищеца Удостоверение с рег. индекс ***, издадено от ответника Община Хасково се установява, че поземлен имот с пл.№ *** по кадастралния план на бивша *** (сега част от ***), одобрен със Заповед № *** е закупен от Й. Б. А. по реда на § 4 и следващите от ПРЗ на ЗСПЗЗ с платежно нареждане № 5536/28.10.1998 г., както и че имота не подлежи на възстановяване на собственици на бивши земеделски земи.

На 14.12.1998 година Й. А. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по реда на параграф 4 „а“ и 4 “б“ от ПЗР ЗСПЗЗ. А на 18.12.2003 година, с договор за покупкопродажба, сключен с нотариален акт № **** година на нотариус Сиртова, Й.

А. и съпругът ѝ са продали имота на настоящия ищец И. И..

От събраните по делото гласни доказателства се установява, а и не се оспорва от ответника, от момента на закупуването на имота от ищеца, той го е владял без прекъсване, спокойно, с чувство на собственик, във фактическите граници така, както са описани в нотариалния акт № **** година: от изток – НПИ **, от юг – НПИ **, от запад и север – път, както и с площ, която според представената при сделката скица е била 839 кв.м.

От събрания доказателствен материал се установява, също, че със Заповед №****г. на Областен управител на Област Хасково, влязла в сила на 12.07.2019 година е одобрен планът на новообразуваните имоти в **** приет от Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, в това число и по отношение на ПИ с идентификатор ****. Няма спор относно идентичността между 4 процесния ПИ и описания в Заповед № **** на кмета на Община Хасково „земеделски имот кад. № *** в местността **. Според удостоверение № ****, издадено от ответната Община, процесните 170/870 ид.части от поземлен имот с идентификатор ****, са актувани с акт за общинска собственост, но от заетото от представителя на Общината становище е ясно, че процедурата по актуването не е приключила.

По делото се представя и е приета като доказателство скица от 18.03.2019 г., издадена от СГКК-Хасково, за поземлен имот с идентификатор ****, по кадастралната карта и кадастралните регистри на *** одобрени със Заповед РД-***, последно изменение: няма, с адрес на поземления имот: ***, в който е отразена площта на имота - 870 кв.м. Със същата площ имотът фигурира и в представеното извлечение от регистър на новообразуваните имоти по §4 ПЗРЗСПЗЗ за ****, ЕКАТТЕ ***, с отбелязване, че той е идентичен по номер и площ с имот, предоставен на ползвател преди 1990 г. или имот в границите на стария имот; със стар № *** по КП, одобрен със заповед № ***г., с отразени данни за закупена площ от ползвателя - 700 кв.м. и за име на ползвателя - Й. Б. А..

При така установената фактическа обстановка, районният съд е приел, че ищецът не е придобил процесните идеални части от имота по давност, тъй като такава не тече до приключване на процедурата по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността. Счел е, че с оглед разпоредбата на § 4к, ал.

7 ЗСПЗЗ за процесните 170/870 идеални части не е настъпил реституционния ефект, защото те не са индивидуализирани с плана по чл. 24, ал. 4 ППЗСПЗЗ, административната процедура за реституцията им не е приключила, следователно началният момент на течението на придобивната давност все още не е настъпил.

ХОС в настоящия състав не е съгласен с тези доводи на РС-Хасково.

Няма спор между страните и това се потвърждава от удостоверения, изходящи от самата ответна Община, процесният ПИ с идентификатор **** е идентичен с имота, описан както в нотариалния акт за покупко-продажба между Й. А. и нейния съпруг (продавачи) и ищеца И. И. (купувач) от 2003 година, така и в решението на Кмета на Община – Хасково от 1998 година, с което се признава правото на майка и наследодател на Й. А. да придобие собствеността на имота на основание параграф 4 „б“ от ПЗР ЗСПЗЗ. Няма 5 твърдения за настъпили през годините промени в границите на имота, т.е. фактическото му състояние и към настоящия момент съответства на състоянието, в което имотът е бил ползван от Й. А. и на основание §4 б от ПЗР ЗСПЗЗ тя е придобила собствеността върху същия, заплащайки определената от Община-Хасково цена. От тук е изводът, че правното положение на процесните 170/870 идеални части следва да се преценява на една и съща плоскост с останалата част от ПИ с идентификатор ***. А именно, от събраните по делото доказателства няма съмнение, че административната процедура по придобИ.е на правото на собственост по реда на § 4 „б“ от ПЗР ЗСПЗЗ от Й. А. е приключила. Моментът на приключването ѝ съвпада с датата, на която Й. А. е заплатила определената от Кмета на Община – Хасково, със заповед № **** година, цена – на 28.10.1998 година. Предвид действащата към този момент редакция на закона – ЗСПЗЗ, не са били изискуеми допълнителни действия или административни процедури, за да се счете завършен фактическият състав на придобИ.е на правото на собственост на основание §4 “б“ ПЗР ЗСПЗЗ.