Определение № 322 от 29.05.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 322 гр. Варна, 29.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно частно търговско дело № 20243001000246 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК

Образувано е по частна жалба на „Уникредит Лизинг“ ЕАД, със седалище гр.София срещу определение №67/16.04.2024 г. постановено по търг. дело № 3/2024 г., по описа на Окръжен съд – Търговище, с което производството по делото е спряно до приключване на търг. дело № 2087/2022 г., по описа на СГС, поради наличие на връзка на преюдициалност между производствата, на основание чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като не са налице основания за спиране на делото. Счита, че обстоятелството дали застрахователят дължи застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие, не е обуславящо за производството по предявения от него иск. Сочи, че двете производства се развиват между различни страни и се водят на различни правни основания. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на частната жалба.

Частната жалба с оглед изискванията за редовност е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

С определение № 67/16.04.2024 г. постановено по търг. дело № 3/2024 г., по описа на Окръжен съд – Търговище, производството по делото е спряно на основание чл.229, ал.1 т.4 ГПК. Предмет на исковата молба на „Уникредит Лизинг“ ЕАД е сключен между него (като лизингодател) и ответника „Спедия Транс“ ЕООД (като лизингополучател) договор за финансов лизинг на лек автомобил. Съгласно чл.13, ал.1 от договора за лизинг, задължение на лизингополучателя е да застрахова лизинговото имущество. Между лизингополучателя и ЗАД „Армеец“ бил сключен застрахователен договор, оформен в застрахователна полица за застраховка „Каско“, с период на покритие от 22.01.2022 г. до 21.01.2023 г. Ищецът твърди, че на 23.05.2022 г. е настъпило застрахователно събитие, при което вещта предмет на договора за лизинг е погинала. До застрахователното дружество е подадено заявление относно застрахователната претенция на лизингополучателя и отправено искане за 1 заплащане на застрахователно обезщетение. Твърди се, че застрахователят отказал плащане на претендираното обезщетение. С оглед изложеното, ищецът обосновава правния си интерес от защита на породилото се за него субективно право на обезщетение от дружеството лизингополучател претендирано въз основа на сключения между тях договор за лизинг, ведно със законна лихва за забава, считано от момента на завеждане на исковата молба в съда.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, в който дружеството лизингополучател излага твърдения за недопустимост на иска, съответно за неговата неоснователност. Отправил е искане за спиране на производството, на основание чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК, което е уважено от първата инстанция.

Към отговора е приложен заверен препис от определение по реда на чл.140 и сл.

ГПК, постановено в производство по търг. дело № 2087/2022 г., по описа на СГС, видно от което е заведен иск от „Спедия Транс“ ЕООД срещу ЗАД „Армеец“ АД, на основание чл.

405, ал. 1 КЗ и чл. 409 КЗ във вр. чл. 134 ЗЗД. Като съищец в производството е конституран и „Уникредит Лизинг“ ЕАД (ищец в производството по търг. дело № 3/2024 г.).

Разпоредбата на чл.134 ЗЗД урежда непрекия иск на кредитора за защита на чужди права – имуществени права на неговия длъжник, когато последният бездейства и по този начин заплашва удовлетворяването на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражняването на които зависи от чисто личната преценка на длъжника. Правният интерес от предявения косвен иск по чл. 134 ЗЗД се определя от твърденията по исковата молба за качеството кредитор на ищеца, а преценката на основателността на предявения иск се определя от заявения фактически състав на предявеното спорно право – дължимостта или не на заявеното право на длъжника да получи застрахователно обезщетение в претендирания размер. Правата на кредитора към длъжника, чието спорно право е предявено са извън спорния предмет на делото (в този смисъл решение № 107 от 14.01.2020 г. постановено по търг. дело № 893/2018 г., на I т.о., тк, на ВКС).

Същевременно съгласно процесуалната норма на чл. 26, ал. 2 ГПК, едно лице може да предявява от свое име чужди права пред съд, в определени от закона случаи. Безспорно такъв случай е предявяването на косвения иск по чл.134 от ЗЗД. Ищецът в производството по иск по чл.134 от ЗЗД действа като процесуален субституент под формата на процесуално застъпничество (изрично разпоредбата на чл.134, ал. 2 ЗЗД). Субституентът и лицето, чийто субективни права се упражняват са главни страни в процеса, между тях съществува необходимо другарство.

В случая не се спори, че са налице две висящи производства, както и че провокиран от бездействието на „Уникредит Лизинг“ ЕАД, като субституент „Спедия Транс“ ЕООД е упражнил чужди материални права пред съд (тези на лизингодателя) и е претендирал заплащане на застрахователно обезщетение в полза на „Уникредит Лизинг“ ЕАД от застрахователя ЗАД „Армеец“ АД, поради настъпило застрахователно събитие по покрит застрахователен риск (по твърдения на страната).

Връзка между делата, предвид чл.229, ал.1, т.4 ГПК има, когато е налице обективна зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретни правоотношения. В случая, сам ищецът по настоящото дело е изложил в исковата молба, че в резултат на отказа на застрахователя да заплати обезщетение по застраховката „Каско“, за него е възникнал правен интерес от иска срещу лизингодателя за заплащане стойността на погиналия автомобил. След като поради отказа на застрахователя за доброволно уреждане на отношенията по застраховката, спорът е бил пренесен пред съда, то производството по предявения иск с правно основание чл.405 вр. чл.409 от КЗ, има преюдициално значение по отношение на настоящия спор.

2

Ето защо съдът намира, че решението по делото по предявения косвен иск по чл.134 ЗЗД, ще има значение за основателността на претенцията на лизингодателя спрямо лизингополучателя и за нейния размер, съответно за правилното решаване на спора пред първата инстанция.

Като е стигнал до същите правни изводи, ВОС е постановил правилно определение, поради което частната жалба следва да се остави без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Уникредит Лизинг“ ЕАД, със седалище гр.София срещу определение №67/16.04.2024 г. постановено по търг. дело № 3/2024 г., по описа на Окръжен съд – Търговище, с което производството по делото е спряно до приключване на търг. дело № 2087/2022 г., по описа на СГС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3