Решение № 47 от 20.02.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. К., 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря АТАНАСКА Д. ДЖАГЪЛОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно наказателно дело № 20235510201318 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „М.м.“ ООД- К. против наказателно постановление №24-2300186 от 19.10.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Стара Загора.

В жалбата се твърди, че горното наказателно постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна, като се излагат подробни съображения.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адвокат Д. Д. от АК-Стара Загора. Същият заявява, че поддържа подадената жалба, като излага допълнителни аргументи за незаконосъобразност.

Въззиваемата страна моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание, чрез старши юрисконсулт Т. - М., излага аргументи във връзка с наведените от жалбоподателя възражения.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:

1

Жалбата е редовна и допустима- подадена е в срок от надлежна страна.

С обжалваното наказателно постановление №24-2300186 от 19.10.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Стара Загора, на нарушителя „М.м.“ ООД гр.К., на основание чл.415,ал.1 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 1500 лева, за това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 05.09.2023г. в офис на управителя на „М.м.“ООД в град К. на ул. „Старозагорска“ №1, ет.1, офис В и на 20.09.2023г. в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Стара Загора по представени документи, било установено, че „М.м.“ООД, в качеството на работодател по смисъла на §1,т.1 от ДР на КТ , не е изпълнил в определения срок- 26.06.2023г. задължително предписание №7, дадено на основание чл.404, ал.1, т.12 от Кодекса на труда с протокол за извършена проверка №ПР2316729, връчен на 07.06.2023г., в нарушение от 27.06.2023г., а именно:

„Работодателят „М.м.“ООД да плати в предприятието или по банков път на А.И.З. уговореното трудово възнаграждение за извършена работа през месец май 2020г. в размер на 476,19 лева (чиста сума за получаване), съгласно изискванията на чл.128,т.2 от Кодекса на труда“.

АНО приел, че по посочения начин жалбоподателя в качеството на работодател, е нарушил чл.415,ал.1 от КТ.

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № 242300186 от 20.09.2023г..

И в АУАН, и в НП е посочено, че са изготвени въз основа на протокол от извършена проверка №ПР2316729, връчен на 07.06.2023г..

От съдържанието на последния се установява, че на 10.05.2023г. и 07.06.2023г. е извършена проверка на „М.м.“ООД в обект- кравеферма в с.Г., общ.П.б. от страна на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Стара Загора, при която са констатирани тринадесет отделни нарушения, като за всяко от тях е дадено задължително предписание.

Настоящото административно-наказателно производство е било образувано във връзка с неизпълнение на предписание №7 от цитирания протокол, съгласно което на „М.м.“ ООД, в качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, е предписано да изплати в предприятието или по банков път, гарантираното трудово възнаграждение на А.И.З. трудово 2 възнаграждение за извършена работа през месец май 2020г. в размер на 476,19лв., съгласно изискванията на чл.128, т. 1 от КТ, със срок на изпълнение 25.06.2023г..

Протоколът е връчен на 07.06.2023г. лично на управителя на „М.м.“ ООДЛ. М..

Направените в АУАН и НП констатации се подкрепят изцяло от показанията в с.з. на актосъставителя Д. В. В., извършил проверката на „М.м.“ ООД.

Съдът кредитира показанията на посочения свидетел, тъй като същите са последователни и непротиворечиви.

При извършената цялостна служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на чл.416 от КТ и нормите на ЗАНН, налагащи неговата отмяна.

И АУАН, и НП са изготвени от компетентни органи. Съдържат необходимите реквизити, посочени съответно в чл.42 и чл.57,ал.1 ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя.

От събраните по делото доказателства се установява безспорно, че жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.415,ал.1 от КТ, който се изразява в неизпълнение на принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, като в конкретния случай в самия протокол е посочен срока и реда за обжалване на даденото задължително предписание.

От обективна страна се установи че въззивника, в качеството си на работодател по смисъла на §1,т.1 от ДР на КТ не е изпълнил в определения срок- 26.06.2023г. задължително предписание №7, дадено с протокол, връчен на 07.06.2023г. лично на управителя на „М.м.“ ООД, да изплати в предприятието или по банков път, гарантираното трудово възнаграждение на А.И.З. уговорено трудово възнаграждение за извършена работа през месец май 2020г. в размер на 476,19 лева(чиста сума за получаване), съгласно изискванията на чл.128,т.2 от Кодекса на труда.

Безспорно е, че нарушението е формално, на просто извършване, защото 3 състава му не включва настъпването на определени общественоопасни последици, а е достатъчно самото извършване на Д.ието. Ясно е също, че последното се осъществява чрез бездействие- неизпълнение на задължение, произтичащо от индивидуален административен акт. Самият срок за изпълнение на принудителната административна мярка обаче не е елемент от обективната страна на състава на нарушението по чл.415,ал.1 от КТ(за разлика например от престъплението по чл.293а от НК, за което ВКС приема, че не е продължено- вж. решение №265/27.05.2009г. по н.д. №239 по описа за 2009г. на ВКС, I н.о. и сходно на престъплението по чл.183,ал.1 от НК, състава на което също не включва срок, в който задължението за издръжка да не е било изпълнено и в константната съдебна практика безпротиворечиво се приема, че то е продължено- вж. решение № 300 от 29.05.1992г. на ВС по н.д.

№ 240/92г., I н.о., решение №424/22.12.2014г. по н.д. №1345/2014г. по описа на ВКС, I н.о.). Даденото предписание от Дирекция „Инспекция по труда“Стара Загора представлява принудителна административна мярка, която може да бъде обжалвана на основание чл.405 от КТ по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението ѝ.

Особената важност на своевременното изплащане на трудовото възнаграждение налага и неговата засилена закрила, като първостепенно право на работника или служителя, от страна на държавата. Работодателят не представи никакви доказателства за изпълнение на посоченото задължително предписание.

Обстоятелството, че същия е изпитвал финансови затруднения, не го освобождава от отговорност- арг. от чл.245,ал.2 от КТ и чл.81, ал.2 от ЗЗД.

Задължението по чл.128,т.2 от КТ за заплащане на трудовото възнаграждение е парично, поради което работодателя е бил длъжен да намери подходящ начин(чрез заем, продажба на продукция, а при необходимост- на машини и инвентар, които не са от първостепенна необходимост и др.под.) да осигури средства за изплащане на трудовите възнаграждения, на които неговите работници и служители и техните семейства разчитат за покриване на всекидневните си нужди.

Дадените от Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Стара Загора предписания представляват принудителни административни мерки, чиято цел е предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото 4 законодателство, както и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от него /чл.404,ал.1 от КТ/, а неизпълнението на всяко издадено предписание представлява отделно административно нарушение, независимо от това, че то е обективирано в един и същи протокол от извършена проверка, заедно с други предписания. В случая следва да се отчете, че всяко предписание касае различно нарушение на трудовото законодателство и съответно за неговото изпълнение се предвижда различен срок.

Неплащането на всяко отделно месечно трудово възнаграждение, дължимо на всеки конкретен работник или служител, съставлява и самостоятелно нарушение, за отстраняването на което правилно на работодателя са дадени и отделни задължителни предписания.

Неизпълнението на всяко от тях самостоятелно осъществява състав на нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.

Нормата на чл.18 от ЗАНН изрично предвижда, че когато едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Поради това и спрямо въззивника са издадени множество наказателни постановления, с които той е санкциониран за неплащане на отделните месечни трудови възнаграждения и обезщетения по КТ, дължими на конкретни работници или служители. Щом това следва от самия закон- чл.18 от ЗАНН, то очевидно е, че налагането на множество административни наказания според броя на неплатените в срок трудови възнаграждения, само по себе си, не противоречи на целите, регламентирани пак от същия закон- чл.12 от ЗАНН.

В този смисъл е неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че неплащането на заплата за всеки отделен месец, посочено в една ПАМ, не представлява отделно нарушение, както и самостоятелно основание за ангажиране на отговорност.

Такова е и възражението на адв.Д., че въззивника вече е заплатил дължимото възнаграждение на А.И.З., макар да е сторил това чрез превеждане на съответната сума на съдия-изпълнител, тъй като по делото не бяха представени доказателства работника лично да е получил заплатата си за месец май 2023г..

От субективна страна съдът намира, че в случая се касае за безвиновна отговорност на юридическо лице- работодател, поради което и не може да се 5 обсъжда въпроса за вината му, доколкото същата представлява субективно отношение на нарушителя към извършеното административно нарушение.

Предвид изложеното дотук съдът намира обжалваното наказателно постановление за законосъобразно и правилно, поради което счита, че следва същото да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН в полза на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство във въззивното производство, чийто размер, съгласно чл.63д,ал.5 от ЗАНН и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя на 100 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010г. по тълкувателно дело №5/2009г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представлявания от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, която има качеството на юридическо лице съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63,ал.9, във връзка с чл.63,ал.1,т.5 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24-2300186/ 19.10.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Стара Загора, с което на основание чл.415,ал.1 от КТ на „М.м.“ ООД, с ЕИК 123675940, с адрес по седалище и управление: гр.К., ул.„Б.К.“№7, вх.А, ап.10, в качеството му на работодател, е наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

ОСЪЖДА жалбоподателя „М.м.“ООД, с ЕИК 123675940, с адрес по седалище и управление: гр.К., ул.„Б.К.“№7, вх.А, ап.10, да заплати по сметка на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София оказаната й правна помощ от юрисконсулт в размер на 100 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че същото е 6 изготвено.