Разпореждане № 7834 от 27.09.2024, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 7834 гр. София, 27.09.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-7, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Василев като разгледа докладваното от Светослав Василев Търговско дело № 20241100901093 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Б. П. П., ЕГН ********** и В. П.

П., ЕГН:**********, действащ чрез законния си представител М. Б. А., ЕГН: **********, за признаване за установено по отношение на ответника „М.***“ ЕООД, ЕИК ******* на основание чл. 29, ал . 1, предл. 3 от ЗТРРЮЛНЦ, че вписването на П. П. П. с ЕГН **********, като едноличен собственик на капитала и управител на „М.***“ ЕООД, ЕИК:

*******, извършено въз основа на заявление Образец А4 с вх.№ 20211213150416 в Търговския регистър към Агенция по вписванията, е несъществуващо обстоятелство, както и на веригата от последващи вписвания на обстоятелства с рег.№ 20220117115907 и рег. № 20221212102258.

В исковата молба ищците твърдят, че са част от наследниците по закон на П. Г. П. с ЕГН: **********, който приживе е едноличен собственик на капитала на „М.***“ ЕООД, ЕИК: *******. Наследник по закон е и П. П. П. с ЕГН **********, който единствен от наследниците към момента на смъртта на ЕСК е пълнолетен и който без да уведоми останалите наследници съставя протокол от 03.12.2021г, с който еднолично взема решения: да поеме всички дружествени дяла на починалия собственик на капитала на Дружеството; да продължи дейността на дружеството на основание чл. 157, ал. 1 от ТЗ; да се изплати на останалите наследници на П. Г. П., които не са навършили пълнолетие, полагащият им се имуществен дял по реда на чл. 125. ал. 3 от ТЗ; да се заличи досегашният управител на дружеството П. Г. П.; да впише себе си като управител на дружеството. Според ищците решенията от 03.12.2021 г не са такива по чл. 147, ал. 2 ТЗ, тъй като на недееспособните наследници на починалия ЕСК не е осигурено участие и са взети без тяхното съгласие.

Въпреки това промените са вписани по партидата на дружеството със заявление Образец №4 № 20211213150416, вследствие на което П. П. П. е вписан като ЕКС и управител на дружеството. Въз основа на изложеното се твърди, че извършеното вписване е на несъществуващо обстоятелство, на невзето решение, тъй като дружествените дялове са поети еднолично по решение само на един от наследниците без участието на останалите.

1

Правния си интерес ищците обосновават с правото им при заличаване на вписването съгласно чл. 30 от ЗТРРЮЛНЦ дружеството да бъде прекратено, с което да се открие производство по ликвидация, при приключване на което те биха могли да получат ликвидационен дял от неговото имущество, който би бил на значително по-висока стойност от дружествения дял, който им е изплатен по реда на чл. 125. ал. 3 от ТЗ.

С отговора на исковата молба ответното дружество счита исковете за процесуално недопустими поради липса на правен интерес, евентуално поради наличие на пречката по чл.299 ГПК, поради по-рано постановено и влязло в сила съдебно решение, между същите страни по искове с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ.

Съдът като обсъди доводите на страните намира исковете за процесуално недопустими по следните съображения:

Допустимостта на исковете по чл. 29 ТРРЮЛНЦ е предпоставена от наличие на правен интерес за третото лице от установяване на вписаното несъществуващо обстоятелство по партидата на едно юридическо лице. Правният интерес се извежда от кумулативните твърдения за конкретни негови субективни права, които вписването засяга и от възможността позитивното решение да ги защити.

Накърненото субективно право според ищците е правото им на ликвидационен дял от имуществото на дружеството, като наследници на починалия едноличен собственик на капитала. Вярно е, че с откриване на наследството на починалия ЕСК съгласно чл.129, ал. 1 от ТЗ притежаваните от него дружествени дялове се наследяват от наследниците му по закон, призовани към наследяване, сред които са и ищците, като върху дяловете възниква съпритежание съгласно разпоредбата на чл. 132 ТЗ. Под „дружествен дял“ в тази хипотеза ТЗ разбира съответната на дела в капитала част от чистото имущество на дружеството (чл.

127 ТЗ).

В т. 1 на ТР№1/2020 на ОСТК на ВКС се посочва, че смъртта на ЕСК не е абсолютно, пряко и автоматично действащо прекратително основание за дейността на дружеството, а относително и непряко такова, зависещо едновременно от това да не е предвиден в учредителния акт на дружеството ред за продължаван на дейността, дерогиращ разпоредбата на чл.157 ТЗ, така и наследниците да не са поискали продължаване на дейността му. Следователно, за да получат ликвидационен дял от имуществото на дружеството, следва да се проведе производство по ликвидация на същото, за откриването на което е нужно или решение на наследниците (т.е. по реда на чл. 157, ал. 1 ТЗ да заявят продължаване на дейността му като встъпят в членствените права, които наследените дялове предоставят и като съдружници да вземат решение за отпочване на ликвидацията, с което да определят срок за приключването й, да изберат ликвидатор, да определят възнаграждението му и т.н. – арг от чл. 266, ал. 1 и ал. 2 ТЗ) или да е постановено решение на съда, с което дейността на дружеството да се преустанови и да се открито служебно производство по ликвидация от Агенцията по вписванията (арг. 155, т. 3 ТЗ и т. 1 на ТР№1/2020 на ОСТК на ВКС).

Към момента на вземане на решенията от 03.12.2021 от наследника П. П. П. за 2 продължаване на дейността, респ. към момента на вписването им в ТРРЮЛНЦ № 20211213150416 – 13.12.2021 год., двамата ищци са недееспособни (Б. П. П. е непълнолетен, а В. П. П. е малолетен). При това положение по аргумент от чл.65, ал.1 от ТЗ те не могат да бъдат приети за съдружници в дружеството. След като не могат да бъдат приети за съдружници в ООД, те не могат да вземат участие и в решението за продължаване на дейността му съгласно чл.157, ал. 1 ТЗ. Следователно имат само имуществени права спрямо дружеството, т.е. наследяват единствено правото да получат равностойността на припадащата им се част от дяловете по реда на чл.125, ал. 3 от ТЗ, която с Решение № 186/02.02.2024 г. по т.д. 133/2022 г., СГС,VI-14 с-в им е присъдена.

Следователно дори при успешен за ищците изход от спора по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ и заличаване на основание чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ на вписаните обстоятелства (вписване на съдружници, притежаваните от тях дялове и прехвърляне на дялове, вписване на управител), това няма да доведе до реализиране на твърдения ликвидационен дял. Следователно предявените искове са недопустими, което налага исковата молба да се върне , а производство да се прекрати.;

При тези мотиви, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА исковата молба и прекратява производството на основание чл. 130 ГПК по отношение на т.д. № 1093 по описа за 2024г на СГС, ТО, 7-ми състав.

Разпореждането може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в седмичен срок от връчването на преписа.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3