Решение № 9751 от 31.08.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9751 гр. София, 31.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20211110127121 по описа за 2021 година Производството е образувано по предявен от Р. Д. АТ. срещу /ФИРМА/, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК за установяване на недължимост на сумата от 485,82 лева, представляваща главница и лихва за неплатена питейна вода за имот, находящ се в /АДРЕС/, абонатен номер **********, за което е издадена фактура.

Ищцата Р. Д. АТ. твърди, че не е била в облигационни отношения със /ФИРМА/ и че не е собственик на имот, находящ се в /АДРЕС/, кл. № **********. Оспорва начина и методиката, по които е начислена сумата. Поддържа, че размера на паричната сума по партидата е произволно определен, при това от лице, без пълномощия за това и без изричен отчет на сертифицирано средство за търговско измерване. В условията на евентуалност, сочи, че 1 дружеството претендирало суми, за които била изтекла погасителната давност. Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който искът се оспорва като неоснователен. Изложени са съображения, че титуляр за кл.

№ ********** за адрес: /АДРЕС/ е Р. Д. АТ.. Твърди, че е начислило процесната сума в съответствие с нормативните изисквания, а начинът на формиране на сумата е разяснен на ищцата по нейно искане. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът Р. Д. АТ., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Д., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.

Ответникът /ФИРМА/ редовно призован в съдебно заседание, не се представлява.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени доказателствата заедно и поотделно на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл.124 от ГПК и на основание чл. 154 от ГПК в доказателствена тежест на ответника бе да докаже основанието въз основа на което претендира процесното вземане от ищеца. Установяването 2 на основание предполага ангажиране на доказателства за правопораждащия правото на вземане юридически факт, т.е. фактите, от които то произтича, а в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на вода и водоснабдителни и канализационни услуги (В и К услуги),обема на доставените на ищеца услуги през процесния период, както и че стойността им възлиза именно на спорната сума; при релевирано в хода на процеса възражение за давност от ищеца, в доказателствена тежест на ответника е да докаже основание за спиране/прекъсване течението на давностния срок.

Изслушаната по делото съдебно счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена, установява, че процесната сума касае, натрупани и начислени по партидата на клиентски номер ********** в имот, находящ се в /АДРЕС/ суми за ВиК услуги, за периода от 16.10.2015г. до 09.04.2021г., като вещото лице е посочило, че за периода от 16.10.2015г. до 09.08.2017г. задължението е за 0,04 лева остатък от лихва, тъй като не е начислявана консумация на вода. Вещото лице е посочило, че в имота има монтиран водомер № 1235511, но консумираната вода е начислявана служебно поради неосигурен достъп до имота, като реалните данни са снети от самоотчети на абоната и общото изразходвано количество вода е 281,64 м2. При направената разбивка, вещото лице е посочило, че за 3 периода от 16.10.2015г. до 11.03.2016г. консумираната в имота вода е изчислявана служебно, но на 11.03.2016г. е извършен реален отчет, като количеството вода е коригирано и дължимата сума от 7,75 лева е платена на 19.04.2016г. Впоследствие за периода от 12.05.2016г. до 09.08.2017г. не са начислявани суми за студена вода. За периода от 12.09.2017г. до 09.04.2021г. по партидата е начислявана сума за вода служебно, но са извършвани реални отчети на дати: 12.09.2017г.; 12.03.2018г.;

11.09.2018г.; 12.03.2019г.; 11.06.2019г.; 11.09.2019г. и на 09.06.2020г. След реалните отчети ответното дружество е издавало последваща фактура, в която с минусови стойности са отразени разликите, начислени в повече и е извършено изравняване. За периода от 06.09.2019г. до 03.04.2020г. е издаден КИ № 0097743628/09.06.2020г. с отрицателна стойност. Начислените по партидата суми са в размер на 489,64 лева за главница, за периода от 16.10.2015г. до 09.04.2021г.

Законът изрично урежда кои лица са потребители на В и К услуги. Според § 1, ал.1, т.2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. дв. бр.18 от 25.02.2005г.), потребители на водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги по чл.1, ал.1 от закона са юридически или физически лица собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Аналогична е разпоредбата и на чл.3, ал.1 Наредба № 4 от 14.09.2004г. за 4 условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Както бе посочено по-горе ищецът оспорва да е в договорни отношения с ответника по доставка на ВиК услуги, оспорва и количеството доставена вода, както и размера на нейната цена, и прави правопогасяващо възражение за давност. Съдът намира, че единствено представеното и прието по делото заявление за откриване на партида от ищцата от 13.07.2015г. и информационен лист не установяват, че между страните е налице валидно сключено договорно правоотношение по доставка на ВиК услуги. По делото не е представен документ за собственост, нито справка от АВ-ИР, от които може да се заключи, че ищцата е собственик или вещен ползвател на имота.

Съгласно чл. 8 от Наредба № 4 получаването на ВиК услуги се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган, които Общи условия се публикуват в един централен и местен ежедневник и на интернет - страница на оператора, влизат в сила един месец след публикуването им, но потребителят има право в 30 - дневен срок от влизането им в сила да предложи специални условия, които ще обвързват 5 страните, ако операторът ги приеме, а при неприемането им - важат Общите условия.

Съгласно чл. 11 от Наредба № 4 потребителят следва да монтира за своя сметка водомери в имота си и да отговаря за проверка, поддръжка и ремонт на същите.

Съгласно разпоредбите на чл. 30 и чл. 32 от Наредба № 4 и чл. 20 и 23 от ОУ изразходваното количество вода и ВиК услугите се определят по показания на водомерите, за отчитането на което при сгради етажна собственост се обявява дата от оператора поне три работни дни преди отчитането и за данни по показанията на водомерите потребителите полагат подпис в карнет, като последното не касае настоящия случай. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера съгласно чл. 35, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 4 длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел, като разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1, 0 m/s, за периода до предишен реален отчет. При неизправен водомер или при липса на водомер съгласно чл.

39, ал. 5, вр. с чл. 35 от Наредба № 4 месечното потребление е по 6 куб. м. вода за топлофицирано жилище и по 5 куб. м. за нетоплофицирано жилище за всеки обитател, които съгласно чл. 39, ал. 6 от Наредба № 4 се завишават с по 1 6 куб. м. на тримесечие за всеки обитател при сграда етажна собственост.

Клаузата на чл. 22, ал. 1 ОУ регламентира задължението на потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на "В и К" оператора за извършване на отчети на индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед определяне на точното количество изразходвана питейна вода. В случай на неосигуряване на представител на потребителя отчетът се подписва от свидетел (чл. 21, ал. 4, изр. 2 ОУ).

При невъзможност за отчитане на водомера поради отсъствие на потребителя или негов представител и липсата на друга инициирана от потребителя уговорка за посещение на длъжностно лице в удобно и за двете страни време, се счита, че е налице отказ за осигуряване на достъп, който се удостоверява с протокол, подписан от длъжностното лице на оператора и от поне един свидетел (чл. 22, ал. 4 ОУ). В този случай поради липса на възможност за извършване на реален отчет, операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл. 46 ОУ – по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1м/с.

От изготвената ССчЕ се установява, че ответникът е начислявал през по-голяма част от процесния период, 7 служебно суми за консумирана вода на база, като същевременно не са ангажирани доказателства нито за неосигуряване на достъп до имота за реален отчет, нито за извършените реални отчети /липсват представени, вкл. на вещото лице, т. нар. Т. карнети/. Остана неизяснено обстоятелството, защо след като в периода от 12.09.2017г. до 09.06.2020г. са извършвани реални отчети са начислявани суми за ВиК услуги служебно. Разпоредбата на чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи допуска начисляването на изразходвано количество вода на база в имота, само по изключение за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, а в имота не е спорно, че е наличен водомер. По делото липсват твърдения, а и доказателства за наличието на такива обстоятелства.

Изготвената и приета по делото ССчЕ също е работила само по счетоводни справки и фактури, едностранно съставени и предоставени от ищцовото дружество, като е установила, че в целия исков период в имота е начислявано количество вода на база, като междувременно са извършвани и реални отчети на водомера. По делото, ищецът не е представил протоколи /ако такива са съставяни/, подписани от длъжностното лице на оператора и от поне един свидетел, съгл. чл. 22, ал. 4 ОУ за неосигурения достъп до имота за реален отчет. Видно от 8 приетото по делото заключение на изслушаната ССчЕ, която съдът кредитира изцяло, сумата, която ищеца претендира за плащане от ответника, е формирана основно в периода от 16.10.2015 г. до 09.04.2021 г., като не се представиха твърдените и посочени в отговора на исковата молба и в писмо от ответника до ищцата данни за представени самоотчети от собственика на имота, въз основа на които е издадена и фактура №

0091579602/11.09.2019г., посочена в писмото, като тези показания са пренесени и във фактурата, представена от ищцата и приета по делото с № 0104696479/09.04.2021г.

Горекоментираната нормативна уредба задължава ответника да докаже положителните факти на които основава и изисква за заплащане от ищеца вземането, тоест той следваше да докаже и при направеното изрично оспорване от страна на ищеца, реално доставеното количество вода в имота. Такова доказване не беше проведено от ответника.

По гореизложеното съдът намира иска за доказан и като такъв следва да бъде уважен.

При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. На ищеца следва да бъде присъдена заплатената от него държавна такса в производството в размер на 50,00 лева.

На процесуалния представител на ищеца – адвокат К.П. Г. от САК с личен номер **********, с адрес на упражняване 9 на дейността в /АДРЕС/, следва да бъде присъдено възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от ЗАдв., като се установява, че между страните е сключен договор за правна защита и съдействие в тази хипотеза. Така на основание чл. 38, ал.1,т.2 от ЗАдв. вр. чл. 7, ал.2,т.1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения на адвокат Г. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева.