Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7925 от 04.05.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 56895/2024
Вид
Решение № 7925
Подписан
04.05.2025
Състав
Виктория Марианова Станиславова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 7925 гр. София, 04.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктория М. СтаниС.а при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. СтаниС.а Гражданско дело № 20241110156895 по описа за 2024 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба вх. № ................... г. на В. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С.......................... срещу „..............“ ООД, ЕИК .................. със седалище и адрес на управление: гр. С................ с която са предявени обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата от сключения между страните Индивидуален договор за потребителски кредит № .............11.12.2023 г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, кумулативно съединени с частичен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 65,65 лева /съобразно изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, допуснато с протоколно определение от 12.03.2025 г./, представляваща недължимо платена сума по нищожната клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане по Индивидуален договор за потребителски кредит № .............11.12.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 18.04.2024 г., до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 11.12.2023 г. между страните е бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит от разстояние, по силата на който „..............“ ЕООД – като заемодател, е поел задължение да предостави на В. С. С. – като заемополучател, заемна сума в размер на 350,00 лева за срок от 15 дни. Съгласно уговореното в договора договорната лихва възлизала на 39 %, а ГПР – на 48,05 %. На заемополучателя била начислена и такса за експресно разглеждане в размер на 65,65 лева, така общата сума за връщане, включваща главница, лихва и такса за експресно разглеждане, възлизала на 421,34 лева. Ищецът твърди, че е погасил изцяло начислената му сума.

Навежда съображения за нищожност на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за разглеждане на искането за кредит поради противоречието й с изискванията на чл. 11 и чл.

19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 10а, ал. 1 ЗПК, и като накърняваща добрите нрави. Моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски.

1

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът признава, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № .............11.12.2023 г. със соченото в исковата молба съдържание. Признава още и извършеното от ищеца плащане на сумата в размер на 421,50 лева, с което са погасени в цялост сумите за главница, лихва и такса за разглеждане на кредита от 11.12.2023 г. Твърди, че с плащане от 18.04.2024 г. „..............“ ЕООД е възстановил на ищеца сумата в общ размер на 122,52 лева – надвнесени суми по 5 броя договори за кредит, сред които и процесният.

Поддържа, че с извършеното плащане на ищеца е възстановена в цялост платената от него сума за такса за експресно разглеждане на кредита, с оглед на което счита, че за ищеца липсва правен интерес от воденото производство и моли за неговото прекратяване Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С проекта на доклад, обективиран в Определение № 3838/23.01.2025 г., и обявен за окончателен в проведеното на 12.03.2025 г. открито съдебно заседание при липса на възражения на страните, Софийски районен съд е отделил, на основание чл. 146, ал. 1, т.

4 и т. 5 ГПК, като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1./ между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит № .............11.12.2023 г. с посоченото в исковата молба съдържание; 2./ заемодателят е предал на заемополучателя сумата в размер на 350,00 лева; 3./ заемополучателят е извършил плащане в полза на заемодателя в размер на 421,50 лева, с което е погасил в цялост задълженията по договора за кредит.

По делото е представен и приет като писмено доказателство Индивидуален договор за потребителски кредит № .............11.12.2023 г., сключен между „..............“ ЕООД – като ..............р, и В. С. С. – като ..............получател, по силата на който ..............рът е поел задължение да предостави на ..............получателя потребителски кредит в размер на сумата от 350,00 лева, срещу насрещно задължение на заемателя да върне предоставената му сума в срок до 26.12.2023 г., заедно с възнаградителна лихва при фиксиран лихвен процент в размер на 39 % и годишен процент на разходите от 48,05 %, като общата сума, дължима за връщане от заемателя към датата на сключване на договора възлиза на 421,34 лева, в т. ч. и 65,65 лева – такса експресно разглеждане.

В Раздел от договора за кредит, наименуван „Такса за експресно разглеждане“, е посочено, че индивидуално договорена и приета за разумна от страните е такса за предоставяне на допълнителна, незадължителна услуга, по искане на ..............получателя, за експресно разглеждане от ..............ра на искането за отпускане на кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на ..............получателя в срок до 20 минути от постъпването му при ..............ра, ако искането е постъпило в работен ден от 09.00 часа до 18.00 часа. Ако е постъпило след този срок, искането за кредит се разглежда с приоритет в първия следващ работен ден.

Съгласно т. 2.1. от договора ..............рът се задължава да даде отговор на ..............получателя дали искането за отпускане на кредит е одобрено в срок от 20 работни дни, считано от получаването му, като се свърже с ..............получателя и му даде изричен отговор, а ако 20-ият календарен ден се пада в неработен ден, отговорът трябва да бъде даден в първия следващ работен ден. Според т. 2.2. ..............рът дава право на ..............получателя изрично да заяви получаването на допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на кандидатури за кредит, която гарантира получаването на отговор до 20 минути от изпращането на искането за кредит, като услугата се предоставя изцяло и без забавяне веднага след получаването на искането за отпускане на кредит.

Съгласно т. 2.3. в случай когато искането за отпускане на кредит постъпи извън 2 официалното работно време на ..............ра /преди 09:00 ч. и след 18:00 ч./, в неработен ден или на официален празник, се допуска забавяне в обработката извън посочените 20 минути, но при всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и ускорена процедура за отговор на такива кандидатури в срок до 1 час от началото на първия следващ работен ден. Според т. 2.4. ..............рът не отговаря за забавяния, възникнали поради технически проблеми или по вина на ..............получателя /например при изключен мобилен телефон/, като ..............рът се задължава да изпълни услугата веднага, когато това стане възможно. В т. 2.5. е уговорено, че за допълнителната незадължителна услуга за експресно разглеждане на искането за кредит ..............получателят дължи такса за експресно разглеждане, като общата дължима сума за допълнителната незадължителна услуга е видима на сайта на ..............ра и е описана в условията и параметрите на договора за кредит. Съгласно т. 2.6. таксата за експресно разглеждане на кандидатури по т. 2.5. се дължи от ..............получателя само в случаите, когато кредитът бъде одобрен, и не се дължи, ако искането за отпускане на кредит бъде отхвърлено. В т. 2.7. е посочено, че допълнителната услуга за експресна обработка не е задължително условие за получаване на кредит и не повишава шансовете на ..............получателя да получи кредит.

Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора за кредит, след като ..............получателят потвърди сключването на договора посредством въвеждане на уникалния код, изпратен му със СМС от ..............ра, ..............рът незабавно превежда сумата по кредита по лична банкова сметка на ..............получателя, а в случай че ..............получателят е заявил получаване на сумата на ръка, в момента на потвърждаването на договора кредитиполучателят може да получи заемната сума в офис на ............

Съгласно чл. 3 от договора връщането на дължимите суми по договора ще се извърши по един от следните начини: 3.1. – по посочена банкова сметка на ..............ра, 3.2. – чрез системата на ............с посочен КИН.

Съгласно чл. 4 от договора всички плащания се считат за извършени от момента на получаването им, или от момента на превеждането на сумата по посочената банкова сметка /на ..............ра по арг. от чл. 3/.

По делото е представено и прието Приложение № 1 към договора за кредит, в което е обективиран Погасителен план към него. Видно от последния, погасителната вноска е само една – в размер на сумата от 421,34 лева, платима на 26.12.2023 г., и в нея се включват 350,00 лева – главница, 5,69 лева – лихва, и 65,65 лева – такса експресно разглеждане.

По делото са отделени като безспорни обстоятелствата, че ..............рът е предал на ..............получателя сумата в размер на 350,00 лева, както и че ..............получателят е извършил плащане в полза на ..............ра в размер на 421,50 лева, с което е погасил в цялост задълженията по договора за кредит – което обстоятелство се установява и от приетата по делото Разписка № ......../14.12.2023 г.

По делото е изслушано и прието без възражения на страните в срок по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК заключението на вещото лице В. П. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, което преценено по реда на чл. 202 ГПК съдът кредитира като компетентно и обективно. От последното се изяснява, че в системата на „.........“ се откриват данни за извършен паричен превод със системен код в epay.bg №

2000000406503258/18.04.2024 г. в размер на 121,09 лева с наредител „..............“ ЕООД, в полза на В. С. С.. Към момента на изготвяне на ССчЕ /04.04.2025 г./ паричният превод все още не е изплатен.

По делото е представена имейл кореспонденция, видно от която с имейл от 18.04.2024 г., 19:29 часа, изпратен до потребител с имейл ................. /посочен като електронна поща на ..............получателя в процесния договор за кредит/, „..............“ ЕООД е уведомило адресата 3 на съобщението, че по сметката му в ........... са били преведени надвнесени суми по 27 договора за кредит, сред които и договор № 0L00088450.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени за разглеждане при условията на обективно евентуално съединяване искове с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. с ал. 1 и ал. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата от сключения между страните Индивидуален договор за потребителски кредит № .............11.12.2023 г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, кумулативно съединени с частичен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 65,65 лева /съобразно изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, допуснато с протоколно определение от 12.03.2025 г./, представляваща недължимо платена сума по нищожната клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане по Индивидуален договор за потребителски кредит № .............11.12.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 18.04.2024 г., до окончателното плащане.

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 ЗЗД

В разглеждания случай ищецът релевира различни основания за нищожност на клауза от процесния договор за потребителски кредит. Съгласно практиката на ВКС, която настоящият състав споделя, когато е предявен иск за прогласяване недействителността на сделка, а в обстоятелствената част на исковата молба са заявени повече от едно от законовите основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с множество обективно съединени искове – при един петитум ищецът е заявил множество основания за прогласяване недействителността на сделката. С оглед на основанията на всеки един от исковете, същите следва да се разгледат при условията на евентуалност в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание – от най-тежкото към най-лекото / в този смисъл Решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г. по описа на ВКС, III г. о./.