Решение № 541 от 17.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 541 гр. ***, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. Й. при участието на секретаря АНИ Д. КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. Й. Административно наказателно дело № 20241110218277 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. П. Д. ЕГН – ********** с адрес гр.***, ул.“*** *** ***“ № 8, ет. 2, срещу Наказателно постановление /НП/ № 244332-030070 от 11.12.2024 г., издадено от Началник група в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена „глоба“ в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде изцяло отменено като неправилно и незаконосъобразно. Същият оспорва фактическите констатации в акта и наказателното постановление като твърди, че не е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта си, не е отказвал проверка с техническо средство – дрегер, както и даването на кръвна проба за медицинско изследване.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява. За него се явява надлежно упълномощен процесуален представител, който пледира за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно. На първо място се оспорва правомощието на служителите на МВР да спират водачи на МПС и да извършват рутинни проверки по тяхно усмотрение. На следващо място се сочи, че е налице противоречие между АУАН, в който е вписано, че отказът на лицето е обективиран в 02.39 часа и талона за медицинско изследване, който е издаден в 03.30 часа. Съгласно протокола за медицинско изследване жалбоподателят е имал адекватно поведение, запазена координация, ясно съзнание, ритмично движение на очите и активен словесен контакт. Отделно от това резултатът от кръвната проба е отчел минимална 1 концентрация от 0,11 промила алкохол.

Въззиваемата страна - редовно призована за съдебно заседание, чрез свой процесуален представител моли жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение, серия GA, № 1386300 от 28.11.2024 г., съставен от В. Г. Д. на длъжност мл.автоконтрольор при ОПП - СДВР е установено, че на същата дата /28.11.2024 г./, около 02:35 часа в гр.*** по бул.“Овча Купел” с посока на движение от бул.”Цар Борис III” към ул.”Колуман”, жалб. Д. П. Д. управлявала лек автомобил „***” с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД. На кръстовището с ул. „Костур“ жалб.Д. била спряна от служители на ОПП –СДВР за проверка, като същата отказала да бъде изпробвана за употреба на алкохол с техническо средство „АлкотестДрегер 7510“ с фабричен № ARPM-0384 в 02.39 часа. На лицето е бил издаден талон за медицинско изследване с № 292501 за ***“-гр.***.

В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП. АУАН бил връчен на санкционираното лице на датата на съставянето му. Препис от талона за изследване бил връчен на жалбоподателката на същата дата в 03.30 часа. Изрично в талона било отбелязано, че лицето следва да се яви в ***“ – гр.*** за медицинско изследване до 40 минути от връчването му. Жалб. Д. Д. посетила ***“ – гр.*** на същата дата в 05.30 часа, където дала кръвна проба за медицинско изследване. Съгласно изготвения протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 832/28.11.2024 г. в изпратените за изследване проби кръв, взети от лицето Д. П. Д., се доказва наличието на етилов алкохол в количество от 0,11 промила.

Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното НП № 244332-030070 от 11.12.2024 г., издадено от Началник група в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. В НП допълнително е отразено, че с протокол за химическо изследване № 832/28.11.2024 г., е установено наличие на алкохол с концентрация от 0,11 промила на хиляда, както и че лицето е закъсняло, тъй като не е спазило времето за явяване, дадено в талона за медицинско изследване.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства - показанията на свидетелите В. Г. Д. и Н. Л. Л., както и от писмените доказателства, 2 приобщени по реда на чл.283 от НПК.

При така установената фактическа обстановка съдът намира за установено от правно страна следното:

Във връзка с процесуалната законосъобразност на НП, съдът намира следното: На първо място двата основни за производството акта – АУАН и НП са съставени от компетентни за това органи, което е изводимо от приложените по делото копия на заповеди, както следва № 8121к-12547/12.09.2024 г. и № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. Процесните АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Съдът констатира, че същите съдържат всички нормативно установени реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Досежно описанието на нарушението в двата акта, съдът намира, че както актосъставителят, така и административно наказващият орган са дали достатъчно ясно описание на нарушението, като са вписали обстоятелствата по начин, който недвусмислено сочи на обективиран отказ от страна на санкционираното лице да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол. Отделно от това, правната квалификация, която е дадена в АУАН и НП съответства напълно на посочените в обстоятелствената част факти и е формулирана по достатъчно ясен начин, който позволява на жалб. Д. да разбере за какво нарушение е ангажирана отговорността й. С оглед изложеното, съдът намира, че АУАН и НП са процесуално законосъобразни, а възражението на жалбоподателя в тази насока за неоснователно.

Съгласно нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв. Изключение от посоченото правило не е предвидено за нито една категория водачи.

Съдът намира, че от показанията на свидетелите Н. Л. Л. и В. Г. Д., както и от приложените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че жалб. Д. П. Д. е извършила нарушение на разпоредбата на чл.

174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП, а именно, че същата като водач на моторно превозно средство е отказала да й бъде извършена проверка с техническо средство „Алкотест-Дрегер 7510“ с фабричен № ARPM-0384 за установяване употребата на алкохол. Относно главния факт на доказване, съгласно вмененото на жалбоподателя нарушение – управлението на МПС, показанията на посочените свидетели и приобщените по делото писмени доказателства, са еднопосочни, взаимно допълващи се, последователни, логични и непротиворечиви. Това обстоятелство не се оспорва и от жалб. Д., доколкото същата навежда доводи за допуснати процесуални нарушения в хода на 3 административнонаказателното производство и заявява в жалбата си, че не е отказала да й бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Л. и Д., доколкото същите пресъздават пред съда непосредствените си възприятия по един логичен, последователен и категоричен начин. Свид. Л. в детайли описва какъв е бил поводът за извършване на проверка на жалбоподателя, както и поведението на жалб. Д., която е споделила, че е употребила минимално количество вино и е попитала дали има възможност да не се изпробва. Свид. Л. съобщава, че същата е отказала теста, въз основа на което й е бил издаден талон за медицинско изследване за ***“. Въпреки, че свид. Л. заявява, че не си спомня дали Д. е правила опити да бъде изпробвана за употреба на алкохол с техническото средство, тази празнота в неговите показания е преодоляна чрез анализ на показанията на неговия колега – свид. Д., който съобщава, че жалб.

Д. е лъхала на алкохол, когато е била спряна за проверка и след като й е било предоставено техническо средство, с което да бъде изпробвана, същата е направила многократни неуспешни опити, след което са й издали талона за медицинско изследване. В тази връзка следва да се отбележи, че нормата чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.) регламентира, че при извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве, а неизпълнението на това задължение, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава. По делото няма данни за наличието на медицински или други причини от обективен характер, които да обосноват невъзможността на жалб. Д. да даде проба за алкохол с техническото средство – дрегер. Отделно от това, в показанията на свид. Л. се съдържат данни за това, че жалб. Д. е отказала да й бъде извършена проба за употреба на алкохол с алкотест дрегер.

По делото е представена също така справка за това, че техническото средство, с което жалб. Д. е била поканена да се тества, е преминало последваща техническа проверка и към момента на извършване на проверката е било в техническа годност. Горното изключва невъзможността жалб.Д. да даде проба, поради техническа неизправност на дрегера.

Въпреки че за съставомерността на деянието е ирелевантно дали жалбоподателката се е явила да даде кръв впоследствие или не, съдът намира за необходимо да отбележи и това, че след като й е бил издаден талон за медицинско изследване, Д. не се е явила навреме в медицинското заведение, за да й бъде взета кръвна проба. Видно от протокола за медицинско изследване на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или 4 техни аналози, пробата на лицето е взета в 05:30 ч. на 28.11.2024 г., въпреки, че последният момент, в който е следвало да се яви за вземане на проба (видно от издадения талон) е бил 04.10 ч. на същата дата и следователно е налице значително закъснение от един час и двадесет минути. Ирелевантно е обстоятелството дали на жалб. Д. е било предложено да бъде изпробвана с доказателствен анализатор, тъй като тя е санкционирана за това, че е отказала да бъде изпробвана с техническо средство. Неотносимо се явява и обстоятелството, че към 05:30 ч. на 28.11.2024 г., жалб. Д. е имала концентрация на алкохол в кръвта – 0,11 промила на хиляда и адекватно поведение, тъй като същата е санкционирана за отказ от изпробване с техническо средство в часа на нейното спиране и проверка, а именно около 02:35 часа на 28.11.2024 г.

Предвид изложеното съдът приема, че с поведението си на процесната дата, час и място, жалб. Д. е осъществила от обективна страна състава на административното нарушение, за което е ангажирана отговорността й. От субективна страна, съдът намира, че жалб. Д. е извършила деянието виновно – с пряк умисъл, за наличието на който се съди от цялостното й поведение.