Решение № 302 от 23.06.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Пазарджик, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Т.ова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20255200501016 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №988 постановено на 30.07.2025г. по гр.дело № 4210 по описа на Районен съд Пазарджик за 2024г. предявените от Т. Г. Х., с ЕГН ********** от гр. ***** против Д. Г. Ш., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***** искове за осъждане ответницата да заплати на ищеца сумата от 2630 лева - главница, представляваща 1/2 от общата стойност на сторените разноски в размер на 5260 лева за премахване на сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед РД-18 97/28.10.2008 г. на изп. директор на АГКК в изпълнение на Заповед № 1198/16.06.2020 г. на кмета на Община Пазарджик, платени от ищеца за възнаграждение по сключен договор с трето лице, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 08.10.2024 г. до окончателното заплащане, както и сумата от 1285 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 20.06.2020 г. до 07.10.2024 г. са отхвърлени 1 като неоснователни.

Присъдени са съдебни разноски.

С въззивна жалба ищецът в първоинстанционното производство обжалва решението с твърдения, че същото е неправилно – постановено при съществено нарушение на материалния закон, и е необосновано.

Въззивникът твърди, че неправилно първоинстанционният съд в противоречие с принципите на процесуалния закон е обосновал решението си ,игнорирайки безспорни по делото доказателства и е приел, че не е сключен договор за разрушаване на постройката, не е платено възнаграждението по договора , и вследствие на което не е възникнало задължението на съсобственика да заплати припадащия му се дял в размер на половината от разноските. Искането е решението да бъде отменено като неправилно, а въззивният съд реши спора по същество като уважи исковата претенция.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба с изложени съображения за нейната неоснователност. Искането е решението като правилно да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване на първоинстанционният съдебен акт.

Окръжен съд Пазарджик, съобрази следното :

В първоинстанционното производство не се спори, че страните по спора са съсобственици при равни права от по ½ ид. ч. по отношение на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Пазарджик и построената в него масивна жилищна сграда. От събраните по делото доказателства, включително и от заключението на СТЕ се установява по несъмнен начин, че страните са съсобственици в квоти: по 1/2 ид. ч. и от пристройка, представляваща сграда с идентификатор *** по КККР на 2 гр. Пазарджик, одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, съгласно представената на л. 6 от делото в РС скица № 15-167639 20.03.2018г.

Изцяло несъстоятелни са твърденията изложени в отговора на въззивната жалба, че съсобствеността в тази постройка не е доказана, тъй като на първо място тези твърдения се опровергават от ангажираните по делото доказателства, а и предвид обстоятелството, че този въпрос не е въведен като предмет на разглеждане с въззивна жалба във въззивното производство.

Не се спори между страните на следващо място, че със Заповед на кмета на Община Пазарджик на основание чл. 195, ал. 6 от ЗУТ на собствениците на пристройката – страните по делото, е наредено същата да бъде премахната в срок до 30.08.2020 г. Това се е наложило поради състоянието на пристройката, тъй като при проверка на място комисията е констатирала, че покривната плоча на пристройката е амортизирана, частично компроментирана , с хоризонтални пукнатини във всички зидове под плочата. Съгласно чл. 196, ал. 3 от ЗУТ строежите се поправят, заздравяват или премахват от собствениците за тяхна сметка в срок, определен в заповедта на кмета на общината по чл. 195, ал. 4, 5 или 6 . Установи се по делото, както от свидетелските показания, така и от заключението на СТЕ, че процесната пристройка е изцяло премахната.

Тази фактическа обстановка е установена от първоинстанционния съд. Не се спори във въззивното производство, и след като съобрази, че районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, настоящият въззивен състав, изцяло споделя така установената фактическа обстановка.

За да отхвърли обаче ,претенцията по чл. 61,ал.2 от ЗЗД , първоинстанционният съд е приел, че не е налице последната 3 предпоставка от фактическия състав на правната норма, а именно: ищецът не е доказал, че е заплатил сумата в размер на 5260 лева – възнаграждение за премахване на постройката. Този извод на първоинстанционния съд е неправилен, тъй като е в противоречие със събраните по делото доказателства.

От приложения по делото протокол за извършени услуги от 19.06.2020г. ; разписка от 19.06.2020г. и декларация от 19.03.202г., настоящият съдебен състав прави непротиворечивия извод, че ищецът реално е заплатил сумата в размер на 5 260 лева за събаряне на сградата и разчистване на отпадъците. Посочените писмени доказателства не са оспорени по надлежния процесуален ред, поради което съдът е длъжен да се съобрази с тяхната доказателствена сила.

Ето защо, съдът приема, че искът е основателен, тъй като е доказан и ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца припадащата й се част от разходите за премахване на съсобствената постройка в размер на 1 344,70 евро. Основателна е и претенцията за обезщетение за забава, но за периода от момента на поканата – 19.08.2022г. до предявяване на исковата претенцията - 06.10.2024г. Задължението по чл.61,ал.2 от ЗЗД възниква с настъпване на основанието, но става изискуемо едва когато кредиторът поиска плащане. Ето защо, претенцията е основателна за сумата в размер на 361,43 евро и за периода от 19.08.2022г. до 06.10.2024г., като за разликата над този размер до претендирания такъв от 657 евро за периода от 20.06.2020г. до 07.10.2024г. претенцията е неоснователна.

По изложените съображения решението като неправилно следва да бъде отменено, а исковите претенции уважени в посочените размери. Решението в частта, с която искът по чл.86 от ЗЗД – за сумата в размер над 361,43 евро до претендираните 657 евро за периода от 20.06.2020г. до 07.10.2024г. е отхвърлен, като правилно, макар и по други съображения, следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора в полза на въззивника следва да се 4 присъдят сторените от него разноски в размер на 981,39 евро – съобразно списъци по чл.80 от ГПК.

Воден от горното,Пазарджишкият окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №988 постановено на 30.07.2025г. по гр.дело № 4210 по описа на Районен съд Пазарджик за 2024г., вместо което постановява:

ОСЪЖДА Д. Г. Ш., с ЕГН **********, от гр. ***** да заплати на Т. Г. Х., с ЕГН ********** от гр. ***** сумата в размер на 1 344,70 / хиляда триста четиридесет и четири и 0,70 / евро- представляваща половината от стойността на разноските заплатени от Т. Х. за премахване на съсобствена сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед РД-18 97/28.10.2008 г. на изп. директор на АГКК в изпълнение на Заповед № 1198/16.06.2020 г. на кмета на Община Пазарджик, - на основание чл.61,ал.2 от ЗЗД, ведно със законната лихва считано от датата от датата на завеждане на исковата молба - 07.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата; да заплати сумата в размер на 361,43 / триста шестдесет и едно и 0,43/ евро – представляваща обезщетение за забава на сумата от 1344,70 евро за периода от 19.08.2022г. до 06.10.2024г.,както и да заплати сумата в размер на 981,39 / деветстотин осемдесет и един и 0,39/ евро –представляваща сторени съдебни разноски .

ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която е отхвърлен като неоснователен иска за обезщетение за забава за разликата над размера от 361,43 евро до претендирания размер от 657 евро за периода от 20.06.2020г. до 07.10.2024г.

На осн. чл.280, ал.3 касационно обжалване. от ГПК решението не подлежи на

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Пазарджик, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Т.ова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20255200501016 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №988 постановено на 30.07.2025г. по гр.дело № 4210 по описа на Районен съд Пазарджик за 2024г. предявените от Т. Г. Х., с ЕГН ********** от гр. ***** против Д. Г. Ш., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***** искове за осъждане ответницата да заплати на ищеца сумата от 2630 лева - главница, представляваща 1/2 от общата стойност на сторените разноски в размер на 5260 лева за премахване на сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед РД-18 97/28.10.2008 г. на изп. директор на АГКК в изпълнение на Заповед № 1198/16.06.2020 г. на кмета на Община Пазарджик, платени от ищеца за възнаграждение по сключен договор с трето лице, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 08.10.2024 г. до окончателното заплащане, както и сумата от 1285 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 20.06.2020 г. до 07.10.2024 г. са отхвърлени 1 като неоснователни.

Присъдени са съдебни разноски.

С въззивна жалба ищецът в първоинстанционното производство обжалва решението с твърдения, че същото е неправилно – постановено при съществено нарушение на материалния закон, и е необосновано.

Въззивникът твърди, че неправилно първоинстанционният съд в противоречие с принципите на процесуалния закон е обосновал решението си ,игнорирайки безспорни по делото доказателства и е приел, че не е сключен договор за разрушаване на постройката, не е платено възнаграждението по договора , и вследствие на което не е възникнало задължението на съсобственика да заплати припадащия му се дял в размер на половината от разноските. Искането е решението да бъде отменено като неправилно, а въззивният съд реши спора по същество като уважи исковата претенция.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба с изложени съображения за нейната неоснователност. Искането е решението като правилно да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване на първоинстанционният съдебен акт.

Окръжен съд Пазарджик, съобрази следното :

В първоинстанционното производство не се спори, че страните по спора са съсобственици при равни права от по ½ ид. ч. по отношение на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Пазарджик и построената в него масивна жилищна сграда. От събраните по делото доказателства, включително и от заключението на СТЕ се установява по несъмнен начин, че страните са съсобственици в квоти: по 1/2 ид. ч. и от пристройка, представляваща сграда с идентификатор *** по КККР на 2 гр. Пазарджик, одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, съгласно представената на л. 6 от делото в РС скица № 15-167639 20.03.2018г.

Изцяло несъстоятелни са твърденията изложени в отговора на въззивната жалба, че съсобствеността в тази постройка не е доказана, тъй като на първо място тези твърдения се опровергават от ангажираните по делото доказателства, а и предвид обстоятелството, че този въпрос не е въведен като предмет на разглеждане с въззивна жалба във въззивното производство.