Решение № 321 от 04.12.2017, Районен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н

И Е

№ 321

04.12.2017 г. град Хасково

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Осми наказателен състав, на осми ноември две хиляди и седемнадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

Съдия:Гроздан Грозев секретар: Веселина Красева

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията

АНД № 1050 по описа на

Районен съд - Хасково за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Ш.О.А. *** срещу Наказателно постановление № 6100 от 09.08.2017 г. на Директора на РДГ - Кърджали, с което на жалбоподателя е наложено, за извършено нарушение на чл.

213, ал. 1, т. 1 и чл.207 от Закона за горите, административно наказание „Глоба” в размер на 1250 лева на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, като се излагат съображения, най – вече във връзка с предмета на нарушение и количеството, вида и произхода на съхраняваните дърва за огрев. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.

Административнонаказващият орган - Директорът на РДГ - Кърджали, редовно призован не изпращат представител. В писмено становище излагат съображения за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД, за да се произнесе по основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 31.08.2016 г. свидетелите М.С.А. и Е.Р.Х. и двамата на длъжност „горски инспектор” в РДГ – Кърджали, заедно с колегата си А.Е.Ч., също на длъжност „горски инспектор“ в РДГ – Кърджали извършили проверка в дома на жалбоподателя Ш.О.А. ***.

В хода проверката било констатирано, че в двора на къщата са съхранявани дърва за огрев. След измерване с ролетка, общото установеното количество било 59.20 пр.куб. м. От тях 37.90 пр.куб. м. дърва за огрев и 16 пр.куб. м. вършина от дъб, които не били маркирани с контролна горска, произдводствена или общинска марка. Констатираното количество дървесина - 37.90 пр.куб. м. дърва за огрев и 16 пр.куб. м. вършина от дъб, била оставени с разписка за отговорно пазене - № 017196 от дата 31.08.201г. на съхранение в дома на жалбоподателя. Освен горните дърва за огрев били установени и ритловици от бял бор с дължина 124 линейни метра – 0.62 пр.куб.м. и съръци от бял бор - 26 линейни метра – 0.05 пр.куб.м., като тази дървесина не била маркирана с контролна горска, произдводствена или общинска марка. Общо всичката дървесина установена при проверката, която е немаркирана или без съответният документ за транспортиране е 59.87 пр.куб.м.

Горните констатации били обективирани в съставения при извършване на проверката и представен по делото Констативен протокол Серия КОО, № 118516 от същата дата – 31.08.2016 г., а въз основа на преценката за извършени нарушения на разпоредбите на Закона за горите, срещу жалбоподателя – Ш.О.А., бил съставен, от свид.

М.С.А. , Акт за установяване на административно нарушение, Серия КОО/2013 г., с бл. № 028081 от 01.09.2016 г. за нарушение, квалифицирано от актосъставителя по чл.

213, ал.1, т. 1 и чл.207 от Закона за горите, както е посочено в съдържанието на АУАН.

Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в присъствие на жалбоподателя, който след предявяването му подписал съставения АУАН, като в съответната графа за обяснения и възражения вписал, че „горският Ю. му бил дал дървата и не му дал документ “, с когото контролните органи били осъществили междувременно контакт, като това лице, присъствало при самото съставяне на акта и определени негови действия, наложили подаване на сигнал на тел. 112 от страна на органите на РДГ – Кърджали за съдействие от органите на МВР. Екземпляр от съставения АУАН е връчен на лицето, посочено в него като нарушител на 01.09.2016 г., удостоверено с нарочно отбелязване в приложената разписка.

Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение в предвидения 3 – дневен срок от връчването му не са депозирани.

По случая било образувано и наказателно производство, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 235, ал. 2, вр. ал. 1 от

Наказателния кодекс – за това, че към 31.08.2016 г. в с. Караманци, обл. Хасково съхранявал незаконно придобит от другиго дървен материал.С Постановление за прекратяване на наказателно производство на прокурор от РП – Хасково от 14.06.2017 г. водено наказателно производство по ДП № 1209/2016 г. по описа на РУП – Хасково, пр.пр. №

1997/2016 г. по описа на РП – Хасково е прекратено, а препис от постановлението е изпратен на РДГ – Кърджали с оглед реализиране на административнонаказателна отговорност и разпореждане с вещите /дървесина/, станало конкретно основание за издаване на наказателното постановление, в което административнонаказващият орган възприел изцяло изложената фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ наложил на жалбоподателя процесното административно наказание – глоба в размер на 1250.00 лева.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели – М.С.А. и Е.Р.Х., които съдът кредитира относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на проверката и предприетите от тях действия и тези, свързани с процедурата по съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на техни преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти около извършената проверка, нейния предмет и характера на предприетите действия.

Поради това съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. Всъщност по отношение на установената фактическа обстановка липсва съществено разминаване в доказателствените източници и по – специално в гласните доказателства, за да се налага по – задълбочен анализ на тяхната достоверност, като в жалбата се възразява единствено по отношение на количеството дървесина.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал.1 от Закона за горите, забраняват се покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на: 1. дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка; 2. дървесина, непридружена с превозен билет; 3. дървесина от внос, непридружена с документи, доказващи законния й произход; 4. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) недървесни горски продукти, които са предмет на стопанска дейност, както и на коледни елхи - непридружени с превозен билет за недървесни горски продукти. съгласно чл.207 от ЗГ – Чл. 207. Дървесината, добита извън горските територии, преди транспортиране се маркира с марка - собственост на общината, на чиято територия е извършен добивът. Маркирането се извършва от длъжностно лице, определено от кмета на общината. По силата на чл. 266, ал. 1 от ЗГ, наказва се с глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти.. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказания е обявено от закона за наказуемо.

При съставяне на АУАН съдът не констатира процесуални нарушения по чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на акта за установяване на административно нарушение в присъствие на жалбоподателя, който, след като е бил запознат със съдържанието му, подписал акта, а впоследствие получил екземпляр от него, удостоверено в съответствие с изискванията на закона с изрично отбелязване в посочената разписка. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, нарушенията по закона и подзаконовите актове по прилагането му се установяват с актове на служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование, както и определените със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. Следователно, с факта на съставяне на процесния АУАН от свид. М.С.А. и с оглед заеманата от него длъжност – „инспектор“ в РДГ - Кърджали, за което данни са изложени непосредствено при снемане на самоличността на лицето и в писмените доказателства, се обосновава извод за надлежна материална компетентност на актосъставителя по ЗГ. Спазени са и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН от гледна точка процеса на съставяне на акта. Процесният АУАН формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН за неговата редовност, като е налице описание на извършеното нарушение откъм всички негови съставомерни белези – дата, място и начин на извършване. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено при спазване формата, от орган, за който, предвид изложеното за наличието на положителен извод относно компетентността на актосъставителя, се явява овластен да го издаде, в кръга на неговите правомощия, с оглед разпоредбата на чл. 275, ал. 1, т. 1, вр. чл. 274, ал. 1, т. 3 от ЗГ, а по съдържанието си формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити. В случая следва да се отбележи и това, че не е налице нарушение на принципа “non bis in idem” в аспекта на кръга от въпроси, разгледани в Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСНК. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че със съставяне на акта за установяване на административно нарушение е отпочнато административнонаказателно производство с предмет деяние, за което е налице обвинение, имащо характер на наказателно, а в последствие, като второ поред във времето се е развило и наказателно производство с предмет престъпление по чл. 235, ал. 2 от Наказателния кодекс. От друга страна обаче, образуваното второ поред производство е нямало пречка да се развие паралелно с оглед идеята за примат на наказателната над административнонаказателната отговорност, а с прекратяването му е възстановена висящността на административно – наказателното производство. По този начин и доколкото прекратяването на наказателното производство няма последици, идентични с тези на оправдаването със съдебен акт от гледна точка разглеждания въпрос, не би съществувала пречка в контекста на принципа non bis in idem административнонаказателното производство да се развие докрай с издаване на санкционния акт, предмет на обжалване в срока по ЗАНН след прекратяване на наказателното производство. Това обаче само в случай, че се касае за същото деяние. Нещо, което в случая не се потвърждава от доказателствата по делото, най – малко поради липса на идентичност в предмета на нарушението от една страна и този на престъплението,за което се е водило наказателното производство - от друга.В тази връзка не е спорно , че АУАН е съставен на 01.09.2016 г.

, както и че е след образуване на наказателното производство срещу жалбоподателя за престъпление по чл.235 ал.2,вр.ал.1 от НК с постановление от 14.06.2017 г. на прокурор в РП-Хасково е прекратено досъдебното производство и материалите по него са изпратени на наказващия орган . В тази връзка е издадено и оспореното НП от 09.08.2017 г., с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя .С разпоредбата на чл. 34, ал.3 от ЗАНН е предвидено административноказателното производство да се прекрати, ако в шестмесечен срок от съставянето на акта не е издадено наказателно постановление. Единствено в хипотезата на чл.36 ал.2 от ЗАНН,която предвижда ,че "без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от прокурора и делото е препратено на наказващия орган" този шестмесечен срок започва да тече от датата на влизане в сила на прекратителното прокурорско постановление.Това е така , защото поради възбуждане на наказателно преследване за деяние, което впоследствие се окаже, че не е престъпление давността за издаване на НП се прекъсва, като през време на продължителността на досъдебното производство за това деяние, давността по чл. 34 от ЗАНН се спира /относно характера на сроковете по чл. 34 от ЗАНН е меродавно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВКС по т.д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, а относно спирането на давността по чл. 34 от ЗАНН - Тълкувателно решение № 112/16.12.1982 г. по н.д. № 96/82, ОСНК/. В хипотеза подобна на настоящата /съставен АУАН, след което образувано наказателно производство, което е прекратено от прокурора / давността за издаване на НП би се прекъснала само ако деянието ,за което се е водило наказателното преследване е идентично с описаното такова в НП т.е. налице е тъждественост между наказателното и административно наказателното обвинение откъм съставомерните им признаци-дата и място на извършване ,изпълнително деяние и предмет. Престъплението по чл.235 ал.2,вр.ал.1 от НК е такова по своето определение и местоположение в особената част на НК. Административнонаказателната норма по чл. 213 ал. 1 т.1 от ЗГ субсумира факти в диспозицията си, които не са идентични с тези на наказателната. Макар едно и също поведение на жалбоподателя да се оценява и попада в приложното поле на двете производства – съхраняване на дървесина, различието е в това ,че в единия случай се интерпретира нарушение, свързано със съхранение на дървесина ,която не е маркирани с контролна горска, произдводствена или общинска марка, а във втория - свързано със съхранение на незаконно добита от другиго дървесина .