Присъда № 12 от 19.09.2024, Окръжен съд - Силистра

Мотиви към Присъда № 12 от 19.09.2024 г., постановена по в.н.о.х.д.

№ 327 по описа на ОС-Силистра за 2024 г.

Производството е по реда на чл. 320 и сл. НПК.

Образувано е п о въззивна жалба, депозирана от С.С.И., ЕГН

**********, чрез защитника адв. НЕДЕЛЧЕВ, срещу Присъда № 16/04.07.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 217/2022 г. по описа на РСТутракан, с която подсъдимият И.е признат за виновен в това, че на 04.08.2022 год. в гр. Тутракан, обл. Силистра, по ул. „Ана Вентура”, до ЗК „Христо Ботев”, към индустриален парк гр. Тутракан, управлявал лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „МL”, с рег. № СС 6895 АР, след употреба на наркотични вещества - метамфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство - уред „Dreger Drugtest 5000”, фабричен номер ARJF 0010, с тестова касета ARPL-0901 и REF 8323634, като деянието е извършено повторно – престъпление по чл. 343б, ал. 4, във вр. с ал. 3 от НК. Наложено му е наказание „.лишаване от свобода” за срок от една година и „глоба” в размер на 500, 00 /петстотин/ лв.

С жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на присъдата и постановяването в противоречие с материалния закон, при допускане на съществени процесуални нарушения, както и се сочи, че същата почива на предположения, вероятности и съмнения, противно на императивната норма на чл. 303, ал. 1 НПК.

Подсъдимият моли обжалваната първоинстанционна присъда да бъде отменена, като вместо нея бъде постановена такава, с която да бъде признат за невиновен по повдигнатото обвинение. Алтернативно, моли присъдата да бъде изменена, като при условията на чл. 55 НК му бъде наложено по-леко наказание или същото бъде намалено.

В о.с.з. се явяват подсъдимият и неговият защитник. Последният по същество релевира доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвана присъда. Счита, че деянието не е доказано по категоричен начин, като фактическата обстановка не разкрива обективната и субективната страна на престъплението, за което подсъдимият е осъден. Сочи за безспорно установено, че подсъдимият е боледувал в периода на провеждане на проверката, както и че е приемал лекарства, като съгласно заключението на назначената медицинска и фармакологична експертиза методологията на техническото средство не прави разлика между активно лекарство и неактивен метаболит /метамфетамин/. Счита, че първоинстанционният съд се е стремил да докаже отрицателен факт, а именно – че подсъдимият не е закупувал и употребявал лекарства.

При дадена възможност за последна дума подсъдимият моли да бъде оправдан.

Против горецитираната присъда е постъпил и протест от представителя на РП-Силистра, ТО-Тутракан. В същия е обективирано искане за замяна на 1 наложеното наказание лишаване от свобода с такова от същия вид за по-дълъг срок.

В о.с.з. представителят на обвинението не поддържа протеста, но не оттегля същия. По същество намира присъдата за правилна, законосъобразна и изключително добре мотивирана. Сочи, че от доказателствата е видно, че подсъдимият е отказал да даде кръвна проба, като се е съгласил с резултата от теста. Счита, че първоинстанционният съд е провел подробно съдебно следствие, за да установи верността на защитната теза на подсъдимия, като намира за установено, че към момента на проверката приемът на лекарствата е преустановен и подсъдимият не е погълнал такива непосредствено преди нея.

Намира, че съдът правилно е възприел и подробно обсъдил експертизата в мотивите си при постановяване на присъдата. Моли последната да бъде потвърдена.

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд възприел следната фактическа обстановка.

На 25.07.2022 г. подсъдимият бил консултиран от амбулаторен психиатър по повод безсъние, напрежение и тревожност, свързани с предстоящо раждане на съпругата му. По време на прегледа споделил, че пушил „метамфетамин”, за да се „успокои”. На 28.07.2022 г. от свид. Х.Е.- М. била издадена рецепта, с която поради заболяване на подсъдимия били изписани следните лекарствени продукти: „Азитрокс”, „Клариназе”, „Хюмексгрип”. На 04.08.2022 г. - свид. В.В.и колегата му Р.Т.спрели за проверка подс. И.. Последният шофирал лек автомобил марка „Мерцедес“ модел “ML“ с рег. № СС 6895 АР. Същите се усъмнили, че водачът може да е употребил алкохол или наркотични вещества, поради което от ОДЧ били извикани колегите им – свид. Т.Ф.и свид. В.М.. Извършена била проба за алкохол, която се оказала отрицателна. След 15 мин. на подсъдимия била предоставена касета с фабричен № ARPL-0901 и REF 8323634 /приложена като веществено доказателство/, която разпечатал, и сам извършил събирането на слюнковия материал в устната си кухина. Бил извършен тест с „Dräger DrugTest 5000” /сериен номер ARFJ – 0010/, който отчел положителен резултат за наличие на забранени вещества в оралната течност метамфетамин „Б“. Бил съставен протокол за извършена проверка за употреба на наркотични и упойващи вещества, започнала в 14:30 ч. и завършила в 15:10 ч. В 15:10 ч. бил издаден Талон за медицинско изследване бл. № 60997, в което подсъдимият записал, че приема показанията на теста. Подсъдимият бил задържан и съпроводен до ЦСМП - гр. Тутркан, където отказал да даде кръвна проба в 15:45 ч. На 01.09.2022 г. подсъдимият отново бил прегледан от свид.

Н., за което била издадена етапна епикриза. Направен бил уринен комби тест за психоактивни вещества, който дал отрицателен резултат.

При постановяване на присъдата първоинстанционният съд приел, че същата се явява обезпечена от събраната по делото доказателствена съвкупност. Изложил съображения за това, че подсъдимият е извършил от обективна и субективна страна деянието, за което е обвинен, доколкото 2 разпоредбата на чл. 6, ал. 1 Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози е императивна и намира приложение всякога, когато е налице отказ на водача да даде проби. Намерил за безспорно установено по делото, че подсъдимият е шофирал автомобила преди извършването на теста, както и че е осъзнавал, че е употребил наркотичното вещество. Не възприел за доказана изложената защитна теза относно употребата на лекарствени продукти, довели до фалшив положителен резултат от теста.

Като съобрази материалите по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият състав не споделя изводите на първоинстанциония съд по следните съображения.

Не са налице противоречия между изложеното от подсъдимия в обясненията му и свидетелските показания на неговия баща – свид. Н.Н.М. по отношение разболяването на първия, закупуването и употребата на предписаните от св. Е.М. лекарствени продукти. Настоящият състав, като съобрази близката родствена връзка между подс. И. и свид. М., намира, че показанията на последния са последователни и житейски логични в тази част, относими към предмета на делото, поради което ги кредитира. Същите кореспондират с обясненията на подсъдимия и не противоречат на останалата доказателствена съвкупност. Подкрепят се от показанията на свид. М. И.Х.Е. – М., и от представената по делото медицинска рецепта. Както свид. М. така и св. Е.М. сочат, че на 28.07.2022 г. подсъдимият е имал висока температура и задух. Състоянието на същия наложило поставянето на инжекция и предписване на необходимите лекарства, сред които били „Клариназе“ и „Хюмексгрип“. Извършеният лекарски преглед, както и издадената рецепта са били обективирани в личния тефтер на св. ЕЛ-МАКУСИ, по отношение на който първоинстанционният съд извършил оглед и направил копие, приложено по делото /л. 124 от н.о.х.д. №217/2022 г. по описа на РСТутракан/.

Употребата на предписаните на подсъдимия лекарствени продукти се доказва от свидетелските показания на Н.М., които съдът кредитира. Не може да бъде направен извод за това, че лекарствата не са закупени изобщо поради това, че не са закупени от сочените от св. МЕХМЕД аптеки. Същите са посочени от него в приложението „Google Map“, в режим „Street View“, както е описано в протокол от 06.02.2024 г. Такъв ред за събиране на доказателства не е уреден в НПК, поради което изложеното от свидетеля в тази част не следва да се взема предвид от съда при постановяване на присъдата. Както подсъдимият, така и св. М.Д сочат, че лекарствата са закупени на следващата сутрин от гр. Русе. В тази връзка, следва да се посочи, че настоящият състав възприема казаното от подсъдимия, че лекарствата са закупени „още първия ден след като са били изписани“, не касае деня на предписването им, а следващия. Предвид отдалечеността във времето на описаните обстоятелства /две години/, не следва да се отдава значение на противоречия, касаещи в 3 какъв ден от седмицата са предписани и закупени лекарствата, на което съдът е обърнал внимание, като сочи, че посочената дата е била в четвъртък, а не в неделя, както сочи св. М.. Закупуването на лекарства в едно домакинство не представлява еднократно събитие, което може да бъде описано в детайли от свидетеля след изминал продължителен период от време /т. 18/.

Заключението на изготвената по делото Съдебно-медицинска експертиза не изключва възможността положителният резултат от извършения с дрегер тест да се дължи на употребата на предписаните на подсъдимия лекарствени продукти „Клариназе“ и „Хюмексгрип“, съдържащи псевдоефедрин.

Предписаните лекарства, както е посочено и в изготвената експертиза, са такива за симпоматично лечение /л. 116 от н.о.х.д. №217/2022 г. по описа на РС-Тутракан /, с оглед на което не може с категоричност да се заключи, че приемът им е преустановен с изтичането на срока, указан в издадената рецепта, като същите могат да бъдат закупени и без такава. Изводът на съда в горния смисъл почива на предположения /т. 19.4/.

Изложеното в св. показания на П.Н.Н. не съдържа относими към предмета на доказване обстоятелства и не съставлява първичен източник на доказателства. Същата не конкретизира кога са извършени прегледите, нито кога подсъдимият е споделил, че е употребявал метамфетамин. Сочи, че по време на прегледите са били съставени етапни епикризи. Същите обаче, приобщени по делото с протоколно определение от 04.07.2024 г., не съставляват пряко доказателство по отношение употребата на метамфетамин.

Следва да се отбележи, че показанията на същата противоречат на етапните епикризи, представени в досъдебното производство, които свидетелката цитира в показанията си, по отношение честотата на употреба на психоактивни вещества от страна на подсъдимия, доколкото първоинстанционният съд е възприел казаното от нея, че подсъдимият е пристрастен към такива /т. 13/. Изводите на съда, че посещението при свид. Н. за преглед е инициирано поради опасенията на св. М. и подсъдимия И., с оглед предишно негово осъждане, както и че последният е отказал да се подложи на изследване към този момент, защото се е притеснявал от евентуален положителен резултат от теста, представляват предположение, което не може да бъде изведено от материалите по делото. Същевременно тези изводи на първоинстанционния съд противоречат на възприетото от него, че свидетелката не е коментирала с подсъдимия обстоятелства, касаещи периода, в който е възможно да бъде отчетен положителен резултат след употреба на наркотично вещество /т. 20/.

При наличието на горецитираните обстоятелства, а именно – че непосредствено преди извършаване на проверката подсъдимият е бил болен, за което е приемал лекарства, съдържащи псевдоефедрин, който съгласно изготвената експертиза, предвид близката му формула с метамфетамина и метода на анализ, извършван от теста „Дрегер Дръгтест“, създават възможност за фалшиво положителен резултат, внася съмнение в обвинителната теза и по арг. от чл. 303 НПК препятства постановяването на 4 осъдителна присъда.

Показанията на свидетелите В.Й.В., В.Н. М. и Т.Т.Ф. /полицейски служители/ са непротиворечиви по отношение факта на извършване на проверката и резултатите от нея, но не могат да се възприемат за такива по отношение обстоятелствата, касаещи поведението на подсъдимия, което ги е усъмнило, че същият управлява лекия автомобил след употреба на алкохол или наркотични вещества.

Районният съд е кредитирал напълно показанията на полицейските служители без да ги подложи на критичен анализ, като обсъди горепосочените противоречия и съобрази нарушенията на процедурата за установяване употребата на наркотични вещества. Проверката е извършена не поради констратирано от самите служители В.М. и Т.Ф.поведение на подс. И., което да създава съмнение за употреба на такива, а от обстоятелството, че техни колеги – В.В. и Р.Т., са поискали извършването на такава. В съставения от тях протокол е описано, че подсъдимият е шофирал сигурно, бил е със спокойно поведение, сигурна походка, без установени особености по отношение на очите, спрял е нормално управляваното от него МПС, бил е с ясен изговор и произношение, като са забелязали единствено потене. Следва да се отбележи, че служителите, са отишли да извършат проверка за алкохол и наркотици по сигнал на свои колеги, които са спрели подсъдимия предварително, т.е. констатациите, касаещи шофирането и спирането на МПС, следва да са били направени от св. В.В.В, който твърди, че се е усъмнил за употребата на такива вещества, без да описва конкретно поведение на подсъдимия, което да сочи за това. Прави впечатление, че нито от един от тримата свидетели не си спомня деня, на събитието, но сочи конкретен час на извършване на проверката.