Решение № 18559 от 03.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18559 гр. С 03.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20251110149987 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „А ****“ АД, чрез юрк. Б., срещу С. Т. О., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 143 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че С. Т. О. дължи на „А ****“ АД сумата от 2856,68 евро, представляваща главница по Договор за паричен заем № ******* от 02.11.2022 г., сключен между С. Т. О. и "И А М АД, задълженията по който били платени от „Ф Б“ ЕООД на основание Договор за предоставяне на гаранция № ******* от 03.11.2022 г., сключен между С. Т. О. и "Ф Б" ЕООД, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК - 27.02.2025 г. до изплащане на вземането; сумата от 860,92 евро - договорна лихва за периода от 05.12.2022 г. до 28.04.2024 г.; сумата от 689,98 евро - мораторна лихва за периода от 29.04.2024 г. до 25.02.2025 г., вземанията по който впоследствие били прехвърлени от „Ф Б“ ЕООД на „А ****“ АД по силата на сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 02.03.2020 г., ведно с Приложение № 1 от 07.05.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.03.2025 г. по ч.гр.д. № 11847/2025 г. по описа 1 на СРС, ГО, 167 състав.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 02.11.2022 г. между „И А М“ АД и С. Т. О. бил сключен Договор за паричен заем № *******, по силата на който на ответницата била предоставена в заем сумата от 6000 лв. Излага доводи, че кредитополучателят се задължил да върне заемната сума чрез изплащането на 18 месечни вноски, всяка от които в размер на 448,64 лв., ведно с дължимата възнаградителна лихва на стойност 2075,52 лв. Съгласно чл. 4 от договора заемателят се задължил в тридневен срок от подписването му да предостави в полза на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, които да отговарят на определени изисквания; Б. гаранция; одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки. В тази връзка, на 02.11.2022 г. между С. Т. О. и „Ф Б“ ЕООД бил сключен Договор за предоставяне на гаранция № *******, по силата на който дружеството се задължило да отговаря солидарно с ответницата за задълженията й по договора за заем. Сочи, че ответницата не е погасила в срок задълженията по договора, поради което заемодателят отправил искане до дружеството – гарант за плащане на всички изискуеми вземания. В тази връзка, на 07.05.2024 г., дружеството – гарант извършило плащане на сумата от 7889,85 лв., с която били погасени следните задължения: 5587,19 лв. за главница, 1683,18 лв. – договорна лихва за периода от 05.12.2022 г. до 28.04.2024 г., както и 619,48 лв. – лихва за забава, начислена от изпадането на длъжника в забава до погасяването на дълга от гаранта. Отбелязва, че извършените от ответницата плащания по договора за заем били в общ размер на 1342,50 лв. Твърди, че за дружеството – гарант възникнало регресно вземане за стойността на погасените задължения по договора за заем, а именно: 5587,19 лв. – главница; 1683,18 лв. – договорна лихва за периода от 05.12.2022 г. до 28.04.2024 г.; 1349,48 лв. – законна лихва за забава за периода от изпадане в забава – 29.04.2024 г. до 27.02.2025 г. Излага доводи, че по силата на сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 02.03.2020 г., ведно с Приложение № 1 от 07.05.2024 г., „Ф Б“ ЕООД прехвърлило на „А ****“ ЕООД вземанията си по Договор за предоставяне на гаранция № ********* г. Сочи, че длъжникът бил уведомен за сключения договор за цесия, като в случай, че бъде установено ненадлежно връчване на уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, моли същото да се счита за извършено с 2 исковата молба. Твърди, че за процесните вземания в полза на дружеството била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11847/2025 г. по описа на СРС, 167 с-в, срещу която ответницата възразила. В тази връзка, моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи сумата от 5587,19 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № ******* от 02.11.2022 г., сключен между С. Т. О. и "И А М АД, задълженията по който били платени от дружеството - гарант на основание Договор за предоставяне на гаранция № ******* от 03.11.2022 г., сключен между С. Т. О. и "Ф Б" ЕООД, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК - 27.02.2025 г. до изплащане на вземането; 1683,81 лева - договорна лихва за периода от 05.12.2022 г. до 28.04.2024 г.; 1349,48 лева - мораторна лихва за периода от 29.04.2024 г. до 25.02.2025 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна не е подала отговор на исковата молба. В постъпилото възражение по чл. 414 ГПК в хода на ч.гр.д. № 11847/2025 г. по описа на СРС, 167 с-в, същата е изложила твърдения, че сключените договори съдържат неравноправни клаузи, поради което са налице предпоставките за прогласяване на нищожността им.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а се установява и от представените писмен Договор за паричен заем № ********* г., че между "И А М АД, в качеството на заемодател, и С. Т. О., в качеството на кредитополучател, е бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който "И А М АД предоставило на ответната страна потребителски кредит в размер на сумата от 6000 лв. за срок от 18 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент от 40,00% и годишен процент на разходите от 48,35%.

В чл. 4, ал. 1 от договора за заем е било уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на процесния договор да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми:

1) две физически лица поръчители, които да отговарят на следните условия: нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг 3 договор за паричен заем, сключен с ответника; да няма задължения към други банкови и финансови институции; да няма неплатени осигуровки за последнтие 2 години; 2) Б. фаранция с бенефициер – Заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7, т.е. 8075,52 лв. със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

На следващо място, установява се по делото, че на 02.11.2022 г. между С.

Т. О., в качеството й на потребител, и „Ф Б“ ЕООД, в качеството му на гарант, е бил сключен договор за предоставяне на гаранция, по силата на който гарантът се задължил да издаде гаранция за плащане в полза на „И А М“ АД, с наредител – потребителят, с цел гаранциране за изпълнението на всички задължения на С. Т. О., възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задължението по договора за паричен заем.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция, за поемане на описаните по – горе задължения, потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 4002,48 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 222,36 лв., като съгласно чл. 3, ал. 2 потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем, за плащане на задълженията на потребителя по договора за паричен заем.

По делото е представено отправено на 02.05.2024 г. от „И А М“ АД до „Ф Б“ ЕООД искане за плащане на С. Т. О. по процесния договор за паричен заем за сумата в общ размер на 7889,85 лв.

Представено е също така преводно нареждане за кредитен превод от 07.05.2024 г. за сумата в размер на 7889,85 лв., с наредител „Ф Б“ ЕООД и получател „И А М“ АД, с посочено основание „CREDIT ID: *******”.

На следващо място, от представените по делото доказателства се установява, че между „Ф Б“ ЕООД и „А ****“ АД е бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), а на 07.05.2024 г. и Приложение № 1 към него. Видно е от клаузите на договора, че по отношение на индивидуализацията на прехвърлените вземания договорът съдържа изрично препращане към Приложение № 1, съставляващо негова неразделна част, извадка от което е представено по делото, като в същото фигурират 4 вземанията по процесните договори за паричен заем и предоставяне на гаранция от 02.11.2022 г., сключени със С. Т. О..

Представени са потвърждение по чл. 99 ЗЗД, изходящо от цедента, както и Пълномощно, с което „Ф Б“ ЕООД упълномощава „А ****“ АД да уведомява длъжници по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

Относно уведомяването на длъжника за извършената цесия по делото е представено към исковата молба уведомление от „Ф Б“ ЕООД, чрез „А ****“ АД, с което на С. Т. О. се съобщава, че вземанията по процесните договори са прехвърлени на настоящия ищец.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че: по договора за паричен заем № ******* от 02.11.2022 г. ответницата е усвоила заем в размер на 6 000 лв., като последното плащане по кредита е извършено на 01.05.2024 г. в размер на 17,01 евро; първата и втората погасителни вноски са били погасени след съответните им падежи, а третата вноска с падеж 03.02.2023 г. е останала непогасена, поради което вещото лице приема, че при непогасено изискуемо задължение длъжникът е изпаднал в забава, считано от 04.02.2023 г.; общо по договора за заем и договора за предоставяне на гаранция са извършени плащания в размер на 686,44 евро (1 342,56 лв.), като от тях са погасени 211,09 евро главница, 200,26 евро договорна лихва, 227,38 евро възнаграждение по договора за гаранция, 30,70 евро разходи за събиране на вземането и 17,01 евро лихва за просрочие. След датата на цесията – 07.05.2024 г., не са установени извършени плащания към ищеца. Експертизата е установила, че претендираните от ищеца главница и договорна лихва не са погасени изцяло, като след отчитане на извършените плащания непогасеният им размер е съответно 2 856,66 евро главница и 860,94 евро договорна лихва. Изчислената от вещото лице лихва за забава до 25.02.2025 г. е в размер на 532,52 евро, поради което общият размер на непогасеното задължение по тези пера възлиза на 4 250,12 евро. Посочено е, че минималното различие между тези размери и претендираните в исковата молба суми за главница и договорна лихва произтича от преизчисляването на задълженията и плащанията във валута евро. При проверката на начина на разпределяне на плащанията е установено, че първоначалният кредитор ги е отнасял по ред: разходи за събиране и/или 5 лихви за просрочие, възнаграждение по договора за гаранция, договорна лихва и главница. Експертизата обаче посочва, че в представените документи не е установена изрична договорна клауза, уреждаща тази поредност, поради което вещото лице не може категорично да заключи дали при осчетоводяването на плащанията е спазен договореният между страните ред за погасяване. Относно ГПР вещото лице е изчислило, че при включване на възнаграждението по договора за гаранция като разход по кредита, при главница 6 000 лв., срок 18 месеца, договорна лихва 2 075,52 лв. и възнаграждение за гаранцията 4 002,48 лв., ГПР е в размер на 67,53 %.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно: 1/ факта на сключен между ответницата и „И А М“ АД Договор за паричен заем № ********* г. със съдържанието, посочено в исковата молба, както и предоставяне на сумата на заемателя; 2/ изпадането на ответницата в забава за плащане на задълженията й по договора за паричен заем; 3/ стойността на изискуемите и непогасени от ответницата вземания по договора; 4/ факта на сключен между ответницата и „Ф Б“ ЕООД договор за поръчителство със съдържанието, посочено в исковата молба; 5/ датата на отправяне на искане от „И А М“ АД към „Ф Б“ ЕООД за плащане на задълженията на ответника по договора за кредит; 6/ уведомяване на ответника от „Ф Б“ ЕООД за отправеното към него като гарант искане за плащане; 7/ плащане от „Ф Б“ ЕООД на задълженията на ответника по договора за кредит; 8/ уведомяване на длъжника за извършеното от гаранта плащане; 9/ валидно сключен договор за цесия и факта на уведомяване на ответницата за цесията.